Според доклада на Националното бюро
Над 3000 души са били следени със СРС миналата година
Съдилищата все по-рядко отказват прилагането им, но нарушения няма
3046 души са били следени със специални разузнавателни средства (СРС) през изминалата година, като най-често хората са обект на подслушване от службите. Това става ясно от годишния доклад на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства (НБКСРС), който беше приет от парламента днес.
От бюрото представиха и доклада за 2017 г. на бившия шеф Бойко Рашков, след като миналата година той не стигна до пленарната зала. Днес депутатите приеха и двата документа без дебати.
От данните в последния доклад е видно, че за пръв път в последните години се забелязва чувствителен ръст на използваните СРС. След пиковите 2010-2011 г., когато подслушвани и следени бяха над 8000 души годишно, започна траен спад и засилване на съдебния контрол върху прилагането на способите. Така, през последните 3 години обекти на СРС вече бяха под 3000 души годишно, като най-малко бяха през 2017 г. – 2748. Миналата година обаче следените са с 298 повече, за да бъде отново мината границата от 3000 души.
На този фон логично изглежда, че и постановените от съдилищата откази за прилагане на СРС са намалели. През изминалата година те са 771 от 6099 искания. За сравнение, през 2017 година отказите са били 1315. Според доклада на бюрото обаче по-малкото откази и повечето приложени СРС не са за сметка на контрола.
Бюрото не е констатирало нито един случай на неправомерно прилагане на СРС, пише в доклада. През 2015 г. 10 граждани бяха уведомени, че са подслушвани незаконно, петима през 2016 г. и един през 2017 г. Според доклада обаче това се е дължало основно на факта, че става дума за случаи преди създаването на бюрото, след което контролът се е завишил.
Над 2500 от разрешенията са дадени от спецсъда, следван от окръжните съдилища на Пловдив и Стара Загора – 333 и 258 и Софийския градски съд – 190.
По традиция най-често прилаганият способ е подслушването, следван от наблюдението, проследяването и проверката на кореспонденция. В над 90% от случаите пък исканията са направени от МВР и прокуратурата. Най-често обект на СРС са хора, заподозрени за участие в организирани престъпни групи, за наркоразпространение, контрабанда и кражби. От бюрото напомнят, че повечето разрешения, дадени от спецсъда, са резултат и на промените в НПК, с които компетентността му беше разширена, като подсъдни са му и делата за извършени престъпления от хората по високите етажи на властта.
7
Коментирайте
В секундата, в която прочетох, че нямало нарушения, разбрах, че тия доклади са само някаква гола формалност.
Интересно каква кореспонденция следят – хартиена ли или електронна. Защото, ако следят, т.е. четат имейли, това е много сериозно и опасно нещо. Друг е въпросът как МВР може да го осъществи технически. Извън трафичните данни.
Въобще не е трудно да се четат електронните писма. Нужен е само достъп до пощенския сървър.
Докладът на бюрото за 2017 се разглежда две години по-късно. Явно не им е толкова важен.
Постановените от съдилищата откази за прилагане на СРС намаляха и когато Цв. Цв. даваше разрешения за тях.
Интересно защо не подслушват някой от високите етажи на властта? Може би са ни изрядни.
Тъжна статистика, особено че няма нито едно констатирано нарушение за една календарна година и че Спец. съд е дал 2500 от 6000 разрешения.