Настоящото изложение има за цел да разгледа правните последици от сключването на договори за банков кредит във валута швейцарски франк и да обоснове защо подобен тип съглашения, прехвърлящи неблагоприятните икономически последици от промените във валутния курс изцяло върху потребителя, са неравноправни и като такива следва да бъдат прогласени за нищожни в своята цялост. Предмет на анализ са: 1) механизмът на усвояване и погасяване на дълга по договора за банков кредит в чуждестранна валута, водещ до прехвърляне на целия валутен риск върху кредитополучателя; 2) основанията за допустимост на проверката от страна на съда за неравноправността на договорните клаузи; 3) последиците от включването на неравноправните клаузи в договора – а именно прогласяване на неговата нищожност; 4) невъзможността за саниране на нищожността посредством адаптиране на задълженията на кредитополучателя чрез промяна в уговорената валута (договор за рефинансиране); 5) въпросите във връзка с правната защита на потребителя – реституционна претенция; давностен срок, приложим към вземането за връщане на даденото по нищожния договор; възможност за търсене на мораторна лихва.

Гореизложените въпроси са разгледани в светлината на най-новата съдебна практика на ВКС и СЕС, като основен фокус, който изложението цели да постави, е необходимостта от заличаване на неблагоприятните последици от неравноправните договорни клаузи в съответствие с принципа за защита на законоустановените  права на потребителя като икономически по-слаба страна в правоотношението.

I. Механизъм на усвояване и погасяване на дълга

Примерни договорни клаузи, уреждащи начина на предоставяне на заемната сума от страна на банката:

На кредитополучателя се предоставя кредитен лимит във валута швейцарски франк, в размер на равностойността на определена сума във валута лева/евро, по курс ,,купува” за швейцарския франк към лева/евро на банката в деня на усвояване на кредита.

Предоставената сума се усвоява по блокирана сметка в швейцарски франкове на кредитополучателя, като усвоеният кредит се превалутира служебно от банката в евро по търговски курс ,,купува” на банката за съответната валута в деня на усвояването.

Видно от представените клаузи на кредитополучателя следва да бъде отпусната равностойността в посочената чуждестранна валута – швейцарски франк, на уговорена между страните сума във валута лева/евро. Тълкуването на двете клаузи в тяхната логическа взаимосвързаност и по-точно обстоятелството, че предоставената от банката сума във валута швейцарски франкове постъпва по „блокирана сметка” и се усвоява от кредитополучателя след повторното ѝ превалутиране в първоначалната валута – лева/евро, води до заключението, че на практика кредиторът не предоставя заемната сума в уговорената чуждестранна валута, а използва последната единствено като „виртуална парична единица”, служеща за преобразуване и преизчисление на отпуснатия кредитен лимит. Реалният паричен поток, постъпващ по банковата сметката на заемателя, е във валута лева/евро, а не във валута швейцарски франк.

Примерни договорни клаузи, уреждащи начина на погасяване на дълга от страна на кредитополучателя:

Погасяването на кредита се извършва във валутата, в която същият е разрешен и усвоен – швейцарски франкове, като ако на съответния падеж на погасителна вноска кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове, може да извърши погасяване във валута лева или евро след служебно превалутиране на тези средства в швейцарски франкове по курс ,,продава” на банката за швейцарския франк към лева/евро.

Кредитополучателят декларира, че е запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към български лев или евро може да има за последица повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по кредита изразени в лева/евро, като напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че е съгласен да поеме всички вреди (включително и пропуснати ползи), произтичащи от промяната на валутните курсове.

Изпълнението на задълженията на кредитополучателя по договора за банков кредит се реализира посредством заплащането на месечни анюитетни вноски в уговорената валута – швейцарски франк. В хипотеза, в която длъжникът не разполага с дължимата сума в посочената чуждестранна валута (хипотеза, която с оглед на факта, че кредитополучателят потребител по всяка вероятност получава доходите си в националната за страната валута, е практически единствената възможна), може да извърши погасяване на дължимата вноска в лева/евро след служебно превалутиране. В този смисъл размерът на всяко месечно плащане е поставен в пряка зависимост от промените в курса на швейцарския франк – промени, които потребителят е неспособен да предвиди.

Именно с цел предварителното осуетяване на възможни претенции от страна на кредитополучателя във връзка с повишението на размера на всяка следваща месечна анюитетна вноска, породено от промените във валутния курс, банката включва изрична клауза в предварително изготвеното договорно съдържание, възлагаща валутния риск изцяло върху заемателя. По този начин потребителят чрез декларативно волеизявление дава съгласие да „търпи” всички потенциални неблагоприятни икономически последици от повишаването на курса на швейцарския франк и от пропорционалното увеличение на размера на дълга.

Посочените договорни клаузи, тълкувани в тяхната взаимосвързаност, са неравноправни, тъй като създават отчетливо неравновесие в правата и задълженията на страните по кредитното правоотношение, накърняват принципа за добросъвестност и съставляват уговорки във вреда на потребителя, инкорпорирани в съдържанието на договора единствено с цел извличането на допълнителна печалба от страна на банката.^[1]

II. Основания за допустимост на проверката за неравноправност на клаузи, инкорпорирани в договор за банков кредит, сключен с потребител

Наличието на неравноправни клаузи в договора за банков кредит, сключен с потребител, се установява по реда на чл. 143 – 148 ЗЗП. Възможността за извършване на преценка от страна на съда по отношение на неравноправния характер на инкорпорираните в съглашението клаузи се предпоставя от следните условия: 1) кредитополучателят да притежава качеството потребител; 2) неравноправните клаузи да не са индивидуално уговорени; 3) клаузите да не са формулирани на ясен и разбираем език.

1. Качество „потребител на кредитополучателя”

Потребителското право като съвкупност от скрепени с държавна принуда правила за поведение, съдържащи се в национални и наднационални актове с обвързваща сила, цели да предостави засилена защита на субектите, встъпващи в правоотношения за задоволяване на своите ежедневни битови потребности и нужди с търговци – лица професионалисти. По смисъла на встъпителните разпоредби от Закона за защита на потребителите (Обн., ДВ, бр. 99 от 9.12.2005 г., в сила от 10.06.2006 г.) основните права на потребителите включват право на информация от страна на търговеца за стоките и услугите, право на защита срещу рискове от придобиването на стоки и услуги, които могат да застрашат живота, здравето или имуществото им, както и правото на защита на икономическите им интереси при неравноправни договорни условия.

Легална дефиниция на понятието „потребител”^[2] се съдържа в §13, т. 1 от ДР на ЗЗП – всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и което като страна по договор действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. В хипотезата на сключен договор за банков кредит като потребител би следвало да бъде охарактеризиран кредитополучател – физическо лице, на когото е предоставена парична сума, която не е предназначена за извършване на търговска или професионална дейност – например за закупуване на недвижим имот за жилищни нужди, закупуване на лек автомобил, заплащане на разходи за лечение, образование, квалификация и прочие. Насрещна страна по договора е кредиторът – кредитна институция или банка, нормативните изисквания за чиято дейност се съдържат в Закона за кредитните институции (Обн., ДВ, бр. 59 от 21.07.2006 г., в сила от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз).

2. Неиндивидуално договаряне на неравноправните клаузи

Съгласно константната съдебна практика на Съда на ЕС по приложението на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори (Директивата) при извършването на преценка по отношение на релевирана неравноправност на определена договорна клауза, на първо място, следва да бъде уточнено дали съдържанието на съответната уговорка е резултат от воденето на преговори и съгласуването ѝ с потребителя – тоест дали клаузата е била индивидуално уговорена. По смисъла на чл. 3, §2 от Директивата не се счита за индивидуално договорена клауза, която е съставена предварително и следователно потребителят не е имал възможност да влияе върху нейното съдържание, по-специално във връзка с договори с общи условия (посоченото правило е транспонирано в чл. 146, ал. 1 ЗЗП). Общите условия^[3] съставляват стандартни и изготвени предварително типови условия на банката, засягащи механизма на усвояване и на погасяване на кредита, чието съдържание не се предшества от предварително обсъждане с кредитополучателя, в хода на което на последния да бъде предоставена възможност да внесе определени изменения.

Като отправна точка в този контекст Съдът на ЕС посочва обстоятелството, че потребителят е в положението на по-слаба страна в отношенията си с продавача или доставчика в процеса на водене на преговори за сключване на договора.^[4] В тази връзка обстоятелството, че потребителят е изразил своето съгласие за обвързване с договорните клаузи, не обосновава извода, че последните са били резултат на обсъждане и индивидуално договаряне. Това становище се застъпва и в задължителната съдебна практика по реда на чл. 290 ГПК на ВКС, като се посочва, че фактът, че потребителят доброволно е подписал договора за банков кредит, не освобождава банката от задължението ѝ да докаже, че намиращи се в договора клаузи, оспорени от потребителя като неравноправни, са били индивидуално уговорени с него, тъй като доказателствената тежест за установяване на обстоятелството, че клаузата е индивидуално уговорена, се носи именно от доставчика на услугата – банката.^[5]

3. Неформулиране на клаузите, съставляващи част от основния предмет на договора, на ясен и разбираем език

На следващо място, следва да бъде извършена преценка по отношение на това дали неиндивидуално уговорената клауза, включена в договор за кредит между продавач/доставчик и потребител, попада в обхвата на чл. 4, §2 от Директивата. Съгласно посочената разпоредба преценката за неравноправния характер на клаузите не се свързва нито с основния предмет на договора, нито със съответствието на цената и възнаграждението, от една страна, и по отношение на доставените стоки или предоставените услуги, от друга, при условие че тези клаузи са изразени на ясен и разбираем език.

В своята значителна по обем практика по тълкуването на Директивата Съдът на ЕС посочва, че клаузите, съдържащи се в договори за банков кредит, сключени между продавач/доставчик и потребител, които се отнасят до валутния риск, следва да бъдат разглеждани като група уговорки, които определят „основния предмет на договора“. По аргумент за противното, клаузите, които имат акцесорен характер спрямо клаузите, определящи самата същност на договорното отношение, не попадат в обхвата на това понятие.^[6]

Това тълкуване е обективирано и в решение по дело С-186/16, в което СЕС уточнява, че клауза в договор за банков кредит, която не е била индивидуално уговорена и по силата на която кредитът трябва да се погасява в същата чуждестранна валута, в която е бил уговорен, съставлява част от ,,основния предмет на договора” по смисъла на чл. 4, §2 от Директивата, тъй като посочената клауза определя основна, характеризираща договора престация. Фактът, че кредитът трябва да бъде погасен в определена валута, не се отнася до акцесорни условия на плащане, а до самото естество на задължението на длъжника, поради което представлява съществен елемент от договора за кредит.

С оглед на гореизложеното, следва да бъде посочено, че изброените примерни договорни клаузи следва да бъдат охарактеризирани като такива, съставляващи част от основния предмет на договора, тъй като уреждат размера и механизма на усвояване на предоставената от банката сума, начина на погасяване на анюитетните вноски и реда за определяне на приложимия валутен курс, както и възлагат изцяло в тежест на кредитополучателите риска от промени в курса на чуждестранната валута.

По смисъла на чл. 4, §2 от Директивата клаузите, попадащи в обхвата на основния предмет на договора, поначало не би следвало да подлежат на преценка за неравноправност, тъй като това би довело до засягане на същественото съдържание на договорното правоотношение^[7] (essentialia negotii) и ограничаване на договорната свобода на частноправните субекти. Императивно условие за ненамеса на съда обаче е изискването съответните клаузи да са изразени на ясен и разбираем език. Посоченото условие е в съответствие с принципа за засилена защита на потребителя като по-слаба страна в договорното правоотношение.

Що се отнася до изискването за прозрачност на договорните клаузи, произтичащо от посочената разпоредба, СЕС подчертава, че то не може да бъде ограничено единствено до разбираемия характер на тези клаузи от формална и граматическа гледна точка, а напротив, доколкото въведената с Директивата система на защита се основава на идеята, че потребителят е в положението на по-слабата страна в отношенията с продавача или доставчика, по-специално по отношение на степента му на информираност, изискването за изразяване на ясен и разбираем език на договорните клаузи, а следователно и за прозрачност, трябва да се тълкува разширително.^[8] В съответствие с принципа на добросъвестност, изискващ банката да отчита законните интереси на насрещната страна по правоотношението, СЕС посочва, че преди и по време на сключване на договора на потребителя по ясен, недвусмислен и разбираем начин следва да бъде предоставена нужната информация, касаеща произтичащите за него възможни бъдещи икономически последици от договора. Липсата на яснота, изчерпателност и разбираемост на предоставената преддоговорна информация, както и на самите клаузи, инкорпорирани в договора, има за последица засягане на правата на потребителя. Това разбиране съответства и на чл. 12 ЗЗД, който установява задължението на контрахентите да действат добросъвестно в хода на водене на преговори за сключване на договор – diligentio ad contrahendum.

В хипотезата на сключен договор за банков кредит в чуждестранна валута изискването договорните клаузи да са изразени на ясен и разбираем език следва да се схваща като изискване в договора да е прозрачно изложен точният механизъм на изчисление и погасяване на всяка месечна анюитетна вноска, така че потребителят да може да предвиди въз основа на прозрачни критерии произтичащите за него икономически последици. Посочването на конкретни и ясни критерии за определяне на условията, при които цената на заетите парични средства може да бъде променена, е задължение на банката, което произтича не само от принципа на добросъвестност, но и от текста на чл. 147, ал. 1 ЗЗП. То е гаранция за възможността кредитополучателят да предвиди както точните промени, които търговецът би могъл да внесе в първоначално уговорения размер на възнаградителната лихва, а така и да има предварителна осведоменост каква би била дължимата от него месечна вноска.^[9]

Посочената примерна договорна клауза, обективизираща волеизявлението на потребителя, по силата на което той декларира, че е информиран и запознат с възможните изменения във валутния курс и произтичащите от тази промяна последици, съставлява бланкетно предоставено съгласие от страна на кредитополучателя. На потребителя като по-слаба страна в хода на сключване на договора не е предоставена никаква информация относно очакваните прогнози за промяна на курса на швейцарския франк, спрямо който националната валута няма фиксиран курс, както и относно действията, които може да предприеме, за да минимализира валутния риск. Съобразно разясненията, дадени в практиката на СЕС, чистото и просто съобщаване на потребителя, че е възможна промяна на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк, не води до извод, че е налице „достатъчна информираност” на потребителя.

В Решение № 50011 от 26.11.2024 г. по т. д. № 1060/2022 г. на ВКС съдебният състав приема, че кредиторът е длъжен да уведоми потребителя за всички обстоятелства, които могат да имат отражение върху обхвата на неговия ангажимент, като му позволят по-специално да изчисли общата цена на своя кредит и да отчете рисковете при драстично обезценяване на законното платежно средство в държавата по своето местожителство или седалище, т.е. реалните измерения на риска, на който се излага през целия срок на договора. Потребителят трябва да бъде осведомен от доставчика за икономическия контекст, в който се сключва договора, и който има потенциала да даде отражение върху колебанията на обменните курсове в дългосрочен план, доколкото потребителят не притежава експертната компетентност.

В Решение № 314 от 29.07.2019 г. по т. д. № 1766/2016 г. на ВКС, II ТО е подчертано, че поради непредоставянето от страна на банката на изчерпателна информация по отношение на промените в курса на швейцарския франк в дългосрочен план, средният потребител, който е относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, не разполага с възможността да прецени потенциално значимите за него икономически последици при изчисляване на погасителните вноски.

Представената примерна договорна клауза, макар че е формулирана безпротиворечиво и от формална и граматическа гледна точка изглежда разбираема, представлява единствено бланкетно и абстрактно волеизявление на кредитополучателя, че е запознат с възможната промяна в курса на швейцарския франк към еврото и повишаването на размера на погасителните вноски по кредита. Абстрактното съгласие за поемане на риска от промените на валутния пазар е предоставено, без потребителят да е бил предварително оповестен за действителния валутен риск и възможното значително повишаване на разходите по обслужване на кредита, както и за цялостните икономически аспекти на сключването на договора във валута швейцарски франк.

В решение на СЕС от 20.09.2017 г. по дело С-186/16, което има задължителен характер за националните юрисдикции по силата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, е прието, че чл. 4, §2 от Директивата следва да се тълкува в смисъл, че изискването договорната клауза да бъде изразена на ясен и разбираем език предполага, че финансовата институция е предоставила на кредитополучателя достатъчна информация, която му позволява да вземе решения, основани на добра информираност и благоразумие. В своята практика СЕС възприема разбирането, че преценката за неравноправност на договорните клаузи, изразяваща се в значителна неравнопоставеност в правата и задълженията на страните в ущърб на потребителя, следва да се прави на база на това дали, като постъпва справедливо и добросъвестно спрямо кредитополучателя, банката може основателно да очаква, че потребителят ще се съгласи с подобна клауза след индивидуално договаряне.^[10]

III. Неравноправен характер на клаузите, прехвърлящи валутния риск върху кредитополучателя^[11]

В определение по дело С-117/23, постановено по преюдициално запитване на Апелативен съд – София, СЕС посочва, че ако установи непрозрачност на клаузите, попадащи в обхвата на основния предмет на договора, сезираният със спора национален съд следва да прецени дали тези клаузи са неравноправни по смисъла на чл. 3, §1 от Директива 93/13 и дали, въпреки изискването за добросъвестност, те не създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност.^[12]

Съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. В Решение № 237 от 20.01.2017 г. по т. д. № 2927 / 2015 г. на ВКС съдебният състав уточнява, че неравноправна би била всяка клауза, която отговаря на посоченото в чл. 143, ал. 1 ЗЗП, независимо дали има за предмет или постига някой от изброените в разпоредбата на чл. 143, т. 1–19 ЗЗП конкретни резултати. Ограничаването на проверката на сезирания съд за неравноправния характер на оспорената клауза единствено до тези основания е в нарушение както на чл. 143, т. 20 ЗЗП (по силата на тази точка от разпоредбата следва да се приеме, че изброените основания не са numerus clausus, а служат като примерен списък на възможни пороци), а така и на Директивата. В тази връзка в своята практика Съдът на ЕС извежда общи критерии, въз основа на които може да бъде извършена преценка на евентуално неравноправния характер на клауза в потребителски договор. По смисъла на даденото от СЕС тълкуване неравноправна клауза би била:

1. уговорка във вреда на потребителя, която
2. не отговаря на изискването за добросъвестност и
3. води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

Следва да бъде уточнено, че изключенията на чл. 144, ал. 3 ЗЗП не намират приложение в настоящия случай, тъй като са относими единствено към основанията по чл. 143, т. 7, т. 10, т. 12 ЗЗП, в които не попада клауза, регулираща валутните рискове при договаряне на кредит в чуждестранна валута (щвейцарски франкове) и погасителни вноски, дължими в същата валута. Договорът за кредит не е ценна книга, нито е сделка с финансови инструменти, а цената на кредит в чуждестранна валута по смисъла на чл. 144, ал. 3, т. 1 във вр. чл. 143, т. 12 ЗЗП е единствено възнаградителната лихва, но не и допълнителните разходи, които прави кредитополучателят вследствие поемането на валутния риск.^[13]

• Уговорка във вреда на потребителя

Тълкувайки в тяхната взаимосвързаност посочените примерни клаузи, видно от които: 1) реален паричен поток във валута швейцарски франкове не е бил предоставян на кредитополучателя; 2) целият риск от промяна във валутния курс е прехвърлен върху кредитополучателя, следва да бъде посочено, че чуждестранната валута – швейцарски франк служи единствено за изчисление на ежемесечно дължимите суми след преобразуване на налични ликвидни средства на кредитополучателя в националната валута. Тези уговорки имат за непосредствен резултат невъзможността на потребителя да противодейства на постоянно повишаващия се валутен курс, водещ до непрекъснато и рязко нарастване на стойността на дължимите месечни вноски по кредита. Чрез изградения механизъм на „двойно превалутиране”, който по своята същност е неравноправен, се достига до ежемесечно пропорционално увеличение на размера на дълга в ущърб на потребителя.

• Нарушение на изискването за добросъвестност

В практиката на Съда на ЕС по тълкуването на Директивата се посочва, че преценката по отношение на зачитането на принципа за добросъвестност се извършва на база на това дали като постъпва справедливо с потребителя продавачът или доставчикът може основателно да очаква, че потребителят ще се съгласи с посочената клауза при индивидуални преговори.

В настоящия случай в контекста на ниски нива на швейцарския франк към момента на предлагане и сключване на договорите през 2008 г. и тенденции за устойчиво повишаване на курса му, банката е следвало да уточни, че предлаганият кредитен продукт е изгоден само дотолкова, доколкото курсът на швейцарския франк не претърпи нарастване в бъдеще. Кредиторът е бил длъжен да разясни, че кредитополучателят няма контрол върху вариациите във валутния курс и с оглед на това кредитирането в тази чуждестранна валута е високо рисково, тъй като потребителят поема всички неблагоприятни икономически последици, породени от курсовата разлика при превалутирането. За разлика от потребителя, търговецът, независимо дали той е физическо или юридическо лице, при сключване на договорите във връзка с дейността си трябва да положи най – голямата дължима грижа – тази на добрия търговец. Банката като търговец професионалист е била длъжна да предвиди устойчивия темп на поскъпване на швейцарския франк. Въз основа на ресурсите и високия експертен потенциал, с които банковата институция би следвало да разполага, въз основа на анализ на обективно съществуващите и осъществили се в световен план към момента на сключване на договора икономически промени кредиторът е могъл и е бил длъжен да предостави на кредитополучателите информация относно трайната тенденция за промени в курса на швейцарския франк.^[15]

Непредоставянето на дължимата информация съставлява и нарушение на чл. 58, ал. 1, т. 1 от Закона за кредитните институции, съгласно който при отпускане на кредит банката предоставя безплатно и в писмена форма своите условия, които съдържат данни за общите разходи по кредита и за обективните критерии, въз основа на които тези разходи се изменят.^[16]

По отношение на преценката относно неравноправността на клауза, прехвърляща риска от промяна във валутата единствено върху потребителя, следва да бъдат отчетени всички обстоятелства около сключването на договора за кредит, включително съдържанието на рекламни материали и обема сведения, предоставените преди сключване на договора.^[17] Преценката за добросъвестност на продавача/доставчика следва да отчита не само неговата експертна компетентност, която му дава възможност да предвиди бъдещи драстични колебания в обменния курс на чуждестранната валута и свързания с това риск, но и агресивната реклама на предлагания кредитен продукт, заложената по-ниска възнаградителна лихва по типовите договори за кредит и др.^[18] Рекламирането и предлагането на кредити във валута швейцарски франк, като ,,промоционална и изключително изгодна оферта” и посочването на аргументи във връзка със ,,стабилността на курса на швейцарския франк, който е световна валута” съставлява недобросъвестно поведение от страна на кредитора, имащо за цел да увреди потребителя. Принципът за защита на основните права на потребителя не допуска използването от страна на кредитора на неосведомеността и липсата на експертни знания у потребителя с цел извличането на печалба.

• Значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя

С оглед чл. 145, ал. 1 ЗЗП, всяка от клаузите на договора за кредит следва да се тълкува ведно с останалите клаузи в него, както и с оглед всички обстоятелства, свързани със сключването на договора. Съгласно чл. 3, §1 от Директивата преценката за неравноправния характер на дадена договорна клауза се извършва към момента на възникване на правоотношението при отчитане на всички обстоятелства, които продавачът или доставчикът е могъл или е бил длъжен да знае и които са от естеството да се отразят върху по-нататъшното изпълнение на насрещните задължения на страните. В настоящия случай евентуалните неблагоприятни икономически последици, които биха могли да настъпят в правната сфера на потребителя вследствие на инкорпорирането в процесния договор на посочените примерни клаузи, по силата на които валутния риск е прехвърлен изцяло в тежест на кредитополучателя, са напълно неизвестни и настъпват едва в хода на изпълнение на месечните погасителни вноски. Към момента на възникване на заемното правоотношение потребителят няма никаква информация относно потенциалните вреди, които би могъл да претърпи в хода на изпълнение на договора. Поради тази причина в разглежданата хипотеза е налице изключение от общия принцип, че неравноправността на клаузата следва да се преценява към момента на възникване на задължението на потребителя, тъй като рискът от колебанията в обменния курс става видим за потребителя едва в хода на изпълнение на погасителните вноски и именно това е моментът, в който обективно настъпват вредите.

Трайната практика на Съда на ЕС еднозначно приема, че договорните клаузи, с които тежестта от промените във валутата се възлага изцяло върху кредитополучателя, водят до неравновесие в правата и задълженията на страните по правоотношението. В диспозитива на определение по дело С-119/17 СЕС посочва, че чл. 3, 4 и 5 от Директивата трябва да се тълкуват в смисъл, че следва да бъде третирана като неравноправна клауза в договор за кредит, последиците от която се изразяват в цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя и която не е изразена по прозрачен начин, вследствие на което кредитополучателят не може да прецени на база ясни и разбираеми критерии икономическите последици от договора към момента на неговото сключване.

IV. Защо инкорпорираните неравноправни клаузи влекат нищожност на целия договор за банков кредит?

Недобросъвестното поведение на кредитора и възлагането на всички неблагоприятни икономически последици върху по-слабата страна – потребителя, влече настъпването на най-тежката гражданскоправна санкция – а именно прогласяването на нищожността на сключения договор. Съображенията за нищожността не само на инкорпорираните неравноправни клаузи, но и на целия договор за кредит, изведени в множество актове на СЕС, постановени по преюдициални запитвания относно последиците от неравноправността на клаузи като разглежданите, са следните:

Доколкото разпоредбите на чл. 3, §1, чл. 4, §2 и чл. 6, §1 от Директивата са транспонирани в чл. 145, ал. 1 и ал. 2 и чл. 146, ал. 1 и ал. 5 ЗЗП, националните юрисдикции са длъжни да се съобразят с даденото от СЕС тълкуване на посочените разпоредби. Чл. 6, §1 от Директивата задължава държавите членки да транспонират в тяхното национално законодателство правилото, че неравноправните договорни клаузи, инкорпорирани в договори, сключени между потребители и продавачи или доставчици, не са обвързващи за потребителите, тоест съдът не следва да ги счита приложими.

Съгласно тълкуването, дадено от СЕС^[19], обявената за неравноправна договорна клауза следва да се счита за такава, която никога не е съществувала, поради което тя не поражда никакви правни последици. Установяването по съдебен ред на неравноправността на такава клауза трябва да води до връщането на потребителя в правното и фактическо положение, в което той би се намирал при нейната изначална липса. В решение по дело С-483/16 се посочва, че потребителят следва да разполага с правото на възстановяване на предимствата, неправомерно получени в негов ущърб от продавача или доставчика въз основа на неравноправната клауза.

С оглед на обстоятелството, че всички клаузи, отнасящи се до валутния риск следва да бъдат разглеждани като група уговорки, които определят основния предмет на договора, тяхната недействителност има за последица прогласяване на нищожността на целия договор, като това тълкуване съответства на целите на Директивата – а именно да осигури ефективна и пълноценна защита на потребителя и да възстанови положението между страните преди сключване на сделката. В този смисъл е и Решение № 50008/05.03.2025 г. по т.д. №1367/2021 г. по описа на ВКС, II т.о., като съдебният състав посочва, че признатият за нищожен договор не следва да бъде приложен в неговата цялост и следва да се счита, че никога не е породил правни последици.

• Невъзможност за саниране на нищожния договор посредством адаптиране на задълженията на кредитополучателя чрез промяна в уговорената валута

В константната съдебна практика на СЕС се приема, че при релевирано от потребителя възражение за нищожност на договор за банков кредит, по силата на който заеманата сума е деноминирана в чуждестранна валута и клаузите, отнасящи се до валутния риск, определят основния предмет на този договор по смисъла на чл. 4, §2 от Директивата, ако съдът, след прилагане на обективен подход и при извършена служебна проверка, прецени неравноправност на посочените клаузи, той следва да прогласи целия договор за недействителен, в случай че не може да приложи диспозитивна правна норма и с това не излага потребителя на особено неблагоприятни последици. Съдът не може, с цел да запази действителността на договора, да неутрализира неравноправния характер на клаузите, като ги адаптира или измени посредством промяна на валутата, в която страните са договорили предоставянето на заемната сума, или посредством промяна на обменния курс на тази валута към конкретен времеви момент.

Чл. 6, §1 от Директивата трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която дава възможност на решаващия съд да допълва договора, като измени съдържанието на отделна негова клауза – например премахвайки единствено елементи от нея, които я правят неравноправна.^[20] Клаузите относно валутния риск определят основния предмет на договор за кредит в чуждестранна валута и след премахването им няма правна възможност за неговото запазване.^[21]

В решение по дело С-26/13 СЕС разяснява, че предвид естеството и значението на обществения интерес, на който се основава защитата, гарантирана на потребителите, които са в положение на по-слаба страна спрямо продавачите и доставчиците, Директивата задължава държавите членки да предвидят подходящи и ефективни мерки за предотвратяване на употребата на неравноправни клаузи в договори, сключени между потребители и продавачи или доставчици. В определение по дело С-117/23 по преюдициално запитване от Апелативен съд – София СЕС посочва, че предписаната висока степен на защита на потребителите изисква националният съд, като има предвид цялото вътрешно право, да вземе всички необходими мерки, за да защити потребителя от подобни последици, така че да му гарантира да се върне в крайна сметка в положението, в което би се намирал, ако обявените за неравноправни клаузи никога не бяха съществували. ВКС уточнява, че в националното ни законодателство не съществува нормативна разпоредба, която да указва начин за превалутиране на договор за кредит, деноминиран в чуждестранна валута, в случай на констатирана неравноправност на негови клаузи, което води до невъзможност българските съдилища да приложат описания в решенията на СЕС алгоритъм, с цел съхраняване на договорите за кредит, деноминирани в швейцарски франкове. В българското право липсва материалноправна норма, която да урежда правата и задълженията на страните във връзка с валутата на престациите по сключен договор за кредит или която да регламентира извършването на погасяването на дължимите вноски само в законното платежно средство в България – български лев, с която да бъде заместено съдържанието на договор за кредит, съдържащ неравноправни клаузи.

На база на горепосоченото следва да бъде обобщено, че когато клауза, възлагаща валутния риск в тежест на потребителя, поради неравноправния си характер и обстоятелството, че представлява основен предмет на договора, води до недействителност на договора за кредит, деноминиран или индексиран в чуждестранна валута, в неговата цялост, чл. 6, §1 от Директивата не допуска този договор да бъде обявен за действителен и съдържанието на произтичащите от неравноправната клауза задължения на потребителя да бъдат адаптирани посредством промяна валутата на договора, или посредством определяне на максимален размер на обменния курс на тази валута. В Решение № 50011 от 26.11.2024 г. по т. д. № 1060/2022 г. ВКС подчертава, че практиката съдът да изменя или допълва договора с цел да неутрализира включените в него неравноправни клаузи, противоречи на предвидената в чл. 7 от Директивата дългосрочна цел – да се възпрат продавачите или доставчиците да прилагат неравноправни клаузи занапред. По този начин банките биха били изкушени да продължат използването на посочените клаузи, тъй като знаят, че дори и те да бъдат обявени за нищожни, договорът може да бъде изменен или допълнен, така че да се съхранят техните интереси, което е в пряко противоречие с принципа на справедливост и съставлява резултат, нетърпим от правния ред.^[22] Изискването и необходимостта банковите институции да организират така дейността си, че тя да е в съответствие с изискванията на Директивата, не са съвместими със заобикалянето на преследваните с Директивата цели, включително по съображения за запазване стабилността на финансовите пазари. С оглед на всичко гореизложено СЕС и ВКС приемат, че не съществува възможност неравноправната клауза да бъде заместена с диспозитивна разпоредба или с такава, приложима по съгласие на страните, и съдът е длъжен да прогласи клаузите, респективно договора за изцяло недействителен.

• Има ли възможност за саниране на договора чрез неговото новиране посредством договор за рефинансиране на дълга?^[23]

В разглежданата хипотеза, освен вече посочените примерни клаузи, договорът за банков кредит във валута швейцарски франк съдържа и следната уговорка:

Кредитополучателят има право да поиска от банката да превалутира предоставения му кредит в швейцарски франкове съответно в български лев или евро, като банката превалутира кредита в лева или евро по обявения курс ,,купува” на банката за швейцарски франкове за датата на превалутирането.

С оглед настъпилите значителни неблагоприятни икономически последици за потребителите банките започват да предлагат „специални условия за извършване на превалутиране на дълга чрез рефинансиране на задължението с нов договор за кредит в лева/евро”. Съгласно предварително изготвените от кредитора условия за извършване на рефинансирането размерът на новия кредит в лева е в зависимост от обменния курс ,,продава” на банката за швейцарския франк в деня на превалутирането.

Видно от предвидения механизъм за извършване на рефинансирането размерът на дълга отново е поставен в пряка зависимост от курса на швейцарския франк (непогасеният дълг във валута швейцарски франк по първоначалния договор ще бъде конвертиран във валута лева/евро при изменения курс на швейцарския франк към деня на превалутирането). Включването на посочената клауза, която предвижда възможност за превалутиране на кредита във валута лева/евро по искане на потребителя, може да служи като още една индиция, че още преди възникването на кредитното правоотношение банката е разполагала с информация за вероятните бъдещи изменения в курса на чуждестранната валута. Изхождайки от посоченото, възниква въпросът може ли договорът за превалутиране на дълга във валута лева/евро да заличи последиците от сключения нищожен договор във валута швейцарски франк? При формулирането на отговор на поставения въпрос може да се разсъждава в няколко посоки.

На първо място, преуреждането на отношенията между страните по първоначалния договор във валута швейцарски франк под формата на превалутиране на дълга в лева/евро може да бъде разглеждано като форма на обективна новация по смисъла на чл. 107 ЗЗД. Новацията съставлява договор, по силата на който страната поема едно ново задължение с цел то да замести друго старо задължение, което вследствие на това се погасява.^[24] В правната доктрина се приема, че подновяването (новацията) съставлява договор, по силата на който едно облигационно отношение се прекратява, а на негово място възниква ново, отличаващо се от старото или с оглед на страните, или с оглед на други негови елементи. В доктрината се застъпва виждането, че за да произведе правно действие новационното съглашение, следва кумулативно да са налице следните елементи: 1. способност на страните; 2. действителен стар дълг; 3. действителен нов дълг; 4. нов елемент – aliquid novi; 5. намерение за новиране – animus novandi. Действителността на новационното съглашение е обусловена от наличието на едно предшестващо действително задължение между страните – в този смисъл новационният договор, имащ за предмет подновяването на едно нищожно задължение, също би бил нищожен.^[25]

На следващо място, промяната на валутата, в която следва да бъде погасяван дългът на кредитополучателя, може да бъде разбирана и като сключена спогодба между страните по кредитното правоотношение по смисъла на чл. 365 ЗЗД. Следва да се посочи, че съгласно чл. 366 ЗЗД сключената спогодба върху непозволен договор е нищожна, дори ако страните са се спогодили относно неговата нищожност. Този въпрос е разгледан и в Решение № 146 от 01.11.2017 г. по т. д. № 2615 2016 г. на ВКС, 1-во тър. отделение, като съдебният състав уточнява, че в хипотезата на извънсъдебен спор за размера на дълга и редовното му погасяване, ако бъде сключено споразумение, в което размерът на задължението е определен на база на нищожната договорна клауза, независимо от приемането му от кредитополучателите, то споразумението представлява спогодба по непозволен договор, която е нищожна съгласно чл. 366 ЗЗД.

На последно място, следва да бъде уточнено, че дори да разглеждаме договора за превалутиране като отделно съглашение и поемане на нов самостоятелен дълг от кредитополучателя, чиято действителност не е обусловена от действителността на предшестващия договор, то в разглежданата хипотеза съглашението отново би било нищожно на свое собствено основание – а именно поради факта, че размерът на дълга е конструиран въз основа на неравноправната клауза от първия договор, възлагаща целият валутен риск върху кредитополучателя.^[26] Изчисляването на дължимата главница по новия договор въз основа на курса на швейцарския франк към датата на извършване на рефинансирането води до значително нарастване на дълга и няма за последица отстраняване на неблагоприятните икономически последици от разгледаните неравноправни клаузи.

Съгласно тълкуването, дадено от ВКС в Решение № 66 от 29.07.2019 г. по т.д. № 1504/2018 г., и с оглед чл. 13, ал. 1 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за оценка и класифициране на рисковите експозиции на банките и за установяване на специфични провизии за кредитен риск (отм.) на БНБ, следва да се приеме, че преструктуриране на дълга е налице, когато първоначалните условия на споразумението са изменени чрез даване на отстъпки от страна на банката на длъжника вследствие на влошеното му финансово състояние, водещо до невъзможност да се изплати в срок пълния размер на дълга, които отстъпки банката не би дала при други обстоятелства. Съгласно ал. 2 първоначалните условия на споразумението се считат за изменени по смисъла на ал. 1 при намаление на дълга (главница и/или лихви), замяна на част от дълга срещу собственост, рефинансиране или други финансови отстъпки от страна на банката, с изключение на промени в договорените лихвени проценти, породени от промени в пазарните лихвени нива. Отстъпката към длъжника намира израз в намаляване на дълга – главница и/или лихви, а не в увеличаването на същия чрез замяна на кредита с друг кредит. Изрично се посочва, че в съответствие с предвиденото в чл. 13 от Наредбата, целта на преструктурирането на дълга на длъжника, който има финансови затруднения, е да се направи възможно изпълнението на задълженията му, а не да се утежни неговото състояние.

В заключение на гореизложеното, считам, че договорът за рефинансиране на дълга, сключен въз основа на неравноправната клауза, прехвърляща целия валутен риск върху кредитополучателя, също следва да бъде прогласен за нищожен, тъй като не заличава неблагоприятните икономически последици, а води до допълнително оскъпяване на дълга – а именно чрез нарастване на дължимата главница поради конвертирането й по драстично завишения курс на швейцарския франк към датата на превалутирането.

V. Правна защита на потребителя

• Реституционна претенция за връщане на надплатените суми по нищожния договор

Съдът на ЕС посочва, че констатацията за неравноправност на дадена договорна клауза следва да има за последица връщането на потребителя в положението, в което би се намирал при липсата на тази клауза. В този смисъл прогласяването на нищожността на договора е основание за връщане на ползите, неправомерно получени от банката в ущърб на потребителя с цел възстановяване на правното и фактическо положение такова, каквото е съществувало преди сключването на нищожния договор. Недобросъвестното поведение на кредитора, имащо за последица обричането на потребителя на „стопанска смърт”, следва да бъде санкционирано от правния ред, като банката бъде лишена от правото си на възнаграждение за предоставения паричен заем.^[27] Прогласяването на нищожността на договора води до трансформирането на последния от възмезден в безвъзмезден такъв, тъй като потребителят ще дължи връщане единствено на първоначално предоставените от банката парични средства – т.нар. „чиста главница”. Отнемането на правото на банковата институция да получи възнаграждение от кредитополучателя за ползването на отпуснатите парични средства е в съответствие и с идеята за създаване на възпиращ ефект по отношение на недобросъвестното включване на неравноправни клаузи в договорното съдържание.^[28]

Изключването на действието на разглежданите неравноправни договорни клаузи поражда и съответния реституционен ефект^[29] за връщане от страна на банката на недължимо надвнесените суми. Потребителят, който надлежно е погасявал дължимите месечни анюитетни вноски (които за сумата, надхвърляща главницата всъщност се явяват недължими), е активно легитимиран да предяви иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предлож. 1 ЗЗД за връщане на надплатените суми, тъй като последните са престирани, без да е налице валидно правно основание.

• Приложима ли е общата 5-годишна давност за предявяване на иска на потребителя за връщане на недължимо платеното по нищожния договор?

В своята практика СЕС изрично подчертава, че правото на Съюза не допуска ограничаване във времето на реституционните последици от обявяването на неравноправната клауза за недействителна чрез разпоредби от националната правна уредба, ако това значително ще застраши възможността на потребителя да получи гарантираната му от Директивата защита.^[30] Ограничаването с давностен срок на исковата претенция на потребителя за връщане на всички недължимо платени суми води до накърняване на възможността за ефективно и пълноценно репариране на претърпените вреди. Националната процесуална уредба не следва да лишава потребителя от правни средства, които му позволяват да се позове на правата си по Директивата, тъй като това прави защитата на потребителя невъзможна или прекомерно трудна за осъществяване.^[31]

Нещо повече, ограничаването на правото на потребителя да търси връщане на недължимо платените суми чрез въвеждането на кратки давностни срокове не представлява подходящо и надлежно средство за гарантиране на преустановяването на употребата на неравноправни клаузи от страна на кредитните институции. Прогласяването на нищожността на договори, в които са инкорпорирани разгледаните примерни неравноправни клаузи, както и възможността на потребителя да си върне надплатените суми, биха били своеобразна гражданскоправна санкция, която би имала възпиращ ефект по отношение на бъдещи недобросъвестни практики от страна на кредитните институции.^[32]

С оглед на посоченото, общата 5-годишна давност за предявяване на реституционната претенция на потребителя не следва да намери приложение в разглежданата хипотеза^[33], дотолкова доколкото това би било в противоречие с принципа за ефективно прилагане на правилата на общностния правен ред^[34], и по специално на защитата на потребителя, съдържаща се в Директивата. В този смисъл общото правило, че давностният срок за предявяване на претенцията за връщане на сумите, платени без правно основание по смисъла на чл. 55, ал. 1, предлож. 1 ЗЗД, започва да тече от момента на плащането на съответната сума от страна на потребителя, е неприложимо. С оглед принципа на осигуряване на ефективна защита на потребителя, чиито законни права и интереси са били накърнени, Съдът на ЕС в своята по-нова практика приема, че началото на давностния срок би следвало да се поставя от влизане в сила на съдебното решение, с което договорът за банков кредит в чуждестранна валута е прогласен за нищожен.^[35]

Поставеният въпрос е разгледан и в Решение № 106/15.07.2024 г. по т.д. № 2746/2022 г. по описа на ВКС, ТК, II т.о., като съдебният състав посочва, че с оглед на общата правна уредба началният момент, от който тече 5-годишната погасителна давност за вземане по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, произтичащо от приложението на неравноправна клауза в дългосрочен потребителски договор, е моментът на получаване на сумата при начална липса на основание, но единствено при условие, че към този момент потребителят е знаел или разумно е можел да знае за неравноправния характер на клаузата, от която произтича реституционната претенция.

Ако приемем, че към момента на извършване на плащанията кредитополучателят не е бил информиран за възможността за защита на правата си, релевантен момент, от който можем да приемем, че би следвало да започне да тече давностният срок, е отправянето на извънсъдебна претенция до банката за връщане на недължимо платените суми или предявяването на иск. Това не лишава кредитора от възможността да докаже, че потребителят е знаел или разумно е можел да узнае за това обстоятелство преди този момент. При липса на твърдения и доказателства от страна на кредитора в тази насока следва да се приеме, че най-ранният момент, от който би следвало да започне да тече погасителният давностен срок е предявяването на реституционната претенция на потребителя.^[36]

• Възможност за търсене на лихва за забава от страна на потребителя

В своята практика Съдът на ЕС посочва, че по силата на предвиденото в Директивата осигуряването на ефективна защита на потребителя се свързва не само с премахването на вредите от инкорпорираните в договора неравноправни клаузи, но и с възможността потребителят да си възстанови облагите, от които е бил лишен вследствие на недобросъвестното поведение от страна на кредитната институция.^[37] В българската правна доктрина тази възможност се свързва с идеята за т.нар. „деликтна кондикция”, съчетаваща елементи на института на непозволеното увреждане и този на неоснователното обогатяване.^[38] Става въпрос за понасянето на допълнителни санкционни последици от субекта, чието недобросъвестно поведение е предизвикало настъпването на определени вреди, в това число и пропуснати ползи, в имуществения патримониум на насрещната страна по правоотношението. В разглеждания случай тези вреди намират проявление в обстоятелството, че погасявайки недължимо платените месечни анюитетни вноски, формирани на база неравноправните клаузи от договора, потребителят е бил лишен от възможността да използва този паричен ресурс. В този контекст прилагането на т.нар. „деликтна кондикция”^[39] се основава на противоправното поведение на банката, която незаконно задържа и използва получените по нищожния договор суми.

Възможността за претендиране на лихва върху недължимо платените суми може да бъде разглеждана и като проявление на принципа за добросъвестно водене на преговори, залегнал в чл. 12 ЗЗД. В константната съдебна практика се приема, че този принцип се състои в изискването страните да не действат за сметка на чуждия интерес, да не се възползват от обстоятелството, че другата има невярна представа, взаимно да си обезпечат сигурност и добронамереност.^[40] С оглед на факта, че при сключването на разглежданите договори за банков кредит в чуждестранна валута кредиторът действа недобросъвестно, възползвайки се от неосведомеността и липсата на експертни знания у потребителя, изглежда оправдано на страната, в чийто патримониум настъпват неблагоприятните икономически последици от неравноправните клаузи – а именно потребителя, да бъде призната възможността за ангажиране на преддоговорната отговорност на банката. Посоченото недобросъвестно поведение на кредитната институция води до накърняване на негативния интерес на потребителя, което обуславя правото на парично обезщетяване на пропуснатите ползи – възможностите, които, доверявайки се на насрещната страна по правоотношението, субектът е пропуснал.^[41]

Трудност създава изчисляването на размера на действителните пропуснати ползи^[42], които потребителят е претърпял вследствие на сключването на нищожния договор за банков кредит във валута швейцарски франк. В тази връзка поради невъзможността да бъде установен в условията на пълно и главно доказване мащабът на настъпилото в патримониума на потребителя обедняване, като критерий следва да бъде използван законоустановеният размер на мораторната лихва. За вземането на кредитополучателя по силата на чл. 111, буква „в” ЗЗД ще се прилага предвидената 3-годишна давност. Дотолкова доколкото възможността за търсене на обезщетение под формата на лихва върху недължимо платените суми произтича единствено от прилагането и тълкуването на националното право, и не попада в обхвата на Директивата, в този случай погасителната давност за вземането на потребителя би следвало да тече от момента на извършване на всяко плащане към банката.

С оглед на гореизложеното, считам, че на потребителя следва да бъде призната възможността да търси връщане, както на недължимо платените суми, надхвърлящи първоначално усвоената сума по нищожния договор за банков кредит във валута швейцарски франк, а така и обезщетение за пропуснатите ползи под формата на лихва. Правото на потребителя да претендира вземания, надхвърлящи връщането от страна на банката на надплатените суми, освен че е в съответствие с принципа за възвръщане на потребителя във фактическото и правно положение, в което се е намирал преди сключването на нищожния договор, би имало и допълнителен възпиращ ефект по отношение на разгледаните недобросъвестни практики във вреда на потребителя.^[43]

VI. Заключение

Принципът на добросъвестност и възстановяване на справедливия баланс в отношенията между страните по кредитното правоотношение обосновава нуждата от осигуряване на ефективен механизъм за защита на потребителя, чиито законни права и интереси са били неправомерно засегнати.

Прогласяването на нищожността на договора за банков кредит, съдържащ разгледаните неравноправни клаузи, както и възможността за предявяване на реституционна претенция съставляват надлежен инструмент за заличаване на неблагоприятните последици, възникнали за потребителя.

Константната съдебна практика на Съда на ЕС, както и по-новата практика на ВКС (обективирана в ключовото Решение № 50011 от 26.11.2024 г. по т. д. № 1060/2022 г. ВКС и последвалото няколко месеца по-късно Решение № 50008/05.03.2025 г. по т.д. №1367/2021 г. по описа на ВКС, II т.о.) приемат, че правният ред следва да санкционира недобросъвестното поведение на банката, като вследствие на прогласяването на нищожността на договора за банков кредит потребителят не дължи заплащане на такси, лихви и разноски, а единствено чистата стойност на кредита.

^[1] По въпросите, разглеждани в настоящото изложение, виж и Димитрова, Д., Един пример за ефекта от липсата на диалог между българските съдилища и Съда на Европейския съюз, достъпно на https://evropeiskipravenpregled.eu/lipsatanadialog/

^[2] По-подробно по този въпрос виж Димитров, А., Относно понятието „потребител“ – практиката на СЕС с акцент върху потребителското кредитиране, достъпно на сайта https://gramada.org/

^[3] Бобатинов, М., Договорът за банков кредит, ИК „Труд и право”, 2003 г., с. 87

^[4] Решение по дело С-484/08 (27. Съгласно постоянната съдебна практика въведената с Директивата система на защита се основава на идеята, че потребителят е в положението на по-слабата страна в отношенията с продавача или доставчика от гледна точка както на позиция

та му в преговорите, така и на степента на информираност — положение, което го принуждава да се съгласява с установените предварително от продавача или доставчика условия, без да може да повлияе на съдържанието им).

^[5] В този смисъл е Решение № 98 от 25.07.2017 г. по т. д. № 535 / 2016 г. на ВКС, ТК, II ТО (Търговецът не е ангажирал доказателства за индивидуално договаряне на оспорените клаузи, поради което съгласно чл.146, ал.4 във връзка с чл.146, ал.1 З. същите следва да се преценят от гледна точка за евентуално неравноправния им характер.) Виж и Решение № 51 от 04.04.2016г. по т.д. № 504/2015 г. на ВКС, ТК, II ТО; Решение № 77 от 22.04.2015г. по гр.д.№ 4452/2014г. на ВКС, ГК, III ГО; Решение № 136 от 20.01.2021 г. по т. д. № 1467 / 2019 г. на ВКС.

^[6] Виж Решение по съединени дела С-776/19 – С-782/19 (52. По отношение на категорията клаузи на договора, които попадат в обхвата на понятието „основен предмет на договора“ по смисъла на член 4, параграф 2 от Директива 93/13, Съдът е постановил също, че тези клаузи трябва да се разбират като клаузи, които определят основните престации по договора и които сами по себе си го характеризират. Обратно, клаузите, които имат акцесорен характер спрямо клаузите, определящи самата същност на договорното отношение, не попадат в обхвата на това понятие). Виж и решения по дело С-26/13; дело С-118/17; дело С-51/17; определение по дело С-117/23.

^[7] Подробно за насрещните права и задължения на страните по кредитното правоотношение виж Байрактарова, Цв., Договорът за банков кредит, 2024

^[8] В този смисъл са решения по дело С-186/16 (47. По-конкретно задача на националния съд при отчитане на всички обстоятелства във връзка със сключването на договора е да провери дали в разглежданото дело потребителят е бил уведомен за всички обстоятелства, които са могли да дадат отражение върху обхвата на неговото задължение, като му позволят включително и да изчисли общата цена на своя заем. Определяща роля при тази преценка играят, от една страна, въпросът дали клаузите са изразени на ясен и разбираем език, така че да позволят на средностатистическия потребител, т.е. на нормално осведомения и в разумни граници наблюдателен и съобразителен потребител, да изчисли тази цена, и от друга страна, обстоятелството, свързано с непосочването в договора за кредит на данните, които от гледна точка на характера на стоките или услугите, предмет на този договор, се считат за съществени). Виж и решенията по дело C‑26/13; дело C‑348/14; дело С-96/14.

^[9] Решение № 314 от 29.07.2019 г. по к. т. д. № 1766 / 2016 г. на ВКС (Посочването като част от съдържанието на договора на ясни и разбираеми критерии, при които цената на заетите парични средства може да бъде променена, е законово задължение на банката, произтичащо и от текста на чл. 147, ал. 1 ЗЗП. То е гаранция за възможността кредитополучателят да предвиди както точните промени, които търговецът би могъл да внесе в първоначално уговорения размер на лихвата, така и да има предварителна осведоменост каква би била дължимата от него месечна вноска).

^[10] Виж решения на СЕС по дело С-186/16 (57. Действително, за да установи дали клауза като разглежданата в главното производство води в разрез с принципа на добросъвестност до значителна неравнопоставеност в ущърб на потребителя между правата и задълженията, произтичащи от договора, националният съд трябва да провери дали, като постъпва добросъвестно и справедливо с потребителя, продавачът или доставчикът може основателно да очаква, че потребителят ще се съгласи с подобна клауза след индивидуално договаряне) и дело С-415/11.

^[11] По този въпрос виж и Кунчев, К., Неравноправни ли са клаузи от потребителски договор за кредит, с които всички вреди от валутните промени и валутният риск са прехвърлени в тежест единствено на потребителя, достъпно на сайта www.challengingthelaw.com

^[12] Виж и решение по дело С-118/17, т. 49.

^[13] В този смисъл е и Решение № 295 от 22.02.2019 г. по т. д. № 3539 / 2015 г. на ВКС, 1-во тър. отделение.

^[14] Информацията относно курса на швейцарския франк е достъпна на сайта на Българска народна банка.

^[15] Това е изрично посочено в Решение № 155 от 24.01.2020 г. по т. д. № 2561 / 2018 г. на ВКС (При сключване на договора, на ищците е била предоставена информация, че е възможна промяна на обявения курс на банката купува/продава на швейцарския франк и че това ще рефлектира върху размера на дълга в лева. Не е предоставена обаче каквато и да е информация относно: Какви ще са икономическите последици за задълженията по договора при значителна обезценка на лева спрямо швейцарския франк, какви са очакваните прогнози относно промяната на курса швейцарски франка/лев, с каквато информация банката, с оглед професионалната й и експертна дейност, е следвало да разполага, както и какви действия могат да предприемат кредитополучателите за минимизиране на риска).

^[16] Виж Решение № 147 от 15.06.2021 г. по т. д. № 1695/2019 г. на ВКС, I ТО (При това, с процесните клаузи ищците са поели изцяло валутния риск, доколкото за банката са предвидени механизми за преодоляване негативите, при евентуално понижаване курса на швейцарския франк – едностранно увеличение лихвата по кредита, хеджиране и пр.. Задължението на банката е на фиксирана стойност и не се влияе от курса на швейцарския франк, при това превалутирането е по търговския курс на банката, а не по официален курс или при прилагане на други обективни критерии. В резултат остават напълно неясни общите разходи по кредита, които, съгласно чл.58 ал.1 ЗКИ, подлежат на предварително оповестяване). В този смисъл са и Решение № 155 от 24.01.2020 г. по т. д. № 2561/2018 г. на ВКС, II ТО; Решение № 384 от 29.03.2019 г. по т. д. № 2520/2016 г. на ВКС, II ТО; Решение № 294 от 27.03.2019 г. по т. д. № 1599/2017 г. на ВКС, II ТО; Решение № 295 от 22.02.2019 г. по т. д. № 3539/2015 г. на ВКС, II ТО.

^[17] Решение по дела C-776/19 C-782/19 (66. Въпросът дали в настоящия случай изискването за прозрачност е било изпълнено трябва да се разгледа от запитващата юрисдикция през призмата на всички релевантни фактически обстоятелства, сред които са предоставените рекламни материали и сведения при договарянето на процесните по главното производство договори за кредит — не само от самия кредитодател, но и от всяко друго лице, участвало от името на този доставчик, в търговското предлагане на съответните кредити.); дело С-186/17; дело C-51/17.

^[18] В този смисъл е и Решение № 50011 от 26.11.2024 г. по т. д. № 1060/2022 г. на ВКС, I ТО.

^[19] Решение по съединени дела С-80/21-С-82/21 (42. Предвид релевантната практика на Съда според запитващата юрисдикция, когато националният съд счете, че клауза е неравноправна, той трябва да констатира, че тя не обвързва потребителя от самото начало и изцяло).

^[20] Виж решение по дело С-19/20 (67. Затова, когато националният съд установи недействителността на неравноправна клауза в договор, сключен между продавач или доставчик и потребител, член 6, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска възможност за националния съд да допълни договора, като измени съдържанието на тази кауза). В този смисъл са и решение по съединени дела С-80/21 – С-82/21; дело С-212/20; дело С-260/18; дело С-118/17.

^[21] Определение по дело С-117/23 (57. При това положение, доколкото свързаните с валутния ри

ск клаузи са част от основния предмет на договорите за кредит по смисъла на посоченото в точка 27 от настоящото определение, не изглежда да съществува правна възможност за запазване на разглеждания договор след премахването на тези клаузи, което обаче запитващата юрисдикция ще трябва да прецени).

^[22] Така решение по дело С-19/20, т. 68.

^[23] Подробно по този въпрос виж и Филипова, Д., Действителни ли са договорите за рефинансиране на кредити, остойностени в швейцарски франкове?, достъпно на сайта https://gramada.org/

^[24] Апостолов, И., Облигационно право, Част първа, Общо учение за облигацията, 1990, с. 361

^[25] Калайджиев, А., Облигационно право, Обща част, Осмо издание, 2020, с. 486

^[26] По този въпрос виж и Гачев, В., Преглед на утвърдената практика на ВКС по делата за надплатени суми за лихва по договори за ипотечен кредит. Авторът посочва, че когато анексът не преурежда неравноправните клаузи от основния договор, по отношение на него е неприложимо изключението на чл. 146, ал. 1 ЗЗП – ако е индивидуално договорен, съдържащите се в него непреуредени неравноправни клаузи да са действителни, тъй като това становище не намира опора в ЗЗП.

^[27] По въпроса за лишаването на банката от правото на възнаграждение виж решение по дело С-520/2021, т. 78.

^[28] Решение по дело С-140/22 (63. С тази уговорка относно законната лихва за забава Съдът уточнява, че тълкуване на националното право, че банковата институция би имала право да иска от потребителя обезщетение, над размера на връщане на паричните средства, предоставени за изпълнението на този договор, и следователно да получи възнаграждение за ползването на тези средства от потребителя, би допринесло за премахването на възпиращия ефект, който обявяването на посочения договор за недействителен упражнява върху търговците, и по този начин би застрашило постигането на дългосрочната цел на член 7 от Директива 93/13).

^[29] Определение по дело С-117/23 (62. Освен това следва да се признае подобен реституционен ефект, когато неравноправният характер на клаузите на договор, сключен между потребител и продавач или доставчик, води не само до нищожност на тези клаузи, но и до недействителност на този договор в неговата цялост”).

^[30] Решение по дело C‑561/21(29. Член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 допускат национална правна уредба, в която се предвижда давностен срок за предявяването от такъв потребител на иск, с който се претендират реституционните последици от това установяване, при условие че са спазени принципите на равностойност и ефективност).

^[31] Решение по дело C-869/19.

^[32] Виж решение по съединени дела С-70/17 и С-179/17 (54. Така, ако националният съд има правомощието да променя съдържанието на неравноправните клаузи, съдържащи се в такива договори, това правомощие може да засегне предвидената в член 7 от Директива 93/13 дългосрочна цел. Всъщност това правомощие би способствало за премахването на възпиращия ефект, който се упражнява върху продавачите и доставчиците чрез самото неприлагане на неравноправните клаузи спрямо потребителя, доколкото продавачите и доставчиците биха били изкушени да използват посочените клаузи, ако знаят, че дори и въпросните клаузи да бъдат обявени за нищожни, договорът ще може да бъде допълнен в нужната степен от националния съд, така че да се съхранят интересите им).

^[33] Така и Байрактарова, Цв., цит. съч., с. 191 – авторът посочва, че аргументите на СЕС във връзка с началото на срока, от който започва да тече погасителната давност по отношение на иска на потребителя за неоснователно обогатяване, следва да намерят подкрепа с цел гарантиране на възможност потребителят да получи реална защита при констатирано нарушение от страна на кредитодателя на особените правила, свързани с отпускане на кредити на потребители.

^[34] Решение по дело C‑28/22 (62. На трето и последно място, Съдът е уточнил, че задължението на държавите членки да осигурят ефективността на правата, които правните субекти черпят от правото на Съюза, включва — що се отнася в частност до правата, произтичащи от Директива 93/13 — изискване за ефективна съдебна закрила, закрепено и в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, което наред с останалото важи за определянето на процесуалните правила, приложими към съдебните искове, основани на такива права).

^[35] Виж Решение по дело C‑484/21 (37. Член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13, разглеждани във връзка с принципа на ефективност, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат давностният срок за предявяване на иск за възстановяване на разноски, платени от потребителя в момента на сключването на договор с продавач или доставчик въз основа на договорна клауза, неравноправността на която е установена с влязъл в сила съдебен акт, постановен след плащането на тези разноски, да започне да тече от датата на плащането, независимо от това дали този потребител е знаел, или разумно е можел да знае за неравноправността на същата клауза от момента на посоченото плащане или преди нищожността на тази клауза да бъде установена с посочения съдебен акт).

^[36] В този смисъл е и Решение № 124/24.07.2024 г. по т.д. № 342/2023 г. по описа на ВКС, I т.о.

^[37] Решение по дело С-520/21 (65. За обявената за „неравноправна“ договорна клауза трябва принципно да се счита, че никога не е съществувала, така че тя няма как да има последици за потребителя. Ето защо установяването по съдебен ред на неравноправността на такава клауза поначало трябва да води до връщането на потребителя в правното и фактическо положение на потребителя, такова каквото то би било при липсата на тази клауза, по-специално като му даде право да си възстанови облагите, които продавачът или доставчикът без основание е получил в негов ущърб по силата на споменатата неравноправна клауза).

^[38] Голева, П., Някои въпроси на неоснователното обогатяване в теорията и съдебната практика, В.: Предизвикай неоснователното обогатяване, С., Сиела, 2019

^[39] Подробно по този въпрос виж Русчев, Ив., За „деликтната кондикция”, сп. „Търговско право”, бр. 3-4/2023 г.

^[40] Решение № 17 от 08.03.2013 г. по търг. д. № 829 / 2012 г. на Върховен касационен съд.

^[41] Конов, Тр., Калайджиев, А., Отговорност при нарушен негативен интерес

^[42] По отношение на въпроса за възможността за обезщетяване на вреди под формата на пропуснати ползи и нуждата от доказване на тяхното настъпване в условията на пълно и главно доказване следва да бъде подкрепено изложеното в особено мнение по Тълкувателно решение № 3 от 12.12.2012 г. по тълк. д. № 3 / 2012 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК: „Забавеното изпълнение на задължението за изграждане на обект означава с абсолютна сигурност пропускане възможността в имуществото на кредитора да се включи правото на собственост върху този имот за срока на забавата. За този период не е настъпило очакваното еквивалентно увеличаване на имуществото на кредитора, от което следва пропуснатата полза. Тя е предвидима, защото е известна на длъжника при възникване на задължението и е нормално настъпваща последица от неизпълнението. По тази причина забавеното изпълнение на задължението за изграждането на обект води до неосъществено увеличаване на имуществото на кредитора независимо от това дали той е бил лишен от възможността през времето на забавата да ползва готовия обект лично, да придобива гражданските му плодове, да получава доходи чрез използването му за осъществяване на търговска дейност или да се разпорежда с него при изгодни условия.”

^[43] Решение по дело С-520/21 (71. Що се отнася до търсения с член 7, параграф 1 от Директива 93/13 възпиращ ефект, следва да се отбележи, че посочената в точка 69 от настоящото решение възможност може да допринесе за възпиране на продавачите или доставчиците да включват неравноправни клаузи в потребителските договори, доколкото включването на такива клаузи, водещи до нищожността на договор в неговата цялост, би могло да има финансови последици, надхвърлящи връщането на платените от потребителя суми, и евентуално плащането на лихва за забава).

8

Коментирайте

Не е задължително поле

Не се показва на сайта. Не е задължително поле

Не е задължително поле

Не се показва на сайта. Не е задължително поле

нови хронологично най-добре оценени

Проскубания бухал

19 май 2025 9:29

Гост

Много добре аргументирана и изчерпателна статия, с голяма теоретична и практическа стойност, поради запазването на тънкия баланс между тези две юриспруденциални категории, която може да се мери и дори надмине по качество публикации от доста по-именити колеги. Доволен съм.

Съгласен съм1

0Не съм съгласен

Отговор

Кофи Кингстън

19 май 2025 8:47

Гост

Поредния гражданскоправен булшит. Само в наказателното право има истина, докато гражданското е за смотаняци и зубъри.

Съгласен съм1

-8Не съм съгласен

Отговор

До младата колега:

19 май 2025 8:39

Гост

Уважаема, г-жо Василева, анализът Ви е професионален и задълбочен и за студент 4 курс впечатлява с обширността на познанията. Беше истинско удоволствие. Пожелавам Ви професионалната реализация, която желаете. Да разбера, че има млади колеги като Вас зареди с оптимизъм понеделника ми. Искрени поздравления!

Съгласен съм6

0Не съм съгласен

Отговор

Кофи Кингстън

19 май 2025 8:48

Гост

Хахах simp

Съгласен съм1

-2Не съм съгласен

Отговор

Боряна

19 май 2025 8:36

Гост

Поздрав за статията

Съгласен съм2

0Не съм съгласен

Отговор

Боряна

19 май 2025 8:35

Гост

Чуден анализ. Темата е сериозна

Съгласен съм2

0Не съм съгласен

Отговор

Манолов

19 май 2025 8:35

Гост

Задълбочен анализ. Похвално

Съгласен съм1

0Не съм съгласен

Отговор

Бориславов

19 май 2025 8:34

Гост

Егати казуса

Съгласен съм1

-2Не съм съгласен

Отговор