Наказание преди доказване на престъплението или защо чл. 83а от ЗАНН стигна до Люксембург
Из ЗАНН
В България е възможно фирма да бъде наказана за престъпление на свой шеф или служител без за него да има влязла в сила присъда. Достатъчно е да има образувано дело или преписка за някое от над 80 вида престъпления – от тероризъм, през длъжностно присвояване и измама до укриване на данъци и от нея да е било възможно да се обогати юридическото лице.
Тази процедура е регламентирана в чл. 83а и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Тя действа от повече от 15 години, но сега за първи път ще бъде подложена на проверка от Съда на Европейския съюз (СЕС).
Бургаският окръжен съд (БОС) се е усъмнил, че налагането на санкция на юридическо лице за престъпление, за което наказателното производство не е приключило, съответства на правото на ЕС, включително и на Хартата за основните права в съюза (ХОПЕС). Затова е отправил преюдициално запитване (пълния му текст виж тук) към съда в Люксембург, в което поставя следните въпроси:
Чл.4 и чл.5 от Рамково решение 2005/212/ПВР и чл.49 от Хартата на основните права на Европейския Съюз следва ли да се тълкуват в смисъл, че допускат правна уредба на държава членка, съгласно която националният съд в производство като главното може да наложи наказание на юридическо лице за конкретно престъпление, чието извършване все още не е установено, защото е предмет на неприключило окончателно паралелно наказателно производство?
Чл.4 и чл.5 от Рамково решение 2005/212/ПВР и чл.49 от Хартата на основните права на Европейския Съюз следва ли да се тълкуват в смисъл, че допускат правна уредба на държава членка, съгласно която националният съд в производството като главното може да наложи наказание на юридическо лице, като определи размера на това наказание в размер на облага, която би се получила от конкретно престъпление, чието извършване все още не е установено, защото е предмет на неприключило окончателно паралелно наказателно производство?
Поводът съдът в Бургас да се обърне към СЕС е дело по чл. 83а ЗАНН срещу фирма, чиято управителка е подсъдима за укриване на данъци, но наказателното дело срещу нея още не е приключило. Междувременно прокурор е внесъл предложение на дружеството да бъде наложена санкция, чийто размер съвпада с твърдените, но все още недоказани по наказателното дело, облаги от престъплението по чл. 255 от Наказателния кодекс. Става въпрос за укрит ДДС за три месеца през 2009 г. и имуществената санкция, която предлага прокуратурата, е близо 11 400 лв.
Предвидената в ЗАНН максимална санкция обаче е 1 000 000 лв. и размерът на облагата (която е достатъчно да е възможна, а не да е реално получена) е само минимум, под който не може да се пада.
Бургаският окръжен съд обяснява, че до 2005 г. санкция на обогатилото се от престъпление юридическо лице се е налагала едва след влизане в сила на осъдителна присъда. Сега такова изискване няма. ЗАНН предвижда единствено, че ако впоследствие подсъдимият представляващ или служител на фирмата бъде оправдан или пък производството срещу него бъде прекратено, защото деянието не е извършено или не е престъпление, административнонаказателното дело срещу дружеството се възобновява. Т.е. първо се налага наказание на фирмата, без да е ясно дали въобще е извършено престъпление от неин служител, а ако се установи, че такова не е извършено, тя трябва да иска „отваряне“ на приключилия процес по ЗАНН.
Именно това е единият от проблемите, които поставя БОС пред съда в Люксембург – че се налага санкция за недоказано престъпление. Другият е свързан с размера на санкцията – защото в случая, заради който той пише на СЕС, се претендира твърдяната облага от укрития ДДС, но дали сумата е колкото сочи прокуратурата, също се установява в неприключилия наказателен процес.
Бургаският съд изтъква, че Рамково решение 2005/212/ПВР задължава държавите членки да направят възможно конфискуването на средствата и облагите от престъпление, за което се предвижда над една година затвор. „Налагането на имуществена санкция на юридическо лице за извършено конкретно престъпление в размера на облагата, която е придобита или би била придобита от това престъпление, несъмнено представлява конфискуване изцяло или частично, на облагите от престъпление“, пише окръжният съд.
И специално се спира на миналогодишното решение на СЕС (повече за него виж тук), с което той постанови, че няма конфликт между същото рамково решение и българския Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ), който предвижда конфискация без влязла в сила присъда.
БОС обаче изтъква, че това съвсем не значи, че правото на ЕС допуска и процедура като тази в чл. 83а и сл. от ЗАНН. „За разлика от производството по отнемане на незаконно придобитото имущество по ЗПКОНПИ, производството по чл. 83а и сл. от ЗАНН, висящо пред настоящия състав, има за предмет налагане на наказание „имуществена санкция“ на юридическо лице за извършено от негов представител конкретно престъпление. То има всички белези на „наказателно“, а не на „гражданско“ производство. Касае се за окончателно отнемане на имущество (конфискация), постановено от съд във връзка с извършено престъпление. Производството се развива пред наказателен съд по реда на ЗАНН, който видно от чл.83ж препраща към Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). С решението се налага имуществена санкция на юридическо лице, въз основа на извършено конкретно престъпление, като размерът ѝ се определя именно от размера на облагата, която е придобита или би била придобита от това престъпление“, пише той до съда в Люксембург.
И обяснява, че целта на санкцията по ЗАНН е по-скоро да наказва и да възпира извършването на престъпления, а не да възстанови причинени от тях вреди, тъй като законът допуска тя да се налага дори и когато няма реално получена облага, както и когато облагата няма имуществен характер. Освен това БОС подчертава, че производството по чл. 83а от ЗАНН не се концентрира единствено върху придобито незаконно имущество и има пряка връзка с резултата от наказателното производство.
След това Бургаският окръжен съд напомня, че в ХОПЕС е уреден принципът на законност на престъплението и наказанието, който включва в себе си и забрана да се налага наказание преди да има установено извършване на престъпление. За да може да се приеме, че е налице извършено престъпление, за което следва да се наложи наказание, то трябва да бъде установено в съответствие с националното право. А според Конституцията и НПК в България това става само с влязла в сила присъда.
В казуса, висящ пред БОС, обаче наказателното дело срещу управителката на фирмата за укрит ДДС съвсем не е приключило и съдът констатира, че на практика законът дава възможност за налагане на наказание на фирмата въз основа само на посоченото в обвинителния акт. И затова бургаският съд заявява, че изпитва съмнение дали това съответства на принципа за законност на престъплението и наказанието.
Той изброява, че в производството по чл. 83а от ЗАНН съдът трябва да прецени получило ли е юридическото лице неправомерна облага, има ли връзка между извършителя на престъплението и юридическото лице, има ли връзка между престъпното деяние и облагата за юридическото лице и какъв е видът и размерът ѝ, ако е имуществена. „Прави впечатление, че сред въпросите, на които съдът трябва да даде отговор в това производство, отсъства този – дали е извършено самото престъпление, който се явява предхождащ всички гореизброени“, пише бургаският съд.
Той се позовава и на практиката на Европейския съд по правата на човека, който е приел, че е недопустимо налагането на наказателна санкция на лице без предварително да бъде установена неговата наказателна отговорност. Това не е задължително да бъде направено в наказателно производство с присъда, с която официално се осъжда подсъдимият, но най-малкото в производство, което отговаря на изискванията на чл. 6 от ЕКПЧ, следва да се установи дали са налице всички елементи за ангажиране на отговорността му, което включва и установяване на елементите на престъпното деяние.
Затова БОС заявява, че изпитва съмнения доколко производството по чл. 83а и сл. от ЗАНН, което дава възможност на съда да наложи наказание на юридическо лице за конкретно престъпление, чието извършване все още не е установено, защото е предмет на неприключило наказателно производство, съответства на Рамково решение 2005/212/ПВР и на чл. 49 от ХОПЕС.
Нещо повече, българските съдии сочат пред съда в Люксембург, че тази възможност в ЗАНН може да доведе до подкопаване взаимното доверие и признаване на решения в ЕС. Те обясняват, че чл. 83а, ал. 2 от ЗАНН дава възможност за налагане на имуществена санкция на юридическо лице със седалище извън територията в България и следователно това решение на българския съд ще се изпълни в друга държава от ЕС въз основа на Рамково решение 2006/783/ПВР.
„Сътрудничеството между държавите членки, основано на принципа на взаимното признаване и незабавно изпълнение на съдебните решения, предполага убеденост, че решенията, които трябва да бъдат признати и изпълнени, ще бъдат вземани винаги в съответствие с принципа на законността, субсидиарността и пропорционалността. Следователно, за да признае и изпълни решение за налагане на имуществена санкция на юридическо лице, изпълняващата държава членка следва да е убедена, че това решението е взето от издаващата държава след провеждане на производство в съответствие с тези принципи, в това число в съответствие с чл. 49 от Хартата. Възниква въпросът дали това ще бъде така, ако с решението на българския съд по чл.83а от ЗАНН е наложено наказание на юридическо лице за конкретно престъпление, чието извършване все още не е установено, защото е предмет на друго неприключило окончателно паралелно наказателно производство“, заявява БОС в преюдициалното си запитване.
16
Коментирайте
Е как, много просто. Иван Градуса иска да изтика Любо Пилкото от пазара. Специализират му една акция на специализираната прокуратура. А после му пердашат пилкото с имуществени санкции и го зануляват, санкцията минава с предварителни обезпечения, после пък изпълнителни дела от напа пак със запори, пилкото приключва, или се покланя доземи на герберастите и почва да подарява кюлчета и да пуска кухи фактури, където градуса посочи.
Пак ли ще чакаме другите да ни оправят законите.
Така още дълго време ще се мете след герберастките ни нормотворци.
Добре. Да видим какво ще отговори съда.
Да видим какво ще стане.
Защо направо не нзначим техния съд тук и да действаме
На хората сигурно вече им писна от нас.
Има си хас да не сме опрели до момента, когато да правим запитвания до Люксембург.
Не се изненадвам, че пак опираме до това да питаме Люксембург
Ставаме смешни вече.
Ние ги съсипахме със запитвания тия хора бе.
Сефте занимаваме Люксембург да ви кажа.
Толкова си можем. А и така е по- лесно. Друг да ти свърши работата.
Определено нямаше как да не стигне до Люксембург, като тук сме некадърни
Няма как да не стигне
Ново
-
Защо КС се раздели 6 на 5: Аргумент за недопустима индулгенция за бездействие срещу мотив да се прекрати нетърпимата безмандатност
-
Конкурсите да се обявяват на конкретни дати, нови правила за атестиране, командироване и избор на ИВСС
-
ВКС се заема с противоречия в практиката по спорове за собственост след сделки с реституирани земи
Е как ще се налага санкция за недоказано престъпление? Може в последствие да оправдаят подсъдимия.