Могат ли юридическите лица да търпят неимуществени вреди и подлежат ли те на обезщетяване
Авторът
Иван Генчев е адвокат в адвокатско дружество „Камбуров и съдружници“ и хоноруван преподавател по Гражданско право – обща част в Университета за национално и световно стопанство.
През 2021 г. авторът е зачислен като докторант по Гражданско и семейно право към Юридическия факултет на УНСС, а темата на дисертационния му труд е „Неимуществени вреди, претърпени от юридическо лице“.
Темата за възможността юридическо лице да търпи и получи обезщетение за неимуществени вреди придобива все по-голяма популярност през последните години. А отправеното по реда на чл. 292 ГПК, с Определение на ВКС (гр.д. № 3023/2022 г.), предложение за образуване на тълкувателно дело, гарантира неговата актуалност. Именно това е въпросът, върху който ще се хвърли светлина в настоящата статия, a последваща ще постави фокус върху критериите за определяне на справедливо обезщетение. Разделението се наложи, за да не се измести кадърът от всеки от значимите проблеми. Що се отнася до възможността юридическо лице да претендира неимуществени вреди, струва ми се, че позицията на ВКС по този въпрос е започнала да придобива необратимост, поне сред мнозинството от върховните съдии.
В настоящия труд ще се проследи развитието на практиката на ВКС, ще се направи сравнителноправен анализ, както и ще бъдат засегнати различните виждания по този въпрос. Място ще открие и въпросът дали все пак с обезщетението за неимуществени вреди не може да се търси и някаква скрита наказателна функция и какво е значението на последната.
Статията, явяваща се продължение на настоящата, ще има за цел да се занимае с практически значимия въпрос, свързан с критериите за определяне на такова обезщетение, който се очаква също да намери отражение в предстоящ тълкувателен акт. В нея ще се направи анализ на различните основания в практиката на ЕСПЧ, както и на СЕС, за да се изведат всички обстоятелства, които следва да се вземат предвид при определяне на справедливо обезщетение, в зависимост от вида на юридическото лице.
1. Развитие в практиката на ВКС
В последните няколко години разбирането за обезщетяване на неимуществени вреди бележи развитие в практика и теорията. Така, с тълкувателно решение на ВКС се допусна възможността неимуществени вреди да бъдат обезщетявани и при договорна отговорност (ТР 4/2012 г. на ОСГТК на ВКС[1]). На следващо място, макар и плахо, се допусна разширяване на кръга от лицата, които имат възможност да претендират неимуществени вреди от смъртта на близък човек (ТР 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС).
Постепенно, в практиката на ВКС се прокрадва идеята, че юридическите лица също могат да претендират обезщетение за неимуществени вреди – нещо, което бе отричано дълго време.
Всъщност с Решение № 197 от 19.02.1997 г. по гр. д. № 250/1995 г. на ВКС, IV ГО се отхвърля иск на дружество по чл. 83 ТЗ във вр. чл. 52 ЗЗД, като в част от мотивите изрично се посочва, че по закон няма основание да се присъжда обезщетение за неимуществени вреди на юридическо лице, защото всичките му права са имуществени, вкл. и тези, свързани с маркетинговия имидж, търговските марки и др. По-късно и с Решение № 457 от 13.05.2009 г. по гр. д. № 1116/2008 г. на ВКС, I ГО изрично се отрича правото на юридическо лице да претендира обезщетение за неимуществени вреди. Тенденцията продължава и в Решение № 47 от 10.09.2010 г. по т.д. № 625/2008 г. на ВКС, II TO. Тези решения продължават да служат за основание някои съдебни състави да отхвърлят такива искове, особено ако са отправени от юридически лица – търговци.
Първи крачки в друга посока се правят с Определение № 400 от 26.11.2013 г. по ч.гр.д. № 6155/2013 г. на ВКС, II ГО, където се посочва, че юридическото лице е процесуално легитимирано да претендира обезщетение за неимуществени вреди. В същото се навежда и че липсва основание да се приеме изключване на възможността да се търси отговорност за неимуществени вреди от юридическо лице, като се „поставя въпросът и за осъвременяване на практиката ни в контекста на тази на ЕСПЧ в тази насока“.
Но едва с Решение № 274 от 18.3.2019 г по гр.д. № 5120/2017 на ВКС, IV ГО и Решение № 206 от 26.3.2019 г по гр.д. № 4762/2017 г на ВКС, III ГО позицията на ВКС по този въпрос разкри контрастно изражение. Тези решения бяха потвърдени по-късно и с Решение № 29 от 10.03.2020 г. по гр.д. № 1690/2019 г. на ВКС, IV ГО и Решение № 16 от 2.03.2021 г. по гр.д. № 1914/2020 г. на ВКС, IV ГО. Все пак дори и при наличието на последните остана въпросителната, дали същите не касаят само юридически лица с нестопанска (идеална) цел, тъй като по всичките бе присъждано обезщетение в полза на религиозна организация. В тяхната правна сфера не се включват изключително имуществени права, както и преследване на печалба, каквато е характерната цел на всяко юридическо лице – търговец.
Така се достигна до Решение № 35 от 12.08.2022 г. по гр.д. № 3901/2018 г. на ВКС, IV ГО, с което се изрази още по-категорично становището на ВКС, че обезщетение за неимуществени вреди могат да търсят всички юридически лица. Освен този принос, в решението се дават и ориентировъчни критерии за определяне на обезщетението, които са изведени от обстоен анализ на практиката на СЕС и ЕСПЧ.
Това развитие доведе до формалното наличие на противоречива практика на ВКС, което бе основание с Определение № 50001 от 03.01.2023 г. по гр.д. № 3023/2022 г. на ВКС, IV ГО, по реда на чл. 292 ГПК да се спре касационното производство и да се предложи на общотото събрание на гражданската и търговската колегия на ВКС да постанови тълкувателно решение по въпроса: „Допуска ли обективното ни материално право присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в полза на юридическо лице?“.
1.1. Отговорът на въпроса ще намери отражение и в практиката на ВАС, която също търпи развитие. Така напр. в Решение № 2381 от 23.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6651/2009 г., III о. и Решение № 14284 от 23.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11417/2015 г., III о. се отхвърля възможността юридическо лице да претендира неимуществени вреди. В Решение № 6382 от 15.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3691/2017 г., III о. тази теза не се променя, но все пак се препраща към ТР 4/2012 г. на ОСГТК на ВКС и се сочи, че в него е признато правото на юридическите лица да претендират обезщетение за неимуществени вреди, но само когато законодателят изрично е предвидил това. Този състав на ВАС е приел, че в конкретния случай не е била предвидена такава възможност.
На обратния полюс, в Решение № 797 от 21.01.2019 г. по адм. д. № 4805/2017 г. на ВАС, III о. се застъпва, че „института на непозволеното увреждане, имащ своето общо основание в чл. 45 от ЗЗД и специално в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, намира пълно приложение, както по отношение на физическите, така и на юридическите лица … Вредата макар да е неимуществена е остойностима, но това не я прави имуществена по природа или не изключва съществуването ѝ. Доброто име и авторитета, както на физическите, така и на юридически лица, са получената външна оценка от работата на лицето и са основа за създаването на личния, респ. стопанския живот на субекта“. В същото време в Решение № 3445 от 16.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10209/2020 г., III о., макар да се споделя посочената теза, се отхвърля искът за присъждане на неимуществени вреди. Според този състав на ВАС вредите за търговеца юридическо лице настъпват в търговското му предприятие, което има имуществен еквивалент. В делото не са били доказани реално претърпени вреди, като няма индикации, че „процесните събития са засегнали отрицателно по някакъв значителен начин репутацията, планирането и вземането на решения или управлението на дружеството“.
2. Предварителни бележки относно неимуществените вреди и относно функциите на гражданската отговорност
За да дадем отговор на въпроса относно възможността юридическите лица да претендират неимуществени вреди, първо следва да разгледаме някои от основните аспекти на този институт. Аргументи в тази насока могат да ни бъдат дадени и от функциите на гражданската отговорност.
2.1. Според господстващото в нашата доктрина разбиране неимуществената вреда е поначало непоправима и необратима[2]. Тези вреди са неоценими[3], а често и неосезаеми, поради което не могат да бъдат измерени. Това е и основаната причина обезщетението на същите да се определя по справедливост.
Всъщност, непоправимостта на тези вреди води до извода, че с обезщетението се цели набавянето на парични средства, чрез които пострадалият може да си достави нови емоции и развлечения, а по този начин ще забрави и преодолее усещането за липса или накърняване на неимущественото благо. По този начин се възстановява психическото равновесие на личността на пострадалото лице и му се дава възможност за компенсация на отрицателните емоции, като си набави нови приятни преживявания[4][5]. Оттук е наложено и разбирането, че паричното обезщетение, макар и несъвършено, е единственото възможно средство[6] и най-подходящата форма за компенсиране на засегнатите блага с неимуществено изражение.
От друга страна, самото обезщетение следва да се срещне с някакво възстановяване на чувството на справедливост на пострадалия. Поради това се изтъква и че под понятието „обезщетение“ следва да се влага разбиране за всичко, което се дава по повод на претърпени вреди[7]. Ето защо и накърняването на едно благо с нематериално изражение би могло да се защити и чрез други, освен паричните средства. Например, такъв ще е случаят на публикуване на съдебното решение[8], спиране на разпространението на определен материал, препятстването на извършване на определено действие, извинение и пр[9].
2.2. Интересен момент при определянето на неимуществените вреди е възможното отражение на функциите на гражданската отговорност върху тях.
В теорията ни има виждания, че гражданската отговорност може да има различна от обезщетителна функция. Последната е основана и първична, но покрай нея се разглеждат и предупредителна и възпитателна функции[10]. Разгледан е и въпросът дали гражданската отговорност може да има и наказателна функция, като отговорът зависи от съдържанието, което се влага в това понятие. Така се приема, че между гражданската отговорност и наказанието има общи белези, като санкционни последици, както и че обезщетителната функция на отговорността има второстепенен ефект превенция и възпитание, а оттук и наказателни елементи[11].
В този смисъл тази функция на гражданската отговорност бива наричана и „стимулираща“, тъй като самият институт играе ролята на превенция срещу извършване на правонарушения, на стимул за полагане на по-голяма грижа и понасяне на жертви с оглед запазване на чуждите блага[12]. Посочва се и че тази функция може да бъде поставена и преди обезщетителната, тъй като последната възниква едва след извършване на правонарушението. Аргумент се черпи от това, че гражданската отговорност е стимул за предотвратяване на правонарушенията и за възпитание[13]. Дори тук се твърди, че наказателните неустойки или такива случаи, в които се дължи обезщетение на вреди в няколкократен размер, може да служат като такива да компенсират неудобства, които трудно или почти невъзможно могат да се докажат като вреди[14].
Все пак в тази част от теорията се отрича чисто наказателната функция особено при неустойката, като аргумент се сочи от произхода на думата poena – доброволен откуп или нещо, което да замени с даване на имуществено необходимостта да се понесе или направи нещо[15]. Така poena може да служи за откупуване на един дълг, който да дойде на мястото на неосъщественото реално изпълнение, но целта ѝ не е да накаже неизпълнилата страна. В този смисъл е отричана и наказателната функция на неустойката. Без да навлизам в дълбочина в темата, смятам че и тук идеята на такава функция е стимулираща и превантивна. Считам, че една неустойка може да е действителна, дори и размерът ѝ изначално да надхвърля и то многократно този на предполагаемите вреди, без да накърнява добрите нрави. В този смисъл следва да се преценява материалното положение на длъжника, чието задължение се обезпечава. Така, ако същият разполага например с парични средства над 1 милион лева, а предполагаемите вреди от неизпълнение на договора възлизат на 2000 лв., една неустойка в такъв размер не може да стимулира този длъжник да изпълни[16]. Но ако е в размер на 10 000 лв., вероятно той би се замислил дали все пак да не изпълни задължението си.
Още за необходимостта от превантивната функция на гражданската отговорност се сочи и в най-новата теория[17], макар че същата се извежда от т.нар. „наказателни вреди“ в англосаксонското право. Наказанието в този случай се сочи да изпълнява индивидуална и генерална превенция, а не някаква наказателна или административно-наказателна отговорност. За да се избегне възможността за смесване на понятията, се предлага такъв институт да се наименува като гражданска имуществена санкция[18]. Концепцията всъщност държи сметка за настоящите обществени отношения, тъй като е налице очевидна разлика в икономическите възможности на всеки един субект, за разлика от времената, в които такава функция е била отхвърляна. Сочи се именно, че икономическата мощ на един субект може да му позволи да не изпълнява поетите задължения, вкл. да вредят на другиго, тъй като могат да репарират вредите и това няма да бъде особена тежест за тях. Приема се и че поведението, довело до реализиране на гражданската отговорност, може да не е обществено опасно, но е обществено укоримо.
В същото време, превантивното въздействие на гражданската отговорност спомага за гарантиране на установения правопорядък. Възприемането само на обезпечителната функция не позволява да се прояви гъвкавост и да се съобразят всички обстоятелства, за да се гарантира именно този установен правопорядък. Предлага се самата укоримост на деянието също да се съобразява при такава санкция – колкото по-укоримо е то, толкова по-висока следва да е санкцията. По този начин акцент се поставя не върху резултата от деянието, а върху поведението, довело до този резултат[19]. Въпреки че посочената концепция е интересна и заслужава внимание, тя е насочена към създаване на нов институт, но не възприема че към момента съществува такава превантивна функция.
В литературата се сочи и друг подход, с който се проследява наказателната функция от старото германско право[20]. В него съществувала системата на частното (лично) отмъщение, която включвала два инструмента за регулиране на последствията от извършено престъпление. Единият бил „Fehde“ свързан с правото на „оскърбения“, както и на семейството му, да търси „удовлетворение чрез собствени сили“, т.е. отмъщение. Вторият, „Busse” – паричен откуп, частна глоба, която замествала отмъщението и която позволявала на „оскърбителя“ да избегне последиците от „Fehde“ (отмъщението). В началото Busse е целял изцяло да замести отмъщението чрез унижение на извършителя, заедно с предоставяне на парична полза за увредения, но по-късно е загубил своя наказателен елемент и се ограничил само до поправяне на вредата – независимо дали същата е материална, или не.
В този смисъл се сочи, че ако обезщетението е форма на „частно наказание“, то непременно към критериите, които ще се вземат предвид при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, следва да се включат и: 1) вината на деликвента; и 2) имотното състояние на деликвента в сравнение с това на пострадалия. Така, колкото по-укорима е формата на вината, толкова и по-голям следва да е размерът на обезщетението, съответно и колкото по-голяма е разликата в имотното състояние в полза на деликвента, толкова по-голям следва да е размерът на обезщетението[21].
2.3. В посочената светлина следва да се разгледа и въпросът дали формата на вината може да има значение при определянето на вредите[22]. Идеята, че формата на вината следва да открие отражение при присъждане на обезщетението не е чужда в теорията ни. Още по времето на ЗЗД-отм. този въпрос е бил разглеждан[23] в светлината на границите на деликтната отговорност. От една страна, съобразяването на степента на вината при определяне на обезщетението позволява всеки конкретен случай да бъде оставен изцяло на „такта и на чувството на справедливост на съдилищата[24]“. От друга страна, аргумент за тази теза можем да открием и в чл. 133 ЗЗД-отм., респективно чл. 82 ЗЗД, където размерът на обезщетението е съобразен със степента на вината. Именно тук се разкрива принципът, че умишлено неизпълнилият трябва да отговаря по-тежко от онзи, който е действал само небрежно. В случая няма да се касае до прилагане на това правило по аналогия, тъй като същото е тясно свързано с договорната отговорност, а за извличане на лежащия в него общ принцип. Затова се заключва, че колкото по-тежка е вината, в толкова по-голям следва да е размерът на присъденото в полза на пострадалия обезщетение[25].
В по-новата литература също формата на вината е открила място за разсъждания[26]. Така се сочи, че е възможен аргумент в полза на тезата, че тежките форми на вината могат да доведат до увеличаване на размера на обезщетението за нематериални вреди, което става „по справедливост[27]“ съгласно чл. 52 ЗЗД. Все пак се отбелязва, че формата на вината по-принцип не би следвало да е от значение за определяне на размера на обезщетението, тъй като гражданското право има обезщетителни, а не наказателни функции.
Считам, че съобразяването на формата на вината, както и по отношение на стимулиращата функция могат да бъдат споделени най-вече тогава, когато обезщетението позволява извършването на някаква преценка от съда. Така при имуществените вреди поначало правораздавателният орган няма възможност за преценка, той дължи присъждане на всички доказани вреди. Изключение от това правило е само разпоредбата на чл. 162 ГПК, когато вредите не могат да се определят точно. В този случай, най-често би се касаело до пропуснати ползи, в който смисъл може да се мисли, дали е възможно да се присъди по-голямо обезщетение. Безспорно по преценка и то по справедливост се определя обезщетението за неимуществени вреди. Ето защо, в този случай най-пряко може да намери отражение посочената теория. Но тук държа да посоча, че това не представлява частно наказание. А и житейски е нормално лицето да е страдало повече, ако е възприемало, че някой умишлено иска да му навреди.
2.3.1. Аргументи могат да се открият и в сравнителноправен план. В Германия например се приема, че обезщетението за неимуществени вреди има две функции – обезщетителна (Ausgleich) и удовлетворителна (Genugtuung). За втората се сочи, че парите имат за цел да осигурят удовлетворение на ищеца за накърняване на неговото право. Но целта ѝ не е само да успокои негативните чувства, причинени от увреждането, но и да накаже умишленото и грубо небрежно поведение, както и значимите нарушения на правата на личността, като неприкосновеността на личния живот. Сочи се, че в тези случаи присъдената сума може да е в по-висок размер и от тази, присъждана за причинена телесна повреда. В този смисъл обезщетението може да има възпиращ ефект[28].
Интересен случай е решение на Федералния върховен съд, който е отменил решението на апелативния съд, като е присъдил значително по-висока сума за неимуществени вреди на принцеса, на която са били нарушени личните права чрез публикуване на измислено интервю, снимки и неверни твърдения относно личния ѝ живот. Върховният съд се е мотивирал като посочил, че обезщетението следва да е значително по-високо, за да има наистина възпиращ ефект, както и за да може да защити ищцата срещу умишленото нарушаване на нейните лични права от страна на ответника в преследване на собствените му търговски интереси[29].
По подобен начин и във Франция, където обезщетителната функция е основна, концепцията за частноправна санкция (peine privée) намира признание в светлината на моралните (неимуществени) вреди. Тези вреди се изразяват в накърняване на честта на дадено лице, неговото благоприличие или религиозни убеждения. Присъжданите суми са особено щедри, като сред френските автори съществува подозрението, че количеството често е съзнателно преувеличено, за да се покаже неодобрението на съда на поведението на ответника[30].
Интересен пример се дава и в областта на присъждане на морални вреди (préjudice moral), които са присъждани и на дружества. Съдът в Нантер е присъдил приблизително 970 000 евро за нарушение на правото на търговската марка. В случая съдът, при упражняване на правото си на преценка за определяне на обезщетението, е взел изрично предвид и поведението на ответника[31]. Касаело за конкурент, който предлага на пазара почти идентичен с този на ищеца продукт, непряко получава несправедлива облага от инвестицията на последния в проучване на пазара, и също така краде съществуващите му клиенти. Освен това и Касационният съд[32] е имал случаи, в които дори е освобождавал ищеца от необходимостта да представя доказателство за конкретна морална вреда, която е приел за съществуваща „по необходимост“ в случаи на нелоялна конкуренция.
2.4. При съобразяване на посоченото по-горе, следва да се направи извод, че гражданската отговорност има стимулираща или превантивна функция, която следва да бъде съобразена при определяне на обезщетението, а в това число и формата на вина у правонарушителя. Предвид характера им, както и поради обстоятелството, че позволяват преценка по справедливост от страна на съда, тази функция може да открие най-ясно проявление при определяне на неимуществените вреди. Обезщетението на същите не е насочено към поправяне на вредите, тъй като същите са непоправими, както стана ясно по-горе. Поради това може да надделее именно стимулиращата функция.
Що се касае до възможността да се взема предвид и имотното състояние на правонарушителя в сравнение с това на пострадалото лице, същото не отразява непременно някаква укоримост. В този случай може би съществува човешка презумпция, че нарушителят се е възползвал от своето материално състояние или пък точно поради него има чувство на безнаказаност. Склонен съм да приема, че следва да се преценява всеки конкретен случай и да се отрази дали тази разлика в имотното състояние е оказала някакво влияние върху случилото се.
Оттук следва да посочим, че безспорно в развиващите се нови обществени отношения, в това число и способността за масово разпространение на дадена информация, се създава възможност за накърняване на репутацията или доброто име на едно юридическо лице, при това без да коства особени ресурси за извършителя. Срещу подобно посегателство следва да се дава защита, както и санкция на правонарушителите. Именно по този начин се осъществява и превантивното действие на подобни обезщетения – възпиращо и предупредително значение. Ако накърняването на доброто име, в най-общия случай, бива безнаказано, това може да доведе до множеството вредни за обществото последици, както и до нестабилност в оборота, а дори и до проява на нелоялни практики сред конкуренти на юридически лица – търговци. В този смисъл стимулиращата функция дава основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди на юридически лица.
3. Сравнителноправен анализ
3.1. Във връзка с разгледаното по-горе, струва ми се, че на първо място следва да бъде отделено внимание на един интересен вид вреди в англосаксонката правна система. Освен т.нар. наказателни или назидателни вреди (punitive/exemplary damages) в общото право са известни и т.нар. утежняващи вреди[33] (aggravated damages). В Англия[34] терминът служи за обозначаване на вид компенсаторни, а не на наказателни вреди. За дълъг период от време този тип вреди е бил объркващ и е срещал различни разбирания. Едва през 1964 г. Камарата на лордовете е разграничила утежняващите от наказателните вреди в делото Rookes v Barnard (1964). Оттогава утежняващите вреди се разбират като наранени чувства (отделно и независимо от болката и страданието) на ищеца, докато наказателните вреди отразяват поведението на ответника и целят да го накажат и възпрат[35] от последващо подобно поведение[36].
Всъщност, при утежняващите вреди поведението на ответника също се съобразява, но преценката е косвена. Тя е свързана с това дали той е действал високомерно, арогантно или обидно при извършване на увреждането, или със самото отношение на ответника след извършване на увреждането[37]. Съображението е, че след като увреждането се състои в накърняване на достойнството на ищеца, а същото не може да бъде пряко наблюдавано, то и установяването на това по какъв начин е действал ответникът е от решаващо значение, а това е причината да се изследват именно действията на последния[38]. Предпоставка за уважаване на такъв иск е ищецът да е претърпял някакви психически страдания.
В Англия обаче не се признават утежняващи вреди на дружества, тъй като се приема, че същите нямат чувства[39], които биха могли да бъдат засегнати, както и не могат да претърпяват страдание[40].
Струва ми се, че тези утежняващи вреди могат да се третират като „субективни[41]“ основания за претендиране на неимуществените вреди. Целта на същите не е да се накаже извършителят, а да се компенсира причиненото в по-голяма степен накърняване на нематериално благо, което се дължи на отношението на деликвента към конкретната ситуация. Такъв подход би могъл да се преглътне по-лесно в нашата практика[42] и теория. В тази връзка, този тип вреди не се различават много от съобразяване на формата на вината на извършителя. Такова поведение на деликвента е от естество да причини по-големи вреди на пострадалия и следва да се съобразява като критерий при определяне на справедливо обезщетение. Така и психическото увреждане на пострадалия е в по-голяма степен, когато той съзнава, че бива увреден умишлено от някого и се иска пряко да му се навреди.
Що се отнася до юридическите лица, подобно обстоятелство, като ефект, който е намерил отражение сред управлението на дружеството, също следва да се отрази при преценката на справедливото обезщетение в светлината на възприетата от ЕСПЧ теория[43].
3.2. И без да се нуждае от специално споменаване, известно е, че в практиката на ЕСПЧ[44] и на СЕС неимуществени вреди се присъждат и на юридически лица. Върху особеностите в практиката на тези съдилища ще се спрем при разглеждане на критериите за присъждане на обезщетението. Тук само ще се маркира, че ЕСПЧ е склонен да разглежда негативните последици чрез органите на дружеството, докато СЕС се задоволява с разбирането, че имиджът и реномето на дружеството имат своята самостоятелна търговска стойност[45]. Засягането им представлява вреда само по себе си, без да е необходимо изследване дали е довело до смущаване в работата на дружеството, до отдръпване на клиенти, партньори и пр. А този аргумент се извежда от Решение от 08.11.2011 г. по дело Т-88/09.
Интересно е, че преди приемане на Решението по делото Comingersoll S.A. v. Portugal, в което се присъждат неимуществени вреди на търговско дружество, ЕСПЧ е присъждал справедливо обезщетение по чл. 41 от Конвенцията за имуществени вреди от накърняване на репутация и спад на потребителите и бизнес клиентите на дружество след нарушаване на стандартите за справедлив съдебен процес[46]. Признаването на неимуществени вреди за дружеството предполага, че то е претърпяло такива вреди, а не физическите лица стоящи зад него, каквото е било съображението по делото Freedom and Democracy Party (ÖZDEP) v. Turkey (Жалба № 23885/94). В този смисъл е любопитно Съвпадащото мнение[47] на Съдия Rozakis, към което са се присъединили съдиите Сър Nicolas Bratza, Caflisch и Vajic, според които дружествата следва да се ползват с по-голяма защита от политическите партии или „по-свободни“ форми на организация съгласно ЕКПЧ[48].
3.3. Както стана ясно, във Великобритания не само не се присъждат неимуществени, но и утежнителни вреди на юридически лица, като причините за това са идентични – юридическото лице не може да страда.
Подобна ситуация се наблюдава и в Германия[49]. Аргумент[50] да не се допуска такова обезщетение се открива в §253[51] BGB, който предвижда парично обезщетение за неимуществени вреди (Schmerzensgeld) само в изчерпателно изброени в закона случаи, а по изключение в изводими от съдебната практика такива. Същевременно, ал. 2 на същата разпоредба сочи към телесно увреждане, като и такова на здравето, свободата или на сексуалното самоопределяне – все неща, които не могат да бъдат изпитани от едно юридическо лице. Белгийският Касационен съд е имал повод да посочи, че конкретният интерес на едно юридическо лице включва само това, което засяга неговото съществуване, както и благата и моралните права на това лице[52].
От друга страна, гражданските кодекси на Словения[53] и Португалия[54] сочат, че юридическите лица притежават неимуществени аспекти, които заслужават защита под формата на обезщетение[55]. Известно е и че във френското право нарушаването на договорна клауза, която забранява извършаването на конкурентна дейност, може да доведе до присъждане на неимуществени вреди[56].
В Италия изглежда, че и т.нар. косвени вреди (danni conseguenza) могат и следва да бъдат установени. Италианският Върховен съд приема, че имиджът на едно физическо лице се състои от два аспекта: мнение, което той има за себе си и неговата репутация в обществото. Такъв двоен стандарт намира приложение и при юридическите лица, като репутацията на едно дружество може да бъде засегната в очите на нейните служители, както и в очите на обществото. Такова засягане се счита за чиста неимуществена вреда, при това независима от някакъв икономически ефект от самото нарушение[57].
В съответствие с чл. 6:106 от нидерландския Граждански кодекс от 1990 г. е било приемано, че подлежи на обезщететяване умишленото предизвикване на неудовлетвореност (frustration) в едно юридическо лице по отношение на неговите неимуществени цели[58].
Италианският върховен съд[59] е имал повод да възприеме практиката на ЕСПЧ и да посочи, че душевни терзания и психологични проблеми могат да бъдат причинени от нарушението на назначените управители на организацията или на нейните членове, които следва да бъдат признати от съда, освен когато са налице особени обстоятелства, които изключват такива вреди. Федералният върховен съд на Швейцария[60] през 2012 г. е присъдил обезщетение за неимуществени вреди на дружество, като е приел наличие на сериозно увреждане на неговата личност, по-специално на неговата репутация, но освен това се сочи и че правото му на свободно икономическо развитие също е било сериозно засегнато[61]. Съдът все пак е изпитал затруднение при определяне на обезщетение, съобразявайки изпитания емоционален стрес. Затова той е приел, че юридическото лице може да действа само чрез физическо такова, а действията на последното се приравняват на такива на първото. По аналогия на ангажираността на юридическото лице към действията на неговия управляващ орган, същото следва да е оправомощено да претендира обезщетение от свое име за моралните вреди, които неговият управителен орган е претърпял, вследствие на накърняване на личните права на същото.
3.4. Резултатът от сравнителния анализ показва, че европейските страни възприемат различни подходи, като някои отричат въобще правото на юридическо лице да претендира такива вреди, докато други го допускат, но възприемат различни критерии. Тенденцията все пак е да се присъжда такова обезщетяване, като се възприема подходът на ЕСПЧ. Нашата съдебна практика е повлияна именно от разрешенията дадени от ЕСПЧ, както и тези на СЕС, за да присъжда такива вреди, което определено следва да се счете като правилен подход.
4. Теоретични виждания у нас
4.1. Дали юридическите лица могат да търпят неимуществени (морални) вреди изглежда е вълнувало авторите и в по-старата ни литература, когато в ЗЗД-отм. не е съществувал текст, който изрично да предвижда този тип вреди. Така и въпросът дали моралните вреди подлежат на поправяне е бил разглеждан положително в светлината на т.нар. смесени вреди[62], които произтичали от разгласяване на неверни обстоятелства, уронващи престижа и личното достойнство на един търговец, от което, освен морални, той е търпял и материални такива, поради намаляване на клиентелата и отказа на други търговци да влязат в правоотношение с него. Все пак се е посочвало, че моралните вреди нямат никакво икономическо отражение върху имуществото, поради което такива смесени морални вреди всъщност не представляват морални вреди[63]. Такова виждане е изразено и в литературата по вече новия ЗЗД, като се е приемало, че юридическите личности не могат да търпят неимуществени вреди[64].
И в по-новата ни литература също е изразен такъв възглед, според който понесените от юридическо лице вреди вследствие на накърняване на неговата репутация са чисто имуществени[65]. Споделено е и мнение, че търговската репутация има счетоводно измерение, поради което би се явила имуществена вреда[66], а аргумент за това се черпи от чл. 49 ЗКПО. Все пак последният аргумент се критикува[67], като вместо това се предлага репутацията да бъде разглеждана в светлината на ТЗ. Клиентите и реномето на търговеца са част от фактическите отношения, включени в търговското му предприятие[68]. В този смисъл репутацията няма имуществена стойност отделно от предприятието на търговеца, но оттук отново се прави извод, че в този случай се обезщетяват само имуществени вреди.
В нашата доктрина са известни и виждания в подкрепа на тезата, че юридическите лица следва да бъдат обезщетявани за неимуществени вреди[69]. Като аргументи в подкрепа на това виждане се черпят[70] от разпоредбите на чл. 631а, ал. 1 ТЗ, чл. 4 ЗОДОВ, чл. 76а ЗМГО, чл. 57а Закон за промишления дизайн, чл. 60а ЗСВ и чл. 74 ЗЗДискр.
Аргументи в тази насока могат да се търсят и в Директива (ЕС) 2016/943 относно защитата на търговски тайни. В преамбюла на Директивата може да се открие, че търговската тайна има нематериален характер (т. 7 и 30), който следва да се съобразява при изчисляване на обезщетението. Размерът на присъденото обезщетение следва да бъде съобразен с всички необходими фактори „а когато е уместно – и с всички неимуществени вреди, причинени на притежателя на търговската тайна“ (т. 30). Националните съдилища следва да вземат предвид всички отрицателни икономически последствия, които засегнатата страна е понесла „и в подходящи случаи“ елементи, различни от стопанските фактори, а именно „моралната вреда … поради незаконното придобиване, използване или разкриване на търговската тайна“ – чл. 14 § 2 от Директивата. Последната е транспонирана у нас със Закона за защита на търговската тайна, където в чл. 19, ал. 1, т. 3 е предвидена възможност за присъждане на неимуществени вреди, „когато е приложимо“. Считам, че последният термин не реферира към субекта, притежател на търговската тайна, а към особеностите на случая, които следва да се съобразят. Но ако нарушението е от такова естество, че да причини обективно значими неимуществени вреди, то такива следва да се присъдят. Противното разбиране би довело до неприлагане на тази норма, след като логично в почти всички случаи засегнати ще се окажат юридически лица-търговци. Ето защо считам, че материалното ни право позволява или поне не забранява изрично юридическите лица да претърпят неимуществени вреди.
4.2. Когато се говори за неимуществени вреди, претърпени от юридическо лице-търговец, фокусът обикновено пада върху доброто име и репутацията на същия[71]. Едно дружеството се грижи с цялата си дейност за това нематериално благо[72], а то е заплашено да остане засегнато, без да съществува механизъм за оценка на последиците от подобно засягане[73]. Често за запазване на доброто си име дружествата предпочитат постигане на споразумение и заплащане на обезщетение, с цел избягване на съдебен процес, който би могъл да представи търговеца в лоша светлина пред обществото[74]. Тъй като търговските дружества са създадени с цел постигане на печалба, то засягането на тяхното добро име или репутация ще се отрази на икономическите им резултати[75]. Изследвана е и практика по Виенската конвенция за международна продажба на стоки, в която се приема, че загубата на репутация не подлежи на обезщетение, освен ако не е довела до финансови загуби, съответно се възприемало виждането, че с ако оборотът на търговеца не спадал, то на него му било безразлично какъв ще е имиджът му[76].
Макар репутацията да се разглежда в контекста на това как увреждането влияе в бъдеще на нея, струва ми се, че не може да се отрече негативният ефект по отношение на минал момент. Така същата може да бъде трупана с години и същевременно да бъде заличена за отрицателно време чрез увреждащо действие. Това заличаване или обезценяване на труда, средствата и времето, които са вложени за изграждането на реномето сред обществото, само по себе си накърнява неимуществено право. Да, засягането на репутацията категорично се отразява и в имуществената сфера на юридическото лице, особено на търговските дружества, но заедно с това и в неимуществената такава. Това засягане не би могло да се поправи и не е възможно репутацията да бъде възстановена до нивото, на което е била преди увреждането. Следователно, следва да се отчита какво е било доброто име на юридическото лице, както и за колко време е градено при определяне на справедливо обезщетение.
Друга последица, която може да настъпи от увреждането е смущаване на управленския процес, което води до невъзможността да се планира и реализира управлението на търговеца[77].
4.3. Тук логично в теорията ни се предлага понятието за неимуществените вреди да се разбира като такава вреда, която, за разлика от имуществената, няма пазарна оценка, като същото не бива неоправдано да се ограничава само до болки и страдания[78]. В този смисъл се наблюдава развитие[79] в разбирането за неимуществени вреди, което вече не е „стеснено“, а следва да се тълкува разширително.
Освен това неимуществените вреди могат да се изследват и в светлината на преследваните нетърговски цели на дружеството[80] (напр. подпомагане на учебни програми, предприемане на различни кампания и мероприятия). В този смисъл, струва ми се, че аргумент може да се изведе и от Закона за меценатството, който не прави разграничение във вида на юридическото лице, което може да отдава безвъзмездна помощ за създаване, съхраняване и популяризиране на произведения на културата (чл. 9, ал. 1 вр. чл. 4, ал. 1). Разбира се подобно засягане може да доведе и до пропуснати ползи, но ако тези неблагоприятни последици се изразяват само в тази вреда, е твърде вероятно да останат необезщетени[81]. Тези опасения поставят и практически значимия въпрос за доказване на причинната връзка между накърняването на неимущественото благо и косвено имуществената сфера на едно юридическо лице, ако се възприеме тезата, че вредите при последното са винаги имуществени[82].
Тук може да се посочи, че всъщност с присъждане на обезщетение само за имуществени вреди не е възможно да се възстанови положението преди извършване на увреждането. А именно това е целта на обезщетението на имуществените вреди, която остава неизпълнена. Увредената репутация указва трайни следи в обществото, т.е. няма как това увреждане да бъде заличено или изтрито.
Не считам, че за да бъде уважен искът за неимуществени вреди, следва непременно да се докаже понасянето на негативно изражение в имуществения патримониум[83] на кредитора, напр. спадане на оборота. Напротив, неимуществените вреди могат да възникнат, въпреки липсата на засягане на имуществената сфера на пострадалия и точно затова са неимуществени. Дори приемам, че е възможно, въпреки увреждането на доброто име, да е налице увеличаване на оборота на дружеството. Например[84], засягането на репутацията на търговеца може да се отрази отрицателно само на част от обществото, която да се откаже да използва неговите услуги или да влиза в каквито и да е отношения (или въобще да се свързва[85] / оприличава) с него, вкл. част от контрагентите му да прекратят договорените си отношения с него. Друга част от обществото може да подкрепя поведението, в което неоснователно е обвинено дружеството.
На практика по този начин то дори може да привлече по-голяма клиентела. Ясно е, че правонарушителят не би могъл да има право на част от печалбата, тъй като никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение. Но значи ли това, че не може да му се търси отговорност? Не смятам. че тук може да се приложи правилото на прихващане на вредите с ползите, най-малкото защото невинаги е ясна пряката причинна връзка между ползата и вредата, съответно ползата да е причинена от същото поведение, което е причинило вредата[86]. Да, възможно е да извлечеш печалба от „лошата реклама“, но ако доброто ти име сред обществото е засегнато и си обект на критично обсъждане, това негативно изражение в материалния ти патримониум не може да се заличи от извличаната печалба. Присъждането на парично обезщетение в определен размер, от друга страна, е от естество да заличи част от тези негативни последици, докато отказът да се присъди такова, заради увеличен оборот, който може да се дължи и на положени от постаралото лице усилия, размива чувството на справедливост. Още повече, че увеличаването на оборота може да е временно. В този смисъл е и известната поговорка „всяка чудо за три дни“, така че за кратко време наистина повече потребители може да ползват услугата или стоките на търговеца. Но тъй като той е изгубил дългосрочните си партньори и клиенти, може да не успее да ги възвърне и така оборотът му да спадне в бъдеще.
Затова и отговорът на поставения по-горе въпрос следва да е отрицателен. На първо място, търговецът не може да се приема само като имущество и преследване на печалба. Възможно е той да преследва и други цели, както се посочи по-горе. В случая той е загубил част от клиентелата си, с която може да влиза в правоотношение многократно и която представлява собствен интерес за него. Той дори може да иска да няма нищо общо с хората, които са се присъдили към него, но не може да отказва влизането в правоотношения, тъй като от една страна, ще претърпи вреди, от друга, ще бъде обвинен в някаква форма на дискриминация. Може и част от съконтрагентите му да са прекратили отношенията си с него, макар това да не се отразило негативно имуществено. На второ място, голяма част от юридическите лица – търговци преследват създаването на наследство (legacy), т.е. тяхното име да се свърза с определен стандарт в дадена област.
Ето защо, в този случай не може да се отрече, че макар да не се е отразило негативно имуществено, засягането на неимущественото благо следва да бъде обезщетено. Това ще стане най-малкото с признаване на правонарушението от съдебен орган, което също е форма на обезщетение. Но освен това, следва да бъде присъдено парично обезщетение, с което юридическото лице би могло да предприеме действия по заздравяване на името си.
4.4. Друг проблем, който няма как да остане незабелязан, е свързан с определянето на такива вреди. При липса на материална норма единствено приложима е разпоредбата на чл. 162 ГПК за определяне на имуществените вреди, като в интегралното обезщетение следва да се включи обезщетение за неимуществени такива, което да се определи по правилата на чл. 52 ЗЗД[87]. Така и засягането на доброто име на търговеца ще доведе до нуждата от коригиране на рекламната стратегия и цялостната политика на управление, за да се преодолеят негативните ефекти. Оттук се налага и оценка на вредите по справедливост, което дава по-широка дискреция на съда, като се отчитат не само реално настъпилите до този момент вреди, но и тези, които очаквано и разумно биха настъпили в обозрим срок, вследствие на непозволеното увреждане[88]. В помощ при извършване на преценката за негативното отражение върху цялостното икономическо развитие и възможността на дружеството за реализиране на печалби, съдът може да допусне съдебно-икономическа и съдебно-счетоводна експертиза[89].
Тъй като тези вреди са неоценяеми, струва ми се, че съдът следва първоначално да приложи правилото на чл. 162 ГПК, за да може да определи всяко релевантно обстоятелство по размер[90]. Това следва да се извърши само за целите на обезщетяването. След преценката по вътрешно убеждение съдът отново трябва да подведе обстоятелствата под нормата на чл. 52 ЗЗД, която е по-широка, за да съобрази дали е справедливо да бъдат обезщетени всички вреди и в какъв размер следва да е това обезщетение[91].
4.5. Тук е мястото да се посочат изведените в литературата деления[92] на неимуществените вреди: първото е относно такива, които са производни (вследствие от увреждане) и чисто неимуществени вреди (които не се предхождат от увреждане); второто – относно такива, които са свързани с т.нар. „морален патримониум[93]“. Последният се състои от две части, като в едната попадат тези вреди, които са свързани с емоционалния живот на засегнатото лице (афективна част), а в другата са тези, които са свързани със засягане на достойнството на пострадалия (социална част). При първите се засягат вътрешни нематериални блага, а при вторите – външни такива. Именно във втората група могат да се засегнат нематериални блага на юридическите лица – възможността за постигне на преследваните от тях цели[94].
Всъщност засягането на социалната част на моралния патримониум се свързва с т.нар. обективизация[95] на част на неимуществените вреди. Но от друга страна, струва ми се, че правото ни не стъпва върху тезата, че пострадалият трябва да е непременно възприел[96][97] понесените от него неимуществени вреди, за да му бъде присъдено обезщетение. Така, например при физическите лица увреждането може да се изрази в различни биологични процеси, които не всеки е способен, както да свърже с деянието, така и въобще да осъзнае, без извършване на определени медицински изследвания. Все пак, тези биологични процеси са задвижени и могат да се проявят в много по-късен момент. Още повече, пострадалото лице може да е изпаднало в състояние да не осъзнава и възприема нищо, както и да е загубило усещане за болка. В този смисъл безспорно проявлението на тези неимуществени вреди може да се осъзнае едва в бъдеще[98]. Отказът да се присъди такова обезщетение във всички тези случаи би бил аморален. Но ако не е необходимо пострадалият да е възприел негативния ефект от увреждането, то тогава аргументът, че юридическите лица не могат възприемат такива вреди изглежда недостатъчен, за да се отхвърли възможността им да претендират неимуществени вреди.
До такова наблюдение се стига и в литературата, при разглеждане на развитието на понятието за неимуществени вреди в сравнителноправен план[99]. Тази нова форма на моралните вреди е по-обективна, деперсонализирана и се „основава на простото нарушаване на права, откъсната от субективните преживявания“. Дава се и интересен пример с италианското право, където са въведени нови видове вреди, един от които е „екзистенциални“ вреди (danno esistenziale). Те се свързани с нарушаване на качеството на живот и загубата на радостите на живота. Не изискват нито телесно увреждане, нито преживяване на страдания и емоции. В Португалия[100] също практиката и теорията извеждат разграничение между увреждане на ума, тялото или емоциите, което е присъщо само за физическите лица (danos morais) и вредите, останали извън тази категория, които отново са неимуществени (danos não patrimoniais).
Сочи се, че именно моралният характер на неимуществените вреди води до обективизирането им[101]. В този смисъл самите „морални очаквания“ в едно общество стават основание за презюмиране на определен тип загуби като „неимуществени“ (в смисъл на морални) вреди“. Посочва се, че именно обективирането на неимуществените вреди е в основата на признаването им спрямо юридическите лица, тъй като е налице една обективна загуба[102]. Тя съществува отделно и независимо от психологическите преживявания, присъщи само за физическите лица. Авторът предлага тези вреди да се наричат „морални“, а не неимуществени, тъй като „тяхното регистриране е възможно само от позицията на морала“. Само той определя целите и съответните ценности на физическите и юридическите лица.
Всъщност посочените по-горе виждания застъпват т. нар. обективни критерии за определяне на вредите – т.е. за настъпване на вредите е напълно достатъчно увреждането да е обективно способно да предизвика определени неимуществени последици, които в даденото развитие на обществото изглеждат справедливи за обезщетение. Именно тези обективни критерии ще бъде засегнати в последващата статия при съобразяване на практиката на ЕСПЧ.
4.6. По-лесна за възприемане е тезата, че юридическите лица с идеална цел могат да претърпят неимуществени вреди. Засягане на ценностите, за отстояването на което е създадено такова юридическо лице, което може да доведе до обезсмисляне на съществуването му, ще доведе до неимуществени вреди[103]. В тази хипотеза се изследва и въздействието на увреждащото действие върху последователите на юридическото лице – религиозна организация. Ето защо загубата или съществуващият риск от загуба на последователи или загуба на възможност за постигане на идеалната цел е неимуществена вреда, която следва да се обезщети[104]. Според някои автори това налага да се възприеме диференциран подход[105] по отношение на юридическите лица – дали същите имат търговско качество, или не.
Считам, че ако се признава правото на едно юридическо лице да претърпи неимуществени вреди, то тогава няма основание да се прави разлика във вида на самото юридическо лице. В този смисъл правилно се сочи, че всички юридически лица, без оглед на техния вид, вкл. и без оглед на това дали има членове (персонален субстрат), или не, имат право на обезщетение за неимуществени вреди. Докато „изключването на който и да било вид юридически лица от този кръг субекти би представлявало недопустим дискриминационен подход[106]“.
Разлика обаче може да има в конкретните обстоятелства, в които се изразяват самите вреди. Ето защо на диференциран подход следва да се положат само критериите при определяне на едно такова обезщетение. Едни ще бъдат критериите за юридическото лице – търговец, а други за нетърговеца. По отношение на различни юридически лица с идеална цел също следва да се наложи различен подход, като се съобразят видът и преследваните от тях цели. Тази тема ще бъде засегната във втората част на настоящия труд.
5. Заключение
Възможността на юридическото лице да претендира неимуществени вреди може да бъде открита в стимулиращата функция на гражданската отговорност и в развиващите се обществени отношения, поради което следва да бъде призната. Преценката на формата на вината у извършителя притежава две страни – едната говори за степента на укоримост на деянието, а другата за изпитаното в по-голяма накърняване на материалния патримониум. Косвеното отразяване на неблагоприятни последици в имуществената сфера на юридическото лице не дава достатъчно основание да се откаже присъждането на обезщетение за неимуществени вреди. Отделни разпоредби на материалните ни закони също признават претенцията на такива вреди. Допълнително, неприемливо е нашето право да не признава достиженията на практиката на ЕСПЧ и на СЕС. В същото време понятието неимуществени вреди търпи развитие и то не се изразява само в болки и страдания, което е още една аргумент в полза на поддържаната теза. Не са налице достатъчно основания да се възприеме диференциран подход, като се признае тази възможност само за определен вид юридическо лице, като се откаже за друго.
[1] В мотивите на същото тълкувателно решение инцидентно се посочва, че „в чл. 631а от Търговския закон/ ДВ, бр. 58/27.06.2003г./ (законодателят – бел. моя) приема, че юридическо лице също може да претърпи неимуществени вреди“ – стр. 5, абз. 3.
[2] Вж. в този смисъл Апостолов, И., Облигационно право. Част първа. Общо учение за облигацията, С.: Издателство на БАН, 1990, стр. 94-95; Ставру, С., Обезщетение за неимуществени (морални) вреди в България в контекста на задължителната застраховка „гражданска отговорност“, С.: Сиела, 2020, стр. 43-45; Цонева, С., Обезщетението за вреди при договорна отговорност, С.: Издателство на НБУ, 2021, стр. 274-277.
[3] Вж. също и Калайджиев, А., Облигационно право. Обща част, С.: Сиби, 2020, стр. 364-367
[4] Така Решение № 388 от 1974 г. на I ГО на ВС на РБ, цит. в Цонева, С. цит. съч., стр. 276.
[5] В този смисъл и Конов, Т., Основание на гражданската отговорност, в Подбрани съчинения, С.: Сиела, 2010, стр. 103, където се сочи, че желанието на законодателя е чрез паричната сума да даде възможност на увредения да преодолее част от страданията посредством радостите, предизвикани от придобиването на нови блага.
[6] В този смисъл Оливиенбаум. Л. Морални вреди. Юридически архив. г. VIII (март – юни 1935) № 4-5, стр. 397; както и в Цонева. С. цит. съч. стр. 275.
[7] Така Антонов, Д, Обезщетение за неимуществени вреди (Преглед на практиката на ВС.). Социалистическо право, бр. 6/1961, с. 68, където се сочи, че под думата обезщетение не се влага непременно значението на „поправяне“, „премахване“ и заличаване на вредата, а всичко, което се дава по повод на претърпените вреди. Същото може и да не е равно по размер на щетите, като е възможно и да ги компенсира с блага от друг вид.
[8] Такава възможност е предвидена в чл. 15 от Директива (ЕС) 2016/943 относно защитата на търговски тайни, съответно в чл. 24 от Закона за защита на търговската тайна.
[9] Вж. в Цонева, С., цит. съч. стр. 276-277.
[10] Вж. в Антонов, Д. Непозволено увреждане, С.: 1965,Наука и изкуство, стр. 8
[11] Пак там, стр. 9-10. Авторът обаче отрича такава функция да се интересува от вината на деликвента, като сочи, че гражданската отговорност не се интересува от „злата воля на причинителя, че целта ѝ е … а не да заклейми обществено едно поведение“.
[12] Вж. в Конов, Т., цит. съч. стр. 29 и цитираните там автори.
[13] Пак там, стр. 29.
[14] Пак там, стр. 30.
[15] Така Конов, Т. Още веднъж за съотношението между договорна и деликтна отговорност и обезщетяването на неимуществени вреди, с. Търговско право бр. 3/2012 стр. 11-26.
[16] В подобен смисъл вж. Апостолов, И., цит. съч., стр. 314-315, където се сочи, че „тъкмо в случаите, когато може да се очаква, че неизпълнението няма да причини никакви непосредствени вреди на кредитора, уговарянето на неустойка е особено ценен институт за обезпечаване на изпълнението“.
[17] Вж. Дацов, В., Гражданска имуществена санкция, Грамада, 2016, достъпна онлайн на: http://gramada.org/гражданска-имуществена-санкция/
[18] Пак там.
[19] Пак там.
[20] Вж. Ставру, С. цит. съч. стр. 102 – 103 и цитираните там автори.
[21] Пак там, стр. 103. Сравни Dannemann, G., Schulze, R. Watson, J., German Civil Code, Volume I, Books 1-3: §§ 1-1296, Article-by-Article Commentary, 2020, p. 368, n. 7, където се сочи, че в Германия се отчита дали нарушителят е действал с умисъл или груба небрежност, или безотговорно. Имотното състояние на пострадалото лице или на правонарушителя обаче не е от значение. Но и ако жертвата е изпаднала в кома или чисто вегетативно състояние, което не ѝ позволява да почувства никакво удоволствие, то отново правонарушителят ще дължи пълно обезщетение.
[22] За актуалността на този въпроса вж. Петров, В., Обезщетението за неимуществени вреди от смърт на близък, причинена по непредпазливост, достъпна онлайн: https://defakto.bg/2023/01/19/обезщетението-за-неимуществени-вред/
[23] Вж. Апостолов, И. цит. съч., стр. 106-107, където се прави сравнителноправен анализ, както и стр. 111-112, където се обсъжда посочения проблем.
[24] Пак там, стр. 106.
[25] Пак там, стр. 112.
[26] Вж. в Таков, К. Обзор на деликтното право в Република България за 2005 г., в сборника Гражданско право. Правни научни изследвания, С.: Сиби, 2018, стр. 453-454.
[27] Пак там, стр. 454.
[28] Dam, C., European Tort Law, Oxford, 2010, p. 303.
[29] Ibidem, p. 305 – BGH 15 November 1994, BGHZ 128, 1 = NJW 1995, 861.
По долу се дава интересен пример, в който пред германския Конституционен съд е оспорена значителната разлика, която се присъжда за неимуществени щети при дела свързани с клевета, отколкото при такива с телесни повреди или смърт. Конституционният съд е отхвърлил иска, като е счел, че различното третиране в случаите е обосновано от особените причини, като по този начин се дава фокус изцяло върху превантивния ефект. Високото обезщетение цели да предотврати търговската експлоатация на личността на друго лице, докато този ефект не може да бъде постигнат при пътнотранспортни произшествия, тъй като обезщетението не трябва да се плаща от причинителя на вредата, а от неговата застрахователна компания.
[30] Ibidem, p. 305
[31] Ibidem, p. 306, Nanterre 12 March 1993, (CPC France c. Kruger GmbH et NACO).
[32] Ibidem, p. 306, Com. 22 October 1985, Bull. civ., IV, no 245.
[33] Всъщност, в Общото право тези вреди се приемат за имуществени по своя характер – вж. в Wilcox, V., A company’s Right to Damages for Non-Pecuniary Loss, Cambridge University Press, 2016, n. 6/1; 6/2, p. 137, където се сочи и че такова обезщетение се присъжда над размера на доказаната имуществена вреда. В този смисъл и дори по даден иск ищецът да е ограничен да претендира само имуществени вреди, същият може да поиска увеличаване на сума след отразяване на неговите страдания от деликта.
[34] Sebok, A., Wilcox, V., Aggravated damages, in Koziol H., Wilcox V. (eds.) Tort and Insurance Law, vol. 25, 2009, Punitive Damages: Common Law and Civil Law Perspectives, Springer, Wien/New York, p. 257, no. 01. Изглежда терминът „утежняващи вреди“ не се разбира еднакво в цялата англосаксонска система, като рядко се използва в Съединените американски щати или когато се прави, същият е по-скоро синоним на наказателни вреди.
[35] Ibidem, p. 258, n. 3-4
[36] Някои объркващи моменти в този термин са били отразени от Правната комисия през 1997 г. – Law Commission for England and Wales, Aggravated, Exemplary and Restitutionary Damages, (1997), достъпно онлайн на https://s3-eu-west-2.amazonaws.com/lawcom-prod-storage-11jsxou24uy7q/uploads/2015/04/LC247.pdf Отправените предложение за уточняване на законодателно ниво е било прието, но не се е стигнало до предприемане на действия поради различни причини – Ibidem, p. 264, n. 16-18.
[37] Ibidem, p. 259, n. 5, n. 7
[38] Ibidem, p. 263, n. 15
[39] Вж. и в Wilcox, V., A company’s Right … n. 6/9, p. 141, където се цитира Решение по дело Lewis v. Daily Telegraph (1964), в което Лорд Реид е посочил, че дружеството не може да бъде наранено в своите чувства, а само в своите джобове. Това съображение изглежда е възприемано и в по-съвременната практика (както се цитира в бел. под линия № 18).
[40] В съдебната практика е имало случаи, в които утежняващи вреди са били присъждани и когато жертвата явно не е изпитала някакво психическо страдания от нападението, напр. когато пострадалият е починал мигновено. Това е дало основание в по-новата теория да се твърди, че при липса на страдание, утежняващите вреди не могат да зависят от умственото съзнание на жертвата. Но дори и такава констатация не ползвала юридическите лица. Това се дължи на обстоятелството, че жертвата може да е изпитала страдание от своята брутална, макар и бърза смърт, но и на това, че поначало утежняващите вреди защитават само присъщ на физическите лица интерес – Ibidem, pp.142-143, n. 6/10 – 6/13.
[41] За това понятие ще стане дума в последващата статия, където ще се разгледа подробно практиката на ЕСПЧ при присъждане на обезщетения за неимуществени вреди на юридически лица.
[42] За интересен пример вж. в Цонева, С., стр. 303-304, която цитира Решение № 229 от 14.08.2012 г. по т.д. № 897/2010 г. на ВКС, II ТО, в което акцент е поставен върху психичните емоции и негативни изживявания, проявили се в чувството на яд.
[43] До такъв извод стига и Burrows, А. Damages and Rights, pp. 282-283, достъпна онлайн https://papers.ssrn.com/sol3/papers.cfm?abstract_id=2280302
[44] За историята зад възможността юридическите лица да са носители на „човешки“ права по ЕКПЧ вж. Steininger S., Bernstorff, J. Who turned multinational corporations into bearers of human rights? On the Creation of Corporate ‘Human’ Rights in International Law, Max Plank Institute, 2018, pp. 5-10, available at: https://papers.ssrn.com/sol3/papers.cfm?abstract_id=3254823. Изглежда тази концепция се е зародила и развила поради различни причини, като някои от тях са били чисто политически, напр. стремежът да се покаже „превъзходство на икономическите и социалните аспекти на демократичното общество“ в ситуацията на развиващата се „Студена война“. А самото включване на юридическите лица в Протокол № 1 е дело на компромис между политическото ляво и дясно. Въпреки това, първите жалби от юридически лица са били свързани с нарушение на чл. 6, § 1 ЕКПЧ.
[45] Вж. в този смисъл и Цонева, С. цит. съч. стр. 291
[46] Steininger S., Bernstorff, J. Who turned multinational … p. 9
[47] „Гласувах в подкрепа на установяването на нарушение на член 6 в този случай и на присъждането на неимуществени вреди на дружеството жалбоподател, тъй като при обстоятелствата по делото дружеството може основателно да твърди, че продължителността на производството се е отразила неблагоприятно на репутацията му и е причинила несигурност в планирането на вземането на решения и нарушаване на гладкото му функциониране и управление. (…) Считам, че прилагането по аналогия на теста в случая ÖZDEP към настоящия не е правилно. В този случай юридическото лице е политическа партия (която по своето естество е по-свободна организация) и въпросното защитено право е свободата на сдружаване на членовете на тази партия, които са я създали и организирали. Тук ситуацията е различна: дружеството е независим жив организъм, защитен като такъв от правния ред на съответната държава и чиито права също получават автономна защита съгласно Европейската конвенция за правата на човека“.
[48] Ibidem, p. 10.
[49] Bazhanov, V., Byelova, L., Nakonechna, O., Kruhlenko, L., Petrenko, O., The meaning of business reputation and the ways of its protection in the EU countries, in Ad Alta, Journal of interdisciplinary research, vol. 12, 2022, p. 72 – достъпно онлайн на http://www.magnanimitas.cz/ADALTA/120126/PDF/120126.pdf
[50] See in Dannemann, G., Schulze, R. Watson, J., German Civil Code, Volume I, Books 1-3: §§ 1-1296, Article-by-Article Commentary, 2020, pp. 366-368.
[51] Всъщност с изменението на BGB от 2002 г, е прехвърлена разпоредбата, предвиждаща обезщетение за болки и страдание от § 847 (намиращ се в главата за непозволено увреждане) в сегашния ѝ номер (намираща се в общата част на облигационното право). По този начин се генерализира приложението на тази разпоредба както при деликтите, така и при договорните и преддоговорните отношения – Ibidem.
[52] Wilcox, V., A company’s … p. 171, n. 8/3.
[53] Според чл. 183 от Кодекса за задълженията съдът може да присъди парично обезщетение на юридическо лице при увреждане на неговата репутация или добро име, независимо от обезщетението за имуществени вреди, ако според обстоятелствата това е справедливо, дори и да няма имуществени вреди.
[54] Според чл. 484 от Гражданския кодекс всяко лице, което направи или разпространява изявления, способни да накърнят личното положение или доброто име на някое физическо или юридическо лице отговаря за причинените вреди.
[55] Wilcox, V., A company’s … pp. 173-174, n. 8/8 и цитираните там автори.
[56] Вж. в Цонева, С. цит. съч. стр. 291, която цитира в бел. под линия № 720 – https://www.dictionnaire-juridique.com/definition/prejudice, Chambre commerciale 15 mai 2012, pourvoi n°11-10278, BICC n°769 du 15 ocotbre 2012 et Legifrance. Същото решение се посочва като пример и тук https://www.legavox.fr/blog/maitre-anthony-bem/droit-personnes-morales-etre-indemnisees-27476.htm
[57] Wilcox, V., A company’s … p. 174, n. 8/9 и цитираните там автори.
[58] Ibidem, p. 174, n. 8/10.
[59] Ibidem, pp. 176-177, n. 8/12, където се цитира Решение по дело 337/2008 г.
[60] Цонева, С., цит. съч., стр. 291 – бел. под линия № 721, където се реферира към Стоянов, Д., Обезщетяване на неимуществените вреди на гражданския ищец в наказателния процес, поместена в Годишник на департамент „Право“ на Нов български университет 2013, том втори, С., 2014, стр. 460. Швейцарския Федерален съд в Решение от 11.04.2012 г. по гр. д. № 4 А-741/2011 г. е прел, че юридическото лице, бидейки общност от правни субекти, има своя воля и действа в колективен интерес на онези, които формират персоналния му субстрат. Поради това и юридическото лице е овластено от свое име да търси обезвреда за моралните вреди, които е понесло чрез органите си вследствие на засягането на правата му върху неговата призната от закона личност. Всъщност, както ЕСПЧ, швейцарският съд е възприел т.нар. органна теория, което ще бъде засегнато по-долу.
[61] Ibidem, p. 177, n. 8/13
[62] Вж. Оливиенбаум. Л., цит. съч. стр. 380.
[63] Пак там., стр. 383
[64] Вж. Антонов, Д. Непозволено увреждане, С.: Наука и изкуство, 1965, стр. 58. Авторът посочва, че юридическата личност е носител на неимуществени права и „обладава“ неимуществени блага, но засягането на същите не причинява болки и страдания. Подчертава се, че чл. 52 ЗЗД доразвивал и изяснявал съдържанието на чл. 45 ЗЗД, според който всяка вреда подлежи на обезщетение, а „не въвежда частното наказание“.
[65] Тази критика се застъпва най-вече от доц. Траян Конов, вж. напр. в Становище на ВАдвС по тълк. д. № 3/2021 г., стр. 20-21, т. 2.4.3.
[66] Александров, В., Бележки върху неимуществените вреди в светлината на Тълкувателно решение № 4 от 29.01.2013 г. по тълк.д. № 4/2012 г., ОСГТК на ВКС. Грамада, 22.06.2015 г., достъпна онлайн: http://gramada.org/бележки-върху-неимуществените-вреди/. Авторът оставя възможност за преосмисляне на някои позиции, като препраща към мотивите на Определение № 400 от 26.11.2013 г. по ч.гр.д. № 6155/2013 г. на ВКС, II ГО.
[67] Цонева, С., цит. съч. стр. 292; както и в Английско и българско деликтно право. Сравнителноправно изследване, С.: Авангард прима, 2019, стр. 216.
[68] В този смисъл и Даскалов, В. Имуществена отговорност на управителя за вреди, причинени на дружеството, С.: Сиела, 2020, стр. 279-280, където като вреди се сочат загуба на клиенти, кредитен рейтинг, служители и др., което ще рефлектира върху търговския оборот. Такова материално изражение, макар и трудно определимо, може да се калкулира. Посочва се и че неизпълнението на управленските задължения може да доведе до унищожаване на кръг клиенти, създаван с години, разбиване на трудовия колектив на предприятието, разваляне на технологична дисциплина и загубване на производствени традиции и секрети и др.
[69] В този смисъл и Калайджиев, А., Облигационно право обща част, осмо издание, С.: Сиби, 2020 г., стр. 368-369 (издание с твърди корици).
[70] Такива са посочени в Цонева, С., цит. съч. стр. 291; Кунчев, К., Закон за задълженията и договорите. Задължителна съдебна практика. Част III, С.: Сиби, 2017, стр. 462; Кривулева, Н., Някои проблеми на обезщетяването на неимуществени вреди при юридически лица, Предизвикай правото, 2020, достъпна онлайн на https://www.challengingthelaw.com/obligacionno-pravo/neimushtestveni-vredi-ul/. За критика в тази насока вж. Особено мнение на върховния съдия Геника Михайлова по Решение № 206 от 26.03.2019 г. по гр.д. № 4762/2017 г. на ВКС, IV ГО.
[71] Вж. и в Калайджиев, А., цит. съч., стр. 369, където се препраща и към Решение по ВАД № 102/2003 г., в което е прието, че увреждането на доброто име на юридическото лице би могло трайно или еднократно да увреди неговите търговски интереси или осъществяването на идеалните му цели.
[72] Цонева, С., цит. съч. стр. 289.
[73] Байрактарова, Ц., цит. съч. стр. 107.
[74] Цонева, С., цит. съч. стр. 289.
[75] Кунчев, К., цит. съч., стр. 462.
[76] Вж. в Цонева, С., цит. съч., стр. 290, бел. под линия № № 715 и 716. В бел. под линия № 717 се посочва, че съгласно английския Закон за клеветата от 2013 г. е налице изискване клеветническото изявление да е довело на претърпени или поне до вероятност за претърпяване на значителни финансови загуби по отношение на търговско дружество.
[77] Байрактарова, Ц., цит. съч. стр. 106, като авторът сочи, че не бихме могли да отговорим на въпроса колко струва тази вреда на пазара.
[78] Байрактарова, Ц., Управление и представителство на капиталово търговско дружество, сп. Търговско право, бр. 4/2014, стр. 106-107, достъпна и онлайн: https://www.challengingthelaw.com/targovsko-pravo/upravlenie-kapitalovi-drujestva/. Авторът дава пример със смущаване на управленския процес, който води до невъзможността да се планира и реализира управлението на търговеца. За такава вреда стои невъзможно да се отговори на въпроса колко би струвала същата на пазара.
[79] Вж. в Цонева, С., цит. съч. стр. 290 и 292, както и Кривулева, Н., цит. съч.
[80] Байрактарова, Ц., цит . съч.
[81] Пак там. Авторът е извел аргумент от високия стандарт на доказване, въведен с ТР № 3/12.12.2012г. на ОСГТК на ВКС. Същият, за съжаление, се потвърди и с новото ТР № 3 от 13.01.2023 г. по тълк. д. № 3/2021 г. на ОСГТК на ВКС.
[82] Кунчев, К., цит. съч., стр. 462.
[83] В подобен смисъл се сочи да е насочена практиката на френския Касационен съд (Cass. 1re civ., 5 November 1996, Bull. civ. I, no. 378, JCP éd. G. 1997.II.22805), който е постановил, че при нарушаване на правото на личен живот, което само по себе си е защитено от изрична норма в Гражданския кодекс, самото констатиране на нарушението е достатъчно, за да се присъди обезщетение на пострадалия – Borghetti, Jean-Sébastien, Punitive Damages in France, in Koziol H., Wilcox V. (eds.) Tort and Insurance Law, vol. 25, 2009, Punitive Damages: Common Law and Civil Law Perspectives, Springer, Wien/New York, pp. 64-65, no. 27.
[84] Примерът не е хипотетичен. Вж. например скандала с Джо Роугън, който води известен „подкаст“ (предаване). Той бе обвинен, че използва подкаста си, за да разпространява фалшиви новини за ваксините за Covid-19. (Всъщност, в един от епизодите на подкаста си той заявява, че „ако си здрав човек, тренираш през цялото време, млад си и се храниш здравословно … не мисля че въобще трябва да се тревожиш за това нещо“). Покрай него се отправиха критики и върху стрийминг компанията „Spotify”, която наскоро бе закупила изключителните права да излъчва подкаста на Роугън, че тя подпомага разпространението на фалшиви новини за ваксинацията. В резултат дори част от изпълнителите, които излъчват своите музикални произведения в платформата се оттеглиха и „свалиха“ същите от излъчване. Временно това се отрази негативно върху търговеца. Изглежда обаче, че този скандал дори е довел до повече записвания (определена част от услугите на поддържаната от Spotify платформа се предоставят срещу месечно заплащане от потребителите) не само за канала на Рейгън, но и въобще за платформата, при това, въпреки че компанията се оттегли от руския пазар в края на месец март – информацията може да се открие напр. в https://www.theverge.com/2022/4/27/23044260/spotify-financial-results-q1-2022-joe-rogan-russia-suspension; https://www.rollingstone.com/culture/culture-news/joe-rogan-spotify-subscriber-base-increase-1342145/
[85] Струва ми се интересен, но и пресен пример в това отношение с новата („отмъстителна“) песен на световната изпълнителка Шакира – Music Sessions #53. Тук отбелязва, че не давам изричен отговор дали подобно изпълнение може да се счита за увреждане, а събитието се посочва само за онагледяване на иначе абстрактния пример. Песента е насочена към футболиста Жерар Пике, с който тя се разведе, заради изневяра. В текста на същата се включва сравнение между известни брандове, като певицата явно цели да „обезцени“ новата приятелка на футболиста, а именно „ти смени Ferrari за Twingo, Rolex за Casio“. В същото време певицата е световноизвестна и има милиони фенове, които могат да решат да не използват посочените брандове с цел да я подкрепят. Освен това явно същите марки се считат за нискобюджетни, че чак може да изглежда обидно да ги носиш. Феновете на футболиста, от друга страна, могат да започнат да използват същите брандове. Има данни, че певицата може да бъде съдена от някой от тези брандове – https://www.musicmundial.com/en/2023/01/12/casio-reportedly-suing-shakira-for-disparaging-its-brand-worldwide/, както и данни за благоприятни икономически последици – https://wwd.com/pop-culture/celebrity-news/shakira-casio-rolex-new-song-music-video-gerard-pique-1235478349/
[86] Вж. в Калайджиев, А., цит. съч. стр. 374.
[87] Кунчев, К., цит. съч., стр. 462
[88] Пак там, стр., 463
[89] Пак там, стр., 463
[90] В подобен смисъл Решение № 316 от 14.10.2013 г. по гр. д. № 121/2013 г. на ВКС, IV ГО;
[91] Това виждане е застъпено и в Антонов, Д., цит. статия, стр. 64.
[92] Цонева, С., цит. съч., стр. 284.
[93] Вж и в Ставру, С., цит. съч. стр. 21-22 и 87
[94] Пак там, стр. 98, както и в Цонева, С., цит. съч. стр. 284.
[95] За процеса на обективизация виж и Цонева, С., цит. съч. стр. 294
[96] До подобен извод стига и Ставру, С., цит. съч., стр. 93, където се посочва, че неимуществените вреди настъпват обективно, като не е необходимо пострадалият да е могъл да осмисли тяхното естество и съдържание. В бележка под линия 153 се цитира и Решение № 142 от 28.01.1976 г. по гр. д. № 2340/1975 г. на ВС, I ГО, в което се приема, че „не самото преживяване на страданието, но и самото понасяне на увреждането съставлява неимуществена вредата“; „Нито имуществените, нито неимуществените вреди се нуждаят от възприемането им, т.е. психическото им преживяване, за да се приеме, че те са обективен факти и резултат от увреждането … Уврежда се субективно право, уврежда се правнозащитима ценност, които имат своите обективни измерения“.
[97] Вж. и в Цонева, С., цит. съч., стр. 295, където се сочи, че социалната част от моралния патримониум не се свежда до психически преживявания.
[98] В този смисъл Ставру, С., в цит. съч. стр. 93, където се дава пример със загуба на родител от новородено / малолетно дете. Авторът посочва, че в този случай детето ще търпи вреди от обективния факт, че е загубило грижата, любовта и моралната подкрепа на своя родител, а това е нещо, което то ще осъзнае едва в бъдеще.
[99] Цонева, С., цит. съч. стр. 294
[100] Wilcox, V., A company’s … p. 171, n. 8/4 и цитираните там автори.
[101] Ставру, С., цит. съч., стр. 96-97. В бележка под линия № 161 е цитира Попов. Л. Неимуществени вреди при договорна отговорност, Социалистическо право, 1987, № 6, стр. 31. Струва ми се, че примерите, които са посочени, както и самият автор констатира, са свързани по-скоро с моралната укоримост на действията на извършителя. В този смисъл, тук бихме говорили за някакъв тип „назидателни вреди“ (exemplary damages), към които фокусът е насочен именно към укоримото поведение на извършителя. Но от друга страна, в част от примерите можем да открием и т.нар. утежняващи вреди (aggravated damages), тъй като от самия акт се „засяга тежко личните интереси“. В този смисъл, тук поведението на деликвента не е обект на наказание, а се отчита само дотолкова, доколкото би причинило по значителни вреди. Виж. по-горе в т. 3.1.
[102] Пак там. стр. 98
[103] Цонева, С., стр., 293-294, както и в Кривулева, Н., цит. съч., където се приема, че при този вид юридически лица възможността да се претендират такива вреди стои по-близо до тази на физическите лица, съответно увреждането не може да се оцени в пари и няма имуществено проявление.
[104] Цонева, С., цит. съч., стр. 294. До такъв извод стига и Кунчев, К., цит. съч., стр. 464. Споделя се и схващането, че деликвентът следва да обезщети на собствено основание претърпените значими неимуществени вреди на всеки член на дадено сдружение.
[105] В този смисъл и Даскалов, В. цит. съч., стр. 279.
[106] Решение № 206 от 26.3.2019 г по гр.д. № 4762/2017 г на ВКС, III ГО.
43
Коментирайте
И какво сега, всяка банка, за която се каже, че мами клиентите си, да може да съди злосторника, който си е позволил тази своеволна свобода на словото… УниКредит, ОББ, ПИБ са все крадци и мошеници и банките им не са качествени. М@!ната ви тънкокожи бизнесчета … ще ви дефеймвам винаги когато го заслужавате!
Още едно подробно и много добре мотивирано тук, директно от Евролекс:
https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/HTML/?uri=CELEX:62016CC0194&from=FR
Статията не е по нов въпрос. Нито предлага ново решение на висящ спор. Нека не се поставя по този начин.
По въпроса не знам дали още има спор. Търпят, разбира се! Щом имат неимуществени права и блага, вкл. право на добро име, репутация, които могат да бъдат засегнати, то те подлежат и на обезщетение. В Решение от 8 ноември 2011 г. по дело Т–88/2009, постановено във връзка с отговорността на институциите на ЕС по реда на чл. 340, ал. 2 ДФЕС, се приема, че опозоряването на юридическото лице засяга не само търговските интереси на дружеството, а и неговата репутация на коректен търговец. Съдът квалифицира тези последици като неимуществени вреди, в резултат на което присъжда по справедливост обезщетение в размер на… Покажи целия коментар »
Папагалското повтаряне не придава особена достоверност. СЕС е признал правото на обезщетение на юридическите лица, ЗОДОВ също го признава, но това не означава, че търговските дружества имат някакви парично неоценяеми морални, социални, духовни и пр. блага, които да защитават. При религиозните организации и сдруженията с нестопанска цел нещата очевидно стоят доста по-различно, доколкото те не биха могли да получат друга форма на защита предвид предмета им на дейност. Не виждам, обаче, причина да се извежда общо правило от частен случай.
Много смешно – признават неща, дето ги няма.
Учете го това право, и чете и практика. Тогава няма да задавате въпроси, на които има вече отговар.
Пагал има. Ти.
По надъхаността и липсата на собствени аргументи извън повтарянето на номера на актове виждам, че сте бъдещ колега. Когато си вземете търговското право, ако искате пак ще говорим, ако нещо Ви е останало неясно.
А вие едва ли сте колега.
Има и „номера на актове“ и „цитати“ – онова, в кавичките, да напомтя. Ама иска четене, не папагалско парадиране. Практика има и въпросът не е спорен.
Четете, не само докато се дипломирате в ПУЦ-а.
Ако ги боли юридическите лица нека вземат, колкото повече ги боли, толкова повече да им се присъжда. Ако обаче не изпитват болка, то …
ВКС в този си състав е абсолютна подигравка и гавра с правото. Обърнаха съдебната практика, формирана десетки години наред от блестящи юристи – практици и теоретици, с хастара нагоре. ЮЛ няма как да търпи неимуществени вреди, които винаги се изразяват в болки и/или страдания – душевни и/или физически. Това е очевидно и повече от ясно. И няма нужда да се обяснява. ЮЛ не може и да си сменя пола, нищо че в КРБ няма разпоредби, които да забраняват това. Що се касае до ЕКЗПЧ, то приложението на същата не може до безкрай да се разширява, както се опитва да прави… Покажи целия коментар »
Според теб уронването на доброто име не е ли вреда ?
Вреда е, при това – имуществена.
„Според теб уронването на доброто име не е ли вреда ?“
„Вреда е, при това – имуществена.“
Това е точно пример за неимуществена вреда. Спал си в час.
Намалените обороти са вече пропуснати ползи и имуществени вреди.
Пример при физическите лица. Юридическите, и в частност търговските дружества, притежават съвкупност от права, задължения и фактически отношения, всички от които – парично оценяеми. Друго не притежават, нито са способни на социални контакти, които да бъдат накърнени от уроненото им име. Ако деянието е повлияло на продажбите – вредите са оценяеми, ако е повлияло на пазарния дял – тоже оценяеми, ако е повлияло на реализацията на търговска марка… да продължавам ли?
Любителю, за Лев Инс и Медиапул ли говориш? 😀
ВКС в днешния си състав стои гротескно, след като в последните 5-6 години беше напуснат от голямата част от изявените в годините съдии. По-голямата част от сегашните са плод на дефектното „конкурсно начало“. Личи им…
Нещо ти издиша теорията. Това, че съдът у нас е свърхконсервативен и не може да измени практиката си, ако не го настъпят отвън от СЕС или ЕСПЧ, не значи, че е прав и справедлив. Значи само, че е консервативен, което не винаги е позитив.
Щом едно ЮЛ може да притежава и притежава нематериални блага и те могат да бъдат накърнени, то същото следва да има възможност и да търси обезщетение.
Кои са тия нематериални блага на едно търговско дружество, които нямат парично изражение в баланса му, че нещо не се сещам?
В коментарите до тук само аз прочетох отговор на въпроса ти поне 5 пъти.
Статията става за четене, но има прекалено много свободни разсъждения, за разлика от тази на Конов например, с които той се опитва да аргументира тезата, че търговските дружества само с изгоден за тях характер – веднъж са за печалба, а втори път имат „морални щети“, все едно говорим за фондация.
П.С. Като гледам вече е по-изгодно да си юридическо лице, така че, в контекста на новите тенденции, от сега нататък се самоопределям като дружество „Проскубания бухал“ ООД
Без да ограничаваме правото на самоопределяне на бухала, все пак ще го насочим към ЕООД.
П.П. Впрочем авторът косвено признава факта, че „неимуществените“ вреди на търговските дружества са имуществени, като сочи, че съдът следвало да назначи икономически и счетоводни експертизи за установяване на намалелите продажби като критерий при преценката на съда по чл. 52 ЗЗД.
Помислих и за варианта с ЕООД, но все пак бих предпочел да си оставя възможност за повече от една идентичност, а и за да разбереш идеята на статията е нужно да си леко „разноглед“, с оглед вътрешните противоречия 🙂 🙂 Иначе, за намека касаещ обстоятелството, че неимуществените вреди могат да се претендират с по-разширено тълкуване на имуществени такива, ми идва малко в повече. Да не говорим, че цялата статия е писана от адвокат, преподаващ в УНСС, което съвсем нормално предполага по-икономически и пазарен подход при интерпретирането на закона и търсене на пазарна логика и справедливост. Смятам, на всички е ясно,… Покажи целия коментар »
Не, не може! Юридическото лице не може да формира вина!
Нерде Ямбол – нерве Стамбул!
Нерде вина – нерде неимуществена вреда!
Апропо – ЮЛ отдавна носят административнонаказателна отговорност, но това е друга бира и си я пийте при вината.
Всъщност е резонно да има вреди – но трябва да се въведе ред – все пак – малко е неясно – при смяна на органите на управление, ако има обида или някаква публикация – то горе-долу – за това става въпрос, ако след дълги години – изведнъж се сети юридическото лице, че нещо му има.
Но – както казват адвокатите – черното е бяло.
Признавам, че като видях УНСС подходих с леко предубеждение, но поздравявам младия колега за труда. Добра работа. Напоследък в Лекса ми прави впечатление, че излизат доста качествени неща от нови непознати имена. Хубаво правят, класиката трябва да се чете, ама и да се върви напред. Те и класиците нявга са били млади. Млад е бил и дядо ви адвокат
Да, доста градивно е това
Аз си ги запазвам като мнения, но все пак е трудно да убедя някоя фирма да се съди за нещо.
Ако опре ножа до кокала – да.
Това да не е свързано с ГЕРБ и тяхната репутация.
Големият проблем на нашата юриспруденция е мързелът съчетан с безумни изисквания за доказване на имуществените вреди, т.ч. пропуснати ползи и най-вече последните. Тук работата е ясна, тезата на автора – вярна – най-вече по отношение на това, че не следва да се делят разните му там НГО и търговците, защото на практика казусите с уронен престиж, репутация и тн. на търговец са много по-чести. Да се надяваме, че ВКС няма да въведе някакви безумни изисквания и тук.
Мързелът къде не се открива в Българиа
ВКС да не я свърши с това тълкувателно като със смяната на пола. Уж само едно решение, че е недопустима и после пратиха цялото ЕСПЧ с все практиката му и цялата конвенция у киреча
Не е изключено
Зад юридическите лица стоят хора и морални вреди се нанасят и трябва да се обезщетяват..
Съгласен съм
Те стоят хора, но не може да се отъждествяват с ЮЛ. Фирмата (образно казано) си е фирма – със свои права и задължения. Ако ще тръгнат собствениците да се чувстват обидени от нещо спрямо фирмата трябва да може да ги гоним и за задължения на фирмата – нали стоят зад тях. Кара автомобил за 200 К ама фирмата скъсана пощенска кутия. Дано ако има ТР не отворят вратата за какви ли не простотии.
Ама то спор ли има още по тези въпроси?
Имало е, вече няма – поне по двата основни въпроса. А вече кой как ги изчислява е друг въпрос
Имаше
Отдавна няма. Затова се изненадах и аз, че някой се мъчи да направи проблем отново. ЮЛ търпят неимуществени вреди и имат право на обезщетения, независимо дали са търговци и кооперации или не са. Решение от 06.04.2000 г., Comingersoll S.A. v. Portugal, ECHR https://ivlawfirm.com/zashhita-pri-uvrezhdane-dobroto-ime-na-druzhestvo/ „По-старата практика на Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ) приема, че правата на личността по определение могат да принадлежат само на физически лица, поради естеството и последиците от упражняване на тези права (тъй като, например, болката и страданието са присъщи само за човека). Постепенно тази практика се изменя, като Обединеното кралство е сред първите държави в… Покажи целия коментар »
Колегата доста детайлно е разгледал въпроса, все пак виждам, че прави докторантура. Разбирам, че ще има и втората статия?
Ще има, то е ясно. Но не е ясна темата 😀
Могат и подлежат. А по какви критерии? Ако ВКС го мързи, ЕСПЧ ще помогне
Ужас
Ново
-
Защо КС се раздели 6 на 5: Аргумент за недопустима индулгенция за бездействие срещу мотив да се прекрати нетърпимата безмандатност
-
Конкурсите да се обявяват на конкретни дати, нови правила за атестиране, командироване и избор на ИВСС
-
ВКС се заема с противоречия в практиката по спорове за собственост след сделки с реституирани земи
Поредният опит на жълтоусти адвокатчета да опитват промяна, пряко Закона.А повечето от ВКС се самозабравиха до степен да не знаят и помнят, че съдът единствено дава право, а не го твори.