Назрява тълкувателно дело
Може ли дете да се откаже от наследство? Един състав на ВКС казва „да“, а друг – „не“
Из Семейния кодекс
Може ли ненавършил пълнолетие да се откаже от наследство? Доскоро по този въпрос въобще нямаше практика на Върховния касационен съд (ВКС), но само година след първото произнасяне на върховни съдии вече са факт две напълно противоречиви определения.
Както „Лекс“ писа, през октомври 2019 г. състав на ВКС с председател Маргарита Соколова и членове Светлана Калинова (докладчик) и Гълъбина Генчева прие, че е „допустимо да бъде направен отказ от наследство от името на малолетен наследник, респективно непълнолетен наследник да се откаже от наследство със съгласието на своя родител или попечител“.
Основната теза на Соколова, Калинова и Генчева е, че отказът от наследство не представлява отказ от права по смисъла на чл.130, ал.4 Семейния кодекс (разпоредбата регламентира, че отказът от права на ненавършило пълнолетие дете е нищожен, виж карето).
Близо година след произнасянето им обаче друг състав на Гражданската колегия на ВКС – с председател Пламен Стоев и членове Здравка Първанова и Розинела Янчева (докладчик), отхвърли напълно виждането на колегите си и заяви: „Отказът от наследство представлява отказ от права по смисъла на чл. 130, ал. 4 СК и затова районният съд не може да уважи молба за вписване на отказ от наследство, направен от името на малолетен или непълнолетен наследник“.
И двата състава на ВКС са били изправени пред казусите на деца, чийто баща е починал и им е оставил в наследство повече дългове отколкото имущество. И в двата случая със съгласието или представлявани от майките си, те подават заявления за вписване на отказ от наследство. И в двата случая районните съдилища (съответно в Харманли и в Благоевград) и окръжните (в Хасково и Софийски окръжен съд) отказват да впишат отказа в особената книга по чл. 49, ал. 1 от Закона за наследството.
Така делата им стигат до ВКС и са допуснати за разглеждане заради един и същи въпрос: „Допустимо ли е извършването на отказ от наследство, направен от името на малолетен или непълнолетен наследник и представлява ли такъв отказ отказ от права по смисъла на чл.130, ал.4 ЗС?“.
Противоположните отговори, които дават двата състава, водят до там, че детето от Харманли се отказва от наследството на баща си, а това от Благоевград – не.
Позицията на състава Соколова, Калинова и Генчева
На 30 октомври 2019 г. върховните съдии Соколова, Калинова и Генчева разпореждат вписването на отказа от наследство на детето от Харманли (пълния текст на определението им виж тук). Причината е във виждането им, че то всъщност не представлява отказ от права.
Те изтъкват, че с откриване на наследството определен кръг лица биват призвани към наследяване, но те придобиват права върху наследството само ако го приемат. Т.е. те придобиват право да приемат наследството, а не права върху конкретни имущества. „С оглед на което следва да се приеме, че отказът от наследство сам по себе си не представлява отказ от конкретни права върху определено имущество, а изявление, с което призованото към наследяване лице изразява воля да не приеме наследството, т.е. да не придобива права върху притежаваната от наследодателя съвкупност от права, задължения и фактически отношения, доколкото такива действително са били притежавани от наследодателя“, е позицията на съдиите Соколова, Калинова и Генчева.
Те подчертават, че ако наследството е обременено със задължения, а няма имущества, не може да се приеме, че с приемането на наследството се придобиват права. „В подобна хипотеза с приемане на наследството недееспособният (малолетно или непълнолетно лице) не придобива права, а поема само задължения, което определено не е в негов интерес“, изтъкват трите върховни съдийки.
И стигат до извода, че чл. 130, ал. 4 СК в случая не се прилага, защото детето не се отказва от конкретни права, а от предоставена от закона възможност за придобиване на такива.
Виждането на състава Стоев, Първанова и Янчева
По-малко от година след постановяването на определението на Соколова, Калинова и Генчева техните колеги Стоев, Първанова и Янчева отхвърлят съжденията им. В определение от 5 октомври 2020 г. (пълния му текст виж тук) те заявяват, че не споделят изразеното от другия състав на ВКС становище.
Стоев, Първанова и Янчева първо се спират на закрилата на децата в чл. 130 от СК. „В ал. 3 и ал. 4 на посочения член е предвидено определени правни действия на ненавършилите пълнолетие деца да могат да се извършват само с разрешението на районния съд, след преценка дали разпореждането не противоречи на интереса им, а по отношение на други е посочено, че ако бъдат извършени (дори и с разрешение на съда), те са нищожни. По становище на настоящия съдебен състав, разпоредбите на чл. 130, ал. 3 и ал. 4 СК са императивни правни норми, като направеното в тях изброяване на правни действия е изчерпателно. Това изключва възможността същите да бъдат тълкувани разширително“, пишат те в определението си.
И заявяват, че несъмнено приемането или отказът от наследство потенциално могат да имат много сериозни последици за имуществото на детето и за неговите интереси.
Тримата съдии напомнят, че приемането на наследство от недееспособни лица е само по опис (чл. 61, ал. 2 ЗН). „От това следва логичният извод, че отказът от наследство не може да се счита оставен безконтролен и зависещ единствено от усмотрението и волята на законния представител на детето, респ. и на детето, когато то е непълнолетно. Тоест, отказът от наследство на недееспособните лица също би следвало да се счита изрично уреден в закона, конкретно – от разпоредбите на чл. 130 СК“, заявяват Стоев, Първанова и Янчева.
И посочват, че това става с неговата четвърта алинея. „Отказът от наследство е едностранен еднократен формален писмен акт, с който се погасява правото на лицето да приеме наследството, т.е. по естеството си той е отказ от правото да се придобие наследството, оставено от съответния наследодател“, пишат тримата върховни съдии. И стигат до извода, че отказът от наследство се включва в понятието „отказ от права“ по смисъла на чл. 130, ал. 4 СК. А от там и до виждането, че е недопустим за ненавършилите пълнолетие.
31
Коментирайте
Да се чете 130, ал. 4 СК, а не ЗС.
ТОВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ ОТНОВО ПОКАЗВА ,ЧЕ ВКС НЕ СПАЗВА ЗАКОНА , ТЪЙ КАТО ЧЛ.292 ОТ ГПК ЗАДЪЛЖАВА ВКС КОГАТО УСТАНОВИ ПРОТИВОРЕЧИВО РЕШАВАН ПРАВЕН ВЪПРОС ДА СПРЕ ПРОИЗВОДСТВОТО И ДА ОТПРАВИ ИСКАНЕ ЗА ИЗДАВАНЕ НА ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ,КОЕТО ЗАДЪЛЖЕНИЕ НЕ Е СПАЗЕНО.ПРИ ТОВА ПОЛОЖЕНИЕ ВМЕСТО ДА ПРАВОРАЗДАДЕ ВКС НЕ Е СПАЗИЛ ПРАВОТО НА РБ.
За да има противоречиво разрешаване на един и същи въпрос, очевидно трябва да има поне два постановени акта, в които въпросът да е разрешен по различен начин. Няма как вторият състав да предложи образуване на тълкувателно дело, само защото не е съгласен с първия. Тълкуване ще има или при трети такъв случай, или по искане на легитимираните лица.
Не мога да се въздържа и ще Ви попитам, вие в повечето коментари като говорите за „интерес на детето“, знаете ли какво означава придобиване на наследство по опис? Хубаво е до използваме изрази като „духа на закона“ и други неща, но не във всяко изречение и не при всеки казус. Законодателят, хубав или лош, е казал кой приема наследството по опис и кой не, защо съдът изземва компетентност и постановява решения contra legem? „Интересът на детето“ е гарантиран от приемането на наследството по опис, а както правилно е споменато в някои коментари как може съдът да прецени, че като уважи… Покажи целия коментар »
разбира се, че може и с користна цел да се прави отказът от наследство от детето. Интересът на детето далеч не е гарантиран само от приемането на наследството по опис, нито пък е вярно, че те задължително следва да приемат наследство, но пише в чл. 60 ЗН, че приемането е задължително по опис. Следва обаче да се посочи, че при откриване на наследството, винаги е допустим и отказ от същото. На въпроса Ви „как може съдът да прецени, че като уважи искането за отказ от наследство и впише отказа, няма да ощети детето“, отговорът е изключително лесен. В охранителното производство… Покажи целия коментар »
знаем колко сложа процедура е приемането на наследството по опис, а защо вместо да приемаме разрешения contra legem не опростим и разпишем процедурата по опис? Приемането по опис не може да ощети детето в никоя ситуация, това че самата процедура не е уредена е отделен въпрос. А с наместването на чл.130, ал.4 от СК в казус с откриване, респективно приемане, отказ от наследство по ЗН е изначало сбъркано и фундаментално грешно.
А Вие, когато твърдите, че повелята на чл. 61, ал. 2 пази интересите на детето, давате ли си сметка чисто практически какво означава да се извърши опис и дали административната тежест е посилна във всеки един случай на законните представители на недееспособния?
Вторият състав отива в краен формализъм и изпуска духа на закона и най-вече основополагащото ръководно начало на СК – интересът на детето. Законодателят има предвид отказ от съвсем други права в ал. 4 – най-вече вещни.
За мен определението на Стоев, Първанова и Янчева е правилно.
Много разсъждаваш. Ако беше така, нямаше хората да образуват тълкувателно дело.
Сложен казус. Безспорно трябва да се уеднакви съдебната практика.
Разбирам, че трябва да се грижим за закрилата на децата. Именно за това е редно те да се отказват от наследство, особено ако то е с дългове.
Не виждам защо детето да няма право да се откаже.
Защото е непълнолетен и се счита неоформен като личност,способен да взема трезви решения примерно!:)
Все пак си в казус, съгласявам се.
Мисля, че трябва да има гъвкавост и да се допуска подобен отказ от непълнолетни, още повече ако говорим за хора под 18. Защото ако ги натовариш с лошо наследство, какво правят>?
Спазваме закона, това правим – приемат по опис.
Според мен може да се откаже и не бива да се спъва.
Е то не е до това дали според теб може, а до това дали съдилищата ще позволят
Ами ако е на 16 не виждам причина да се откаже от наследство и да има пречка за това му желание
Защо да не може?
А защо да не дадем възможност за гъвкава закрила на интересите на детето. Нали затова има съд в тази държава – нека да преценява в кой случай е в най-добрия интерес на детето да се откаже от наследство и в кой да го приеме по опис. Животът е шарен, случаите са различни…Защо да превръщаме съдиите в роботи
А как съдът в мижавото производство по отказа да може да прецени дали няма някой укрит имот, който детето да загуби?
Кой е казал, че 130, ал. 4 СК говори само за имуществени права! Пише отказ от права! Въобще, кавито и да е! Точка. Край на спора!
Въпросът е доста интересен! И според мен ще се поставя все по-често с това обедняващо и оскотяващо население, при което родители оставят на деца повече дългове отколкото имущество. Има ли отказ от права тогава? Дава ли достатъчно защита приемането на наследството по опис? Мисля, че да
Какво става, ако в последствие се открие имущество, надхвърлящо дълговете, а ненавършилият пълнолетие вече се е отказал от наследството? Да си поразсъждават във ВКС
При отказ от наследство не се губи правото на наследяване за новооткрити наследства и имущества.
До Анонимен, 8:29.
Така ли, а следващият по веригата, дето е приел наслеството, кво наследява? Как ви хрумна това? Реституционната хипотеза е изключение.
Да ми у „хрумнало“?! Четете законите и съдебната практика!
До Анонимен, 10:19
Поименно, колега, кой закон?
Подсказка: прочетете първо чл. 54 ЗН.
Ново
-
Защо КС се раздели 6 на 5: Аргумент за недопустима индулгенция за бездействие срещу мотив да се прекрати нетърпимата безмандатност
-
Конкурсите да се обявяват на конкретни дати, нови правила за атестиране, командироване и избор на ИВСС
-
ВКС се заема с противоречия в практиката по спорове за собственост след сделки с реституирани земи
За съжаление не мога да се присъединя към становището на изключително уважаваната от мен съдия Калинова. В ТР 20 от 03.02.1955г. и ТР 137а от 17.11 1955г. Върховният съд е изяснил въпроса за съотношението между личното качество на наследник и имуществените права, включени в наследствената съвкупност, като е приел, че разпореждането с имуществените права чрез сделка с наследство не обхваща и личното качество на наследника като такъв. Иначе казано е възможно наследникът да отдели имуществените си права, произтичащи от наследството, от личните чрез сделка, но не е възможно отказът от лични права на наследника като такъв да не представлява и… Покажи целия коментар »