Най-после е ясно колко задочници ще приемат юридическите факултети
Два месеца преди началото на новата академична година в университетите, правителството най-сетне одобри броя на задочните студенти по „Право“, които ще бъдат записани във всяко висше училище.
Това се прави в последния момент, тъй като в началото на юни беше отложено влизането в сила на новата Наредба за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността „Право“ и професионална квалификация „юрист“ с още една година (повече по темата виж тук). Тя предвижда отпадане на задочното обучение по „Право“ и затова през април, когато беше утвърден план-приемът за университетите, бяха предвидени бройки само за редовно обучение.
Така, въпреки отлагането на забраната за прием на задочници в юридическите факултети, те нямаха места за тях за 2019/2020 г.
По информация на „Лекс“ с гласуваните днес промени от Министерския съвет, 380-е бройки за редовни студенти по „Право“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ се трансформират в 330 места за редовно обучение и 50 за задочно.
В Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ утвърдените 40 места за обучение срещу заплащане в редовна форма се трансформират в 20 за редовно и 20 за задочно обучение.
В Русенския университет „Ангел Кънчев“ 76-е места за обучение срещу заплащане в редовна форма се трансформират в 46 места за редовно и 30 за задочно обучение.
Във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“ към 40-те места за обучение срещу заплащане в редовна форма се добавят и 50 места за задочно, т.е. местата за обучение срещу заплащане стават общо 90.
В Бургаския свободен университет утвърдените 110 места за обучение в редовна форма се трансформират в 60 за редовна и 50 за задочна.
В Югозападния университет „Неофит Рилски“ към 100-е места за субсидирано от държавата обучение в редовна форма се добавят още 45 за задочно обучение.
Във Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“ утвърдените 180 места за редовни студенти се трансформират в 50 за редовно обучение и 150 за задочно.
10
Коментирайте
Проблемът не е толкова в задочното обучение, а в огромната бройка приети юристи. Като си знаем, че 90% процента от влезлите завършват не знам на какво се надяват приетите. 400 човека само в СУ. Боже! 200 щяха да са много дори да ги нямаше другите университети.
В моя курс влязохме 150 души и към края на следването станахме повече от 400. Язък за доброто реноме на университета и качествените хора, които учиха там.
Факт е, че който иска да се реализира и положи усилие ще го постигне във всяка форма на обучение, но бройката на изучавали и изучаващи право е твърде висока.
Обидно е за магистратски 40 места да участват 800 юриста. На интервю за работа за едно място да кандидатстват 15 човека.
Няма естествено регулиране на професията.
Цъфнала и вързала е държавата, само юристите ще я спасят. Лекари, учители и строители нам не трябват. Само адвокати и ЧСИ-та.
Прави ми впечатление, че след кратко затишие отново има голям интерес към правото. Тези деца на какво се надяват?
Някоя баба/майка/вуйна им е пилила на главата, че дипломата по право отваря всички врати и че няма бедни адвокати. Същите тия баби/майки/вуйни живеят с убежденията си от 50-те години, гордостта им е че са завършили даскало с отлична диплома и са държали реч в деня на завършването, не могат да държат смартфон правилно и са силно скептични към идеята да ползват електронна поща. Изобщо, в техните очи електронната изчислителна машина знае всичко и се отнасят към нея със завидна доза страхопочитание. И разбира се, този начин на мислене се прехвърля върху младежите. А в същото време дюнерджийте взимат заплати за… Покажи целия коментар »
Който е решил да учи съвестно, ще го прави независимо от формата на обучение. А и много от студентите са принудени да учат задочно поради факта, че не живеят в града където учат.
Голям процент от студентите са се насочили към задочното обучение.
Много ще изучат. Надали от тях ще излезнат качествени юристи със знания.
Разбира се, че отнякъде трябва да се започне в ограничаване на броя завършили юристи в малка България. Ясно е, че Наредбата има за цел да започне с по-лек нормативен път за производство на юристи. Дори първият вариант беше с два съвместни подхода- и единен държавен изпит.