Платена публикация
Медиацията като професия
Медиаторите са професионалисти, които разбират характера на възникнал спор или проблем и прилагат определени професионални модели и стратегии, за да ги овладяват, като целта им е да избегнат конфликта между страните, който може да се отличава със сложни социални, икономически, културни, политически, идеологически или психологически аспекти. Те са запознати с националното и международно законодателството, което урежда материята. За придобиването на умения в областта на медиацията се изисква продължително и интензивно обучение, което завършва с овладяване на специализирани знания за разрешаване на спорове.
В рамките на проект „Повишаване капацитета на организациите, които обучават медиатори, чрез изработване на Стандарти за обучение на медиатори“, изпълняван от фондация „Партньори-България“, с подкрепата на Оперативна програма „Добро управление“ и финансовата подкрепа на Европейския социален фонд, екип от експерти работи за усъвършенстване и адаптиране на образователния процес към съвременните изисквания свързани с усъвършенстването на професионалната подготовка на медиаторите в България. Разработени са Стандарти за обучение на медиатори[1], които включват осем стандарта, насочени към организациите, които обучават медиатори. Стандартите детайлно описват целите на обучението, необходимите знания, умения, нагласи и етични принципи, които обучаваните трябва да усвояват и да прилагат, за да е налице ефективно протичане на процеса при търсене на решения при спорове. Професионалните умения са важни с оглед приближаването ни към европейското законодателство и практиките в другите европейски страни за професионализиране дейността на медиатора, чрез определяне на неговата пригодност, според това доколко покрива стандартите на професията, както и осигуряването на яснота по отношение на устойчивите характеристики, които хората, работещи като медиатори, трябва да притежават. Всичко това ще допринесе за утвърждаване на професията на медиатора в обществото. Има основни черти, които съпровождат професията на медиатора, такива като умения за изслушване, аналитичен ум, за да се ориентира медиаторът в проблема, обективност, етични правила за поведение и други. В същото време няма фиксиран образователен ценз или други образователни изисквания. Например, човек, който е изучавал право, история, психология, международни отношения и други дисциплини, може да бъде еднакво подходящ за медиатор, както друг, който е изучавал медиацията в специална университетска програма
Законодателствата в повечето страни уреждат обучението на медиатори със специализирани курсове от лицензирани институции, извън университетското образование. Важно е да се отбележи, че макар в страните-членки на Европейския съюз да има закони, които третират проблемите на медиацията, тези закони не уреждат всички аспекти на процедурата по медиация. Все още медиацията е начинаеща професия и като такава има толкова много възможности за усъвършенстване и растеж, макар че темпът на нейното нарастване е относително малък.
Все пак справедливо е да се отбележи, че това е кариера, която има перспектива за развитие в Европа и в България, още повече, че у нас бяха положени изначално усилия медиацията да не се развива хаотично. Основно се заложи на приемането на Закон за медиацията (ЗМ)[2] и Наредба № 2 за условията и реда за одобряване на организациите, които обучават медиатори; за изискванията за обучение на медиатори; за реда за вписване, описване и заличаване на медиаторите от Единния регистър на медиаторите и за процедурните и етичните правила за поведение на медиатора (Наредба № 2)[3], които предпоставиха добро нормативно начало за развитие на медиацията. Професиите обикновено се регулират от професионални организации, етичен кодекс и подлежат на лицензиране и сертифициране. Професионалната подготовка на медиаторите в България се развива, от една страна съобразявайки се с издадените международни актове и актове на Европейския съюз в областта, а от друга – с посочената национална правна рамка.
В рамките на проекта се проведе изследване сред медиатори, обучителни организации, съдии и граждани, участвали в процедура по медиация, от което се установи необходимостта от усъвършенстване на националната нормативната рамка, касаеща професионалните компетенции на медиаторите.[4] За целта главно се сочи допълването на Наредба №2, свързано с обучението на медиаторите чрез разработване на поведенчески модели за работа в среда различна от прекия контакт със спорещите страни, каквато е онлайн процедурата по медиация и презграничната медиация. Има необходимост от допълване на наредбата относно изискванията, които се предявяват към организациите, които обучават медиатори, така че обществото да разполага с компетентно подготвени медиатори, които да отговарят на определени единни стандарти за сертифициране на професионален медиатор. До този момент такива стандарти липсват и всяка организация включва самостоятелно разработени методи на преподаване, по свой собствен модел за обучение, както и за оценяване на медиаторите. Това неминуемо води до голямо разнообразие в обучението, респективно до различни по вид натрупани компетенции на медиаторите.
От изключителна важност е разработените Стандарти за обучение на медиатори да бъдат одобрени и прилагани от организациите, които обучават медиатори. Това ще е стъпка в правилната посока, още повече, че подобен ход отговаря на Европейския кодекс за поведение за медиатори, подкрепен от Европейския съюз, който насочва организациите, които извършват услуги по медиация, да спазват вече утвърдените с предходни актове принципи за провеждане на процедурата по медиация при гражданскоправни, семейни, търговскоправни спорове и някои други специфични спорове. По силата на Европейския кодекс за поведение за медиатори страните-членки на ЕС запазват правото си да определят в националното си законодателство процедурата, обучението и правилата за поведение на медиаторите, съобразявайки се с видовете услуги, които се предоставят на гражданите, както и начините за заплащане на услугата на медиатора, като се поставя условие, че медиаторите следва да бъдат запознати със съществуването на кодекса.
За да може да се приемат горепосочените Стандарти за обучение на медиатори, има необходимост от обединение на медиаторите в национална представителна професионална организация, която да може да изпълнява регулаторно-контролни функции по отношение на организациите обучаващи медиатори, задължение да се следи за качеството на услугата, да се защитават професионалните интереси и достойнството на медиаторите и да се популяризира процедурата по медиация. Подобна подкрепа от страна на медиаторската общност ще направи възможна промяната и ще спомогне за включването на професията „медиатор“ в Националната класификация на професиите и длъжностите, в сила от 2011 г. Така медиацията ще има по-голяма публичност и по-висока степен на доверие от страна на гражданите, при използване на услугата медиация. Остава да бъдат приложени усилия и от страна на министъра на правосъдието, като държавен орган, натоварен с правомощия в областта на медиацията по смисъла на ЗМ, за да съдейства при законодателните промени, касаещи правния статут на медиатора до степен, която да позволи включването на професията „медиатор“ в Националната класификация на професиите и длъжностите.
Медиаторите в България не получават професионалната подкрепа за развитието на професията, независимо, че след приемането на ЗМ бе структурирана Национална асоциация на медиаторите (НАМ) [5], като национален орган за защита и подпомагане на интересите на медиаторите и на организациите, които обучават медиатори и тези, които предоставят услуги по медиация. Целта на организацията е свързана основно с изработване на политики в областта на медиацията, популяризиране на процедурата, като алтернативен способ за разрешаване на спорове, осъществяване на комуникация на всички заинтересовани страни от развитието на медиацията в България, подпомагане на държавата в законодателни инициативи. Независимо от факта, че министърът на правосъдието има свой представител в управителния съвет на НАМ, организацията не изпълнява в пълен обем целите, които си е поставила и има нужда от преосмисляне на целите свързани с дългосрочното ѝ развитие. Медиаторите в страната се нуждаят от подобна професионална подкрепа, за да може професията на медиатора да се развива до равнище, което да отговаря на съвременните изисквания и тенденции в областта на медиацията. Ето защо, налице е необходимост от обединение на усилията на всички обучени медиатори и организации с цел регулиране и контрол на дейността на медиаторите.
Експертите, ангажирани в настоящия проект намират, че тази дейност може да бъде поета от НАМ. Има очакване това да се случи, при определени ясни правила, свързани с усъвършенстване на нормите в Устава на НАМ, свързани с контрола върху обучението. Становището е, че това може да стане чрез въвеждането на високи изисквания при образователния ценз, необходим за сертифицирането на медиаторите и контрол върху качеството на предлаганата услуга по медиация. Членовете на НАМ са свободни да създадат правилата, по които дейността да се развива, при висока представителност на взетите решения, с цел издигане на ролята на професионалния медиатор в обществото, при спазване на етичните правила за поведение на медиатора.
Всички изброени промени изискват безусловна подкрепа от страна на държавата, свързана с допълнителна законова регламентация, за да може медиаторите да принадлежат към общност с ясни перспективи за развитие на професията в национален мащаб. Затова намираме, че обединението на медиаторите ще насочи дейността в правилната посока. Освен това, приетият от Министерство на правосъдието механизъм за осъществяване на контрол върху дейността на организациите, които обучават медиатори[6], по смисъла на Наредба №2, не може да функционира, защото няма критерии, по които организациите да бъдат проверявани от оторизирани от министъра лица. В случай, че медиаторите се обединят в професионална организация, приемането на Етичен кодекс от всички медиатори, ведно с механизми за контрол на дейността, би спомогнало за издигане на престижа на професията „медиатор“, особено в настоящия момент, когато усилията на общността са насочени към прецизиране на споровете, по които може да се използва медиация, включително и при задължително напътване към медиация в рамките на съдебно производство.
