Ново тълкувателно дело: Подлежи ли на отмяна влязло в сила постановление за възлагане
Основанията за отмяна
ГПК регламентира 7 основания за отмяна на влязло в сила решение:
- се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно;
- по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото;
- решението е основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение, което впоследствие е било отменено;
- между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи;
- страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее;
- страната при нарушаване на съответните правила е била или съответно не е била представлявана от лице по чл. 29;
- Европейският съд по правата на човека с окончателно решение е установил нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, съставена в Рим на 4 ноември 1950 г., или на протоколите към нея и новото разглеждане на делото е необходимо, за да се отстранят последиците от нарушението.
Може ли извънредният способ на отмяната да се приложи за влязло в сила постановление за възлагане на недвижим имот. Отговорът на този въпрос ще дадат Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд (ВКС) в новото си съвместно тълкувателно дело №6/2020 г.
То е образувано по искане на председателките на двете колегии Светла Димитрова и Дария Проданова, които са установили, че и търговските, и гражданските върховни съдии не са единни по въпроса и по него се е натрупала противоречива практика.
Една част от върховните съдии застъпват позицията, че на отмяна подлежат само актовете, които разрешават материалноправен спор със сила на пресъдено нещо. И затова „по отношение на възлагателните постановления, представляващи актове на съдебния изпълнител, се прилага същият режим като при решенията, постановени по жалба срещу действията на съдебния изпълнител“ и те не подлежат на отмяна по реда чл. 303 и сл. ГПК. Димитрова и Проданова сочат, че в съжденията си тези състави стъпват на т. 3 от голямото тълкувателно решение на двете колегии, посветено именно на отмяната (пълния текст на ТР № 7/2014 г. на ОСГТК виж тук).
Застъпниците на другата теза – че възлагателните постановления подлежат на отмяна по извънреден път, обаче напомнят, че всъщност т. 3 от тълкувателното решение не се отнася за тях, а за решенията на окръжните съдилища по жалба срещу действията на съдебния изпълнител (т. 3 от тълкувателното решение гласи: Решенията на окръжния съд, постановени по жалба срещу действията на съдебния изпълнител, не подлежат на отмяна по реда на Глава 24 ГПК).
Те твърдят, че за постановленията за възлагане важат постановките на решение № 90/1972 г. на ОСГК и ППВС № 2/1977 г. и те подлежат на отмяна по молба на участниците в изпълнителното производство.
Решението от 1972 г. на ОСГК на ВС приема института на отмяната за допустим спрямо постановлението за възлагане, независимо че то не се ползва със сила на пресъдено нещо, тъй като засяга материални интереси, които са незащитими по друг ред. То е постановено по стария ГПК, при който на практика на обжалване подлежаха всички действия на съдебния изпълнител.
Действащият ГПК ограничи кръга от обжалваеми актове и действия на съдебните изпълнители, но (съгласно чл.435 ал.3 ГПК) постановлението за възлагане подлежи на обжалване. Право да го атакуват обаче имат само определени лица – наддавач без задължение за плащане на задатък и длъжникът и то на ограничен кръг основания – ненадлежно наддаване и възлагане на имуществото не по най-високата цена.
Така тези съдии приемат, че след като постановлението за възлагане е сред актовете, които подлежат на обжалване, то за него е допустимо и прилагането на извънредния способ на отмяната.
Точната формулировка на въпроса по тълкувателно дело е: „Подлежат ли на отмяна по реда на чл.303 и сл. ГПК влезлите в сила постановления по чл.496 ал.1 ГПК за възлагане на недвижими имоти?“.
Изготвянето на проекта на тълкувателното решение е възложено на върховните съдии Елеонора Чаначева и Веселка Марева.
20
Коментирайте
За 20 години не съм видял една нормална продажба – всичко е с далавера и с надценка на разходи, тия фантасмагории за свръх-интерес, за това че се струпвали много купувачи – мисля, че са очевидно неверни, няма такова нещо – отива на търг и там – няма милост.
За съжаление Частното съдебно изпълнение се провали – а няма алтернатива.
Не трябваше да се стига дотам, разбира се – има и гледна точка на кредитора.
Според мен трябва да се направят сериозни изменения в ГПК.
Отново противоречива практика.
Така ще е. След като не всеки чете съдебната такава.
Всяка година откриват топлата вода.
Велико
Безумна работа.
За кой ли път ли?
Те твърдят, че за постановленията за възлагане важат постановките на решение № 90/1972 г. на ОСГК и ППВС № 2/1977 г. и те подлежат на отмяна по молба на участниците в изпълнителното производство.
Аха!
Не съм тънък познавач на материята, но…?
Странно решение!
Ееее, „не МУ разбирам“
Ох така са се оплели със законите, че само тълкувания им трябват
Няма никаква пречка постановлението за възлагане да бъде отменено на някои от основанията в 303 ГПК, класиката е престъпление, някой фалшив документ и тн. Но просто се изумявам как някои върховни съдии четат собствените си тълкувателни решения и търсят под вола теле демек аргументи за противното в т. 3 от ТР от 2014… но явно вече нищо не трябва да ни учудва
Не съм съгласен колега, това е много специфичен акт и сигурността на оборота отива по дяволите, ако може да се отменя след влизането в сила.
E то точно за сигурността говорим, какво правим, ако е представен неистински ил? И си е минала и продан и си е възложен имотът и ко? Вярно, че трудно ще стане, но все пак, в тази държава всичко е възможно
Аз пък съм съгласен, постановлението е пряко изпълнително основание, въз основа на него се прави въвод срещу всяко трето лице, което се брани само с иск за собственост – това е по силно основание от решение по ревандикация, при което въвода се отлага, може и да се спре, че даже и може да не се изпълни, ако СИ прецени , че третото лице владее отпреди завеждане на иска. А сега де- като се имат предвид правните последици, кое има по голяма СНП решението или постановлението :))) Съдиите от ВС 77г. не напразно са го постановили това. Уредбата на постановлението е… Покажи целия коментар »
Еми добре е
Чакай. Да видим какво ще измъдрят като решение.
Ново
-
Защо КС се раздели 6 на 5: Аргумент за недопустима индулгенция за бездействие срещу мотив да се прекрати нетърпимата безмандатност
-
Конкурсите да се обявяват на конкретни дати, нови правила за атестиране, командироване и избор на ИВСС
-
ВКС се заема с противоречия в практиката по спорове за собственост след сделки с реституирани земи
Необходимо е такова решение, и е необходимо в смисъла на потвърждение, защото постановлението за възлагане фактически е документ за собственост, върху който (ако не е тази възможност, и при ограничението на чл. 435 ГПК) няма никакъв съдебен контрол. А би било редно и равностойно, както има контрол върху нотариалните актове, така да има и върху постановленията за възлагане.