Зам.-министър Евгени Стоянов за промените в НК и НПК:
Ничий арест няма да бъде скрит, отлага се уведомяването на конкретно лице
Ничий арест няма да остане скрит, просто се дава възможност по преценка на прокурора, при това подлежаща на съдебен контрол, уведомяването на конкретно лице за задържането да бъде отложено с 48 часа. На негово място задържаният може да посочи друг, който да бъде уведомен. Това обясни зам.-министърът на правосъдието Евгени Стоянов в отговор на въпроси на „Лекс“ по проекта за изменения в Наказателния кодекс (НК), огласен преди близо две седмици от правосъдното министерство за обществено обсъждане.
Както „Лекс“ писа, с проекта се правят промени не само в НК, но и в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест, Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, Закона за МВР, Закона за митниците, Закона за военната полиция и Закона за ДАНС.
Едно от предложенията, предизвикало най-голяма обществена реакция, беше да се създадат нови ал. 9, 10 и 11 в чл. 63 НПК. Текстовете в проекта предвиждат:
„(9) Когато е налице неотложна необходимост да се предотврати настъпването на тежки неблагоприятни последици за живота, свободата или физическата неприкосновеност на лице или за да се предотврати ситуация, при която наказателното производство би могло да бъде сериозно възпрепятствано, уведомяването по ал. 7 по отношение на конкретно лице може да бъде отложено за срок до 48 часа.
(10) Решението по ал. 9 се взема от прокурора на досъдебното производство, който се произнася с мотивирано постановление. Постановлението подлежи на обжалване от обвиняемия или неговия защитник пред съответния първоинстанционен съд.
(11) Съдът незабавно разглежда жалбата еднолично в закрито съдебно заседание и се произнася с определение. Определението на съда е окончателно.“
“Предложенията трябва да се четат в съвкупност и преди новите алинеи 9, 10 и 11 в чл. 63 НПК се прави изменение в ал. 7. С него се дава право на обвиняемия сам да избере кое лице да бъде уведомено за задържането му. Предложението предвижда това да е „поне едно посочено от него лице“. Т.е. отпада изчерпателното изброяване на тези, които се уведомяват за задържането – семейството на обвиняемия, работодателят или МВР, а изборът е оставен на него“, каза зам.-министър Стоянов. И подчерта, че може да се отложи уведомяването на конкретен човек, посочен от задържания, при това при изчерпателно изброени хипотези – в новата ал. 9 на чл. 63 НПК, освен това за забавянето има строго определен максимален срок – 48 часа. Стоянов посочи, че освен тези законови ограничения на хипотезите и срока за отлагане на уведомяването за ареста, не трябва да се забравя и правото на задържания на адвокатска защита, т.е. той незабавно може да се свърже с адвокат и да се среща насаме с него.
„С измененията се транспонира Директива 2013/48/ЕС и в нея е посочено, че при изключителни обстоятелства може да се предвиди възможност за временна дерогация на правото на задържания да информира конкретно лице. Съображение 35 от нея поставя важно условие – когато във връзка с конкретните обстоятелства по делото, това е обосновано от наложителна причина по смисъла на директивата. Чл. 8 от директивата сочи, че тази временна дерогация трябва да е строго ограничена във времето. Предложеният срок от 48 часа е съобразен с българското наказателнопроцесуално право. Взет е предвид текстът от НПК, който определя, че прокурорът има правомощието, само при необходимост, да постанови задържане на обвиняемия за срок до 72 часа с цел довеждането пред съд на задържания“, обясни зам.-министърът на правосъдието.
На въпрос на „Лекс“ какъв би бил смисълът от отлагането на уведомяването на конкретно лице с 48 часа за ареста – например на работодателя на обвиняемия, който е част от престъпната схема, при положение, че другите близки на задържания, както и защитникът му, биха могли да го информират, Евгени Стоянов отговори: „Тук е мястото да кажа, че в Директива 2013/48/ЕС, която транспонираме, аргументът по отношение на тези текстове е много ясен. Целта е максимално да се попречи за настъпването на неблагоприятни последици за живота или физическата неприкосновеност на лице, да се защитят пострадалите от престъпление, както и да се предотврати извършването на друго престъпление или да се попречи на наказателното производство.“
Пакетът от законодателни промени, огласен от правосъдното министерство, предвижда и изменения в НК, свързани с кражбите на коли. Да се обмислят такива беше наредено от премиера Бойко Борисов в началото на март. Тогава той повдигна една тема, която коментира още откакто беше главен секретар на МВР – за това, че в НК съществува не само кражба, но и противозаконно отнемане на МПС.
„От значение за квалификацията на деянието е дали намерението на извършителя от момента на отнемането е само да ползва МПС, или да го възприема като свое. Проектът цели да се даде ясен знак, че отнемането на МПС е деяние с висока обществена опасност“, обясни зам.-министър Стоянов.
И посочи, че затова се предлага квалифициран състав на кражба, ако неин предмет е МПС. „Освен това се криминализира приготовлението към кражба на МПС. И не на последно място, ако някой противозаконно проникне в чуждо МПС без съгласието на собственика, законопроектът предвижда наказанието да е само лишаване от свобода, т.е. да няма алтернативна възможност за налагане на наказание глоба до 3000 лева, вместо лишаване от свобода, каквато съществува в сега действащия кодекс“, каза той.
6
Коментирайте
Да, разбира се.
Не вярвам
Докато не се променят законите, така че да са ясни и изпълними няма да има ефективно досъдебно производство.
Ако уведомяването би попречило на разследването, то наистина е по- добре да се изчака.
за мен всъщност скрит остава смисълът на тази директива – максимално да се затрудни нещо си… като задържат някого винаги се разбира. адвокатът ще уведоми всеки, за когото го помоли задържания
Има ли значение дали извършителят възнамерява само да ползва МПС-то, или да го възприема като свое. Кражбата си е кражба.