Дискусия в Народното събрание
Може ли да бъде модернизиран осеяният с кръпки и дупки Закон за собствеността?
Възможно ли е 70-годишният Закон за собствеността (ЗС), създаден в съвсем друга епоха, да бъде осъвременен или трябва да бъде написан изцяло нов закон. Този основен въпрос беше поставен в началото на научно-практическа конференция, която събра в Народното събрание десетки представители на законодателната и съдебната власт, на науката и адвокатурата. Тя е организирана от Висшия адвокатски съвет (ВАдС) под патронажа на председателя на парламента Никола Минчев (повече за програмата на конференцията и целите ѝ виж тук).
Изключително силното начало на конференцията поставиха чл.-кор. проф. д.ю.н. Иван Русчев и конституционният съдия Красимир Влахов, а показателен за интереса към казаното от тях беше и фактът, че председателят на НС остана да ги изслуша докрай, което не е типично за високопоставените гости на научни конференции.
Председателят на ВАдС д-р Ивайло Дерменджиев изрази задоволството си, че конференцията се провежда в „ковачницата на законите“ и съобщи, че следващата ще е посветена на Закона за адвокатурата.
Модератор на събитието беше зам.-председателят на ВАдС и специалист по вещно право Валя Гигова. Тя говори за значимостта на въпросите на собствеността. „В основата на човешката природа стоят две основни начала. Те са инстинктът на човека да свои и да притежава онези неща, които са важни за неговото оцеляване, съществуване и развитие, което притежание да противопостави на всички останали хора и инстинктът на човек да не живее сам, да търси споделяне и съвместен живот с другите хора. Тези два инстинкта – на своене и на съжителстване, стоят в основата на два социални института, които са в центъра на съвременната правна система и цивилизация – собствеността и държавата. Собствеността – разбирана като право, изключително, абсолютно и вечно, принадлежащо на индивида, и държавата – като върховна форма на организация на обществото чрез общо управление, създадена за да удовлетворява общия социален интерес“, започна тя.
И подчерта, че от баланса на тези два правни института зависи просперитетът на всяко общество. „Затова разговорите ни за собствеността са важни. Нашият закон за собствеността стана на 70 години. Това е достолепна възраст за всеки закон. Но случаят със Закона за собствеността е уникален. Той е приет в периода на най-масовата национализация и обобществяване на собствеността, действа по време на социалистическото съществуване на държавата, доживя и реституцията, и възстановяването на собствеността, и раздържавяването чрез приватизация. Така законът доказа, че е изпълнил предназначението си – да урежда собствеността, другите вещни права, тяхното придобиване, изгубване и защита, както и владението и вписванията. Днес професионалният ни дебат е посветен на това – как законът за собствеността изпълни целите през заминалите 70 години и има ли нужда от промяна“, каза адвокат Гигова.
Председателят на правната комисия Милен Матеев, който също изслуша част от изложенията (докато не започна заседание на комисията), застъпи виждането, че не е нужен нов Закон за собствеността.
„През всичките тези години ЗС е служил вярно на защитата на правата на гражданите и не се нуждаем от нов закон, а от усъвършенстване и доразвитие на правилата. Промените обаче трябва да се правят с уважение и отговорност и само ако ще допринесат за повече справедливост в гражданския оборот и предвидимост в правораздаването“, заяви той.
Достолепната грандама, която не подлежи на промяна
Проф. Иван Русчев обаче застъпи друго виждане – ЗС просто не е годен да претърпи модернизация чрез изменения. Той го сравни с достолепна старица, на която дължим уважение, но е доста неподвижна, а дрехата ѝ е цялата в дупки и кръпки.
„През последните три години чествахме 70-ите юбилеи на четири сестри – четирите достолепни грандами на българската цивилистика – Законът за наследството, Законът за лицата и семейството, Законът за задълженията и договорите и Законът за собствеността“, каза Русчев в типичния си стил и заяви, че съдбата на тези стожери на гражданското право е била различна.
За ЗС професорът каза: „За разлика от ЗЗД днешната ни юбилярка не извади късмет. Първото, към което посяга законодателят, при смяната на една обществено-икономическа формация безспорно е системата на вещните права. Докато договорът за продажба и обслужващите го застраховки, спедиции, превози, влога в публичен склад, ценните книги и кредитът остават почти вечни, то вещните права крепят гръбнака на икономиката. И доколкото вещните закони са призвани да дадат уредбата на тази присъща за даден тип общество структура на вещните права, те неизбежно понасят и ударите на промените и нуждата да узаконят новите форми на присвояване на общественото богатство от новата класа. Поради това днес цялото тяло на ЗС е нашарено с раните от настъпилите през тези 70 години бурни промени, като на стар ветеран от войните“.
„Бащите на ЗС не са били особено разточителни в изказа си и с това са дали здравите основи на сградата на този закон. Доколкото тази сграда е проектирана за една конкретна епоха, отдавна отминала, тя като че ли е малка и неудобна и се съмнявам, че с пристрояване и надстрояване ще може да понесе тежестта на новите отношения. Кръпките по дрехата ѝ ярко личат на нашата юбилярка“, каза той.
Русчев сравни ЗС с кораб майка с множество портове, на които да се захващат различни модули – специалните закони, уреждащи различни въпроси на собствеността. По думите му в ЗС има някои неадекватни текстове и той е доведен до практическата безпомощност от множество несистематизирани и направени на парче изменения. Даде и примери, как за изключителна държавна собственост в СЗ днес се говори само в чл. 28, който е в раздела „Частна собственост“, а в закона липсва изброяване на обектите на публичната собственост, което е оставено на сателитните закони за държавната и общинската собственост.
Говори и за празнотите „зейнали в закона“ – в него липсва уредба за собствеността на държавни предприятия, както и за кооперативната собственост и др. „Голям недостатък е пълното отсъствие на динамично развиващите се вещни права – сервитутите, остарелият режим на ограничените вещни права“, каза той.
„Дали ЗС трябва да бъде променен – твърдо „не“, заяви професорът. И изтъкна, че добър или лош този закон със сателитите му работи.
По думите му от 50 години се наблюдава тежка парализа на процеса на модернизация на ЗС и го сравни с достолепна старица, на която дължим уважение, но е доста неподвижна. „Не смея да се надявам, че сегашните текстове могат да бъдат преправени или още по-малко в обозримо бъдеще да бъде създаден нов вещен закон, кодифициращ цялата фундаментална материя“, заяви Русчев. Но пък посочи, че това, че ЗС не е пипан има и добра страна – „ако беше захваната реформата на ЗС, досега конструкцията му вече щеше да е рухнала“.
По думите му днес правната мисъл има силите да създаде нов вещен закон. „Университетът, а не се съмнявам, че и голяма част от съдиите и адвокатите, сме готови да дадем, дори про боно, за да направим всичко онова, което е възможно, за да достигне нашето вещно законодателство най-добрите световни образци“, завърши той.
Критичният прочит на съдия Влахов за неприкосновеността на частната собственост
Неприкосновеността на частната собственост, прогласена в чл. 17, ал. 3 на Конституцията, беше подложена на критичен анализ от конституционния съдия Красимир Влахов.
„Декларираната неприкосновеност не съществува“, каза той и подчерта, че чл. 17, ал. 3 не може да се тълкува изолирано и още в ал. 5 на същата разпоредба основният закон допуска отчуждаването на частната собственост.
Влахов даде пример с конституциите на държави като Италия и Германия, в които това право е смекчено и балансирано, като се отчита социалната функция на собствеността и това, че тя служи на общото благо.
В България този баланс опитва да прави Конституционният съд (КС) по повод на произнасянията си по различни закони, за които се твърди, че нарушават чл. 17, ал. 3 от Конституцията. Досега обаче КС не е излизал с тълкувателно решение за самата разпоредба.
„От това произтичат проблеми, тъй като е трудно с казуално тълкуване да се компенсира липсата на ясно формулиран конституционен принцип. При това в различните производства КС може да достигне до различни изводи. А така не се създава устойчив стандарт“, каза Красимир Влахов.
Той направи преглед на практиката на КС и открои някои от последните му решения, свързани с правото на собственост. По едно от тях превес над възможността за извличане на максимална икономическа полза от имота получи защитата на биологичното разнообразие (повече виж тук). В друг случай КС пък отмени две разпоредби от ЗУТ, защото прие, че ограничават правото на собственост и самият Влахов застана на особено мнение (повече виж тук).
„Налага се преосмисляне на степента на защита на някои индивидуални права, за сметка на други колективни права, с които се гарантират конституционни ценности от най-висш порядък като живота, здравето и околната среда. Става дума за блага, които имат значението на обща споделена ценност, които държавата е длъжна да обезпечи за бъдещите поколения. И този интерес със сигурност трябва да има приоритет пред неприкосновеността на индивидуалните права. Редица действащи закони и в момента предвиждат такива ограничения на правата на собствениците с цел съхраняване на обекта на собствеността, когато той има всеобща полезност. Такава уредба се съдържа в законите за водите, за горите, за опазването на земеделските земи и за опазване на културното наследство“, каза Влахов.
И заключи: „Принципът на неприкосновеност на частната собственост в никакъв случай не обуславя забрана за нейното ограничаване, то е конституционно допустимо за постигане на обществено значими цели, като тяхното очертаване и задаването на конституционно търпими стандарти на намеса е отговорност както на законодателя, така и на КС. Смятам, че и законодателната власт, и конституционната юрисдикция занапред все повече ще бъдат изправени пред необходимостта да защитават общи и споделени ценности, обезпечаващи бъдещето на човечеството, за сметка на индивидуални права на гражданите“.
По думите му такова право в перспектива може да е правото на достъп до вода.
22
Коментирайте
Да поканят колегата „експерт“, автор на статията с негаторния иск, да ги понаучи как да разсъждават. Определено има идеи за подобряване на нормативната уредба посредством търсене на корелации между вещно и търговско право, когато става въпрос за адрес на дружество.
Правната комисия по-зле и без това не може да стане. Толкова много е политизирана, че няма накъде повече.
Я, и Бенин Ботева на снимката 😯😯😯
След като висшия адвокатски съвет видяхме как се справи с Наредба номер едно-дори и съдът в Люксембург, в добавка и ВАдмС проанализира тази наредба сега ще оправят и закона за собствеността?
Браво! Чудесна инициатива на ВАдвС. Дано продължат така и занапред да обединяват правната гилдия, че само така ще станат нещата.
Аз смятам, че не е нужен нов Закон за собствеността.
Всичко може. Стига да имат желание.
Ми модернизирайте стария
Не смятам, че има нужда да се прави чак нов закон
Определено се надявам да се стигне до ползотворни разговори и това да се превърне в една практика не само за правото .
Да се надяаме, че разговорът ще бъде продуктивен
Добра инициатива.
Смятам, че са се събрали умни хора и това е иновативно. Похвално е. Вече какво ще се реши, дали да се прави нов или да се подобрява стария е друга тема.
Трябва да се намери оптимален вариант.
Мисля, че закона може просто да се осъвремени
Би било най- добре.
И да защити наистина неприкосновеността на частната собственост, помогнете в частния ми двор да не паркират чужди и частни МПС-та, защо полицията е безсилна спрямо влезлите без разрешение в двора ми нахалници?
Похвално е, че разискват сериозно тази тема. Защото кръпките досега са правени поради липсата на воля и желание за модернизиране и като цяло обсъждане на закона.
При предишните ни нормотворци от ГЕРБ…
Много добра инициатива да съберат наука, адвокати и законотворци. Поздравления. Така трябва да се работи за всяка сфера от живота и управлението на страната ни. Но това трудно се вкарва в закостенелите мозъци на повечето гербери, които са предимно с 12ти клас.
Всичко може да бъде модернизирано, всичко!
Модернизирай се сек–ално тогава и мини към собствения си пол. Нали всичко може да се модернизира, а сега това е модерно.
Абсолютно луд е този Влахов. Нали има публична собственост за тази работа? Не може чуждото (частно) да е общо! Може само срещу обезщетение!!! За другите неща изобщо КС не прави опит да изследва намесата от какво естество е дали просто ограничава (стеснява) или изпразва от съдържание правото на собственост. Само общи приказки.