Доц. Ива Пушкарова:
Неизползваните текстове в Наказателния кодекс са над 220
Броят на неизползваните текстове от Наказателния кодекс расте и в момента те надхвърлят 220. Това заяви пред БНР доц. Ива Пушкарова.
Тя представи мащабен анализ на прилагането на НК, направен по проект на Министерството на правосъдието, чиято цел е да бъде разработена нова концепция за наказателната политика на държавата.
Той е подготвен на базата на задълбочено изследване на данни от Единната информационна система за противодействие на престъпността, статистиката на МВР, доклади на прокуратурата, данни от Националния статистически институт (НСИ) и други официални източници на информация.
„Променените в обществено-политическите и социално-икономически условия, включително в световен мащаб, извеждат нови предизвикателства за справяне с престъпността, като например борбата срещу тероризма, радикализацията, незаконната миграция. В този смисъл една от целите на нашия проект е извършване на един по-мащабен анализ на криминогенната среда чрез използване на данни от ЕИСПП за периода от 2014 г. до 2018 г. и други достъпни данни за последните 10 години, така че да се дефинира цялостна актуална картина на криминогенната среда“, обясни зам.-министърът на правосъдието Евгени Стоянов. И подчерта, че концепцията за наказателна политика ще се базира на обективни данни, които дават реална представа за актуалната криминогенна среда.
Анализът показва, че от приемането на действащия НК през 1968 г. в общата му част са направени 378 промени. Приети са 78 нови текста (от тях 17 през тоталитарния период), 213 изменения и 45 допълнения. Отменени са 42 разпоредби.
Доста по-активно е законодателстването по отношение на особената част на НК, където са съставите на отделните престъпления.
За 50 години в нея са направени 2125 промени. Като са въведени 390 нови състави на престъпления (от които 100 през тоталитарния период), направени са 1568 изменения на действащи разпоредби и 429 допълнения. За тези 50 години, през които действа НК, са отменени 169 текста.
Най-често променяните текстове са чл. 242 (контрабанда), чл. 116 (убийство), чл. 131 (телесна повреда), чл. 195 (кражба), чл. 115 (убийство) и чл. 167 (купуване на гласове).
„Наказателната политика се опитва да решава проблеми, които не са наказателни, по наказателноправен път. Законодателят явно не предпочита превантивни, ненаказателни, регулационни и други мерки, които изискват по-висока компетентност. Законодателят се притеснява от отменителната функция, което води до експанзия на наказателния закон, при която той навлиза в обществени сфери, в които не е подходящо да има висока репресия“, обясни доц. Пушкарова.
Освен това анализът показва друга тенденция на постоянно увеличаване на броя и тежестта на приложимите наказания. Ако през 1968 г. затвор се предвижда в 515 случая, то през 2018 г. с лишаване от свобода се санкционират 984. Това е ръст с 91%. Преди 50 години в НК е имало 50 тежки престъпления, а днес те са 133.
Прогресивно увеличаване на броя и вида на криминализираните деяния и общата репресивна тежест, включително върху леката престъпност, е друга тенденция. А всичко това води до своеобразна инфлация на наказателния закон.
По думите на Пушкарова всичко, което не се харесва на някого, се изразява в претенция за криминализиране. Според нея тази тенденция е опасна и има ефект и върху държавата. Така се дебалансират властите, добави тя. И обясни: „Това създава рискове – обвинителната власт да се раздуе и да започне да ѝ се прехвърлят отговорности и авторитет, които не са нейни. По този начин българският съд започва да става виновен и отговорен за всичко и в същото време политическите власти се разтоварват от типични техни отговорности. Освен това такъв тип наказателна политика създава очевидни корупционни рискове“.
Специалистът очерта две тенденции: „Общото свиване на общата престъпност, която е ясно видима тенденция от средата на 90-те години насам. Разкриваемостта постепенно се качва. В същото време наказателният закон проявява обратна тенденция – той се разширява, все повече неща стават престъпления и наказанията постоянно растат. Тази тенденция е изключително опасна – тя свива сериозно ефективността на наказателния закон и по наше мнение е основният проблем, с който би следвало да се занимае българското общество и политици“.
8
Коментирайте
Каквато държавата, такива и законите й.
Напълно подкрепям изготвянето на един по-мащабен анализ на криминогенната среда. Само така ще се направи адекватна концепция за наказателна политика.
Затворът е крайна мярка, но пък българинът само от това разбира. Не, че на практика много престъпници получават такива присъди, особено за деяния, които не се считат за опасни, проблемът е кой ги смята за такива. Например – домашното насилие за мен е тежко престъпление, но не съм чул някой да е влязъл в затвора за това.
Много жени, пострадали от домално насилие оттеглят жалбите си от страх. А и да осъдят извършителят, ако мине по съкратената процедура, като излезе бързичко на свобода ще посегне отново.
От опит мога да кажа, че текстовете за компютърните престъпления са отчайващо остарели, а това е модерната и наистина опасна престъпност. Не трябва да се сменя НК на всеки 2 години, но поне нещата да са толкова адекватни, че да издържат достатъчно време. Ама няма кой да ги напише.
Не виждам нищо лошо да се увеличават престъпленията, определени като тежки. Това е в разрез с европейските тенденции, но при ас засега друго не работи.
НК е кръпка до кръпка и до голяма степен зависи от това кой е главен прокурор, вътрешен министър и въобще – кой управлява и затова вече не работи.
Законодателят трябва да акцентира върху превантивните мерки, а не постоянно да кърпи законите.