Върховни съдии искат тълкувателно дело:
Намалява ли се обезщетението за неимуществени вреди от трудова злополука с платеното от НОИ
Из Кодекса на труда
чл. 200, ал.1 За вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им.
ал. 2 Работодателят отговаря и когато трудовата злополука е причинена от непреодолима сила при или по повод изпълнението на възложената работа или на каквато и да е работа, извършена и без нареждане, но в интерес на работодателя, както и по време на почивка, прекарана в предприятието.
ал. 3 Работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената вреда – неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване.
ал. 4 Дължимото обезщетение по ал. 3 се намалява с размера на получените суми по сключените договори за застраховане на работниците и служителите.
ал. 5 Получаването на обезщетение по предходните алинеи от наследниците на починал поради трудова злополука или професионална болест не се смята за приемане на наследство.
Млад мъж претърпява трудова злополука – чупи си крака на няколко места, в продължение на една година получава обезщетение за временна нетрудоспособност, а след това предявява иск срещу работодателя си за неимуществени вреди от инцидента. Работникът претендира 45 000 лв. за болките и страданията, които е претърпял, но съдиите в Монтана – и районните, и окръжните, определят, че справедливото обезщетение е 25 000 лв. Те обаче не му присъждат тази сума, а вадят от нея парите, които мъжът е получавал, вместо трудовия си доход, от Националния осигурителен институт (НОИ) и така работодателят е осъден да плати само 7500 лв.
Правното основание, на което стъпват съдиите в Монтана, за да направят тази редукция на обезщетението на работника е чл. 200, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ). Разпоредбата предвижда: „Работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената вреда – неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване“ (пълния текст на разпоредбата виж в карето).
Дали правилният ѝ прочит означава, че обезщетението за неимуществени вреди трябва да се намали с полученото от НОИ заради временна нетрудоспособност? Оказва се, че по този въпрос не са единодушни и върховните съдии. Това е установил съставът на Гражданската колегия на Върховния касационен съд (ВКС), който трябва да се произнесе по казуса на мъжа от Монтана (пълния текст на определението по гр. дело № 2618/2022 г. виж тук).
Върховните съдии Албена Бонева (председател на състава), Боян Цонев (докладчик) и Мария Христова са констатирали, че в решенията си колегите им застъпват различни виждания.
В първата група актове (ВКС изброява пет решения, едно от тях виж тук) се приема, че дължимото обезщетение за вреди от трудова злополука се определя от сбора на претърпените имуществени вреди – претърпени загуби и пропуснати ползи, и неимуществени вреди. Имуществените вреди се установяват по вид и размер и се кумулират, неимуществените вреди се определят по справедливост, и от получената обща сума се изважда полученото обезщетение и/или пенсията по общественото осигуряване, съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 3 от КТ. В някои от решенията изрично се заявява, че когато разпорежда, че работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената вреда – неимуществена и имуществена, законът не предвижда намаляването да се извършва само в случаите на предявени претенции за имуществени вреди.
Други върховни съдии обаче изтъкват, че чл. 200, ал. 3 КТ цели да не се стигне до неоснователно обогатяване на работника. „Един от случаите на неоснователно обогатяване е, когато се плаща два пъти за едно и също нещо, респективно два пъти се задоволява един и същи интерес. В случая доколкото конкретната норма (чл. 200, ал. 3 от КТ) не допуска неоснователно обогатяване, то тя не допуска два пъти да се обезщетяват едни и същи вреди – веднъж от работодателя, и втори път от общественото осигуряване“, сочат те.
И обясняват, че когато обезщетението от общественото осигуряване компенсира загубата на трудовото възнаграждение, то следва да се приспадне от присъденото обезщетение за пропуснати ползи, причинени от трудовата злополука. Причината е, че само в този случай неприспадането на сумата би довело до двойно плащане и съответно до неоснователно обогатяване.
„Обезщетението за неимуществени вреди компенсира причинените болки и страдания чрез предоставяне на други блага. Това обезщетение, съответно неимуществените вреди нямат връзка с обезщетението по общественото осигуряване, което компенсира загубата на трудовото възнаграждение, представляваща имуществена вреда от вида на пропусната полза. Поради това получаването на двете обезщетения – за неимуществени вреди по чл. 200 от КТ и обезщетението от общественото осигуряване, компенсиращо загубата на трудовото възнаграждение, не е двойно плащане и не води до неоснователно обогатяване, а напротив – до пълно и справедливо обезщетение на причинените видове вреди“, мотивират се застъпниците на това виждане. Решение в този смисъл е постановил състав на Гражданската колегия с председател Симеон Чаначев и членове Александър Цонев и Филип Владимиров през 2019 г. (пълния му текст виж тук).
Затова сега върховните съдии Бонева, Цонев и Христова предлагат Гражданската колегия на ВКС да се произнесе с тълкувателно решение по въпроса: „При определяне размера на дължимата от работодателя разлика съгласно чл. 200, ал. 3 от КТ, следва ли и обезщетението за неимуществените вреди от трудовата злополука или професионалното заболяване да се намали с обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване?“.
17
Коментирайте
Това е да си върховен съдия- търсиш си занимание, за да не се намираш на работа ей така, пък може и да е желание на някои от тях да изпъкнат с различно мнение.
Т.нар. „обезщетение за временна нетрудоспособност“, както е написано в статията, е компенсация от НОИ и частично заместващ доход на трудовите ти доходи, които иначе щеше да получиш, ако не бе станала злополуката, при която си пострадал. Сиреч, тя има компенсаторен ефект единствено и САМО за имуществените вреди, които търпиш от инцидента, но няма нищо общо с неимуществените вреди от събитието, които се преценяват от съда по справедливост и за които отговаря единствено работодателя /освен ако не е застраховал отговорността си за този риск при застраховател – тогава трябва да плати застрахователя/. Ако това не се знае от върховни съдии и… Покажи целия коментар »
Бабите от ВКС са вече пред умирачка и е нормално да са мръднали…
Толкова е ясно всичко, не разбирам как може въобще да има различна практика. Но нали във ВКС са големи мозъци… всичко е възможно
Това е тотален абсурд, не мога да повярвам, че във ВКС е възможно да има различна практика. Парите от НОИ никога и по никакъв начин не обезщетяват неимуществени вреди и това е ясно не само за студентите по право, а и за всеки работещ човек.
Taka, така и тук идва въпросът: Работещи хора ли са всички във ВКС и най-сетне, що за съдии са?
Тази разпоредба е приложима само при обезщетение на имуществени вреди – при пропусната полза (загуба на сигурен доход). Именно това репарира обезщетението от НОИ при настъпване на осигурителният социален риск „трудова злополука“. Това обезщетение е компенсаторно, каквото е за имуществените вреди, за разлика от това за неимуществените. И тази разлика трябва да се разяснява?! Нивото, нивото…?!
Нещата са ясни за другите, но не и за ВКС
Неимуществените вреди се определят по справедливост. Справедливо ли е редуцирането на обезщетението за тях с обезщетението за временна нетрудоспособност от ДОО – не. Dixit
Преподавателят по трудово и осигурително право, ас. Миролюб Топалов имаше подобна статия, много добра.
Изумявам се какви елементарни, повтарям елементарни от правна гледна точка въпроси водят до противоречива практика и то на ВКС. Мани Монтана и други РС и ОС. Гледам и не вярвам на ушите си
Как ако не си присъдил обезщетение за изгубен доход, след това ще намалиш с такова? По-малки ли стават болките и страданията от трудовата злополука от това, че общественото осигуряване е изплащало заместващ доход?
Повечето решения на ВКС, цитирани в определението обаче са именно в първата група
Прегледах ги набързо и не виждам при тях казус, като по спряното сега дело – т.е. да са претендирани само неимуществени вреди. То тогава лъсва несправедливостта на изваждането на обезщетението за временна нетрудоспособност
Със сигурност има решения, с които обезщетението за неимуществени се намалява. Нашият състав има такова отменено, мисля, че от четвърто гр.отд.
Законовите разпоредби трябва да се четат с разум – в този смисъл втората група актове е правилна, тъй като осмисля логиката на чл. 200, ал. 3 КТ. Първата група е плод на буквоядство!
Ново
-
Защо КС се раздели 6 на 5: Аргумент за недопустима индулгенция за бездействие срещу мотив да се прекрати нетърпимата безмандатност
-
Конкурсите да се обявяват на конкретни дати, нови правила за атестиране, командироване и избор на ИВСС
-
ВКС се заема с противоречия в практиката по спорове за собственост след сделки с реституирани земи
Общественото осигуряване покрива САМО материални загуби, а не и причинени неимуществени вреди.
Очевидно маса върховни съдии ГРАМ не разбират за какво е общественото осигуряване.
Няма нужда от Тълкувателно решение, за да се прогласи ОЧЕВАДНОТО!
И във ВКС са се намърдали ПУЦаджии