Незаконосъобразно ограничаване на достъпа до съд при оспорване на индивидуални административни актове по ЗУТ и ЗКИР
Дигиталната библиотека на административните съдии
Настоящата статия представлява преглед на практиката на Върховния административен съд и коментар на върховния съдия Галина Солакова за актуалните проблеми, свързани с определянето на предмета на обжалване и правния интерес при оспорване на някои актове по ЗУТ и ЗКИР.
Тя е част от новата дигитална библиотека, създадена от Асоциацията на българските административни съдии (АБАС). Целта е от нея съдиите, гражданите и бизнесът да научават за актуалната съдебна практика в областта на административното право и процес. Чрез публикациите АБАС ще предоставя точна и практична информация за видовете съдебни процедури и процесуалните срокове в административното право.
Акцент в библиотеката ще бъде поставен върху разрешителните и лицензионните режими, конкурентното право, защитата на околната среда, обществените поръчки, данъчно право и др. Предвижда се да бъде създаден и регистър с решенията на Европейския съд по правата на човека по дела срещу България в съответната материя, както и да бъдат публикувани становища на юристи и статии от различни други източници, касаещи международната закрила и правата на човека.
Библиотеката е създадена по проект „Повишена информираност на гражданите, бизнеса, публичния и неправителствен сектор чрез създаване и поддържане на актуална база данни, включваща съдебна практика и други материали в областта на административното правораздаване“ с финансовата подкрепа на фондация „Америка за България“.
В съдебното производство, образувано по жалби срещу индивидуални административни актове, издадени на основанията визирани в Закона за устройство на територията (ЗУТ) и Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) са приложими редица специални процесуални норми, определящи активната процесуална легитимация.
Прегледът на съдебната практика на Върховния административен съд (ВАС) сочи на редица съдебни актове, с които са отменени определения на административните съдилища поради неправилно прилагане на чл.159, т.4 от АПК по отношение на оспорени индивидуални административни актове по ЗУТ и ЗКИР. Причините се коренят в неправилното тълкуване и прилагане на специалните норми на чл.131, чл.149, чл.218, ал.3 от ЗУТ и §1,т.13 от ДР на ЗКИР.
ЗУТ регламентира актовете, издавани от общинските съвети и кметовете, с които се одобрява ПУП и изменение на ПУП в гл.6 и 7, част II и чл.16, като визира и спецификата на този вид индивидуални административни актове, която произтича от липсата на посочени изрично адресати. Засегнатите лица, независимо дали в положителен, или в негативен смисъл, се определят според собствеността, респ. наличието на ограничени вещни права върху имотите, които са в обхвата на одобрения проект. С оглед на тази специфика в изричната норма на чл.131 ЗУТ е определен и кръгът на заинтересованите лица, които разполагат с активна процесуална легитимация да оспорват решението на общинския съвет или заповедта на кмета, с които се одобрява ПУП или се изменя действащия ПУП. Тези актове се обжалват частично, тъй като оспорващият се явява засегнат само от предвижданията на плана за собствения му имот или за съседен такъв при точно определените условия от закона (има и изключение – планът по чл.16 ЗУТ). Оспорването може да е насочено както срещу плана за регулация (ПР), така и срещу предвиденото застрояване по застроителния план (ПЗ), срещу уличната регулация (ПУР) и в други части. С оглед на това от законодателя е предвидена изключителна компетентност на съда да определя предмета на оспорване и то с нарочно определение (чл.218, ал.3 ЗУТ), в случаите на оспорване на акт за одобряване на ПУП или на Комплексен проект за инвестиционна инициатива (КПИИ), чието съобщаване е извършено чрез обнародване в „Държавен вестник“.
Определението, което постановява първоинстанционният съд по реда на чл.218, ал.3 ЗУТ е от особена важност, тъй като неправилното определяне на предмета на оспорване според предела на активната легитимация на жалбоподателя, независимо дали той е неправилно стеснен, или разширен, рефлектира негативно в правната сфера на трети лица – собственици на неоснователно включени в предмета на делото имоти или собственици на имоти, които се засягат от оспорената част от ПУП или КПИИ, но са неправилно изключени от съда. Това е така, тъй като след влизане в сила на определението по чл.218, ал.3 ЗУТ, оспореният ПУП или КПИИ влиза в сила по отношение на предвижданията за територията, извън включената такава в определението на съда.
Интерес в практиката съставляват следните съдебни актове, които очертават изискванията при определяне предмета на оспорване по реда на чл.218, ал.3 ЗУТ.
Определение № 10749 от 4.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8265/2018 г.
„С определението всъщност е разширен предметът на жалбата и той не отговаря на действително заявения от дружеството. При действието на диспозитивното начало в съдебно-административния процес – чл. 126 АПК, трябва да е налице тъждество между обхвата на определеното (подлежащо на обнародване в “Държавен вестник”) и предявеното оспорване. Затова съдебният акт в тази му част следва да бъде коригиран, за да отговаря на дължимото.
…Изложеното мотивира отмяната на атакуваното определение в неговата цялост и връщането на делото на първоинстанционния съд за ново произнасяне, при което съдът следва а) да постанови нов акт по чл. 218, ал. 3 ЗУТ за определяне на конкретния предмет на оспорване на Решение № 574/14.09.2017 г. на СОС, както и б) да извърши проверка на допустимостта на жалбата против т. 5 от Решение № 490/24.07.2014 г. на СОС и в зависимост от резултата от нея евентуално да добави към предмета на делото и да обнародва в “Държавен вестник” съобщение и за това оспорване – чл. 218, ал. 4 ЗУТ.“
Определение № 7937 от 13.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6636/2018 г.
„Основателно е възражението и досежно включването в предмета на съсобствения между СО и оспорващите Й. Й. и М. Й. имот с идентификатор 68134.1386.840,тъй като този имот не е в обхвата на одобрената с оспореното решение на СОС разработка. Обстоятелството, че жалбата се позовава на „завземане“ на част от този имот при одобряване ПР за УПИ II-2049,2050, не е основание за включването му в предмета на делото, тъй като произнасянето по същество не може да се разпростира върху нерегулирани с оспорения административен акт имоти. Евентуалната основателност на оспорването засяга единствено имота, предмет на одобрената разработка – УПИ II-2049,2050. В този смисъл са и доводите по молба-уточнение от 13.03.2018 г.“
Определение № 14842 от 5.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10376/2017 г.
„Решението на СОС е атакувано в частта относно одобряването на ПУП за УПИ VI – “за озеленяване и режим на Тго” от кв. 19, в който попадат четири имота, индивидуализирани по кадастралната карта, а в определението фигурират три от тях, като мълчаливо е изключен ПИ с идентификатор 68134.1500.2231″.
Определение № 952 от 27.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8865/2014 г.
„От съдържанието на обжалвания пред първоинстанционния съд административен акт – решение № 187 на СОС от 11.04.2013 г. се установява, че по т. 3 от диспозитива на същия е прието, че от обхвата на одобряване на подробен устройствен план за регулация на м. ж. к. „Красно село – плавателен канал-север“, при граници бул. “Гоце Делчев”, бул. “Стефан Тошев”, бул. “Тодор Каблешков“, бул. „Братя Бъкстон“ и бул. „Цар Борис III“ се изключват конкретно изброени урегулирани поземлени имоти, показани в проекта в сив цвят, за които не са представени предварителни договори по чл. 15 или чл. 17 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) между които попада и УПИ-VI-1,2 “за офиси” в кв. 315 в.
С оглед на така установеното, настоящият състав намира, че първоинстанционният съд не е извършил дължимата проверка по допустимост на жалбата, преди да постанови определението си, с което определя предмета на делото, а именно да установи наличие на абсолютна положителна процесуално предпоставка по отношение на жалбоподателя Лалов – наличие на правен интерес от оспорването на акта.
Съгласно разпоредбата на чл. 147, ал. 1 АПК право да оспорват административния акт имат граждани, чийто права, свободи или законни интереси се нарушават или застрашават от него или за които той поражда задължения. В случая съдът е следвало да установи наличие или липсата на тези предпоставки, преди да определи предмета на делото, тъй като преценката за допустимост, предхожда всички останали процесуални действия, а правният интерес е предпоставка, за която съдът дължи проверка във всеки момент на процеса служебно (арг. чл. 159, т. 4 АПК).
За пълнота на изложението, следва да бъде посочено, че съгласно т. 5 от решение № 187 на СОС от 11.04.2013 г. е посочено, че от обхвата на процесния ПУП е изключен на основание чл. 27, ал. 2, т. 2 АПК и УПИ I-15, в кв. 315б.“
Определение № 3651 от 30.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2792/2016 г.
„По жалбата на М. не е изпълнена процедурата по чл. 218, ал. 3 във вр. с ал. 2, т. 1 от ЗУТ – липсва изрично постановено определение за определяне предмета на оспорване, както по адм. д. № 2080/2015 г. по описа на Административен съд-Варна, така и по присъединеното производство по адм. д. № 2112/2015 г. на Административен съд-Варна. Освен това, видно от разпореждане № 2397/10.07.2015 г. по адм. д. № 2112/2015 г. на Административен съд-Варна, жалбата на М. е била оставена без движение с изрични указания за уточняване “коя част от приетия ПУП-ПРЗ се оспорва” (т. 1 от разпореждането), които указания са изпълнени с подадената молба на 20.07.2015 г. Очертаният с тази молба предмет на оспорване, вкл. уличната регулация, освен, че не е бил предмет на произнасяне по реда на ал. 3, чл. 218 ЗУТ, не е съобразен и при постановяване на обжалваното определение.“
Определение № 11094 от 23.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9968/2015 г.
„В жалбата до първоинстанционния съд частната жалбоподателка е посочила, че оспорва акта на административния орган с искане за прогласяването му като нищожен, а в отношение на евентуалност – за отмяната му в частта на имот 10135.2562.200 и уличната регулация от о. т. 151 до о. т. 224. В частната жалба изрично е уточнила предмета на спора – относно собствения ѝ имот и уличната регулация в посочените точки. В. има правен интерес да обжалва одобрения проект за ПУП – ПРЗ на жк Чайка – Варна и план – схемите по чл. 108, ал. 2 ЗУТ само по отношение на собствения си имот и уличната регулация единствено в частта, засягаща същия. Видно от представените по делото доказателства тя се легитимира като собственик на поземлен имот с идентификатор 10135.2562.200 в гр. Варна, район Приморски, жк Чайка, за който съгласно графичната част към ПУП, неразделна част от решението, се отрежда УПИ VII- 200 – за общ. обслужване в кв. 8. За нея не е налице правен интерес да обжалва одобрения проект изцяло в какъвто смисъл е първоначалното ѝ искане в жалбата, нито относно уличната регулация извън собствения ѝ имот, тъй като е недопустимо да предявява чужди права“.
Определение № 5438 от 13.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5106/2015 г.
„Оспорващата в първоинстанционното производство Е. Л. Ц. има правен интерес да обжалва одобрения проект за ПУП в посочените точки единствено в частта, засягаща нейния имот. Видно от представените по делото доказателства тя се легитимира като собственик на поземлен имот с идентификатор 68134.4325.340 в м. Подлозище – Горна баня, за който съгласно графичната част към ПУП, неразделна част от решението, се отрежда УПИ XVI-340 – за общ. обслужване в кв. 130. За нея не е налице правен интерес да обжалва одобрения проект изцяло, нито относно кв. 130 (извън собствения ѝ имот), тъй като е недопустимо да предявява чужди права.“
Определение № 4631 от 27.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1289/2015 г.
„С атакуваното определение, постановено по реда на чл. 218, ал. 3 ЗУТ, съдът е определил предмета на делото, а именно заповед №РД-02-15-140/27.10.2014 г., в частта ѝ, с която е одобрен ПУП – парцеларен план за трасето на газопровода, техническите площадки и елементите на обслужващата техническа инфраструктура за обект „Международна газова връзка Гърция-България“ за територията на Република България, преминаващо през имоти с идентификатори № № 22928.14.999 и 22928.14.1001, собственост на “Тексим Банк” АД, находящи се по КК в землището на с. Домище, общ. Кирково, обл. Кърджали. В частната жалба се навеждат доводи за нарушаване на процесуалните правила. Твърди се, че е засегнат само имот № 22928.14.1001.
За да постанови определението си, съдът е взел предвид жалбата на “Тексим Банк” АД, чиято собственост са двата имота и твърдението, че са засегнати от процесното мероприятие.
Така постановеното определение е неправилно в обжалваната му част. От приетата и одобрена графична част към ПУП – парцеларен план, неразделна част от заповедта, се установява, че е засегнат единствено имот № 22928.14.1001. Ако и, както се твърди в жалбата пред първоинстанционния съд, двата имота да са закупени като един, сега са отделни, със собствени идентификатори, при това не са съседни“.
Видно от мотивите на приложените по-горе определения, една от причините за неправилно определяне на предмета на оспорване е несъобразяване на доводите, изложени в жалбата, които се преценяват във всеки един казус конкретно, а втората причина е неправилното прилагане на нормата на чл.131 от ЗУТ. Тя визира изчерпателно кръга на заинтересованите лица, които имат право да оспорват решението за одобряване на ПУП, вкл. изменение на ПУП, КПИИ и виза за проектиране по чл.140 от ЗУТ.
Разпоредбата на чл.131 от ЗУТ очертава кръга на заинтересованите лица в производството по одобряване на подробните устройствени планове и на техните изменения, т.е. активната им процесуална легитимация да оспорят административния акт, но в точно определена част. Това са „собствениците, носителите на ограничени вещни права и концесионерите според данните от имотния регистър, а до неговото въвеждане – по данни от кадастралния регистър, когато недвижимите имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на плана“ – ал.1.
Следващата ал.2 визира отделни хипотези за непосредствено засегналите лица от предвижданията на ПУП в т.1, т.2, т.3, т.4 и т.5 на ал.2,чл.131 от ЗУТ – „1. имотите – предмет на самия план; 2. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2015 г., бр. 16 от 2021 г.) съседните имоти, когато с подробния устройствен план се създава свързано застрояване между тях и имот или имоти, включени в обхвата на плана; 3. съседните имоти, включително имотите през улица, когато се допускат намалени разстояния; 4. съседните имоти, когато се променя предназначението на имота – предмет на плана; 5. (изм. – ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г., бр. 25 от 2019 г.) имотите, за които с предвижданията на плана се въвеждат ограничения в режима на застрояване и ползване“.
Определение № 13813 от 12.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12110/2018
„Разпоредбата на чл. 131 ЗУТ има за цел осигуряване на участие на действително заинтересованите лица, за да се гарантира правилното му прилагане. Приемането на обратното би означавало да се отрече правото на оспорване на субектите, които се легитимират като собственици или носители на вещни права върху засегнати имоти, въпреки че не са вписани в кадастралния регистър към одобрената по реда на ЗКИР кадастрална карта. След като жалбоподателите притежават вещни права върху имот, предмет на одобреното изменение на ПУП-ПР и ПЗ, то за частния жалбоподател са относими предпоставките по чл. 131, ал. 2, т. 1 от ЗУТ и за него е налице правен интерес от оспорването.“
Определение № 7545 от 15.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6408/2017 г
„Правният интерес се определя съобразно предмета на оспорения акт, а това е ПУП за изменение на ПР и ПЗ, по отношение на който е приложима разпоредбата на чл. 131, ал. 1 и 2 ЗУТ. Съгласно чл. 131, ал. 1 ЗУТ, заинтересовани лица в производството по одобряване на ПУП и на техните изменения са собствениците и носителите на ограничени вещни права върху имотите, непосредствено засегнати от предвижданията на плана, както и лицата на които е предоставена концесия. Непосредствено засегнати от предвижданията на плана са на първо място имотите – предмет на самия план (чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ), а в определени случаи и съседните им имоти (чл. 131, ал. 2, т. 2 – 4 ЗУТ), или имотите по чл. 131, ал. 2, т. 5 ЗУТ.
Законосъобразен е изводът на съда, че частният жалбоподател К. не е установил с никакви доказателства наличието на собственост или на друго ограничено вещно право върху имоти, по чл. 131, ал. 2, т. 1 – 5 ЗУТ, които се считат, че са непосредствено засегнати от предвижданията на оспорения план. При липсата на данни за такива вещни права К. не се явява заинтересовано лице по чл. 131, ал. 1, вр. с ал. 2 ЗУТ с право на жалба срещу решението на СОС и за него липсва активна процесуална легитимация от оспорване решението на СОС – предмет на жалбата му. При правилно приложение на закона са и изводите на съда, че твърденията за наличие на правен интерес, произтичащи от факта, че оспорващия живее в гр. С. и е част от населението на този град, по чл. 13 ЗМСМА, не му дава право на жалба. Същият неоснователно се позовава и на факта, че представлява “засегната общественост” по смисъла на чл. 2, § 5 от Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда (т. нар. Орхуска конвенция) и § 1, т. 25 от ДР на ЗООС. Понятието “засегната общественост” по смисъла на § 1, т. 25, вр. с т. 24 от ДР на ЗООС е различно от понятието “заинтересовани лица” по чл. 131, ал. 1, вр. с ал. 2, т. 1 – 5 ЗУТ. Частният жалбоподател, доколкото отговаря на това понятие по ЗООС, може да оспорва решението по оценка на въздействието на околната среда (ОВОС), по аргумент от чл. 99, ал. 6 от ЗООС, но не и процесното решение на СОС за одобряване изменението на ПУП, спрямо което не се явява заинтересовано лице.
Орхуската конвенция е ратифицирана от РБ със закон, обн., ДВ, бр. 91/14.10.2003 г., поради което е част от вътрешното ни право. Това обаче не обуславя безкритичното и автоматично признаване правото на съдебно оспорване на всеки субект, който се позовава на нея, тъй като преценката е предоставена на националния съд, който следва да разтълкува във възможно най-голяма степен относимите процесуални правила, за да се приведе административното или съдебното производство в съответствие с целта на чл. 9, ал. 3 от Конвенцията, за да се осигури на съответното лице или организация възможността да оспори пред съд административното решение, което може да противоречи на правото на Европейския съюз в областта на околната среда (Решение на СЕС от 11.03.2011 г. по дело С-240/09). Основният, решаващ елемент при тази преценка, е видът на оспорения административен акт и има ли той решаващо значение в областта на екологията.
В производството по одобряване изменението на ПУП акта, който е с решаващо значение за околната среда, е този постановен по реда на чл. 82 и сл. от ЗООС – решение по ОВОС, в процедурата по одобряване на ПУП, което решение подлежи на самостоятелен съдебен контрол пред съда като административен акт, при приложимост на чл. 9, ал. 2 и 3 от Орхуската конвенция, но не и оспореното решение на СОС с предмет – ПУП.
Ето защо и независимо, че в жалбата на П. е посочено, че обжалва плана като цяло, съдът е следвало да посочи, че предмет на делото е изменението на ПУП – ПР и ПЗ, одобрено с Решение № 447/23.06.2016 г. на СОС, в частта му, засягаща само ПИ 1457, в кв. 22а (нов), върху който оспорващият притежава вещно право на строеж“.
Определение № 7356 от 4.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5828/2018 г.
„Както е видно от оспорената заповед, този имот е предмет на одобреното изменение на ПУП, което прави жалбоподателя заинтересовано лице съгласно чл. 131, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 131, ал. 1 от ЗУТ. Обстоятелството, че жалбоподателят е придобил правото на собственост след издаването на оспорената заповед не го изключва автоматично от кръга на заинтересованите лица. Тъй като в случая е налице прехвърляне на право на собственост на имот предмет на плана, релевантно за случая е да се установи дали правото на жалба е преклудирано за праводателя на настоящия жалбоподател.“
Определение № 13358 от 7.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13329/2016 г.
„Ето защо, доколкото е неоспорена твърдяната идентичност между имот 443 по представения на л. 7 документ за собственост с имот 706.174, ситуиран северно от имот 706.259, оспорващата има качеството на заинтересувано лице в хипотезата на чл. 131, ал. 1 вр. с ал. 2, т. 1 ЗУТ. Дали предвидената с плана улица засяга притежавания от нея имот, или не, е въпрос по същество, а не за допустимост на оспорването.“
Проблеми в практиката се наблюдават предимно в хипотезите на т.2 и т.3, поради честите изменения на нормата на т.2 и невъзможността за определяне наличието на намалени отстояния по т.3 без изслушване на съдебно-техническа експертиза.
Сега действащата редакция на т.2 (ДВ, бр. 16 от 2021 г.), аналогично на редакцията от 2012 г. (ДВ, бр. 82 от 2012 г.), определя собствениците на съседен имот като заинтересовани лица само при предвидено свързано застрояване, за разлика от редакцията на т.2 след изм. ДВ, бр. 101 от 2015 г., когато кръга на заинтересованите лице включваше и случаите когато се предвижда промяна в застрояването им. Следователно обхвата на т.2 в действащата редакция отново е стеснен с премахване на възможността да се оспорва предвидено ново (променено) застрояване в съседен имот. Практиката приема тази норма като процесуална ,поради което независимо от фазата на съдебния процес следва да се държи сметка за законодателното изменение.
Определение № 6595 от 4.07.2022 г. на ВАС по адм. д. № 989/2022 г.
„Към момента на издаване на заповедта – 2018 г., е действала редакцията на чл. 131, ал. 2, т. 2 ЗУТ от ДВ, бр. 101/2015 г., преди изменението от ДВ, бр. 16/2021 г., по която за непосредствено засегнати съседни имоти са били приемани и имотите при предвидена промяна в застрояването – начина и характера на същото в съседен имот. След изменението на чл. 131, ал. 2, т. 2 ЗУТ (ДВ, бр. 16/2021 г.) отпада заинтересоваността на непосредствените съседи при предвидено ново застрояване или промяна в застрояването в съседен имот. Тази норма е с процесуален характер и има незабавно действие, т. е. прилага се и във висящи съдебни производства, и като последица правен интерес от оспорване остава единствено при свързано застрояване между съседен имот и имот или имоти, включени в обхвата на плана, каквото в случая не е налице“.
По отношение наличието на основанието по т.3 се наблюдава прекратяване на производства при неизяснена фактическа обстановка досежно допуснати „намалени отстояния“, за което принципно е допустимо и назначаване на съдебно-техническа експертиза, при липса на достатъчно данни в графичната част на разработката. Идентичен е проблема и по отношение преценката за наличие на правен интерес от оспорването по т.5, ал.2, чл.131 ЗУТ.
Определение № 11327 от 26.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11108/2018 г.
„От графичната част на ПУП-ПП не става ясно дали този сервитут, за обслужване на водопровода, засяга имотите на тримата частни жалбоподатели или е за сметка на полските пътища през които преминава трасето (в случая ПИ № 000456, ПИ № 000452 и ПИ № 000170 – собственост на [община]). Ако сервитутът навлиза в имотите на частните жалбоподатели, същите се явяват заинтересовани лица по чл. 131, ал. 2, т. 5 ЗУТ.
За установяване на това обстоятелство съдът е следвало да назначи съдебно-техническа експертиза, която да даде заключение дали сервитута на проектираното трасе за водопровод през землището на [населено място] попада в имотите на тримата частни жалбоподатели (описани по-горе), в кои от тях, или не, още повече, че такова доказателствено искане е направено в самата жалба. При липса на заключение на СТЕ по този въпрос съдът не би могъл да направи извод, че оспорващите не са заинтересовани лица по чл. 131, ал. 2, т. 5 ЗУТ.“
Следва да се има предвид, че нормата на чл.131 ЗУТ е приложима по отношение на определяне на допустимостта на обжалването с оглед правния интерес на оспорващия като собственик на конкретен имот в обхвата на разработката при оспорване на ПУП-ве, техните изменения, виза и КПИИ, но не е приложима в производството по обжалване на първоначален план по чл.16 от ЗУТ, след изменението на чл.218, ал.3, предл. второ от ЗУТ (ДВ,бр.13 от 2017 г.) – „Когато е оспорен административен акт, с който е одобрен подробен устройствен план на основание чл. 16, предмет на делото е целият подробен устройствен план, като всички жалби се разглеждат в едно съдебно производство“. Това законодателно решение, което определя предмета по делото при оспорване на план по чл.16 ЗУТ без да се изхожда от критериите на чл.131 ЗУТ е следствие от специфичните характеристика на плана по чл.16 ЗУТ. Спецификата на този вид ПУП се обвързва най-вече с регламентираното отнемане на части от имотите до 25 процента от площта им за обектите – публична собственост, като собствениците придобиват за сметка на неурегулираните си имоти нови УПИ с ново местоположение, площ, граници и предназначение, а общината –„собствеността върху отстъпените ѝ части по ал. 1“, от датата на влизане в сила на плана (чл.16, ал. 6 ЗУТ), т.е. планът има транслативен ефект – непосредствено отчуждително действие. Именно поради това предмет на оспорване е целият план, независимо от броя на жалбите и доводите в тях, тъй като при евентуална отмяна на плана в определени части се следва неговата преработка по критериите за редукция на отнеманите части.
Разпоредбата на чл.149, ал.2 от ЗУТ е втората специална норма в ЗУТ, която регламентира активната процесуална легитимация за оспорване на конкретен индивидуален административен акт, в случая това е Разрешение за строеж. Очертаният в ал.2 кръг на „заинтересованите страни“ е различен от този по чл.131 от ЗУТ.
С право на оспорване на издадено Разрешение за строеж разполагат лицата по т.1 до т.4, ал.2,чл.149 ЗУТ:
- (доп. – ДВ, бр. 17 от 2009 г., бр. 87 от 2010 г., изм., бр. 109 от 2013 г.) в случаите на нов строеж, пристрояване или надстрояване на заварен строеж – възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления имот, лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон, а в случаите на строежи в квартали и имоти по чл. 22, ал. 1 – възложителят и собственикът на земята;
- в случаите на преустройство и промяна на предназначението на заварен строеж – лицата по чл. 38, ал. 3 и 4 и чл. 39, ал. 2;
- (изм. – ДВ, бр. 16 от 2021 г.)в случаите по чл. 185, ал. 1 – собствениците и носителите на ограничени вещни права на преустройваните обекти, помещения или части от тях;
- (нова – ДВ, бр. 16 от 2021 г.)в случаите по чл. 185, ал. 2 – собствениците и носителите на ограничени вещни права в сградата, съответно собствениците в етажната собственост.
В практиката се установява „смесване“ на нормите на чл.149, ал.2 и чл.131 от ЗУТ и като последица – неправилно прекратяване на първоинстанционното съдебно производство.
Определение № 14938 от 6.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12822/2017 г.
„За целта е следвало да изиска и задължи частния жалбоподател да представи документи за собственост или за наличие на други вещни права върху имот – предмет на оспорения акт или съседните му, както и да посочи по какъв начин оспорения акт го засяга, по смисъла на чл. 131, ал. 1 ЗУТ, а не по чл. 149, ал. 2 ЗУТ. Последната разпоредба е относима към заинтересуваните лица в производство по издаване на разрешение за строеж от главния архитект на общината (района) или за отказа да се издаде такова, изброени изрично в ал. 2 от същия член, т. е. различен кръг от лица от този по чл. 131, ал. 1 ЗУТ.“
Неправилно прилагане на чл.149, ал.2 от ЗУТ се установява и при оспорване на последващ акт на главния архитект, с който е упражнено правото на отзив по чл.91 от АПК.
Определение № 207 от 8.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12618/2017 г.
„Въпросът дали страната всъщност е заинтересована по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 3 ЗУТ е свързан не с допустимостта от участие в процеса по обжалване на акта по чл. 91, ал. 1 АПК, а с легитимацията ѝ да обжалва РС, която е от значение за преценката на процесуалните предпоставки на отзива, респ. на законосъобразността на решението. Съдът не е провел разграничение между различните основания за съществуването на правния интерес във всяка от двете хипотези. При обжалването на оттеглящия акт проверката за интереса се подчинява на общите правила на АПК, а специалната норма на чл. 149, ал. 2 ЗУТ е приложима само относно наличието на право да се оспори строителното разрешително.“
Обжалване на заповед за премахване на незаконен строеж по чл.225 и чл.225а от ЗУТ, без изрично посочен адресат в заповедта
Постоянната практика на Върховния административен съд е запълнила празнината в ЗУТ по отношение кръга на лицата, имащи право да обжалват заповед за премахване на незаконен строеж, като определя само адресатите на заповедта като разполагащи с активна процесуална легитимация лица. Тази практика е дългогодишна и непротиворечива, поради което не се забелязват проблеми от типа на неоснователно прекратяване на първоинстанционни производства по реда на чл.159, т.4 от АПК.
Неоснователно преграждане пътя на защита на субектите е налице единствено в хипотезата на оспорване на заповед за премахване на незаконен строеж, издадена срещу „неизвестен извършител“.
Конкретните мотиви за незаконосъобразност на изводите на първоинстанционния съд за липса на правен интерес на оспорващия такъв вид заповед са обобщени с следните съдебни актове:
Определение № 7213 от 31.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2686/2018 г.
„Неоснователено е твърдението на кмета на общината, направен в подадения отговор на частната жалба относно обстоятелството, че след като в заповедта е посочено, че строежът е изграден от неизвестен извършител, то жалбоподателят не би могъл да бъде неин адресат като не са налице доказателства той да е извършител или собственик на строежа. Напротив, в частната жалба се посочва изрично, че сградата е изградена лично от Неази, а освен това в самата заповед, последният е посочен като съсобственик на поземления имот, в който е изградена тя.
Отделно от изложеното, обратното би означавало, че при издаване на заповед за премахване на незаконен строеж, административният орган би могъл винаги да посочва, че строежът е с неизвестен извършител и с оставянето на жалбите срещу заповедта без разглеждане от съда поради липсата на посочен/известен адресат в акта, то никое лице не би имало правен интерес от оспорването ѝ.“
Определение № 462 от 11.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14716/2017 г.
„При положение, че частният жалбоподател установява вещни права върху строежа – предмет на заповедта, същият се явява заинтересовано лице, разполагащо с право на жалба срещу нея.“
Определение № 15509 от 18.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13865/2017 г.
„В случая жалбоподателката претендира право на собственост по наследство и владение върху разпоредените за премахване строежи, както и заявява, че живее в тях заедно със семейството си. Това обосновава правен интерес за обжалване на заповедта, с която се разпорежда премахването им. Дори и да не е посочена като адресат, тя е заинтересована да докаже в производството кога и от кого са извършени строежите, което има отношение към преценката относно тяхната търпимост.“
Определение № 5248 от 4.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4510/2016 г.
„За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд е приел жалбата, с която е бил сезиран, за недопустима – на основание чл. 159, ал. 1, т. 4 АПК, като подадена от лице без правен интерес за оспорването. Посочил е, че заинтересовани лица в производството по оспорване на заповед за премахване на незаконен строеж са нейните адресати, които могат да бъдат собственикът на терена, лице с ограничено вещно право, или извършителят на незаконен строеж, спрямо които се създава задължение за премахването му. В случая, въпреки дадената от съда възможност, оспорващият не е представил доказателства, с които да обоснове правния си интерес по делото, а в заповедта не е посочен извършител на строежа.
Определението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон.
Доколкото в ЗУТ липсва специална норма, определяща кръга на заинтересуваните лица в производството за премахване на незаконен строеж, той се извежда от общата норма на чл. 147 АПК – това са лицата, чиито права, свободи и законни интереси са нарушени или застрашени от административния акт, или за които той поражда задължения. Правото на жалба не е ограничено само по отношение на адресатите на акта. Лицата, за които актът създава задължения, или засяга техни права или законни интереси, имат право на жалба, независимо дали изрично са посочени като адресати – арг. от чл. 214, т. 1 ЗУТ. В случая дружеството, още с жалбата си пред АС – Б., твърди собственост на обекта, предмет на заповедта и идентичност на същия, а в кориците на делото се съдържат достатъчно доказателства, подкрепящи искането за участие в процеса – издадено разрешение за поставяне от 2005 г., скица към него с посочено СД “Б. Т. и сие”, договор за продажба от 1999 г., становище от 26.02.2016 г. на процесуалния представител на дружеството. Безспорно премахването на обекта, (за който предстои изследване дали е строеж или преместваем обект), ще рефлектира негативно в правната сфера на жалбоподателя, а съдът с акта си на практика го лишава от право на защита срещу административен акт с неизвестен извършител. Затова и определението следва да бъде отменено и далото – върнато за произнасяне по жалбата.“
Оспорване на изменения на кадастралната карта (КК) и кадастралния регистър (КР) по глава 6 от ЗКИР
Правото на достъп до съд на засегнатите собственици (съсобственици) и носители на ограничени вещни права на имоти при изменения на КК и КР се ограничава неоснователно от съдебната инстанция поради неправилно тълкуване нормата на §1, т.13 от ДР на ЗКИР досежно качеството „заинтересована страна“ и като следствие отричане на наличието на активна процесуална легитимация за оспорващия.
§1, т.13. (нова – ДВ, бр. 36 от 2004 г., изм., бр. 49 от 2014 г.) “заинтересовани лица” са собствениците и носителите на други вещни права върху недвижими имоти, а в случаите на предоставени права на управление – ведомствата и общините, на които са предоставени правата;
Основните причини за непризнаване правото на оспорване на изменение на КК и КР на засегнати от изменението лица са описани в следните съдебни актове:
Определение № 6657 от 22.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 254/2018 г.
„1. Заинтересовани лица в производствата по изменение на кадастъра са собствениците и носителите на други вещни права върху недвижимите имоти, чиито права са засегнати от изменението – § 1, т. 13 ДР вр. чл. 54, ал. 4 и § 4, ал. 1, т. 2 ПЗРЗКИР. Това качество притежават само вписаните в кадастралния регистър (разписния списък към кадастралния план) титуляри на права. Правното им положение позволява те да се ползват от доказателственото действие на кадастъра – чл. 2, ал. 5 ЗКИР (до оборването на презумпцията за достоверност на вписаните в кадастъра данни), съответно – да противопоставят на трети лица удостоверените с него права при колизията им със заявена промяна на кадастралния план.
2. Доколкото записванията в кадастъра са единственият източник за определянето на кръга на заинтересованите да оспорят заповедта за изменение му страни, преценката на първостепенния съд за допустимостта на жалбата е следвало да се обуслови от отговора на въпроса дали частните жалбоподатели фигурират в кадастъра като собственици на имота, в границите на който се обособява самостоятелния имот, предмет на административния акт. По този правно- релевантен за проверката на легитимацията факт съдът не е формирал изводи. Възприетата отрицателна предпоставка за допустимостта на оспорването е основана на произнасяне по принадлежността на правото на собственост, а с подобна компетентност не разполагат нито органа по кадастъра, нито административния съд – вж. чл. 54, ал. 2 ЗКИР.“
Определение № 5610 от 30.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4649/2018 г.
„Предвид гореизложеното е неправилен изводът на АС. гр. П. за липса на правен интерес, поради липса на твърдение за засягане. Със самото подаване на жалба и уточнение към нея, се навежда такова твърдение. За установяване обаче дали действително е налице правен интерес от оспорване на заповедта от частните жалбоподатели, а именно дали са заинтересовани по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР – дали са собственици или носители на ограничени вещни права върху имоти, засегнати от процедираното нанасяне – следва делото да бъде попълнено със съответните доказателства, както и с използването на специални знания да се установи дали имотите на частните жалбоподатели са засегнати от процедираното нанасяне на имоти.“
Определение № 13239 от 6.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13250/2016 г.
„Така постановеното определение е незаконосъобразно. При постановяване на същото, административният съд неправилно е отчел приложимите правни норми. Съгласно § 1, т. 13 от ДР ЗКИР “заинтересувани лица” са собственици и носители на вещни права върху имотите. От приетия като доказателство по делото нотариален акт от 28.12.2001 г. (дело 782/2001 г.) се установява, че жалбоподателят В. В. М. е собственик на масивна търговска сграда в ПИ парцел VIII от кв. 20 на действащия дворищно регулационен план на с Д., община село Г., ведно с правото на строеж върху дворното място. Попълването на имот пл. № 551 е в кв. 20 на кадастралния план, т. е. в същия поземлен имот, върху който е ситуирана сградата. Съобразно СТЕ новопопълненият имот не засягал сградата и необходимата прилежаща площ към нея, но в същото време попълването е в имота, в който М. притежава сграда, ведно с право на строеж върху земята, т. е. носител е на ограничено вещно право върху имота и следователно има правен интерес от жалбата. Достигайки до противоположния извод АС Б. е постановил неправилно определение, което следва да се отмени и делото да се върне на същия съд и състав за продължаване на процесуалните действия.“
Определение № 5122 от 8.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3660/2015 г.
„С обжалваното определение съдът е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото. Развил е доводи, че жалбоподателката не е заинтересовано лице, тъй като не се легитимира като собственик или носител на вещни права върху недвижими имоти, предмет на заповедта. Според съда, с влязло в сила решение по адм. д. № 297/2011 г. на Административен съд Перник е решен въпроса дали жалбоподателката има качеството на заинтересовано лице, а с решение по гр. д. № 31/2000 г. на Районен съд Брезник е решен спор по чл. 108 касателно процесните имоти.
Определението е неправилно:
На първо място, съдът не е посочил кои за засегнатите от процесната заповед имоти, за да се твърди липсата качеството на заинтересовано лице на жалбоподателката с оглед собствени или вещни права върху засегнатите имоти. С цитираното решение по адм. д. № 297/2011 г. на Административен съд Перник е отменен отказ за попълване на кадастралния план с имот пл. № 134 по жалба на В. Р. С влязло в сила решение пък по адм. д. № 159/2013 г. на Административен съд Перник по жалба на частната жалбоподателка е отменена заповед на кмета на община Брезник за попълване на кадастралния план с имот пл. 134 и промяна кадастралните граници на имот пл. 74, която заповед е постановена по заявление на Валентина Рангелова, с което решение очевидно е признато качеството на заинтересовано лице на частната жалбоподателка. С решението по цитираното гражданско дело пък са отхвърлени искове на много лица, включително наследодател на частната жалбоподателка, срещу ответниците В. Р. и К. Р. на основание чл. 108 досежно имоти, съставляващи парцели. Предвид изложеното съдът не е изяснил има ли идентичност между имотите, предмет на решението по гражданското дело и тези, предмет на обжалваната заповед, за да се приеме или отрече качеството на жалбоподателката като заинтересовано лице. На второ място, влязлото в сила решение по адм. д. № 159/2013 г. на Административен съд Перник признава качеството на жалбоподателката на заинтересовано по смисъла на § 1, т. 13 ДР на Закона за кадастъра и имотния регистър лице, което опровергава доводите за отречено такова качество по влязлото в сила съдебно решение по адм. д. № 297/2011 г. За да се реши въпроса за активната легитимация, следва да се изясни кои са засегнаните от оспорената заповед имоти и чия собственост са.“
С оглед на така установените в практиката на ВАС причини за неоснователно прекратяване на първоинстанционни производства на основание чл.159, т.4 от АПК при оспорване на актове на изменение на КККР по чл.51 и следващите от ЗКИР, може да се посочат следните критерии за определяне на качеството „заинтересована страна“ по §1,т.13 от ДР на ЗКИР:
- собственик/съсобственик на засегнат от изменението съседен имот/обект
- носител на ограничено вещно право върху засегнат от изменението съседен имот/обект
- субект с предоставени права на управление.
Тези данни се извличат от вписванията в КР, а при липса на такива – от други източници на вещни права, вкл. влезли в сила съдебни решения.
30
Коментирайте
То зависи какво е обжалвано.
Ако е местна наредба или ПУП, засягащ негов имот, едва ли ще му отрекат правото на жалба. Макар че и за местен подзаконов нормативен акт пак се изследва наличието на конкретен правен интерес.
Ако обаче жали ПУП, който не касае негов имот или изменение в КККР, които нямат отношение към негови лични права – ми да, няма право на жалба и изводът, цитиран по-горе, си иде баш на място.
…
Пак ще кажа – без конкретика няма смисъл да се публикуват общи цитати.
Това трудно може да се нарече статия само по себе си, защото повече от 70 % е цитати от определения, които вероятно са писани от автора, но къде е съдия от ВАС, къде е Бухалът, че да прави забележки.
Прегледът на съдебната практика по правно значим въпрос също е полезен, независимо дали има или няма критични бележки върху практиката. А и едва ли можем да очакваме такива бележки от върховен съдия.
То не е и статия, а обобщена съдебна практика по този въпрос, която е представена от съдия Солакова.
Лично на мен в сайта ми липсват професионални четива, написани от истински професионалисти, по чието съдържание и обоснованост може да се обсъжда тук с колеги-юристи. Нароиха се все политически теми и гледам дори че форумът е заспал.
Въобще не ме учудва, че административният съд неправилно е отчел приложимите правни норми.
Тъжната действителност.
Дано нещата да се променят час по скоро.
Дигиталната библиотека ще е от изключителна полза.
На практика административното правораздаване е доста по-сложно от гражданското и наказателното още във фаза допустимост на производството, т.к. то ползва цялата нормативна база на държавата, а тя е пълна с множество специални закони, които предвиждат специален за определяне на процесуалната легитимация ред. Освен това е налице и често разнобой в съдебната практика, вкл. на ВАС. Най-трудно става, когато жалбите и исковите молби се подават от самите носители на правото или от не особено учили адвокати и не съдържат правилно и ясно формулирани искания. Иначе хората са убедени в правотата си и са силно изненадани, когато съдът не отсъжда в тяхна… Покажи целия коментар »
Казвате, че административното правораздаване е по-сложно от гражданското, и същевременно описвате типичните проблеми, с които гражданският съдия се сблъсква при първоначална проверка на исковите молби. Исковите молби са неясни, ищецът не знае какво точно иска или не може да го формулира, фактически твърдения липсват или са толкова хаотични, че съдът не може да квалифицира иска въз основа на цялото приложимо българско материално право, а щом не може да го квалифицира – не може и да даде съответни указания с оглед предмета на спора. Ищецът не разбира дадените му указания или се прави на ударен и ги изпълнява частично, за да… Покажи целия коментар »
Не е типична за гражданското правораздаване тази проблематика в нейната съвкупност. Като адвокат, явявал се по различни дела още от преди 20 години го споделям. По отношение броя и вида нормативни актове, с които се работи, разликата е голяма. Доста по-лесно е да се определи възможността едно лице да е ищец в гражданско дело, отколкото жалбоподтел в административно производство, особено при оспорване на административен акт, регламентиран в специален закон, който акт дори може да е с неизписан адресат /справка – горно определение, цитирано е в статията подобно като пример/. Практиката по едни и същи въпроси във ВАС, вкл. по редовност… Покажи целия коментар »
Не ме разбирайте погрешно, колега, не отричам проблема в административното правораздаване, но считам, че той е общ за административните и за гражданските съдилища. Безспорно в гражданското съдопроизводство определянето на процесуалната легитимация е доста по-лесно отколкото в административното, но обратното е вярно по отношение на правната квалификация на спора. В административното производство тя следва от характера на оспорения акт, а в гражданското – от фактическите твърдения на страните, за които говорих по-горе. Не забравяйте още, че изброените от Вас административни закони като ЗУТ, ЗКИР, ДОПК /чл. 216 и не само/, ЗУСЕСИФ /пар. 10/, ЗСПЗЗ / пар. 19 от ПЗР на АПК/… Покажи целия коментар »
Разбирам Ви и не оспорвам нещо съществено, само обръщам внимание на специфика, която си е характерна точно за административното правораздаване и има пряко отношение към статията – определяне на процесуалната легитимация, която, на всичкото отгоре, се прави и служебно от съда, т.к. там и производството няма състезателен характер, не се базира на това, което страните представят. Съдът тук преценява пак на база специални закони има ли други заинтересовани страни, кои са, издирва си ги и т.н. забавления. Съдът конституира тук страни служебно, той си събира доказателства и е отговорен за изясняване на делото от фактическа и правна страна изцяло. Страните… Покажи целия коментар »
Бедните административни съдии! След прочитането на пространния хленч направо живи да ги ожалиш. Само дето моите впечатления са напълно противоположни: при ясно описана фактология в иска съдът с указания се опитва да я подмени. Иск срещу ИАА по чл.129 АПК върти-суче, само и само да го докара до чл.250 и да прекрати делото. Приподписана касационна жалба с два електронни подписа обявява за неподписана и пак напира да прекрати делото. Последната дивотия се е случвала с мен лично и във ВАС.
Би било полезно, ако си по-конкретен. Така няколко оплаквания без конкретни факти или поне номер на дело няма смисъл. Въобще до тук не чета някой да се е оплакал. Двама души пишат по темата горе-долу. Пет трола пишат едни и същи глупости. Нали това се пише тук – изключително тегаво, сложно, противоречиво като тълкуване и прилагане е административното правосъдие – още на фаза редовност и допустимост стават големи ганимации. Често до същността не се стига. То и на мен колко пъти ми се е случвало страна да иска и обжалва едно, ВАС да реши че друго било искането. Но без… Покажи целия коментар »
Как ще помогне номер на дело? В открит достъп е само съдебният акт, а исковата молба не е. Макар че ако успея да си спомня кое дело беше, имаше едно определение с написано в прав текст – съдът е сезиран с иск по чл.129, ама счита, че по-подходящ е чл.250 и прекратява. Коренът на проблема е в липсата на отговорност в цялата съдебна система. Нито съдиите носят някакви наказания за отменени от по-горна инстанция актове, нито по-горните инстанции могат да бъдат сменени от върховния суверен, народа. 7 от общо 15 члена на ВСС се излъчват от съдебната система, така че… Покажи целия коментар »
Самата мотивировка на ВАС също би била интересна. Това, което пишете, звучи наистина .. да речем меко – странно. Интересно ще ми е да изровите номер на дело да го видя това решение. Иначе ако имам номера, мога и ИМ да намеря. Разбира си няма да я публикувам. Съдиите каква отговорност да носят точно за отменени актове, като това не е математика и няма кой да каже обективто кое е правилното решение? Просто това, на горната инстанция, е задължителното. А сменяемостта точно е най-страшна – иде ново правителство и си води прокурори и съдии, официално ще е ясно чии поръчки… Покажи целия коментар »
Надявам се да нв си останат така нещата
Страшно е. Демокрация
ЗУТ съм го чел и е много тегав. Все го изменят
То да е само ЗУТ! Я виж КСО колко промени има! Май той е рекордьорът.
Как се работи така – десетки закони, стотици подзаконови нормативни актове и постоянно се изменят. Отделно от тях и други юридически актове имат значение – заповеди, писма, решения и т.н. Понякога имам чувството, че законодателството у нас е клон на психиатрията.
Нуждаем се от достъп
Много добра инициатива, бих посочил поне три адм. съдилища в страната, до които трябва спешно да достигне
Чудесен анализ
Къде тук е анализът?
Тук има само цитирана съдебна практика.
Никакъв анализ няма.
Ако това Ви е виждането за анализ, значи Апис и Сиала са най-добрите правни анализатори.
Наистина е тъжно
Чудна статия за анализ на проблемите в началото на седмицата
Надявам се да се вземе предвид написаното
Всички трябва да са с право на съд
Ново
-
Защо КС се раздели 6 на 5: Аргумент за недопустима индулгенция за бездействие срещу мотив да се прекрати нетърпимата безмандатност
-
Конкурсите да се обявяват на конкретни дати, нови правила за атестиране, командироване и избор на ИВСС
-
ВКС се заема с противоречия в практиката по спорове за собственост след сделки с реституирани земи
„При правилно приложение на закона са и изводите на съда, че твърденията за наличие на правен интерес, произтичащи от факта, че оспорващия живее в гр. С. и е част от населението на този град, по чл. 13 ЗМСМА, не му дава право на жалба. “
Най-забавната част от публикацията, някой кореняк софиянец е изразил възмущението си от презастрояването на родния му и този на дедите му до 10-то коляно любим и единствен град.