Столични адвокати внесоха предложения в НС:
Минималните адвокатски хонорари да влязат в закона и да са само ориентир за съда и колегиите
Те настояват да отпадне тоталната забрана за реклама на професията
Примери за възнагражденията
Примерният начин, по който могат да бъдат съобразени критериите в методиката, следва да е различен според вида на осъществяваната правна дейност и предоставяните услуги:
Възнагражденията за съвети, справка, изготвяне на книжа и договори, които не са свързани с процесуално представителство (чл.6 от Наредба №1/2004г.) могат да се определят според:
- почасовата ангажираност на съответния адвокат след като ВАдС определи средната времева ангажираност за извършване на вида услуга и средния обем на изготвените книжа/договори,
- при минимална почасова ставка на възнаграждението спрямо определена база – например максималния осигурителен доход (МОД).
Така например ако в рамките на функционалния анализ от ВАдС се приеме, че минималната ангажираност за каквато и да е устна консултация, справка или съвет е 3/4 часа (45 мин.), а за писмена консултация е 1 час, то минималното възнаграждение за такъв вид услуга при почасова ставка от 75 лв./час, е определена закръглено на 56 лв. за устна консултация и 75 лв. за писмена консултация (в момента според чл. 6, ал. 1, т. 1 от Наредба №1/2004г. възнагражденията са респективно 30 лв. и 60 лв.).
Възнагражденията за процесуално представителство в дела без оценяем материален интерес (чл.7, ал.1 от Наредба №1) биха могли да се определят с оглед следните конкретни критерии за защита на обществения интерес:
- възможност възнагражденията да се заплатят и от материално затруднени лица, които имат доходи в размер на една минимална работна заплата (както и в момента е определено възнаграждението по чл.7, ал.1, т.1 от Наредбата за защита по искове за отмяна на уволнение – не по-малко от 1 МРЗ);
- прогнозната средна ангажираност на адвоката според сложността на спора и очаквания брой съдебни заседания (например по данни от Адвокатските съвети в страната и с проучване на работна група към ВАдС може да се установи, че по висящите дела за бащинство и оспорване на бащинство се провежда размяна на книжа и поне 2 съдебни заседания с приемане на експертиза и разпит на свидетели, което налага извода за ангажираност на адвоката от поне 10 часа и при прилагане на горната минимална почасова ставка от 75 лв./час, минималното възнаграждение за такова дело пред една инстанция би било 750 лв.);
Възнагражденията за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес (чл.7, ал.2 от Наредба №1) могат да се определят в съответствие със следните конкретни критерии:
- обвързаност на възнагражденията с доходите на населението и очакваната минимална или средна ангажираност на адвоката в производства с материален интерес до 1000 лв., която възлиза на 6 часа или по 75 лв./час това възлиза на 450 лв., а при необходимост да се пътува извън населеното място, в което е кантората на адвоката средната ангажираност възлиза на около 20 часа или общо 1500 лв.;
- обвързаност на възнаграждението с конкретната материална облага или парична сума, която може да бъде присъдена на клиента с постепенно намаляване на процентното изражение на възнаграждението, така че минималното възнаграждение за една инстанция да не превишава 7%;
- съобразяване стойността на защитимото право на клиента – стойността на имота, за който се спори, стойността на обезпечението, което се оспорва, стойността на правото на строеж и т.н.;
- определяне на възнаграждението за конкретната инстанция поради възможност на следваща инстанция да бъде оттеглено пълномощното на адвоката;
- увеличаване на възнаграждението според броя на съдебните заседания;
- намаляване на възнаграждението за следващи инстанции, при които не се извършва събиране на доказателства и при производства по отмяна на влезли в сила решения;
- намаляване на възнагражденията при извършване на процесуални действия без явяване в открито съдебно заседание (чл.9 от Наредба №1);
- определяне на възнагражденията съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно (чл.2, ал.5 от Наредба №1);
- определяне на възнаграждения в редуциран размер или безплатно извършване на правни услуги на материално затруднени лица и лица, които имат право на издръжка (чл.5 от Наредбата);
- увеличаване на възнаграждението според продължителността на съдебните заседания и производството;
- увеличаване на възнаграждението при необходимост от значителен обем извънсъдебни действия за подготовка, проучване, контакти с клиента и участници в процеса, пътувания и други.
Минималните адвокатски възнаграждения да бъдат уредени в закона под формата на методика или най-малкото в него да има детайлни правила как се определят, но те да не са задължителни за адвокатите, а да служат само на съда, когато определя разноските или на съветите при липса на договор с клиента. Това е едно от предложенията, които група столични адвокати направиха до правната комисия на Народното събрание в становище (пълния му текст виж тук) по внесения от депутати проект за изменения в Закона за адвокатурата (ЗА).
Както „Лекс“ писа, през ноември депутати от ГЕРБ, Обединени патриоти и „Воля“ изготвиха предложения за промени в ЗА (какво предлагат те можете да си припомните тук). Веднага след внасянето им, срещу тях остро възразиха от Обединението на свободните адвокати (ОСА), които излязоха с критично становище, в което настояха проектът въобще да не бъде приеман (какви са критиките им виж тук).
Законопроектът да бъде оттеглен и да се пристъпи към обсъждане и приемане на изцяло нов ЗА, настояват и групата от 12 столични адвокати, внесли вчера становище до правната комисия. Пред депутатите те посочват, че са заявили участие като екип в предстоящите избори за органи на Софийската адвокатска колегия – сред тях са Стефан Марчева, Жана Кисьова, Катерина Граматикова, Александър Тонев и Валентина Бакалова и др. (Предвид предстоящите избори за САК и обсъждане на законопроекта от правната комисия, „Лекс“ ще публикува становищата по ЗА на всеки от останалите кандидати, ако внесат такива в Народното събрание).
Спешният въпрос за минималните хонорари
Ако все пак депутатите решат да променят ЗА, преди да се пристъпи към изработването на изцяло нов закон, според столичните адвокати трябва да ограничат измененията само до тези, свързани с уреждането на минималните възнаграждения, защото е крайно време да бъде съобразено решението на Съда на Европейския съюз, който преди повече от две години осъди България заради тях. Въпросът е спешен и тъй като след решението на съда в Люксембург много съдии отказват да се съобразяват с определените с наредба на Висшия адвокатски съвет минимални възнаграждения и падат под тях (повече за проблема виж тук).
В проекта на депутатите има предложение как да бъде изпълнено решението на СЕС, като се предлага, както и сега, минималните хонорари да се определят с наредба от Висшия адвокатски съвет (ВАдС) и при приемането ѝ той да зачита обществения интерес и качеството и достойнството на адвокатската дейност. Освен това да стъпва на „функционален анализ на адвокатската дейност, при който се отчита обема и сложността на предоставяната правна помощ, материалния интерес и другите защитавани права и интереси, и отговорността на адвокат“. Депутатите предлагат и да отпадне дисциплинарната санкция за уговорен хонорар под минимума.
Според групата столични адвокати обаче това разрешение не е адекватно. Те предлагат критериите за определяне на адвокатските възнаграждения, които да са приложими само при определяне на отговорността за разноски, да бъдат част от Закона за адвокатурата и да бъдат обособени като методика, която е приложение към чл. 36 от ЗА. Тя трябва да преследва само една цел – прозрачност и предвидимост на адвокатските възнаграждения, като част от разноските, присъждани от съда. „Методиката не може да има задължителен характер за адвокатите и обединенията на адвокати, тъй като цената на техните услуги се определя на пазарен принцип“, заявяват те.
И предлагат в ЗА да се запише, че размерът на адвокатското възнаграждение трябва да бъде „справедлив и обоснован“ и съобразен с критериите за справедливост. А те също да влязат в закона и да отчитат:
- наличието на производства и дейности, ползвани от широк кръг потребители;
- вида и сложността на производството или осъществяваната дейност;
- броя, обема и сложността на въпросите, по които се предоставя правна помощ;
- обичайната продължителност на предоставяната правна помощ;
- времето за проучване и други съпътстващи дейности, включително пътуване;
- сроковете за извършване на правните консултации или дейности, спешността и необходимостта от предоставянето им в почивни или празнични дни;
- материалния интерес и другите защитавани права и интереси;
- възможния резултат и отговорността на адвоката;
- институцията или съда, пред който се предоставя правна помощ.
Въз основа на тях ВАдС да изготвя функционален анализ на адвокатската дейност „при зачитане на обществения интерес и гарантиране качеството на адвокатската дейност и защита достойнството на адвокатската професия“.
Предложението е минималните възнаграждения в методиката да се използват не само от съда при присъждане на разноските, но и от местните адвокатски съвет, когато те трябва да определят дължимия хонорар, ако той не е фиксиран в договор с клиента. А намаляването от съда на присъжданото възнаграждение под размерите в методиката да става само „по изключение, при наличие на особени обстоятелства, заради които това е крайно наложително за справедливостта и защитата на обществения интерес“.
„Принципната ни позиция е, че адвокатските възнаграждения не би следвало да се ограничават по отношение на техните минимални или максимални размери, нито да се уреждат по делегация с акт на Висшия адвокатски съвет. Въпреки това осъзнаваме обществената необходимост от приемането на Методика за определяне на адвокатските възнаграждения, подобна на действащата Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която да определя размера на адвокатския хонорар в предвидените от закона случаи“, посочват столичните юристи. Като обясняват, че методиката трябва да отрази интересите на широката общественост, като отчете множество фактори като доходите и платежоспособността на населението и да създаде яснота, прозрачност и предсказуемост на дължимите адвокатски възнаграждения. Но тя трябва да пази и интересите на адвокатите и да отчете големия процент на разходите за дейността им и да отрази средната им почасова ангажираност в различните видове производства.
В становището до Народното събрание са дадени и серия от примери (виж карето) как тези критерии ще се отразят на възнагражденията за различните дейности на адвокатите.
„Същевременно с утвърдената от законодателя Методика за определяне на адвокатските възнаграждения не следва да се ограничават адвокатите да спазват стриктно наложените размери като минимални или максимални такива, защото по отношение на правните услуги, които не представляват и не са свързани с процесуално представителство, трудно може да се заложи единна часова ставка за множеството различни по характера си правни консултации, които един адвокат може да даде“, се посочва в него.
В становището се прави анализ на практиката на Съда на ЕС – не само на решението за адвокатските хонорари в България, но и по отношение на казуси от Италия и Германия, включително и на други регулирани професии, които имат минимални тарифи. От него според адвокатите става ясно, че не може ВАдС сам да определя минималните хонорари и затова те предлагат това да се прави от Народното събрание.
Освен това СЕС изисква минималните възнаграждения да са в обществен интерес и затова адвокатите предлагат, ако не бъде възприето предложението им те да влязат в закона, в него задължително да се регламентират критериите, по които се определят. „По този начин ще бъдат създадени законови предпоставки за ефективен контрол за законосъобразност на приетата от ВАдС наредба. Законосъобразността на Наредбата по ал. 2 следва да се контролира от Върховния административен съд, т.е. освен спазването на процедурата Върховният административен съд ще може да провери и по същество спазил ли е Висшият адвокатски съвет законово определените критерии за защита на обществения интерес“, пишат те.
Другите промени
В становището се коментират и останалите промени в ЗА, които предлагат депутатите. И групата столични адвокати, както ОСА, категорично не приемат забраната, когато се оспорват серия от решения на ВАдС, Върховният касационен съд да не събира нови доказателства. Точно обратното – според тях в закона трябва да се регламентира, че ВКС събира такива, ако са „относими и събирането им е било отказано от Висшия адвокатски съвет“.
Освен това предлагат да се уреди изрично, че производството пред ВКС „приключва в срок до два месеца от подаването на жалбата, като за целта съдът може да определя срокове за извършване на процесуални действия, които не може да са по-кратки от един ден и по-дълги от три дни, като в този случай са неприложими сроковете за процесуални действия, предвидени в съответните процесуални закони“.
Те не възразяват срещу отпадането на задължението адвокатът да се явява с тога в съда, но са на мнение, че то трябва да бъде съчетано с въвеждане на изискване за подходящо облекло.
Столичните адвокати имат и серия предложения като това да се въведе изискване за обявяване адрес и телефонен номер и на договорите между адвокати и дружества в единния регистър на адвокатите. Предлагат се и промени, които да улеснят вкарването на точка в дневния ред на Общите събрания на адвокатите, както и такива, които ще доведат до по-голяма публичност на изборния процес. Има идея и за увеличаване на давностните срокове за дисциплинарните производства.
Отпадане на пълната забрана за реклама
В становището е засегнат и обсъжданият от години въпрос със забраната на адвокатите да се рекламират под страх от дисциплинарна отговорност. Като групата столични юристи изразяват принципното становище, че трябват мащабни промени по отношение на дисциплинарните производства, но ако все пак сега се променя ЗА в тази връзка, трябва да бъде забранена само „заблуждаващата или сравнителна реклама на професионалната дейност“.
„Пълната забрана за реклама на професионалната дейност на адвоката у нас не е съобразена с разпоредибте на Директива 2006/123 и изискването на чл. 24 от Директивата да бъдат премахнати всички пълни ограничения (забрани) пред една или повече форми на търговски съобщения. В тази част съществуващите ограничения противоречат на разпоредбите на Директива 2006/123, чийто срок за транспониране е изтекъл. Поради това предлагаме като дисциплинарно нарушение да остане единствено извършването на заблуждаваща или подвеждаща реклама“, пишат те.
24
Коментирайте
но уж сме много умни,ама пак сме глупави (адвокатите,де) – проблема не е в цените,а съвсем друг, а никой от вас дори не го амркира, и той е следния: 1.) ЧСИ/ДСИ – монопол в/у изпълнението 2.) нотариусите – монопол в/у удостоверявания 3.) адвокатите – естествено е да имат монопол в/у процесуалното представителство (ПП)….. обаче се появява едно нещо наречено „юрисконсулт“, което никакви изпити не дързи, ама се назначава по трудов договор,и извършва ПП – е това трябва да се забрани – ПП трябва да е дейност само за адвокати,а юрисконсултите – да си консултират само…ако искат ПП – да станат… Покажи целия коментар »
Голяма част от адвокатите са кръгла нула, но самочуствие до небесата и лъжат ли лъжат. Само те да съществуват а другите юристи като СИ ,нотариуси и др. да ги няма за да се наядат адвокатите. Някои са толкова жалки и алчни, че ти се плаче за тях.
абе ква методика, бе – в Хамерика са го измислили – 500 щ.д. на час работа и готово…тук пак с обоснованост, справедливост и прочие локуми си служат…така че,трябва да се регулират само часови ставки
Адвокатските реклами са под път и над път, заобикалянето на забраната е толкова нагло, че чак ме е срам.
Какви щрисит са тия адвокати, ако нарушават нормативни забрани? Неморални, ето какви.
Божеее, колега, бихте ли дали пример на заобикаляне на рекламата … или по-скоро бихте ли дали легална дефиниция за „адвокатска реклама“?!… , какво е наглото?
Ами да, като ти бръкнат в джоба, опираш до НС.
Стига са го кърпили този ЗА на парче! Да го сменят направо изцяло.
А кога Висшият адвокатски съвет ще се произнесе по жалбата за встъпителните вноски, които си измислят колегиите от години.
Направо да го закриват Висшия адвокатски съвет. И без това много адвокати не се съобразяват с наредбите му.
В една свободна професия, каквато е адвокатската е абсурдно налагането на минимални възнаграждения.
Браво на колегата Марчев и на целия екип от професионалисти и съмишленици, които се обединиха около него! Страхотно становище! Това го могат само много подготвени и умни хора, които действат, а не празнословят. Поздравления, колеги!
Наскоро бях в САЩ, в един град от Юга и там навсякъде имаше реклами на адвокати, ама направени хитро – според квартала и доходите на хората. Имаше един, който беше написал на билбордове, че няма нито един клиент в затвора.
Е, това вече е сериозна реклама.
Това ми напомня една история отпреди години. Правили анкета в затвора кой е най-добрият адвокат и масово затворниците посочили Рени Цанова, лека й пръст. Журналистите попитали Даниела Доковска защо така, а тя отговорила – защото нямам нито един клиент в затвора.
Няма клиент в затвора, защото всички са осъдени на смърт. Или защото е бракоразводен…
Много нелепо предложение. Хем хонорарите да бъдат уредени в закона под формата на методика. Обаче да не са задължителни за адвокатите.
Ами да, няма сами да си орежат тлъстите хонорари от мутроджийския бизнес.
Ако се разреши рекламата, ще се вдигнат и хонорарите, не ли?
Има логика, защото рекламата е скъпо нещо и адвокатите трябва да си избият разходите за нея.
Дори да не изхарчат нищо за реклама, адвокатите пак ще вдигнат цените (при тази „гилдия“ е по-правилно да се говори за цена, не за възнаграждение), оправдавайки се с разходи за реклама. Всички юридически професии станаха символ на посредственост и алчност, но адвокатурата си е направо символ на тези две „ценности“.
Докато има тарифа, която се определя само от висшия съвет и на това отгоре е задължителна не само за нас, но и за всички ЮЛ и ФЛ, за съда – има проблем, колкото да не ни се иска, свободна професия и тн, но това с методиката е сравнително чист вариант. Има обаче един основен недостатък – ако има необходимост да се променя даден размер- какво правиш – врънках НС? Най-добре в закона подробни критерии, а после ВАС при обжалване да може да опука висшите по същество, ако не са ги спазили
Разумно. Интелигентно. Поздравления за колегите от София
Ново
-
Защо КС се раздели 6 на 5: Аргумент за недопустима индулгенция за бездействие срещу мотив да се прекрати нетърпимата безмандатност
-
Конкурсите да се обявяват на конкретни дати, нови правила за атестиране, командироване и избор на ИВСС
-
ВКС се заема с противоречия в практиката по спорове за собственост след сделки с реституирани земи
Аз пък съм точно за обратното … добра, като размер и задължитена за всички тарифа, която да се спазва … консултация 1 час – 100 лева за първия и по 2 лева за минута за всеки следващ час, точни ставки за всяко действие …и няма нагоре , няма надолу …и аз , и който и да е колега взема толкова и това е ….