Новите образци на съобщения по ГПК и за възражение по чл. 414а вече са факт
Новите образци за съобщения и за възражение срещу заповед за изпълнение, което може да бъде подадено от длъжника в случай, че е платил изцяло или частично в двуседмичния срок за доброволно изпълнение, вече са факт. Те бяха утвърдени с изменения в две наредби на Министерството на правосъдието, които днес бяха публикувани в Държавен вестник.
Това са Наредба № 6 от 2008 г. за утвърждаване на образците на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство и Наредба № 7 от 2008 г. за утвърждаване на образците на книжа, свързани с връчването по ГПК.
Двата нормативни акта трябваше да бъдат изменени и допълнени след последните промени в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), които влязоха в сила на 27 октомври 2017 г.
Една от тях беше създаването на нов чл. 414а ГПК. Той дава възможност на длъжник, който е платил изцяло или частично в срока за доброволно изпълнение, да възрази писмено срещу заповедта за изпълнение. Към възражението се прилагат доказателства за изпълнението на задължението с препис за заявителя. Освен това чл. 414а ГПК предвижда, че ако с поведението си длъжникът не е дал повод за предявяване на вземането, той може да възрази, че не дължи разноски за производството. ГПК регламентира още, че възражението заедно с приложенията се изпраща на заявителя с указания, че може да подаде становище в тридневен срок, като се посочват и последиците от неподаването на становище.
Сега образците за това възражение, както и на съобщение, че постъпило такова, вече са факт.
С изменения в чл. 415 от ГПК пък се предвидиха две нови хипотези, при които съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за вземането си. Първата е, когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, а втората – когато съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение. Става въпрос за случаите, при които в продължение на един месец ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и призовкарят залепя уведомление на вратата или на пощенската кутия, в което посочва, че книжата са оставени в канцеларията на съда и може да бъдат получени там в двуседмичен срок. Тогава съобщението се счита за връчено с изтичането на този срок.
Друго изменение в ГПК, което наложи промени в образците е това в чл. 410, ал. 2 и създаването на нова т. 7 в чл. 412 ГПК. С тях се въведе изискване за посочване на начина на плащане – по банкова сметка или друг начин за плащане, при подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение.
Сега в образеца на заявлението се оставя специално място за това. А на кредитора се дава указание да посочи банката, IBAN или друг съответен банков код на банковата сметка, по която да му се преведе присъдената сума, или друг подходящ начин за плащане на присъдената сума.
В публикуваните днес в Държавен вестник промени вече има и образец на съобщение от съда до кредитора, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК. Предвиден е такъв на съобщение за отказ на съда за издаване на заповед за изпълнение, както и нов за съобщение за образувано изпълнително дело.
7
Коментирайте
Напълно
Създаването на нова т. 7 в чл. 412 ГПК улеснява много плащанията.
Размерите на секвестируемия доход ми се виждат поносими. Добре е ,че са предвидили възможността сумата да е различна за тези със и без деца (Чл. 446.).
Наясно сме защо в продължение на един месец ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес. Лошото е, че това ни отваря допълнително работа. Случвало се е да сме сигурни, че в жилището има човек, но да не ни отварят.
Че те хората не са длъжни да отварят.
Доживяхме! Почти година след промените в ГПК.
Ново
-
Защо КС се раздели 6 на 5: Аргумент за недопустима индулгенция за бездействие срещу мотив да се прекрати нетърпимата безмандатност
-
Конкурсите да се обявяват на конкретни дати, нови правила за атестиране, командироване и избор на ИВСС
-
ВКС се заема с противоречия в практиката по спорове за собственост след сделки с реституирани земи
Очевидное, че управляващите отдават голямо значение на събирането на задълженията.Не така стои въпроса , когато държавата дължи на частни лица парични суми-там няма наредба, няма основания, предвидени в ГПК.Нещо повече-държавата създава пречки да бъде реализирана от съда отговорността , независимо че тя е обективна.Но в правото на ЕС има наказателна процедура срещу държава-членка, която реално пречи на гражданите си да имат ефективни средства да осъществят свое основно право на обезвреда на вреди.А МП много добре знае тази наказателна процедура кога се инициира-ще се случи скоро,господа.Много скоро.Защото дори вашите юристи правят възражения по съдебните дела за местна подсъдност БЕЗ РАЗУМ-напр.дело,заведено срещу… Покажи целия коментар »