Новият режим за защита на подателите на сигнали – правила, задължения, мерки и последици
Адвокат Кристиан Немцов има магистърска степен по „Право“ от 2017 г. и бакалавърска степен по „Международни отношения“ от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (2013 г.). Вписан е в Софийската адвокатска колегия през 2018 г.
Звезделина Филова е адвокат, член на Софийската адвокатска колегия от 2002 г. Има магистърска степен по „Право“ от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ от 2000 г. и магистърска степен по „Икономика, Публични финанси“ от Университета за национално и световно стопанство от 2009 г. Представител е по индустриална собственост към българското Патентно ведомство и EUIPO.
Кристиан Немцов и Звезделина Филова са част от правната практика на адвокатско дружество „Делойт Лигъл“. Адвокат Филова е и неин ръководител.
Общественият дебат за създаване на защитен механизъм за лицата, подали сигнал за определени нарушения, се разпали с нова сила през последните години. Потвърди се необходимостта от въвеждане на гаранции, че сигнализиращите лица няма да бъдат подложени на репресии, като същевременно бъдат защитени и засегнатите лица от атаки, клеветнически кампании, опити за изнудване и други подобни недопустими прояви.
Така, макар и с известно закъснение, България транспонира разпоредбите на Директива (ЕС) 2019/1937 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2019 година относно защитата на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на Съюза (Директивата). Това се случи с приемането на Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения (Закона) от 48-то Народно събрание малко преди разпускането му.
Законът беше обнародван в Държавен вестник, бр. 11 от 2 февруари 2023 г., и влиза в сила от 4 май 2023 г. Определени разпоредби от Закона ще се прилагат по отношение на работодателите в частния сектор, които имат между 50 и 249 работници или служители, от 17 декември 2023 г.
Преди приемането на Закона в България липсваше цялостна нормативна уредба за защита на лицата, подаващи сигнали за нарушения. Приложение намираха отделни правила в различни български нормативни актове.
Например съгласно общия принцип, въведен с чл. 108, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, никой не може да бъде преследван само заради подаването на предложение или сигнал при условията и по реда на кодекса. Правен инструмент за защита на сигнализиращи за нарушения лица се открива и в Закона за мерките срещу изпиране на пари (ЗМИП). Задължените по смисъла на ЗМИП лица трябва да осигурят подходящи мерки за защита на своите служители и други определени лица, които подават вътрешни сигнали за потенциални или действително извършени нарушения, което да се извърши по определен, независим и анонимен начин, пропорционален на размера и естеството на стопанската дейност на задълженото лице. Според чл. 115, ал. 10 ЗМИП подаването на сигнал от служител или представител на задължено лице, или от лице в сходно положение не е основание за прекратяване на трудовото или служебното му правоотношение или прилагането на други дисциплинарни мерки или санкции спрямо него.
Какви нови правила се въвеждат с приемането на Закона?
Законът ще се прилага по отношение на сигнали или публично оповестяване на информация за извършени нарушения на българското законодателство или на посочените в приложението към Закона актове на Европейския съюз в областта на: обществените поръчки, финансовите услуги, продукти и пазари и предотвратяването на изпирането на пари и финансирането на тероризма; безопасността и съответствието на продуктите; безопасността на транспорта; опазването на околната среда; радиационната защита и ядрената безопасност; безопасността на храните и фуражите, здравето на животните и хуманното отношение към тях; общественото здраве; защитата на потребителите; защитата на неприкосновеността на личния живот и личните данни; сигурността на мрежите и информационните системи, както и за нарушения, които засягат финансовите интереси на Европейския съюз и т.н. Обхватът на Закона е разширен в сравнение с Директивата, като са добавени области, липсващи в Директивата, в това число нарушения на българското законодателство в областта на правилата за заплащане на дължими публични държавни и общински вземания, на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с изпълнението на държавна служба. Извън приложното поле на Закона остават сигналите за определени прояви като например нарушения, които са станали известни на лица, упражняващи правна професия и за които съществува задължение по закон за опазване на професионална тайна, нарушения на поверителността на здравната информация и др.
Законът предвижда осигуряване на закрила на сигнализиращите лица от момента на подаването на сигнала или публичното оповестяване на информация за нарушението. Защитени са различни категории физически лица, основно такива, които в процеса на извършването на определена работа са научили за извършени нарушения. Това са работници, служители, доброволци, стажанти, съдружници, акционери в търговско дружество, членове на управителен или контролен орган на търговско дружество и т.н.
Подаването на сигнал се извършва чрез вътрешни или външни канали, отговарящи на посочените в Закона изисквания. Обект на дебати беше хипотезата за въвеждане на възможността за подаване на анонимен сигнал. Тази възможност е изключена от Закона, който предвижда, че производство по подаден анонимен сигнал не се образува. Въпреки това е въведен механизъм за защита при определени условия на лица, които са подали анонимен сигнал, но впоследствие са били идентифицирани и подложени на репресия.
Със Закона се въвеждат конкретни задължения за определени групи работодатели. Към задължените лица спадат работодателите в публичния сектор, с изключение на общините с население под 10 000 души или по-малко от 50 работници или служители (последните могат да споделят ресурси за получаване на сигнали за нарушения и за предприемане на последващи действия по тях при спазване на задължението за поверителност). Задължения носят и работодателите в частния сектор с 50 и повече работници или служители, както и работодателите в частния сектор независимо от броя на работниците или служителите, ако осъществяваната от тях дейност попада в приложното поле на определени актове на Европейския съюз, посочени в приложението към Закона.
Задължените лица трябва да създадат канал за вътрешно подаване на сигнал. Този канал следва да се управлява по начин, който гарантира пълнотата, целостта и поверителността на информацията, като трябва и да възпрепятства достъпа на неоправомощени лица до тази информация. Каналът за вътрешно подаване на сигнали следва да дава възможност за съхранение на записана на траен носител информация за нуждите на проверката по сигнала и за по-нататъшни разследвания.
Налице е възможност и за външно подаване на сигнали. С функциите на компетентен орган по приемане и организиране на външно подадените сигнали е натоварена Комисията за защита на личните данни.
Работодателите – задължени лица по смисъла на Закона, определят един или повече служители, които да отговарят за получените сигнали, като работодателите от частния сектор могат да възлагат функциите по приемане и регистриране на сигнали за нарушения и на друго физическо или юридическо лице извън своята структура, при спазване изискванията на Закона, както и могат да използват канал за вътрешно подаване на сигнали, създаден от икономическата група, към която принадлежат, ако каналът отговаря на изискванията на Закона.
Задължените лица следва също да въведат правила за вътрешно подаване на сигнали и за последващи действия по тях, които правила подлежат на преглед най-малко веднъж на три години. Така също задължените лица трябва да създадат и поддържат поверителен регистър на подадените сигнали за нарушения, както и да предоставят ясна и лесно достъпна информация относно условията и реда за подаване на сигнали. Информацията се предоставя на интернет страниците на работодателите – задължени по закона лица, както и на видно място в офисите и работните помещения.
В процеса на приемане и обработка на подадените сигнали за нарушения задължените лица трябват да вземат мерки по защита на поверителността и на личните данни. Задължените субекти не следва да обработват лични данни, които явно не са от значение за разглеждане на конкретния сигнал. Ако бъдат случайно събрани лични данни, неотносими към сигнала, то същите подлежат на заличаване. В хода на този процес приложение имат разпоредбите на Общия регламент за защита на личните данни, както и местното законодателство за защита на личните данни при обработка на лични данни.
На преден план изниква въпросът за предприемане на действия по гарантиране на защитата на личните данни. Задължените лица следва да предприемат технически и организационни мерки с цел предотвратяване на инциденти с лични данни и спазване на изискванията на действащото законодателство. Такива мерки могат да включват провеждане на обучения на персонала, назначаване на служители с експертни познания в областта на защита на личните данни, въвеждане на информационни системи за защита на софтуер, както и много други.
Какви мерки за защита на сигнализиращите лица и засегнатите от сигналите лица се въвеждат със Закона?
Въведена е обща забрана за извършване на ответни действия спрямо сигнализиращите лица. Това са действия, имащи характера на репресия и поставящи лицата в неблагоприятно положение, както и заплахи или опити за такива действия. Такива действия могат да бъдат налагане на дисциплинарни мерки спрямо служители, дискриминация, накърняване на репутацията на съответното сигнализиращо лице, отрицателна оценка на работата, включително в препоръка за работа и т.н. Ако се допусне нарушение на законовата забрана, увреденото лице има право на обезщетение за понесените имуществени и неимуществени вреди. Вредите се считат за причинени умишлено до доказване на противното.
Според Закона сигнализиращите лица не носят отговорност за придобиването на информацията, за която е подаден сигналът или която е публично оповестена, или за достъпа до нея, при условие че това придобиване или този достъп не съставлява самостоятелно престъпление. Освен това, ако срещу лице има образувано наказателно, гражданско или административно производство във връзка с подаден от него сигнал или публично оповестена информация, то това лице има право да поиска прекратяване на това производство, ако е имало основателна причина да предполага, че подаването на сигнала или публичното оповестяване на информацията са били необходими за разкриване на нарушение.
Предвиден е защитен механизъм и за засегнатите от сигнал лица. Те имат право на справедлив процес, да бъдат изслушани и право на достъп до отнасящите се до тях документи. Засегнатите лица имат право на обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, когато е установено, че сигнализиращото лице е подало сигнал с невярна информация или публично е оповестило невярна информация, както и когато според обстоятелствата е било длъжно да предположи, че информацията е невярна.
Какви са последиците от неспазване на Закона?
Предвидена е административнонаказателна отговорност в случай на нарушаване на разпоредбите на Закона, включително при неизпълнение на определени задължения по Закона от работодателите – задължени лица. Комисията за защита на личните данни може да налага глоби/имуществени санкции, които в определени случаи могат до достигнат до 30 000 лева.
В заключение, приемането на Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения, доведе до въвеждане на нов регулаторен режим в България, осигуряващ защитни механизми спрямо сигнализиращите и засегнатите лица, с които трябва да се съобразяваме. Законът предвижда канали за сигнализиране, които задължените по Закона лица следва да създадат при съобразяване на законовите изисквания за подаване и обработка на сигналите. За лицата, които нарушават нормите на Закона, е предвидена административнонаказателна отговорност.
Статията е обект на авторско право. Тя има информативен характер, изразява мнение на авторите и не следва да се приема като препоръка за предприемане на определени действия или правен, финансов, инвестиционен, данъчен или друг съвет.
38
Коментирайте
Какво сте се хванали за тези разследващи, съдии и прокурори, нали не смятате, че те само поради заемане на тези длъжности извършват престъпления или дисциплинарни нарушения. Всеки е невинен до доказване на противното, а вие вече присъди издавате. Това, че двама адвокати нещо са размишлявали, не значи, че трябва веднага да се изведе, че по сигнали и жалби срещу магистрати не се работи. Направете си справка в ИВСС и СО на СГП и ще разберете. Хайде стига тричане!
В статия относно защита на подателите на сигнали няма на нитп едно място определение що е това „подател на сигнал“ по смисъла на закона/директивата.
Категорично в закона следва да има отделна глава и специален ред и интензивна защита за гражданите при подаване на сигнал срещу МВР, прокуратура и съд-ПРЕДВИД ТЕЖКИТЕ СЪМНЕНИЯ ЗА СРАСТВАНЕ НА ПРЕСТЪПНОСТ И ТЕЗИ ИНСТИТУЦИИ-че дори и посланик Кестерен ви го каза, а за МВР-вижте записите как бият легитимно протестиращи. Твърде е опасно и рисково е да подадеш сигнал в прокуратурата за нередности в прокуратурата, или в МВР срещу МВР или срещу съда в съда. Законът не осигурява защита за гражданите, ако те подадат сигнал срещу съд, прокуратура и МВР. Опасно е да подадеш сигнал срещу прокуратура и МВР и съд.… Покажи целия коментар »
Абсолютно точно така. При подаване на сигнал от обвиняем или подсъдим срещу разследващ полицай, прокурор или съдия участващи в разглеждане на делото, обвинението срещу подалия сигнала се прекратява по закон.
Т
до 345 Не спами. Подаване на сигнал изобщо не значи,че се прави от подсъдим, а и още нещо-дори и днес подсъдим може да подаде сигнал срещу съдия, и това е основание за отвод, или атакуване на присъдата-защото щом има сигнал срещу съдия, няма как съдът вече да е независим-и следва да се самоотведе, без значение дали сигналът е основателен или не… Това,че не се прави, причината е ,че подсъдим е очевидно достатъчно притеснен, но ако някой подсъдим е „дебелокож“ може и има право да го направи. Мога да дам пример за нередност и днес-при влизане в съдебната палата на входа… Покажи целия коментар »
Такова адвокатско дружество в правния мир няма. Справка-регистър на адвокатски те дружества. Няма как и да има, тъй като в наименованието не може да има друго освен имена на съд ужници адвокати. Каква е тая реклама на правния департамент на делойт, които са търговско дружество?
А младежа завършил 2017 та и станал адвокат 2018 та. Смях, сълзи и со…ли, драги зрители.
Аргумент ад хоминем не е аргумент. Ако имаш несъгласие със статията-можеш да го посочиш с правни аргументи, и в друга статия. Това,че човек е млад не е аргумент против статията. Че то и Левски и Ботев са били млади, Мери Шели пише романа си на 19 г, Тесла като младеж прави грандиозни открития. Росини твори своите опери на възраст 19-24 г възраст, Моцарт на 1 1г пише опера. И тн. Младостта не е порок, а статията е добре написана. Ако имаш несъгласие си в правото да напишеш статия, и по-добре да обясниш нещата, щом си разбирач. Но личните нападки говорят… Покажи целия коментар »
определение № 398/14.11.2016 г. по ад. № 593/16 г. АС-Враца оставя без разглеждане сигнал против кмета и ме наказва за „обида”
Брей, толкова задълбочена публикация, а само от двама автори!
Безспорно трябва да има гаранции, че сигнализиращите лица няма да бъдат подложени на репресии.
Безспорно трябва да има и гаранции,че няма да превърнат протестърството (т.е.постоянното подаване на сигнали за всичко) в репресия срещу тези дето не им се харесват ,на подаващите сигналите……
Как обаче да се осъществи защитата срещу клевета, ако се откажем от репресиите срещу сигнализиращите? Например, регламентираните в закона наказателни репресии. За чистота на обсъждането да допуснем, че имаме влязло в сила съдебно решение „липсва състав на престъпление“ по отношение на жертвата на сигнала, а не прост отказ на прокуратурата.
Тия двамата никога не съм ги чувал. Между другото от 1000 адвокатски кантори в София, само 5 са качествените. Няма да ги изброявам, но я вижте – Доковска, Марковски, Тодоров, са в първите три.
Така е – Доковска съм имал възможност да я наблюдавам по-отблизо – но тя е всъщност един наказателен талант, разбира се – има поглед и над гражданското право.
Марковски – нека бъдем коректни.
Тодоров е тесен специалист в областта си, има адвокати в София, не е само 1 адвокат – има умници, но – има и анти-умници, едни вид.
Закон за клепането можеше да го кръстят за по-кратко. Или Закон за правенето на мръсно.
Кви са тия? Някакви хвалипръцковци, както казва проф. Русчев
Бърза и лесна рекламка за кантората му се вика на това чрез създаване на представа, че там се развива научна дейност и всички са мастити доценти и професори, а не просто правно-счетоводна организация с еднотипна дейност по регистрация на търговски дружества примерно.
тук се съгласих – отдавна известна директива, изведнъж се представя като новост, за да разбере света за съществуването на “Делойт Лигъл“, чрез двамата на снимката – реклама на счетоводната кантора, която сега се пробва и на друг терен, както се вижда – най-вече с общи приказки. Като толкова искат да пишат, защо не питат от тяхно име?
„Бухалът винаги е прав дори и когато не е прав, защото той никога не греши.“
Древна горска мъдрост
Най-голямата корупция е в съдебната система – делата се определят чрез манипулация на правилния съдия, вижте т.нар. “случаен подбор“ – докладчика в един 3-членен състав се определя случайно чрез системата за случаен подбор, но останалите двама членове на състава (т.е. мнозинството) – не, понеже съдебния състав се формира със заповед на председателя на съда – т.е. председателя на съда ВИНАГИ може да си посочи 2-ма съдии и да си осигури мнозинство в съдебния състав. Да на говорим за другите далавери – съдебна практика като локум разтягана, не се спазва практика на СЕС и ЕСПЧ, и т.н. Не коментирам дали е… Покажи целия коментар »
То да беше само съдебната практика… ВКС и ВАС чрез тълкувателни решения нормотворчестват, вкл. подменяйки закона. Отделно, че висши фигури в съдебната власт говорят за целесъобразност и за въвеждане на мерки за намаляване натоварването на съдилищата чрез отказ от правосъдие. Кой тогава да даде справедливост?!
Мълчиш и – живееш, говориш и – не живееш.
Тая директива не е нова, тия двамата се рекламират – лексчето явно са им дружки, малко да ги подпомогнат
Предлагам да се проанализира и въпроса, как се осигурява защитата на лица, подаващи сигнали за нередности- в институции притежаващи прекомерно много власт , лостове за влияние, и възможности да отмъстят на подаделя на сигнала, дори и сигналът да е верен: -Нередности в съда, -Нередности в прокуратурата, -Нередности в милицията, Защото точно в съдебната система и мевере нередностите, авгиевите обори, беззаконията са извън контрол, и определено си е опасно да подаваш сигнал в тези институции, срещу тези институции. Та как ще бъде защитено лице, ако подаде в прокуратурата сигнал за нередности в прокуратурата? Как ще се гарантира,че прокуратурата ще опази в… Покажи целия коментар »
А ето и пример-какво се случва, ако лице подаде ВЕРЕН сигнал срещу милицията. Гражданин подава сигнал до прокуратурата,че в мевере не се регистрират веднага жалбите на гражданите, деловодната регистрация се случва на другия ден, и то след преценка дали да бъде деловодно регистрирана жалбата(апропо-това нарушение продължава масово и в днешно време-не се дава веднага входящ номер в РПУ-тата на жалбите на гражданите, а се чака до другия ден, или директно не се приемат жалби на гражданите-с аргумент,че милицията не е компетента-но дори и да е така-жалбата пак трябва да се приеме и деловодно регистрира, а на гражданина после да се… Покажи целия коментар »
Определено е добре, че се издаде тази статия
Добър анализ – липсваха ми
През цялото време не ми е ясно, освен че може би се създава бизнес, подобен на този с DPO заради GDPR – този път с фирми, които да осигуряват линия за подаване на сигнали, какво друго постига и как ще се гарантира, но не на хартия, а на практика, че те няма да изпортват на работодателя, че съм сигнализирал за някаква нередност във фирмата?
Накратко – поредната бумащина и евротъпотия, все едно ще наизлязат едни Едуард Сноудъновци из нашите чиновници…
Айде да ти стане ясно, искаш ли ?
ГЕРБ много се съпротивляваше срещу първия проект. Какво ли ги притеснява
Не тях, кукловодите зад тях от бившето ДС ги притеснява
Държавна сигурност отвътре all over again!
Зашита на подателите на сигнали – хубаво, а какво правим, ако някой натопи шефа си с невярна информация?
Не си дочел статията и питаш: „Засегнатите лица имат право на обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, когато е установено, че сигнализиращото лице е подало сигнал с невярна информация или публично е оповестило невярна информация, както и когато според обстоятелствата е било длъжно да предположи, че информацията е невярна.“
Това, че е невярна и иска да си топи шефа за да си отмъщава, че го е уволнил, защото спи на работа ще се установи в следващо разследване. Що за малоумен въпрос впрочем задавате анонимнико? Не се ли научихте да се представяте с името си?
Ново
-
Защо КС се раздели 6 на 5: Аргумент за недопустима индулгенция за бездействие срещу мотив да се прекрати нетърпимата безмандатност
-
Конкурсите да се обявяват на конкретни дати, нови правила за атестиране, командироване и избор на ИВСС
-
ВКС се заема с противоречия в практиката по спорове за собственост след сделки с реституирани земи
Сред изключенията са пропуснати лицата изпълняващи свещенослужителска дейност, длъжни да пазят тайната на изповед 🙂