ВКС върна делото
Нова експертиза ще решава дали 200 000 лева е справедливо обезщетение за „разпнатия“ съдия Петър Сантиров
Разширена медицинска експертиза трябва да установи точното здравословно състояние на съдия Петър Сантиров и дали то се е влошило, за да може съдът да прецени дали обезщетението от 200 000 лева е справедливо за вредите, които е понесъл покрай незаконното обвинение за подкуп, за което беше оправдан с бившия военен министър Николай Цонев и финансиста Тенчо Попов.
Това става ясно от решението на Върховния касационен съд (ВКС) по делото за вреди, което Сантиров заведе срещу прокуратурата преди 3 години. Върховните съдии Бойка Стоилова-председател, Мими Фурнаджиева-докладчик и Велислав Павков връщат делото на Софийския апелативен съд (САС) заради отказа му да назначи такава разширена експертиза, както и заради нередовност на исковата молба на Сантиров по отношение на имуществените вреди.
Съдия Сантиров поиска от прокуратурата рекордното обезщетение от 500 000 лева за неимуществени вреди и още около 40 000 лева обезщетения за пропуснати ползи от заплатите, които е щял да получи като съдия в Софийския градски съд (СГС), ако не беше обвинен и отстранен от длъжност. На първа инстанция СГС му присъди 300 000 лева за страданията от делото и уважи иска му за имуществени вреди от почти 40 000 лева. След това апелативните съдии намалиха обезщетението на 200 000 лева, а това за имуществени вреди отхвърлиха изцяло.
Акцията по задържането на тримата ще се запомни с безпрецедентните изказвания на тогавашния зам.-градски прокурор Роман Василев. Тогава арестите съвпадаха с Велики четвъртък и прокурорът коментира, че това е хубав ден преди Разпети петък. „Днес ще разпнем трима – един съдия от Софийски градски съд, един бивш министър и един бивш главен секретар на министерство на финансите при предишното правителство“, бяха думите на Василев (повече за причинените страдания на Сантиров, оценени от съда – виж тук).
Година след задържането на Сантиров през 2010 г., той заболява и от множествена склероза, която най-вероятно е била отключена именно от преживяния стрес. За да намали обезщетението на съдията, САС се съгласи, че това е възможна причина, но прие, че няма как да се докаже със сигурност, че именно страданията от делото са довели до заболяването, след като и вещите лица не са били категорични. Двете приети експертизи заключват, че причините, при чието проявление би се отключило автоимунното заболяване, в случай, че човек е генетично предразположен към него, са многообразни и от различно естество. Пред САС Сантиров е поискал разширена експертиза, която да докаже, че състоянието му се е влошило в последните години, но съдът е отказал, защото щял да преценява като се позове на „общото познание“, защото заболяването е непредвидимо. По този повод ВКС подчертава, че този извод е направен „при безспорно установено тежко автоимунно заболяване, което безспорно се е проявило в хода на наказателното производство, и при липса на данни за генетично предразположение на ищеца към него“.
„Така, в нарушение не само на процесуалните правила при въведени и в двете въззивни жалби доводи във връзка с правилната оценка на здравословното състояние на ищеца, но и на постановките на ППВС № 4/1968 г., съдът не е оценил обективния факт на здравословното увреждане на ищеца“, се казва в решението на върховните съдии, с което те връщат делото с указание за ново изследване на здравето на Сантиров.
С него ВКС директно обезсилва решението на апелативния съд, с което пък са отхвърлени обединените искове на Сантиров за пропуснати ползи. След като беше оправдан, той е получил обезщетение от Софийския районен съд, където е работил, но още преди да бъде арестуван, съдията беше командирован и впоследствие повишен в градския съд. Затова е поискал да бъде обезщетен първоначално с 60 000 лева, а след това уточнил в молбата си, че иска общо 39 970,65 лева. Сумата представлявала разликата от заплатите, които е получил като обезщетение от СРС и тези, които би получил като съдия в СГС. Отделно е поискал да му се платят неполучените пари за облекло, които се дължат на магистратите. Още в решението на апелативния съд се казваше, че тези искове трябва да са отделни, а градският съд ги е уважил, без да ги разграничи. Тогава съдиите записаха в решението си, че ще съобразят това обстоятелство при постановяване на своя краен акт. С него САС отхвърли всички искове на Сантиров за пропуснати ползи от отстраняването му от длъжност. Апелативните съдии се мотивираха с това, че Сантиров е бил отстранен от Висшия съдебен съвет (ВСС), а повдигнатото му обвинение не е било за престъпление, свързано с работата му като магистрат. В този случай ВСС има право на самостоятелна преценка дали да отстрани магистрата от длъжност, докато при обвинение за престъпление, извършено при осъществяване на съдебната власт, е длъжен да го отстрани. Така апелативният съд стига до извод, че Сантиров не може да търси това обезщетение от прокуратурата, която е отговорна за повдигнатото незаконно обвинение, тъй като то вече няма пряка връзка с отстраняването, което ВСС е могъл да откаже. Освен това, съдът прие тогава, че търсенето на това обезщетение е специално уредено в Закона за съдебната власт и се съгласи с довода на прокуратурата, че то не може да бъде искано от нея.
ВКС обаче казва, че апелативният съд не е трябвало да приема изобщо за валидно решението на първата инстанция заради това, че не са разграничени исковете.
„Едва след отстраняване на нередовностите на исковата молба ще следва да се подложи на преценка дали ищецът твърди като вредоносно действие отстраняването от длъжност, или незаконното наказателно преследване“, пишат в решението си върховните съдии. Ако и тогава има неяснота, ВКС казва, че на Сантиров трябва да бъде даден срок сам да отстрани нередовностите в иска си.
Така, повече от 4 години след краха на шумното дело за подкуп срещу Цонев, Сантиров и Попов, което беше определено от ВКС за „емблематичен пример за провокация към подкуп“, инсценирана и проведена от тогавашния следовател Петьо Петров, още не е ясна цената, която държавата ще плати за него. Николай Цонев успя вече да осъди прокуратурата за 100 000 лева, а Тенчо Попов осъди България в Страсбург за 14 000 евро.
8
Коментирайте
На пръв поглед нагло високи обезщетения. Обаче всъщност Сантиров е прав, защото тия са му разбили живота – дори да не се е отключило заболяването, най-малкото са препятствали кариерата му. Тъй че размерът на исканите обезщетения може да служи за назидание, показвайки последствията от скалъпените процеси и прокурори бухалки.
Назидание тоще дойде когато прокурорите започнат да носят лична имуществена отговорност за безобразията си
Прави ми впечатление, че обезщетенията по този казус са необичайно високи. Особено на фона на дела на жертви на престъпления или пострадали в катастрофи, трудови злополуки или от лекарски грешки.
Петър Сантиров издребнява като си иска парите за облекло. През това време все пак не е бил магистрат.
А е трябвало да бъде. Понеже обвиненията са безпочвени.
Не издребнява човека, а така трябва – да бъде обезщетен за всички претърпени вреди.
Крайно време е обаче да се ангажира личната отговорност на онези длъжностни лица, които пряко са ги причинили – Петьо Петков с многозначителния прякор Еврото – следовател в НСлС и Ромян Василев – зам градски прокурор. И двамата бяха и са близки приятели на влиятелни политици – първият на корпулентния Шиши а вторият на Боко. Да са ни живи и здрави и двете групи.
Роман Василев се изхвърли и с изказването си и с арестите. Сега да плаща той.
На тоя Сантиров само да му прочетете съдебни актове , които вече са в областта на гражданския процес по трудови дела не бихте го окачествил като студент по право ,камули лице с юридическа правоспособност. С разпореждане беше върнал една касационна жалба и апелативния съд му отмени разпореждането като го направи на пух и прах.