Брой 19 на „Юридически барометър“
Медицинските деликти – какви са обезщетенията, колко продължават делата и колко струват
Медицинският деликт – какви обезщетения се присъждат, колко продължават делата, какви са разходите, какви са проблемите в съдебната практика. Това е темата на новия брой на „Юридически барометър“, която екипът на изданието е разработил с помощта на адвокат Мария Шаркова, която представя и изследването на 458 дела, което е направила (с пълния текст на анализа, както и с целия брой на „Юридически барометър“ можете да се запознаете тук).
От него става ясно, че най-рисковите специалности (т.е. срещу кои лекари най-често се водят дела) са хирургия, акушерство и гинекология, ортопедия и травматология, дентална медицина и спешна медицина.
Продължителност на делата
Изследването показва, че делата за лекарска грешка, както е популярното наименование на медицинския деликт, продължават средно 46 месеца. „Едно от обясненията за сравнително по-голямата продължителност на производствата по обсъжданите дела е обстоятелството, че съдебномедицинската експертиза е най-често използваното доказателствено средство. В тези производства често се изслушват комплексни експертизи, в които са включени вещи лица от различни медицински специалности, както и множество повторни или допълнителни експертизи. Забелязва се, че в голямата си част по-дълго продължилите дела са отлагани многократно за изслушване на повече от една експертиза или поради продължителния период от време, в който съдът е изпитвал трудност да назначи вещи лица“, коментира адвокат Шаркова.
Затова предлага провеждането на информационни кампании сред лекарите и увеличаване на възнагражденията им за експертизите по делата.
Какви са обезщетенията
Анализът е установил и „диспропорционалност и непоследователност при определяне размерите на обезщетенията“ за лекарски грешки (виж в графиката вляво разликата между най-високия и средния размер на обезщетенията за различни увреждания).
„Забеляза се също така тенденцията да се използват различни критерии при определяне на размера на обезщетенията, като често същите само са изброявани в мотивите на съда, без обаче да са съотнесени към определения от него размер. Освен това съдът рядко реферира към други съдебни решения със сходни по размери обезщетения за неимуществени вреди, като това се забелязва и в определенията на Върховния касационен съд по допускане на делата до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК при поставен материалноправен въпрос относно съдържанието на понятието „справедливост“, констатира Мария Шаркова. Като посочва, че съдилищата не анализират размера на обезщетенията, които са присъдени по други сходни дела, когато се произнасят по конкретен случай. Това също води до непоследователност на практиката, която би могла да се преодолее чрез осигуряване на повече възможности за съдилищата и страните да правят сравнение между сходни съдебни решения, например чрез изграждането на електронна база данни.
Разноските
Средният размер на исковете за медицински деликти през последните години у нас е 71 320 лева. Така, разноските за ищеца – за държавна такса и за минимален адвокатски хонорар, средно са 5482 лева.
Това обаче не са единствените разходи – страните „плащат“ и за съдебномедицински експертизи, за призоваване на свидетели, за издаване на съдебни удостоверения, преписи и др.
Адвокат Шаркова дава няколко интересни примера в изследването си във връзка с разноските. Първият е с лечебно заведение в областен град, което е осъдено да плати 400 000 лв. обезщетение и още 144 000 лв. лихви и разноски. „Средният размер на заплатените средства за оказване на болнична медицинска помощ на това лечебно заведение е 80 000 лева на месец, а годишните приходи от НЗОК възлизат на около 1 млн. лв. в зависимост от конкретната година. Това означава, че общата сума, която лечебното заведение е следвало да заплати, надвишава размера на основния приход на болницата за половин година“, констатира тя.
Другият пример, според нея, илюстрира много добре финансовия риск, който ищецът поема по тези дела. „Освен разходите за заплащане на държавна такса и възнаграждение на адвокат ищецът, при неблагоприятен за него изход, трябва да заплати разноските на ответника. Така при иск за обезвреда на неимуществени вреди в размер на 100 000 лева ищецът е заплатил държавна такса в размер на 4000 лева, а минималното възнаграждение за един адвокат е в размер на 3530 лева. След отхвърлянето на иска в тежест на ищеца са възложени и разноските на ответника в размер на 5600 лева, или общо сумата възлиза на 13 130 лева“, пише в анализа.
Затова Мария Шаркова заявява, че разноските имат „известно възпиращо действие при предявяване на исковете и определяне на претендирания от ищеца размер на обезщетение за неимуществени вреди“. „От друга страна, в случай че делото приключи окончателно в полза на ищеца, последният ще разполага с изпълнително основание срещу лечебното заведение за суми, надхвърлящи приходите му за голям период от време, и на практика по този начин ще затрудни значително неговата функцията. Подобни последствия от съдебните дела могат осезаемо да повлияят върху качеството на медицинската помощ в дадени населени места, в които това лечебно заведение е единственото или едно от малкото. Ето защо е препоръчително лечебните заведения да използват по-често алтернативни методи за решаване на спорове и в случаите, когато исковете са вероятно основателни, да сключват извънсъдебни споразумения с увредените пациенти или техните наследници“, заявява тя.
Защо лекарите не докладват нежелани събития
В България липсва нормативна уредба, която да задължава или поне да насърчава лечебните заведения и медицинските специалисти да докладват и анализират нежеланите събития, които настъпват при оказване на медицинска помощ, констатира изследването. В него се посочва, че този дефицит в организацията и управлението на здравеопазването оказва негативно влияние върху повишаването на качеството на медицинската помощ и води до повторяемост на лекарските грешки.
„Опасността от възникване на съдебен спор създава условия за дефанзивно поведение от страна на медицинския персонал, а не стимули за докладване на нежелани събития. Когато лекарите и лечебните заведения нямат гаранции, че докладваната евентуална медицинска грешка ще бъде използвана само за целите на анализа, а може да е причина за възникване на дисциплинарна, гражданска и дори наказателна отговорност, е нормално да се въздържат от съобщаването ѝ. Освен това липсват гаранции за конфиденциалността на самите процедури по анализ на нежелани събития, като съобщаването им увеличава риска същите да бъдат използвани като доказателства по съдебните дела, които биха завели пациентите. Не на последно място, редица автори изтъкват притеснения, свързани с доверието между лекар и пациент, ако всяко нежелано събитие се докладва, анализира и се събира статистика за него“, пише Мария Шаркова.
Лоша комуникация с пациентите
„В множество актове се установяват факти, които са пряко свързани с осъществяваната комуникация в лечебните заведения и процеса на формиране и изразяване на информирано съгласие. Първата група факти се отнася до неспазване на етични норми, уредени в Кодекса за професионална етика на лекарите – грубо отношение, скриване на информация, усещане за липса на заинтересованост към страданието на пациента, които често имат допълнителен принос към решението за иницииране на съдебни дела. Втората група факти се отнася до неспазване на отделни права на пациента, съдържащи се в Закона за здравето: липса на информация или непредоставяне на пълна информация за предстоящото лечение или диагнозата; непредоставяне на информация за алтернативите на предложеното лечение; непредотвратяване на болката по време на лечението“, е установило изследването.
Като според авторите му една трета от възникналите съдебни спорове биха могли да бъдат предотвратени, ако комуникацията между пациента и медицинските специалисти беше осъществена по друг начин.
28
Коментирайте
Основният проблем на отношението пациент – лекар, конкретно в България се корени в липсата на здравна култура у населението, съчетана с тоталното нежелание да се заплаща за здравето. Всяко недоволство на пациента се измерява с пари. Лекарят бил длъжен да лекува без пари, взели му еди колко си пари, понеже бил платил и прочее. Българският пациент трябва да разбере едно. Грижата за давещият сее на самият давещ се!!! Първо ограмотяване на простолюдието по отношение на собственият си анатомичен преамбюл. Пациента отива на лекар без да си измие задника или устата. Отива на лекар и бърза да свършжи за да отиде… Покажи целия коментар »
Много ми е интересно дали са взели под внимание състоянието на болниците и наличието или лиpsата на специалисти в населените места, различни от София?
Лекарските грешки са материя, с която малко адвокати биха се захванали.
Хубаво е, че се правят такива изследвания по западен тертип.
Юридически барометър още ли съществува? Браво на Вълчев, че го съвместява с деканстването!
Същестува, разбира се, и като гледам с какъв хъс се прави, ще продължи още доста напред във времето.
Преди няколко години синът ми получи болки в областта на жлъчката. Личният ни лекар пусна изследвания, оказа се, че показателите на черния дроб са хвръкнали до небето. Изпратиха ни в Пирогов. Там попаднахме на лекар, който ми се развика какво правя там, да отидем в друга болница без да посочва в коя. Едва когато му се озъбих и му показах изследванията на детето, той смени тона, стана една идея по-внимателен, но пак ме изпрати обратно при личния лекар. Върнах се и тя ни насочи към Токуда. Отидохме там. Разбира се, за да ни прегледат с направление, трябваше да изчакам първата… Покажи целия коментар »
Лошата комуникация с пациентите е само и единствено заради лекарите. По някога не проявяват никаква заинтересованост. Да те претупат там като бройка и това е.
И са много интересни като кажат, че не могат да дадат направление, защото ги пазят за спешни случаи. А нали всеки месец си плащам здравни осигуровки. Така след едно „изчакване“ от една седмица се наложи да отида в спешното в ИСУЛ и естествено да си платя 30 лева.
Каква заинтересованост да проявяват?? Това не са ти любовници…това е твоето здраве…твоя живот и твоята болка. Защо смяташ, че някой трябва да те вдигне от земята и да те сложи на леглото??? защо смяташ, че някой е длъжен да проявява чувство на ссътрадание или милост?? Разбирам да получаваш правилно лечение, но не и задължение за психо причастие. Твоето тяло, твоята болка и твоя живот са си само твой. Не са на лекаря или на друг. Поеми отговорността си навреме и ще видиш, че тежестта ще се разпредели поравно и ще е по леко.
НА ТАКИВА КАТО ТЕБ ПОЖЕЛАВАМ ДА УСЕТИШЛЕМЕ ТВОЯ ЖИВОТ И БОЛКА
Нямат интерес за дискусия с пациента,единствено когато се дискутират пари
Естествено, че ще има дела срещу акушерите и гинеколозите. Не си ли платиш за израждане, все едно си второ качество. А и колко смъртни случаи има и лекарите все ги оправдават.
Изключително точен анализ на адвокат Мария Шаркова относно проблемите и начинът за отстраняването им.
В последно време се навъдиха лекари, които запазват добрата комуникация с пациента, само ако имат финансова изгода от него. Е, как да имаш доверие в здравеопазването.
каква изгода да има един лекар, телесна, емоционална, ти даваш ли добро без пари? Всеки ден и на всеки?? Лекарят не е длъжен да го прави, задължението му е да лекува правилно. Ако искаш отношение вземи си любовница или отиди на психолог!!
В повечето случаи се държат безобразно с пациентите. Почти никакво съчувствие към човек, който реално има проблем. Трябва да се въведат санкции за онези лекари, които се държат надменно, неуважително и обидно с хората.
основният проблем е в разясненията на правата на пациента, на това какво представлява процедурата, неслучайно Шаркова говори за лоша комуникация. гледам си аз откраднат живот и си викам кога ли ще видя лекар така да обръща внимание. изключвам някои частни болници, в които съм ходил за преглед и консултация, но не съм лежал, където наистина ти обръщат внимание
Разбира се, да се върнат санкциите и към пациентите, които не стават прави , когато в коридора мине доктор, за пациентите, които не свалят шапка на доктор на улицата, за онези , които не говорят на вие и не проявяват уважение и търпение..и още има…
Лекаря е първо човек, а грижата и морала са задължителни. Но като си говедо първично и чалгаджийски говориш за любовници, което е милосърдие, ако ти говори нещо да командваш за уважение е диктатура, поради липса на интелект. Не даваш внимание , а искаш стоене. Типичен пещерен тип без мисъл, чувства и интелект и това ще го избие на агресия- ясно е. Не си човек а думата лекар намя нищо общо с теб.
гледам графиката и излиза, че за загуба на орган са дадени 400 000 лв! а толкова не са присъдени и за смърт, нещо неверояно ми се струва… освен ако този орган не е глава…
Проблемът с разноските не е от вчера. Не може болничното заведение да заплати обезщетение, което се равнява на приходите му за една година.
Доста тежки дела , които вървят трудно и са с несигурен край . Нищо общо с делата срещу застрахователи по ГО , където нещата са общо взето ясни , а обезщетенията доста добри . Знам за вижданията на адв.Шаркова за облекчени процедури и по-бързо обезщетяване , но не виждам как това ще стане с разкапалите се български болници или с очевидните шарлатани , които се вихрят като лекари и зъболекари . В
Безспорно трябва да има увеличение на възнагражденията на лекарите за експертизите. От тях в крайна сметка зависи изходът на делото.
проблемът не е във възнагражденията, в това, че не искат да дават заключения едни срещу други. особено в АГ не може да се намери кой да каже дали има нарушение на стандарти, на добра практика
Мой познат имаше такъв казус – член на семейството му с психическо заболяване почина в болница, не психиатрична. И се оказа, че са му давали всякакви медикаменти, които само са влошили състояния. Доказателства за това обаче никакви – защото колкото и лекарите да носят риска, в тях е и цялата документация и могат да я манипулират както си искат, за да отърват кожите. Това е много съществен проблем по тези дела. Той така и не успя да събере достатъчно документи, че да докаже какво се е случило.
Докторе, основният проблем не е толкова „липсата на здравна култура у населението, съчетана с тоталното нежелание да се заплаща здравето“, отколкото е липсата на средства у голяма част от населението, съчетано с липсата на здравни реформи. Проблемът на проблемите е, че не сме народ, а робско, крадливо и все повече невежо племе. Факт е, че за 30 години не можахме да излъчим читави политици. Факт е, че България е най-бедната страна в ЕС (а скоро и в Европа); че е страна със затихващи функции. И както беше казал някой: „Народът ни е мъдър, но хората са прости“.
Ново
-
Защо КС се раздели 6 на 5: Аргумент за недопустима индулгенция за бездействие срещу мотив да се прекрати нетърпимата безмандатност
-
Конкурсите да се обявяват на конкретни дати, нови правила за атестиране, командироване и избор на ИВСС
-
ВКС се заема с противоречия в практиката по спорове за собственост след сделки с реституирани земи
Вълчев прави реклама на адв. Шаркова и затова използва всички медии.