Обжалването на екооценки пред втора инстанция се връща, но от 1 юли 2024 г.
Становищата за екологична оценка или решенията, с които е преценено, че такава няма да се извършва, ще могат да се обжалват на втора инстанция пред Върховния административен съд (ВАС).
Това решиха окончателно депутатите, след като гласуваха на второ четене промени в Закона за опазване на околната среда (ЗООС). До това решение се стигна след компромис, че промяната ще влезе в сила от 1 юли 2024 г. То беше подкрепено партиите от управляващата коалиция, ГЕРБ не участваха в гласуването, ДПС се въздържаха, а от „Възраждане“ бяха против.
Проектът за промени в закона е на Министерския (МС) съвет и целта му беше да се премахне поправката от 2017 г., въведена от тогавашното правителство на ГЕРБ. Тогава законът беше изменен и предвиди, че когато става дума за жалби срещу оценки за въздействието върху околната среда (ОВОС), свързани с осъществяването на обекти с национално значение, окончателни ще са решенията на първоинстанционния съд, който трябва да се произнася в 6-месечен срок. Мотивите на тогавашните управляващи бяха, че важни проекти биват саботирани чрез злоупотреба с правото на обжалване.
Проектът на МС предвиждаше едноинстанционното обжалване в 6-месечен срок изцяло да отпадне, но при разглеждането му в комисиите и в парламента се оказа, че няма единно мнение и в коалицията. В крайна сметка беше прието предложението на съпредседателя на „Демократична България“ Владислав Панев едноинстанционното обжалване да остане до 1 юли 2024 г. Остана обаче и изискването съдът да разглежда и решава делата в 6-месечен срок.
Предложението на Панев се отнася до три разпоредби. Първата е чл. 88, ал. 4 от ЗООС и се прие той да придобие следната редакция: „Окончателни са решенията на първоинстанционния съд по жалби, подадени до 1 юли 2024 г., срещу становища и решения по ал. 1, свързани с реализацията на обекти, които са определени като обекти с национално значение с акт на Министерския съвет и са обекти със стратегическа важност“.
Втората разпоредба е чл. 93, ал. 10, който вече гласи: „Решенията по ал. 6 подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Окончателни са решенията на първоинстанционния съд по жалби, подадени до 1 юли 2024 г., срещу решения на министъра на околната среда и водите по инвестиционни предложения, техни разширения или изменения, които са определени като обекти с национално значение с акт на Министерския съвет и са обекти със стратегическа важност“.
Последният текст от ЗООС, който беше изменен по предложение на Владислав Панев, е чл. 99, ал. 9. Според гласуваното от Народното събрание той предвижда: „Окончателни са решенията на първоинстанционния съд по жалби, подадени до 1 юли 2024 г., срещу решения на министъра на околната среда и водите по инвестиционни предложения, техни разширения или изменения, които са определени като обекти с национално значение с акт на Министерския съвет и са обекти със стратегическа важност, както и срещу решения на министъра на околната среда и водите по процедурата по чл. 94, ал. 1, т. 9“.
Вицепремиерът по климатичните политики и министър на околната среда и водите Борислав Сандов каза, че касационната инстанция е гаранция, че са прегледани всички изводи на първата, но подчерта, че разбира и притесненията за забавяне на важни проекти за страната. По думите му, единият подход е екооценка да се прави на най-ранен етап при проектиране, а другият е чрез борба с корупцията да не се допускат такива практики за забавяния.
„Обяснението, че ние ще минем по-бързо през вратата, ако я избием, е вярно, но дали няма да настиваме по-често през зимата, ако останем без врата. Дали ако остане една инстанция, няма да се случи така, че определени проекти да не минават заради корупция в съдебната система. Втората инстанция не е гаранция за забавяне на проекта, а за обективност на преценката на съда“, каза Сандов и подкрепи приетите поправки, които според него са балансиращи.
Пример за раздора и в самите групи от управляващата коалиция станаха изказванията на Емил Георгиев, Борислав Гуцанов и Крум Зарков от БСП. Георгиев и Гуцанов се обявиха против промените, тъй като според тях втората съдебна инстанция дава възможност на мними природозащитни организации да злоупотребяват с правото и да пречат на развитието на инфраструктурата. От „Възраждане“ пък заявиха, че промените облагодетелстват отново „зеления рекет“ и „зелено изнудване“.
Крум Зарков пък припомни, че когато ГЕРБ са въвели едноинстанционното обжалване на екооценките, БСП са били опозиция и са гласували против.
„Днес този дебат продължава, защото коалицията тръгна смело и някъде по пътя започна да се колебае. Втората инстанция не е фетиш, не е проверяване на същите факти. В нея се гледа дали правото се прилага по един и същи ред за всички. Критерият за истински политик е, когато като управляващ защитаваш същите позиции, които си защитавал и като опозиция“, каза Зарков.
Александър Дунчев от „Продължаваме промяната“ пък заяви, че разбира двете философии, но подкрепя двуинстанционното обжалване и то без отлагането му във времето с близо 2 години.
„Това е просто отлагане във времето на проблема и хвърляне на прах в очите на хората„, каза Дунчев.
16
Коментирайте
Това е добре. Само не виждам защо трябва да се чака толкова.
Най-съмнително и безпринципно е това отлагане с 2 години.
Добре е
Много ми е интересно как и ГЕРБ си знаят, че тази промяна от преди години, дето те я направиха е нелепа.
Добро предложение. ГЕРБ за да не се изложи не са гласували.
Безхаберното поведение на всички в държавата доведе до там, че почти нямаме природа. Частни компании се занимават да залесяват. А къде е държавата, къде са техните кампании финансирани от Европа за залесяване на гори и други?
От лакомия за пари…Нямаме вече планини заради пистите, крайбрежна ивица заради хотелите.
Много силно. Дано се подобри нещо и се спре с масовото ликвидиране на просто „дърва и дюни“
Ако не се подобрят нещата няма да имаме природа. Не може един път да е по-важен от гората.
Не мислят, че режат клона, на който са седнали.
Поне министъра на екологията мисля, че е редовен и читав.
Мотивите на тогавашните управляващи бяха, че важни проекти биват саботирани чрез злоупотреба с правото на обжалване.
Нищо не е саботирано. Просто на тиквуна не му се занимаваше с „птички, пчелички, мечета“. Защото си е гьон. Прост гьон. За него е важно да се излива бетон, а природата – да го ду****
Е, ама от бетона лапаше пари.
Възраждане ако ги питаш – екология няма да има.
Те въобще какво правят там да ги пита човек.
Мангалите от парламента пак сa угодили на някой. Не виждам какво основанието след две години да влиза в сила промяната. Оня Кирчо нали промяна щеше да прави.