Наследници на фабрикант искат в Страсбург близо 1,4 млн. лв. за провалена реституция
Съдът призна, че правата им са нарушени и даде срок на държавата да се споразумее с тях. Днес правителството плати само разноските по делото
На правителството му остават два месеца, за да се споразумее с наследниците на габровски фабрикант от преди 1944 г., които над 70 години след като собствеността им е била национализирана, на практика не са получили справедливо обезщетение за нея. Претенцията им е за близо 1,4 млн. лв.
Казусът на семейство Михалеви стига до съда в Страсбург, който с решение от 21 юни 2018 г. признава, че е погазено правото им на собственост и дава четири месеца на правителството да се споразумее с тях каква компенсация ще им изплати.
Претенцията на наследниците на габровския фабрикант е за точно 1 396 668 лв., от които 506 000 лева са номиналната стойност на компенсаторните записи, които според тях им се дължат за сградата на фабриката. Тази стойност е изчислена от сертифициран експерт. Останалата част от сумата е лихва за забава от 2002 г. до 2017 г.
Пред съда в Страсбург правителството обаче твърди, че за сградата на национализираната през 1947 г. фабрика им се полагат 146 915 лева.
Дали двете страни ще успеят да се споразумеят, предстои да се разбере в края на октомври, а ако ли не, съдът в Страсбург ще трябва да определи справедливата компенсация на наследниците на габровския фабрикант.
Днес правителството съобщи, че ще им изплати присъдените от съда в Страсбург 1500 лева за разноски по делото, но засега не дава информация дали вече преговаря за обезщетението.
Казусът на Михалеви е странен, тъй като в продължение на години те вярват, че фабриката на дядо им е реституирана, а после изненадващо съдът обявява, че това не се е случило. Още през 1992 г., когато влиза в сила Законът за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти семейството иска от кмета на Габрово да отпише сградата на фабриката от регистъра на имотите държавна собственост. И това се случва на 28 август 1992 г., като през 1993 г. на това основание Михалеви получават нотариален акт. Така през 1994 г. сключват договор за наем с държавното дружество, използвало фабриката след национализацията ѝ и така до 2002 г.
Междувременно Михалеви получават обезщетение и за одържавеното им движимо имущество. Става дума за промишлено оборудване и материали, които са национализирани заедно с фабриката. Компенсацията е за близо 20 000 лв. в компенсаторни записи.
През 2003 г. държавното дружество, което използва фабриката, е приватизирано и новото му ръководство спира да плаща наем. То твърди, че сградата не е подлежала на реституция и през 2009 г. фирмата завежда дело срещу Михалеви, като твърди, че то е неин собственик.
Първата инстанция – Габровският окръжен съд, отхвърля иска. На 17 май 2010 г. Апелативен съд – Велико Търново обаче отменя решението, като заявява, че предпоставките за реституция на фабриката не са били изпълнени. Той заключава, че след одържавяването сградата е изменена по начин и до степен, които означават, че през 1992 г. тя не е съществувала в състоянието си отпреди 1947 г. Съответно за наследниците на габровския фабрикант не са настъпили правните последици на реституцията, а приватизираното дружество, което я използва, всъщност е неин собственик. Делото не е допуснато до касация.
Следва опит на наследниците да получат обезщетение в компенсаторни записи. През 2011 г. обаче сроковете за това отдавна са изтекли.
Така казусът стига до съда в Страсбург.
В решението си той посочва, че властите и държавното дружество, което използва сградата на фабриката, в продължение на много години са признавали факта на реституцията и са разглеждали Михалеви като собственици. При това положение фамилията не е можела да предполага, че реституцията не е извършена. Така тя не е имала основание да поиска друго обезщетение вместо имота.
„Едва през 2003 г. реституцията е оспорена за пръв път, а националният съд констатира, че не е извършена реституция едва през 2010 г. Този период от време е особено важен в случая, тъй като срокът, в който жалбоподателите подават искане за обезщетение съгласно Закона за обезщетяването, изтича на 22 ноември 1998 г. През 2011 г., когато те накрая подават искане за подобно обезщетение, искането им е отхвърлена поради изтичане на срока“, констатира съдът в Страсбург.
И заявява: „Пълната липса на обезщетение вместо реституцията на имуществото на жалбоподателите нарушава справедливия баланс между изискванията на общия интерес на общността и правата на жалбоподателите“.
Колко ще получат е въпрос на преговори между тях и правителството.
Държавата плати 58 000 лв. по серия от дела в Страсбург
Междувременно днес държавата плати близо 58 000 лв. по други дела в Страсбург.
Едно от тях е на трима затворници, признати за виновни за едни от най-тежките убийства, извършени през последните години в България. Както „Лекс“ писа, те осъдиха държавата в Страсбург заради условията, при които изтърпяват присъдите си.
Компенсация от по 3000 евро получават Лазар Колев – осъден на доживотен затвор без право на замяна за убийството на сестрите Белнейски и Йордан Петров, станал известен като Кумановския убиец, също излежаващ доживотна присъда. Обезщетение от 4000 евро пък беше присъдено на Илиан Михайлов, който ще е в затвора до смъртта си заради подбудителство към убийството на втория съпруг на майка си.
Жалбоподател пред Европейския съд по правата на човека беше и Стоян Петров – осъден на 20 години затвор за убийството на бургаския бизнесмен Стоян Стоянов, но той не поиска парична компенсация.
Държавата плати и разноските по дело в Страсбург срещу отменената вече от Конституционния съд невъзможност да се обжалват т. нар. малки глоби до 50 лв.
Общо 8860 евро пък ще бъдат изплатени по делото „Хаджиева срещу България“, гласува днес кабинетът. Тя е за това, че властите са допуснали да няма кой да се грижи за 14-годишно момиче в продължение на 13 дни, когато родителите му са били задържани заради искане за екстрадицията им.
9
Коментирайте
Цялата беда идва от противозаконната НАЦИОНАЛИЗАЦИЯ на КОМУНИСТИТЕ.Много обичат да объркват съдбите на хората. Взеха после и земята за шибаните си ТКЗС-та,върнаха на хората и по малко и по лоша земя,а децата им станаха собственици на хубава земя! Ами възродителния процес какво е ? Бъркане пак в живота на хората !
Ако бяха допуснали делото до касация, нямаше да се стигне до тук.
Пълен парадокс! Да имаш нотариален акт и имотът да не е твой.
Цялата схема с компенсаторките беше една голяма измама.
Не са виновни реститутите, а властите и престъпните РМД – та. Михалеви не са искали да се съдят с никой за нищо, но като са ги прецакали, какво да направят?
Така е. В пълното си право са.
С тези реституции колко хора направиха гуши. Оправиха си живота.
Май пак ще цакаме. То вече свикнахме всъщност.
при мен за мелницата Враца същото; когато заведохме дело за обезщетение в 1999 г. министрите извършиха нова национализация с АДС и промяна на плана; като с тези доку-менти продадоха имота по време на делото пред ВАС, а съда промени обезщетението от исканото реално в компенсаторки против закона и то по първия акт за национализация при наличения нарочен баланс с изцяло описаното имущество ………