Съдът в Люксембург:

Механизмът за уреждане на спорове между инвеститори и държави в CETA е съвместим с правото на ЕС

Lex News 30 април 2019, 13:12 1140 2

Механизмът за уреждане на спорове между инвеститори и държави, предвиден във Всеобхватното икономическо и търговско споразумение (CETA), подписан от Европейския съюз и членовете му и Канада, е съвместим с правото на ЕС. Това постанови Съдът на Европейския съюз.

Частта от CETA, която е посветена на инвестициите, предвижда да бъдат създадени съд и апелативен съд, а в по-дългосрочен план и многостранен инвестиционен съд. Договорено е изграждане на инвестиционна съдебна система (Investment Court System, ICS).

През 2017 г. Белгия обаче иска становище от Съда на ЕС дали този механизъм за уреждане на спорове е съвместим с правото на съюза. Като изразява съмнения за последиците от него и дали не се засяга изключителната компетентност на съда в Люксембург да дава окончателно тълкуване на правото на ЕС, а оттам и за автономията на правния ред на съюз.

В становището си от днес СЕС най-напред припомня, че международно споразумение, с което се създава юрисдикция и ѝ се възлага да тълкува разпоредбите му, като постановените от нея решения са задължителни за съюза, по принцип е съвместимо с правото на ЕС. Такова международно споразумение може и да има отражение върху правомощията на институциите на съюза, стига обаче да са изпълнени съществените условия за запазване на естеството на тези правомощия и следователно да не се накърнява автономията на правния ред на ЕС, която произтича от специфичната за него конституционна рамка, посочва съдът.

Той подчертава, че част от тази рамка са основните ценности на ЕС, като зачитане на човешкото достойнство, свободата, демокрацията, равенството, правовата държава и правата на човека.

Съдът в Люксембург изрично посочва, че правото на съюза допуска създаването на съд, апелативен съд, а впоследствие и на многостранен инвестиционен съд, както и това да им бъде предоставена компетентност да тълкуват и прилагат разпоредбите от СЕТА с оглед на правилата и на принципите на приложимото между страните по него международно право.

„Тъй като обаче са извън съдебната система на Съюза, посочените съдилища не могат да тълкуват или да прилагат други разпоредби от правото на Съюза, освен тези от CETA, нито да постановяват решения, които биха могли да възпрепятстват функционирането на институциите на Съюза съгласно установената за него конституционна рамка“, подчертава съдът.

Той приема, че CETA не предоставя на предвидените в нея съдилища компетентност да тълкуват или да прилагат каквито и да било други разпоредби от правото на ЕС, освен тези от самото споразумение.

Като СЕС обяснява, че споразумението предоставя на съюза правото да определи – в случай че канадски инвеститор иска да оспори мерки на държава членка и/или на ЕС – дали с оглед на правилата за разпределяне на областите на компетентност между съюза и държавите членки искът следва да бъде насочен срещу съответната държава членка или срещу съюза. В този смисъл СЕС запазва изключителната си компетентност да се произнася по разделението на областите на компетентност между самия съюз и държавите членки.

В становището обаче се отбелязва, че компетентността на съдилищата, предвидени в CETA, би могла да накърни автономията на правния ред на ЕС, ако е уредена по начин, който допуска те да могат, когато извършват преценка на твърдени в иск ограничения на свободата на стопанска инициатива, да поставят под въпрос равнището на защита на обществен интерес, който е бил водещ при въвеждането от ЕС на такива ограничения за всички оператори, инвестирали в съответния търговски или промишлен сектор на вътрешния пазар.

„CETA обаче съдържа клаузи, които изключват напълно компетентността на тези съдилища да се произнасят по направени от една от страните по споразумението демократични избори, свързани по-специално с равнището на защита на: обществения ред, обществената сигурност, обществения морал, здравето и живота на хората и животните, безопасността на храните, растенията, околната среда, благополучието на работното място, безопасността на продуктите, потребителите или също на основните права. Следователно CETA не накърнява автономията на правния ред на Съюза“, заключава съдът.

По отношение на съвместимостта на предвидения механизъм с общия принцип на равно третиране СЕС отбелязва, че CETA има за цел да предостави на инвеститорите от Канада специфичен способ за защита срещу мерки на съюза и следователно положението им не е сходно с това на инвестиралите в съюза дружества от държави членки.

Съдът стига до заключението, че CETA не засяга ефективността на правото на ЕС с предвидената възможност решение, постановено от създаден с това споразумение съд, при изключителни обстоятелства да обезсили наложена от Европейската комисия или от орган по конкуренция на държава членка глоба за нарушение на правото в областта на конкуренцията. „Всъщност самото право на Съюза допуска отмяна на такава глоба, когато е засегната от порок, който съдът по CETA би могъл да установи“, пише съдът в Люксембург.

И обяснява, че целта е съдът по СЕТА да бъде достъпен за всяко инвестирало в ЕС предприятие и физическо лице от Канада, както и за всяко инвестирало в Канада предприятие и физическо лице от държава членка. „Ако обаче няма система, която да гарантира, че съдът по CETA и апелативният съд по CETA са достъпни за физически лица и за малки и средни предприятия (МСП), механизмът би могъл на практика да остане достъпен само за инвеститори, които разполагат със значителни финансови ресурси“, подчертава СЕС.