Висшият адвокатски съвет до КС:
Новите данъци на курортните имоти противоречат на Конституцията
Въвеждането на по-високи данъци на имотите в курортите, които не са основно жилище на собствениците им, не се отдават под наем и не са регистрирани като места за настаняване на туристи, противоречи на Конституцията. Това е становището на Висшия адвокатски съд (ВАдС) по конституционното дело, образувано по искане на президента Румен Радев срещу преходни разпоредби от Закона за корпоративното подоходно облагане.
С едната (§39 от ЗКПО) се изменя чл. 22 от Закона за местните данъци и такси като се въвеждат по-високи данъци за имоти в курортите, включени в специален списък, приет с решение на Министерския съвет от 24 декември 2012 г. Тези по-високи ставки ще се прилагат, когато за съответната година имотите не са били основно жилище на съответния собственик, не са били отдавани под наем и не са били регистрирани като места за настаняване по Закона за туризма.
В становището си адвокатурата подкрепя позицията на държавния глава, че въпросният текст противоречи на Конституцията.
„Принципът за законоустановеност на данъците намира проекция в разпоредбата на чл. 84, т. 3 от Конституцията, съгласно която установяването им е изключително правомощие на Народното събрание, като това се отнася до всички елементи на данъка – данъчен обект, данъчна основа, данъчна единица, данъчна ставка и пр.“, посочва Висшият адвокатски съвет.
И заявява, че данъчната ставка, като един от основните елементи на данъка, не може да се определя от Министерския съвет, който може да стори това като измени Списъка на курортите.
От адвокатурата поясняват, че според чл. 84, т. 3 от Конституцията данъците са от изключителната компетенция на Народното събрание, което ги приема със закон и не може да прехвърля тези си правомощия на друг орган. Законът, от своя страна, трябва да зададе параметрите на обществените отношения, до които се отнася, и свързаните с тях правни институти, както и да очертае основното им съдържание, а не да делегира уредбата им на изпълнителната власт, като по този начин се осигури нужната стабилност на правната уредба, добавя ВАдС.
И отбелязва, че е недопустимо подзаконов нормативен акт да създава първична правна уредба.
„Точно обратното, той би могъл да има само вторичен характер и се издава въз основа и в изпълнение на закона (чл. 114 от Конституцията). На същото основание не е допустимо и подзаконов нормативен акт да определя смисъла и съдържанието на споменати в закона понятия или когато трябва да се реши даден въпрос, основанието за това да се търси в подзаконовия акт, а не в закона. В разглежданата промяна обаче се е стигнало точно до това, тъй като именно Списъкът на курортите, приет с решение на Министерския съвет от 24 декември 2012 г., е актът, на който законът изрично прехвърля определянето на подлежащите на облагане имоти“, се казва в становището на адвокатурата.
От там посочват, че не трябва да се игнорира възможността за лесна и бърза промяна на Списъка на курортите, което може да стане с последващо решение на правителството. Това на свой ред би довело до правна несигурност, тъй като по този начин биха могли да бъдат включени или изключени имоти по неясни и евентуално субективни критерии, изтъква Висшият адвокатски съвет.
Той е на мнение, че така на практика правителството се оправомощава да участва в определението на данъчната ставка, което е недопустимо и в явно противоречие с конституционния принцип на определяне на данъците от парламента. А това на свой ред може да доведе и до нарушение на принципа на разделение на властите.
Нататък от адвокатурата поясняват, че данъкът върху недвижимите имоти е типичен имуществен данък, с който се облага стойността на имота, без значение дали той се ползва като жилище, за други нужди или въобще не се ползва.
Така както е дефиниран в закона обаче, данъкът има елементи не само като имуществен, но и като подоходен. Това е така, защото промяната в ЗМДТ обвързва заплащането му с ползването на имота, а именно – той се дължи за тези, които за съответната година не са основно жилище на собствениците им, не са отдадени под наем и не са регистрирани като места за настаняване на туристи, посочват от ВАдС. И припомнят, че за наемите от имоти се прилага Законът за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), като се облага получената сума, а не самият имот. Дали имотът ще бъде отдаден под наем пък решава само собственикът му, отбелязват от адвокатурата.
И обясняват: „Затова и не може да се приеме тезата, че изменението е насочено към премахване на неравенство в данъчните задължения на гражданите, тъй като данъкът по ЗДДФЛ и патентният данък се дължат поради избора, който собствениците на тези имоти са направили относно ползването на тяхното имущество и полученият в резултат на това доход.
Правото на собственост е част от юридическия състав на данъка, а самото право на собственост се състои от класическата триада – право на владение, право на ползване, право на разпореждане. То е основно конституционно право (чл. 17 Конституцията на Република България) и нито държавата, нито общината могат да налагат на собственика начин, по който да използва имота си.
Според ВАдС промяната в чл.22 от ЗМДТ не съответна на конституционните изисквания, защото няма как данъчното задължение да се обвързва с волята на собственика на един имот за начина на ползването му и произтичащия от това допълнителен доход с данък, облагащ съответната стойност на имота без оглед на неговото използване.
Висшият адвокатски съвет подкрепя и искането на президента за обявяване на противоконституционен и на §50 от ЗКПО, с който се променят чл. 9, ал. 4 и 5 от Закона за митниците. Текстът дава възможност шефовете на дирекции в митниците да бъдат уволнявани без предизвестие от директора на агенцията, само по негова преценка и след съгласуване с министъра на финансите.
От адвокатурата обясняват, че ръководителите на дирекции в митниците са висши държавни служители и тяхната основна функция е да осигурят последователното, стабилно и сигурно действие на държавната администрация.
„Тази им основна задача няма как да бъде постигната, ако съществуването на служебното им правоотношение е поставено в зависимост от изцяло субективната и безконтролна преценка, особено когато тя е направена от лица, които са политически назначения и съответно не може да се разчита на тяхната обективност и незаинтересованост“, отбелязва ВАдС.
Според него принципът на стабилитет е основополагащо условие, за да могат държавните служители да изпълняват функциите си: „Той е предпоставка за професионалното, законосъобразно и безпристрастно изпълнение на службата им, както и гаранция срещу упражняването на натиск и политическо влияние върху тях. Този принцип трябва последователно да се прилага особено при основанията за прекратяване на служебните правоотношения, което изрично е постановено в чл. 116, ал. 2 Конституцията, посочвайки, че те се определят със закон. Принципът на стабилитет действа като гаранция за политическия неутралитет на висшите държавни служители и създава условия за спокойното изпълняване на служебните им задължения без това да бъде повлиявано от външни интереси“.
Този принцип обаче се нарушава с предвиденото в закона освобождаване.
Наред с това текстът от Закона за митниците е в противоречие и с правото на защита, закрепено в Конституцията.
ВАдС отбелязва, че ръководителите на звената в митниците като държавни служители се освобождават с индивидуален административен акт. Според Закона за държавния служители тези актове подлежат на съдебен контрол по реда на АПК.
„Предвиденото прекратяване на правоотношенията „по преценка” не поставя изискване за нейното мотивиране. Поради факта, че административният съд проверява акта само за законосъобразност, а не и за целесъобразност, то тази преценка остава извън правомощията на съда. В крайна сметка е достатъчно „преценката” да бъде обективирана в изискуемата форма като писмена заповед на директора на Агенция „Митници” след получено съгласие от министъра на финансите, за да бъде валидно извършено прекратяването на правоотношението, без да бъде възможно да се направена проверка по същество, което води и до обезсмисляне, в определена степен, на съдебния контрол върху този административен акт и накърняване на правата на тази категория служители“, посочват от ВАдС.
Нататък от адвокатурата твърдят, че съзират и още едно противоречие с Конституцията – с принципа за равенство на гражданите пред закона. „Директорите на териториалните дирекции, главните директори на главните дирекции, директорите в дирекции на специализираната администрация в Централното митническо управление нямат никаква особена специфика във функциите, която да налага специален закон – Закон за митниците – да създава специално основание за прекратяване на тяхното правоотношение, като така да въвежда специфика в тяхното положение спрямо останалите държавни служители. По този начин се създава неравенство в третирането им в сравнение със служителите в други администрации, а това е в противоречие с конституционно прогласения принцип за равенството“, мотивират се от съвета.
8
Коментирайте
ВАдС за пореден път излиза с ясно и аргументирано становище. Какво разбираме от него: първо, МС пак изземва компетентността на парламента, с цел заобиколно да въведе нов данък; второ, намесват няколко вида данъчно облагане, и обвързват облагането на имущество с намерението за неговото ползване; трето МС пак иска да си улесни партийните назначения с особени хипотези на прекратяване на служебни правоотношения.
Ей, ако могат и Конституцията ще изменят тези.
Да не почваме темата с политическите назначения. Кой и как ще ми даде гаранция срещу упражняването на натиск и политическо влияние върху служителите.
МС много грубо се бърка в компетенцията на Народното събрание.
Чудят се как да изскубят от хората пари. Купила съм си жилище на морето, за да си почивам спокойно там лятото, а не да пълня гушите на хотелиерите. От къде на къде ще ми вдигат данъка.
Собствеността значи на първо място ЗАДЪЛЖЕНИЯ, правата са на второ място. По цял свят да имаш ваканционен имот се облага с високи данъци. Имаш ли представа какъв е данъкът в Гърция-свят ще ти се завие от данъците и таксите! А в българия правите на въпрос вдигане на данъка с 20-30 лева. Трява да се вдигне, до размера на данъците в Гърция-не повече, но не и по-малко!
Кога ли ще ги стигнем гърците.
ВАдвС, и като цяло-и съсловната монополна органицзация следва да бъде закрити, и да сие позволи да си СВОБОДЕН АДВОКАТ ,без да си задължително сдружен. Адвокатите нямат нужда от господар-началници, това все пак би следвало да е свободна професия. Да си адвокат не е свободна професия-има по-тежка йерархия, и повече началници, отколокото дори в прокуратурата, а свободното мнение се преследва с дисципки.