Назрява питане до Конституционния съд, което да „отпуши“ смяната на състава на ВСС
При положение, че съдиите, прокурорите и следователите избраха свои представители във Висшия съдебен съвет (ВСС), трябва ли старите членове да си ходят и да встъпят новите, представляващи съдебната квота? При какви условия може да стане това? Допустимо ли е парламентът с бездействието си да блокира встъпването на избраниците на магистратите за членове на ВСС?
Тези въпроси настоява да бъдат изпратени до Конституционния съд (КС) съдията от Софийския апелативен съд (САС) Милен Василев, а искането е подкрепено от състав на Върховния административен съд (ВАС) по време на съдебно заседание. То е проведено два дни преди шестимата съдии, избрани за членове на ВСС да поискат да встъпят в длъжност (повече виж тук). Те все още не са заели постовете си, тъй като Народното събрание така и не избра своите представители в съвета, а КС прие, че за да не се стигне до там с бездействието си парламентът да закрие орган на съдебната власт, старите му членове трябва да продължат да изпълняват функциите си (повече за решението на КС виж тук). Решението на конституционните съдии обаче не се отнасяше пряко до ВСС, а за Инспектората към него.
Сега състав на ВАС с председател Тодор Тодоров и членове Росен Василев и Хайгухи Бодикян прие, че КС трябва да даде своето тълкуване, което да реши и бъдещето на ВСС, който е поставен в безпрецедентна ситуация – съставът му е с изтекъл мандат, а същевременно има избрана съдебна квота, която не встъпва.
Тримата върховни съдии са решили да се обърнат към Звеното за анализи и тълкувателна дейност в съда, което може да постави ключовите за управлението на съдебната система въпроси пред Пленума на ВАС. Съставът приема, че те не може да се обърне пряко към КС, тъй като ще се иска тълкуване на Конституцията, а не обявяване на противоконституционност на закон. Следва да се отбележи, че едно фундаменталните тълкувателни решения на КС през последните години беше след сезиране на състав от върховни съдии, т.е. беше направен пробив в разбирането, че само Пленумите на ВКС и ВАС могат да искат тълкуване на Конституцията (за пробива и за постановеното след него тълкувателно решение виж тук и тук).
Въпросите за бъдещето на ВСС
Въпросите, които поставя съдия Василев и се подкрепят от тримата върховни съдии, са:
1. Прекратяват ли се с изтичането на мандата по чл. 130, ал.4 от Конституцията функциите на изборните членове на Висшия съдебен съвет в хипотезата, когато не са избрани нови членове от парламентарната квота, но са избрани нови членове от съдебната квота и са налице всички членове по право по чл. 130, ал.1, изр. 2 от Конституцията?
2. Конституционно допустимо ли е започването на изпълнението на функциите на новоизбраните членове на Висшия съдебен съвет от съдебната квота да се постави в зависимост от изпълнението на задължението на Народното събрание за избор на членове на Висшия съдебен съвет от парламентарната квота?
3. При наличието на изтекъл мандат по чл. 130, ал.4 от Конституцията и осъществен нов избор само на част от изборните членове на Висшия съдебен съвет конституционно допустимо ли е и при какви условия избраната част да започне изпълнението на функциите си?
Както се вижда, те следват логично от ситуацията, в която се намира в момента кадровият орган на съдебната власт след предишното решение на КС, което обаче не се отнася пряко до ВСС.
Съставът на ВАС припомня, че КС прие, че е конституционно недопустимо да се преустанови автоматично за неопределено време дейността на ИВСС. Конституционните съдии нарекоха това „несъщинско удължаване“ на определения мандат и го определиха като „защитен механизъм, приложим в изключителни ситуации, при които не са избрани членовете от състава на определен колективен конституционно установен орган, минимално необходими, за да функционира той, и при липсата на други, установени изрично, конституционни (законови) механизми за продължаване на дейността на държавния орган“.
„С избраните членове от квотата на прокурорите и следователите, включително и членовете по право е налице минимално необходимият числен състав на новия колективен конституционно установен орган – Висш съдебен съвет, съгласно тълкуването на Конституционния съд. Неясни остават основанията за неконституирането му и във връзка с това са поставените въпроси“, заявяват върховните съдии Тодоров, Василев и Бодикян.
Като отбелязват, че при хипотетично невстъпване на един от избраните членове или изтичане на мандата на някой от членовете по право, минимално необходимия числен състав за определени решения би бил неналичен.
Съдебната квота и тримата големи са 14 от общо 25-имата членове на ВСС. Те изпълняват изискването на закона за специалното мнозинство, с което се вземат кадровите решения в двете колегии – 8 гласа в съдийската (шестима избрани и председателите на ВКС и ВАС) и 6 гласа в прокурорската (четирима избрани прокурори, един избран следовател и главният прокурор). Пленумът на ВСС обаче взема решения със 17 гласа за избор и освобождаване на тримата големи, както и на собствените си членове.
Делото на съдия Милен Василев
Както стана ясно, поводът тези съществени за цялата съдебна система въпроси да се поставят пред ВАС, а от там и евентуално пред Конституционния съд, е дело на съдията от САС Милен Василев.
Той обжалва отказа на Съдийската колегия на ВСС да го повиши в Търговската колегия на ВКС по реда на чл. 193, ал. 6 от Закона за съдебната власт. Той беше постановен на 22 ноември 2022 г., т.е. след изтичането на мандата на ВСС на 3 октомври 2022 г. В гласуването на решението са участвали трима от членовете на СК от съдебната квота – Атанаска Дишева, Цветинка Пашкунова и Севдалин Мавров (четвъртият – Олга Керелска, отсъства). Затова съдия Василев твърди, че решението да не бъде повишен във ВКС е нищожно, тъй като е взето от незаконен състав.
Историята с конкурса за Търговската колегия на ВКС е дълга. Тя започна в началото на 2018 г., когато Съдийската колегия обяви конкурс за три места в Гражданската колегия, а през лятото на следващата година беше обявен такъв и за три места в Търговската колегия. През октомври 2019 г. с решение на Пленума на ВКС обаче бяха прехвърлени три съдийски бройки от Гражданската в Търговската колегия и това стана при висящи към онзи момент конкурси за тези две колегии.
Решението на Пленума на ВКС на няколко пъти беше обсъждано от Съдийската колегия, но дълго време тя не реши как точно да запълни прехвърлените три бройки – дали по реда на чл. 193, ал. 6 от ЗСВ, като приеме, че са освободени, към коя колегия да ги причисли, т.е. в рамките на кой конкурс да бъдат запълнени. Докато колегията се чудеше, Върховният административен съд отмени конкурса за Гражданската колегия и остана само този за ТК на ВКС.
След произнасянето на ВАС, на 27 септември 2022 г. СК реши, че прехвърлените три места всъщност са новоразкрити в Търговската колегия на ВКС и трябва да бъдат обявени за заемане чрез нов конкурс.
Два месеца след това решение, Милен Василев, който участва в конкурса за повишаване в ТК на ВКС, подаде заявление да бъде назначен там по реда на чл. 193, ал. 6 от ЗСВ. Той застъпи мнението, че тези три места са освободени, а не новоразкрити.
На 22 ноември 2022 г. Съдийската колегия отхвърли заявлението му като каза, че в Търговската колегия няма освободени места, за да бъде повишен Василев и отново повтори тезата, че става дума за новоразкрити бройки.
31
Коментирайте
А колко добре би било ако няма ВСС, който е безсмислен орган, сбор от некадърници забъркващ каши!
ВСС е като „Елисейските полета“, запазен само за работещи в съдебната власт, така че е необходим, за да стимулира магистратите да дават всичко от себе си в продължение на години, надявайки се, че рано или късно ще стигнат това блажено място, където да припкат свободно.
П.С. Дали говорим за имагинерен и недостижим за масата свят или за авенюто“Шанз-Елизе“ в Париж, носещо името на този приказен свят, е въпрос на лична преценка.
Някой е тръгнал много сериозно да гледа на ВСС като на басейн (минерален) с този стремеж за „отпушване“. Очевидно две от членовете на сегашния ВСС много му запушват работите, та му трябва пълен и единодушен съпорт.
Господарите(плебсът няма право да пита КС) да отправят питане до КС, дали задължителната медитация(ма то било медиация) e в унисон с Конституцията. Това питане трябва да се случи сега, преди масовите назначения на медиатори на трудов договор, които ще паразитират чрез чуждите пари ,средства, време, усилия.
Каква е относимостта на предмета на делото на М. Василев с втасващото питане? Към датата на обжалваното от него решение 6-мата нови не бяха обявени за избрани с влязло в сила решение на ИК, тъй като същото се обжалвяше. Т. е., дори и КС сега да „разтълкува“, че могат да всътяп, това по никакъв начин няма отношение към въпроса дали е правилно и действително обжалваното решение. А на първите два въпроса вече КС е отговорил.
Относимостта, вероятно, е поради същата причина, поради което 200 съдии от ВАС, които се бяха наредили на опашка в изборния ден да гласуват от сградата на съда, ритмично, през 1 минута подаваха вота си:-) „На съда всичко е ясно, да влезе убития.“
стрелба напразна. някой се прави на интересен и дава заявка. безмислено.
От статията: „Той обжалва отказа на Съдийската колегия на ВСС да го повиши в Търговската колегия на ВКС по реда на чл. 193, ал. 6 от Закона за съдебната власт. Той беше постановен на 22 ноември 2022 г., т.е. след изтичането на мандата на ВСС на 3 октомври 2022 г. В гласуването на решението са участвали трима от членовете на СК от съдебната квота – Атанаска Дишева, Цветинка Пашкунова и Севдалин Мавров (четвъртият – Олга Керелска, отсъства). Затова съдия Василев твърди, че решението да не бъде повишен във ВКС е нищожно, тъй като е взето от незаконен състав.“ Относимостта на… Покажи целия коментар »
Сещам се за едно друго велико дело – делото за царските имоти, по което състав на ВКС поиска от Пленума на ВКС да сезира КС с искане за тълкуване на Конституцията. След като Пленумът го отбичи, съставът все пак реши сам да сезира КС през 2019 г., а КС пък изненадващо реши, че и всеки състав на ВКС или ВАС имал това правомощие, ако от това зависело решаването на делото. Съдиите в КС са почти същите, както днес, та едва ли са си променили мнението. Не вярвам КС да обуславя това право на съставите на ВКС или ВАС от цвета… Покажи целия коментар »
Ами ще стане интересно. Така изглежда
Не виждам никакво отпушване, но добре.
Най-нормално е новият парламент да си излъчи хора от техните квоти. Тогава да има цялостна смяна на ВСС
Това са големи алабалимизми. Няма да се случи
И като встъпят новите, избрани от съдебната система, сега, а тия от парламента след половин година, после кой кога ще бъде сменен, когато мандата на това ВСС изтече? Смисъл на новото. Тоест на половината нови. И изобщо става страшна манджа.
Ами за мен трябва да се направи изключение и от квотата на съдии и други да си влязат новите членове на ВСС. А когато парламента се натута да избере и техните си представители – да встъпят и те.
Хайде дано
Напълно недопустимо е Парламентът с бездействието си да блокира встъпването на избраниците на магистратите за членове на ВСС.
Поредният абсурд!
Явно не им е приоритет.
Народното събрание така и не избира своите представители в съвета. Защо се мотаят не мога да разбера.
Надявам се КС да не се бавят с решението и този съвет да бъде сменен час по- скоро.
Има да чакаш….и като влязат половината да не мисш че ще махнат Гешев,защото това е истинската причина за поредното питане на някой протестър дето се добрал до позиция и сега пита ли милото пита
Напълно съм съгласен, че тези три места са освободени, а не новоразкрити.
Дано това ВСС си отиде по- бързо. В този си състав са напълно ненужни.
Пълна каша.
Този състав на ВСС е вече изчерпан и изпразнен от съдържание
Като гледам известната част от следващия състав, то ще едно съдържание, плашим се
Определено е време да се смени този състав на ВСС.
Ще се отпуши, когато има редовно правителство и отговорни партии в него
И това не е гаранция, че ще се забързат.
Пореден напън за неглижиране на НС… В унисон са напъните на Радев.
Тц, няма да стане. Радев катастрофира с идеите му за президентска република, така както катастрофираха и шарлатаните му.