По случай 130 години от Закона за адвокатите

Награда за Траян Марковски за изключителния му принос към адвокатурата

Проф. Пенчо Пенев насърчава въвличането на Конституцията в правораздаването с книгата си "Адвокатът, Конституцията, приложимото право"

Lex News 19 ноември 2018, 13:59 2323 4

Адвокат Траян Марковски ще получи наградата „Тодор Бурилков“ на Висшия адвокатски съвет заради изключителния си принос за развитието на професията и защитата на правата на гражданите. Това обяви днес главният секретар на съвета Стефка Въжарова.

Заедно с председателката на ВАдС Ралица Негенцова и заместникът ѝ Людмил Рангелов те представиха инициативите, с които ще бъде отбелязана 130-годишнината от приемането на първия Закон за адвокатите през 1888 г.

Адвокат Марковски няма да е единственият отличен по случай годишнината. Всички колегии в страната са номинирали по един техен представител с продължителен и голям принос за развитието на адвокатурата. Всеки от тях ще получи специално създадения за случая почетен юбилеен знак „130 години от първия Закон за адвокатите“.

Това ще се случи в сряда на церемония в Народния театър „Иван Вазов“.

Освен това адвокатурата отбелязва годишнината с издаването на книгата на проф. Пенчо Пенев „Адвокатът, Конституцията, приложимото право“. Тя има две части – студия и анотирана практика на Конституционния съд.

„Целта на книгата е да обърне внимание върху значението на Конституцията за съдебния процес и да насърчи въвличането ѝ в традиционното правосъдие в България“, обясни проф. Пенев. И обясни, че книгата неслучайно е насочена към адвокатите. „Адвокатът е творецът на съдебния процес, при него идва лицето, нуждаещо се от защита, той пръв определя приложимото право, имайки предвид фактическите обстоятелства, прави исканията, възраженията, излага правните доводи, събира доказателства и сочи доказателствени средства. Накрая той представя на съда един свой проект за решаване на спорното право“, посочи проф. Пенев. И обясни, че за разлика от адвоката съдът – господарят на процеса, е ограничен в това да прояви силна активност и креативност, заради изискването да бъде неутрален.

„Адвокатът няма такова ограничение и за това негова е първостепенната роля за въвличането на Конституцията в българското правосъдие. За съжаление това не става в степен, в която би ни се искало и целта на книгата е да насочи адвокатите към възможностите, които имат“, каза той.

Проф. Пенев изложи и серия от проблеми, които законодателят трябва да реши, за да може да отпаднат пречките пред това Конституцията да заживее активно в съдопроизводството. Един от тях е, че противоконституционността на приложимия закон не е основание за допускане до касация на делото, а единствен ВКС може да сезира Конституционния съд. Така адвокатът трябва да търси други основания за допускане на делото до третата инстанция, за да има възможност върховният съд да се обърне към КС.

Друга недомислица, която посочи проф. Пенев, е, че всеки съд у нас може да отправи преюдициално запитване до Съда на ЕС, а няма право да сезира българския КС.

Освен това професорът определи като нецивилизовано това, че нито ВАдС, нито състав на ВКС и ВАС, нито омбудсманът имат право да сезират КС за противоречие на закон с международните договори, по които България е страна. „А основните права и свободи най-силно се защитават именно в международното право. Затова липсата на подобна възможност няма никакво логично обяснение. Напротив, показва, че мерим с двоен аршин Конституцията и международното право, което сме приели. Това е нецивилизовано“, заключи проф. Пенев.

Председателката на ВАдС Ралица Негенцова съобщи, че съветът е излязъл със становище (пълния му текст виж тук) по делото в Конституционния съд срещу някои от последните изменения в Административнопроцесуалния кодекс (АПК). В него адвокатурата подкрепя исканията на президента Румен Радев, 53-ма депутати от БСП и омбудсмана Мая Манолова.

От ВАдС сочат, че споделят аргументите срещу разпоредбите, с които в АПК се промени родовата и местната подсъдност на част от делата. Съветът вижда противоконституционност в новата разпоредба на чл. 133 АПК, с която се предвиди, че делата по оспорване на индивидуални административни актове вече ще се разглеждат от административния съд по постоянен адрес или седалището на адресата на акта. И за първи път се обърна правилото, че делата се гледат по седалището на органа, издал акта.

ВАдС твърди, че това „ще доведе до значителни затруднения на жалбоподателите, за които ще възникнат допълнителни разходи и ще увеличи разходите на администрациите, които директно или индиректно ще бъдат за сметка на данъкоплатците“. И вижда затрудняване в достъпа до правосъдие в това, че делото ще се гледат по адреса на засегнатия от акт на администрацията гражданин.

От съвета са на мнение, че има конституционен проблем и с дадената с АПК възможност за разглеждане на касационните дела в закрито заседание от тричленни състави на ВАС. Това ще става само ако никоя от страните, прокурорът или съдът не са поискали провеждането на открито заседание. В открито заседание задължително ще заседават петчленните състави, както и тричленните, ако са единствена съдебна инстанция.

„Предвидената възможност делото да бъде разгледано публично по преценка на съдията-докладчик или при направено от страните изрично искане е необосновано ограничаване на принципа за публичност на съдебните заседания, особено когато става дума за оспорване на актове на администрацията, когато процесът следва да е публичен. Правилно в искането на Президента се посочва, че изключението от принципа за публичност трябва да се използва пропорционално, когато е налице необходимост с оглед защита на друга конституционна ценност“, пише в становището.

Друг от атакуваните пред КС текстове от АПК е за таксите за касационно обжалване. „Според Висшия адвокатски съвет въведените нови таксите са прекомерни, несъразмерни и непропорционални, а това противоречи на принципа за правовата държава“, пише в становището. В него се твърди и че използването на понятието „материален интерес” в разпоредбата, с която се определят таксите, противоречи на изискването за определеност, яснота и недвусмисленост на правните норми.