Намаляването на законната лихва за забава изглежда реално – коалицията внесе промени в ЗЗД
Намаляването на законната лихва за забава, за което през годините са правени няколко неуспешни опита, събира голям парламентарен консенсус и вече изглежда реално – 15 депутати от четирите в партии в управляващата коалиция внесоха промени в Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), с които се ангажират то да се случи (пълния текст на законопроекта виж тук). Същите изменения преди дни предложиха и от ГЕРБ.
Лихвата за забава вече от близо 28 години е равна на основния лихвен процент (ОЛП) на БНБ плюс 10 процентни пункта.
Предложението на управляващите е две насоки. Първото е лихвата да е различна за търговци и за физически лица, а второто е в закона да има таван, който Министерският съвет да не може да превишава. За търговците той да е ОЛП+8%, а за гражданите – ОЛП+4 процентни пункта. Така лихвата за забава за физически лица ще се намали с 6%, а за фирмите – с 2 на сто.
За целта чл. 86 от ЗЗД се допълва със следния текст: „Размерът на законната лихва по предходната алинея не може да надхвърля основния лихвен процент на Българската народни банка плюс 8 процентни пункта, когато се дължи от търговец, съответно основния лихвен процент на Българската народна банка плюс 4 процентни пункта, когато се дължи от физическо лице“.
С преходна разпоредба се урежда, че законът има действие занапред и не засяга задълженията за законна лихва, възникнали преди неговото влизане в сила.
Както „Лекс“ писа, още преди 6 години депутати от „Реформаторския блок“ за първи път внесоха предложение за намаляване на законната лихва. Сред тях беше и Мартин Димитров и сега той е първият от подписалите се по новия законопроект народни представители от ДБ, ПП, ИТН и БСП.
Преди две години адвокатурата изпрати становище до Народното събрание (можете да си го припомните тук), в което посочи на депутатите, че фигурата „вечен длъжник“ у нас най-често е резултат от съвкупното действие на два фактора – изключително високият процент на законната лихва за забава и разбирането, което Върховният касационен съд възприе, че когато парите не стигат за изплащане на целия дълг, първо се погасява законната лихва за забава, а после главницата (повече за тълкувателното решение виж тук, а за становището на ВАдС в обратна посока тук).
Миналата година по времето на кратко просъществувалите парламенти Мартин Димитров, заедно Владислав Панев и Георги Ганев от „Демократична България“ пак внесе предложението за намаляване на лихвата за забава, но то така и не беше разгледано (виж тук).
Преди по-малко от две седмици промени в ЗЗД внесоха и шефката на парламентарната група на ГЕРБ Десислава Атанасова и съпартиецът ѝ Радомир Чолаков, като посочиха, че припознават тази стара идея на колегите си от несъществуващия вече „Реформаторски блок“ (повече виж тук).
Така сега по нея се очертава широк парламентарен консенсус и има реален шанс тя да се осъществи.
В мотивите си вносителите от управляващата коалиция изтъкват, че от 1994 г. – откогато законната лихва за забава е ОЛП+10, са настъпили значителни промени в обществено-икономическите отношения в страната, в покупателната способност на населението и е натрупана инфлация. „Действащият към момента ЗЗД в тази му част не отразява тези промени. Той по никакъв начин не отчита и настъпилите трансформации в държавата, обществото и икономиката от последните две и половина години, предизвикани от пандемията от COVID-19, от вътрешно и външнополитически събития, довели до съществено повишаване на цените на източниците на енергия и горивата, до покачване на цените на основните стоки за бита, до намаляване на оборотите на предприятията, съпроводено е увеличаване на разходите за производство, до икономическа несигурност и нестабилност“, пишат вносителите.
Тя правят анализ на уредбата на мораторната лихва в ЕС и сочат, че в България тя е с най-висок интензитет. „Тя е уредена като общо, универсално, акцесорно задължение, дължимо по силата на закона, т.е. без да е необходимо каквото и да е негово уговаряне, при всяко забавено парично задължение, от всеки длъжник, независимо дати е физическо или юридическо лице, търговец или нетърговец. Освен това, нейният размер е най-висок в сравнение с други държави членки на ЕС, където той варира между 4 и 8% и често е диференциран според качеството на длъжника – търговец или нетърговец“, се посочва в мотивите.
Според депутатите от четирите управляващи партии настоящата икономическа обстановка е трансформирала функцията на лихвата за забава от обезщетителна в силно санкционна.
„Последното е особено валидно предвид факта, че у нас няма диференциран размер на законната лихва според вида на правния субект или неговото качество. Това означава, че заплашеният от изпадане в крайна бедност и недохранване български гражданин, от гледна точка на задължението за законна лихва по негови просрочени парични задължения, е поставен от закона наравно с голямото предприятие с многомилионни годишни обороти от търговска дейност. От подобна законова ,,равнопоставеност са застрашени най-уязвимите групи, каквито са гражданите с ниски доходи и социален статус, които често игнорират водените срещу тях производства за неплатени сметки за ток, вода или отопление и микропредприятията, които са най-често семейни фирми, които поради високия размер на законната лихва могат да бъдат изправени пред невъзможността да погасят своите задължения, многократно надвишаващи основният им дълг“, заявяват вносителите.
31
Коментирайте
А какъв е размерът на мораторната лихва когато се дължи от нетърговец (например- юридическо лице с нестопанска цел, Държавата или общините)? Вносителите да бъдат така любезни да си прецизират текста.
Няма да има законова лихва, според този текст ,когато длъжник е юридическо лице-нетърговец 🙂 .
За задължения от и към държавата-това се урежда в ДОПК.
Тъпо популистко решение!
Глас против: В нашата държава всичко е обърнато. Вместо да притиснат длъжниците да изплащат задълженията си навреме/справка – съседната статия с исканите промени от МВР за глобите/, отново потърпевши са кредиторите. В голямата си част те вече са водили дело, плащали са държавни такси, разноски за адвокати и вещи лица и не са получили нищо. Таксите по изпълнението бяха променени с ДВ, бр.86 от 2017 г. в полза на длъжника, като сборът не може да надвишава определи размери. Кредиторът е длъжен да внесе авансово всяка такса/чл.80 от ЗЧСИ/. Получава се безкрайно плащане от кредитора и никакво законово предупреждение за длъжника… Покажи целия коментар »
Крайно време е да се въведе личния фалит. Тогава ще е е без значение лихвата. Който не може да плаща, ще занулява кредита като поиска личен фалит. Така, както фирмите могат да фалират, и зануляват дълг, това да важи и за гражданите. След фирмен фалит парите не се дължат, но парите не са изчезнали-те са при лицето, стоящо зад фирмата. Не ревеш против фирмения фалит, с който се погасяват милиони дълг-справка КТБ-4, 5 милиарда лева законно няма да бъдат върнати, даже двойно няма да бъдат върнати-веднъж банката няма да ги върне, втори път-фирмите с капитал 2 лева, взели кредити няма… Покажи целия коментар »
Да кажат така-въпреки,че намаляването на законовата лихва за граждани до 4 процента е недостатъчно, все пак е положително, и трябва да се случи. По-добре това, отколкото нищо. Да повторя отново-4 процента лихва е огромна лихва(разбира се-по-добре 4 , отколоко 10 процента лихва). Законовата лихва за забава трябва а е ОЛП, всичко друго е неоснователно обогатяване. Няма финансов инструмент да получиш такава доходност законно. Второ-трябва да има институт на лична гражданска несъстоятелност, по посочения аргумент-има фирмена несъстоятелност, която широко се ползва за „чистене“ на дългове. Днес-гражданин дължи докато е жив, но ако гражданин е кредитор не получава нищо, след като длъжникът… Покажи целия коментар »
Вместо да повтаряте една и съща мантра в 10 коментара, да си бяхте направили сметката като теглете кредити или да се бяхте консултирали с експерт. Не може все държавата да ви е виновна за собствените необмислени решения. Или казано по старобългарски “Га яде кифтетата не рева”.
Дано да станат тези промени в Закона за задълженията и договорите.
За пореден път се прецакват кредиторите тип „мая манолова“ – андрешковщината край няма в тая миризлива държава. Затуй ще сте все бедни и нещастни. Друго и не заслужавате, в интерес на истината.
Един разумен сред морето от народоспасители.
Кредиторите са прецакани , откакто е въведена уредбата на фирмения фалит, и магическия текст на 739 ал2 ТЗ, чрез който след фалит, дългове на фирми законно не се връщат. Ама важи за фирми. Ако гражданин е кредитор, а фирма длъжник-след фалит гражданинът за своя сметка понася последиците от длъжниковия фалит. И щом гражданите могат да изтърпят длъжниковия фалит на фирма, и фирмите ще търпят, ако гражданин е длъжник и не може да плати. Ето и личен пример-сменях дограма. Фирмата фалира, докато дограмата ми беше в гаранция. Проблемите при слагане на дограма ги отстраних срещу ново заплащане, чрез друга фирма. Защото… Покажи целия коментар »
От години депутатите си играят на внасянка. А дано сега поне да си поиграят и на приеманка.
Нали видяхте – законът има действие занапред и не засяга задълженията за законна лихва, възникнали преди неговото влизане в сила. Т.е. ще има дълго да си плащаме високата мораторна лихва, дори и да бъде прието. Амин, дай боже да доживеем
Това като го видя, тогава ще повярвам, целият ми живот мина в ОЛП+10 🙂
На думи им е лесно. Ама да видимм дали ще се получи..
От промяната има смисъл, само ако се премахне това безумие, заради което длъжниците затъват, че първо се погасява лихва, а след това главница. Това е геноцид и тълкуването на ВКС може да бъде преодоляно с елементарна промяна в ЗЗД. Само законната лихва да се намали не стига
Eeee, чакай, това няма да мине.
Защо пък да не мине. Закриха спеца, защо да не променят и ЗЗД
Защото всеки път си говоря и нищо не вършат.
И аз мисля така.
В момента няма финансов инструмент, който да предлага 4 %, да не говорим за 8 % лихва. Не случайно има пазар за цесии на обезпечени вземания, продавани дори на стойност над размера им. Когато цесионера не ги събира умишлено/внимавайки все пак за давността/ той си получава един добър доход за парите си.
Струва ми се, че законната лихва не трябва да се сравнява с финансови инструменти, с които печелиш, а с финансови инструменти с които компенсираш /заемаш/ парите, които неизправния длъжник не връща. Аналогията трябва да е с лихвите по кредитите, а не с тези по депозитите. Ако имаш вземане към длъжник, който не плаща и парите спешно ти трябват, следва да се ги набавиш като кредит, за който ти самият плащаш допълнително. Лихвата за забава е обезщетението за кредитора, който е бил лишен от своите пари и е бил принуден да си ги набави чрез кредит. Затова не трябва да е… Покажи целия коментар »
То по тази логика трябва да поискате да е поне колкото ГПР по бързите кредити. А то повечето кредитори са банки, които от години не плащат лихви по депозитите. Апропо, и лихвите и ГПР по кредитите от банка са над 4 % само по потребителски кредити.
4 процента лихва за забава е огромна лихва. При положение, че лихвите за депозити са нулеви, а на практика -отрицателни, ако има такса теглене или други такси. То излиза,че за кредитора е далавера длъжникът да не върне навреме-обогатява се с огромна лихва. Лихва, която не може да получи по друг законен начин. Такава лихва е неоснователно обогатяване. Лихвата за забава трябва да е ОЛП , определен от БНБ. Без надбавка. Че самата държава връща задълженията си без лихва. Ако имате да получавате надплатен данък-например поради ползване на данъчна отстъпка за деца-лихва няма, нито лихвена надбавка. Или ако подадете молба за… Покажи целия коментар »
Лято, юни, правя отоплителна инсталация на къща, цена 20000 лв., които имам, плащам капаро 10000, фирмата се скрива, идва септември, развалям договора, търся връщане на капарото – нищо, сключвам договор с друга фирма за 20000, но ми липсват 10000, тегля кредит при лихва 5,2%, плащам, имам отопление през зимата. След една година изплащам кредита – общо 10520. След една година първата фирма ми връща недължимо платеното капаро + законна лихва ОЛП+4% – общо 10400. Значи аз съм кредитирал неизправния си длъжник при условия по-добри от банката…?
Омръзна ми държавата и популистите да толерират андрешковщина и тарикатлък…
Фирмите ще връщат с лихва плюс 8 процента. Тоест с 800 лв лихва от примера ти. А сега е 10 процента. Всъщност от твоя пример-фирмата няма да ти върне НИЩО. Защото фирмата може да обяви фалит, с последици да не връща нищо-чл 739 ал 2 ТЗ. Твоят пример само показва колко са прецакани гражданите, като не могат да обявят личен фалит. Гражданин дължи докато е жив. Фирма ,законно може да не плати, като обяви фалит. От дадения пример-дадени 10 000 лв, и фирмата фалира-обикновено гражданинът няма до получи нищо накрая. И да е висока лихвата, и да е ниска лихвата… Покажи целия коментар »
Имам кредит за 10 000 лв. Вноската ми е 160 лв. (за този месец да кажем 80 лв. главница и 80 лихва). Не си плащам вноската за месец април и изпадам в просрочие да кажем за 15 дни. Накрая мама ми дава 80 лв. и аз си ги внасям и погасявам просрочието. В края на следващия месец трябва да си платя начислената наказателна лихва. И така, как се изчислява лихвата за забава: 80 лв. просрочена главница x 4% (годишна наказателна лихва) ÷ 12 месеца x 15 дни (дните, които реално съм бил в просрочие) = 4 лв. Прави сте огромна… Покажи целия коментар »
Гениално написан законопроект! Брилянтни мотиви към него! Да живей гения на депутатите!
Не виждам причина за ирония, има смисъл от тази промяна.
Аз си мислех, че като се променя основния ни граждански закон по толкова драстичен начин, би трябвало да се извърши доста задълбочен всеобхватен и продължителен икономическ и правен анализ. Поне в една правова държа би трябвало да е така. Мисля, че промените във връзка с давността (които е въпрос на време поне частично да бъдат отменени от КС) показаха какъв е ефектът на подобни популистки промени, правени от полуграмотни депутати. Кога ще се научим?
Колеги, поправете ме ако греша. Чл.86, ал.2 ЗЗД гласи: „Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет.“ Съгласно чл.3 ЗНА: „(1) Законът е нормативен акт, който урежда … обществени отношения, които се поддават на трайна уредба, според предмета или субектите… . (2) За уреждане на другите отношения по тази материя законът може да предвиди да се издаде подзаконов акт.“ Защо, когато мъдрият стар законодател е преценил, че размерът на законната лихва не представлява обществено отношение, което да се подава на трайна уредба, вносителите на този законопроект решават да урегулират това отношение с разпоредба в ЗЗД? Също така, доктрината и… Покажи целия коментар »