Съдия Елизабет Стонг:

Медиацията е отличен инструмент при личен фалит

Въпреки стигмата, стотици хиляди американци подават молби за обявяване в несъстоятелност, за да получат втори шанс, обяснява дългогодишният съдия от Ню Йорк

Павлина Желева 26 март 2018, 8:07 8584 4

Съдия Елизабет Стонг

Елизабет Стонг е съдия в Съда по несъстоятелността на Източен окръг Ню Йорк от 2003 г. Преди това е била партньор и сътрудник в кантората Willkie Farr & Gallagher в Ню Йорк, сътрудник в Cravath, Swaine & Moore.

Съдия Стонг е член на Съвета за международни отношения и на Съвета и Комисията по членството на Американския правен институт. Тя е и член на борда на P.R.I.M.E. Finance, международна организация за разрешаване на спорове, която насърчава обучението на съдии по сложни финансови спорове, и член на борда на директорите на Нюйоркската асоциация на Юридическия факултет на Харвард.

Съпредседател е на Нюйоркския клон на Фондацията на американската адвокатска колегия. Член е на Съвета на бизнес секцията на Американската асоциация на юристите и на Борда на директорите на Нюйоркския правен институт. Хоноруван преподавател е в Юридическия факултет на Бруклин и в Юридическия факултет на Университета Сейнт Джон.

Съдия Стонг участва активно в изграждане на съдийски умения на международно ниво, като е обучавала съдии на пет континента. Консултирала е Върховния съд на Китай и Върховните народни съдилища в Пекин и Гуанджоу.

В миналото е била председател на Асоциацията на Юридическия факултет на Харвардския университет, вицепрезидент на Федералния адвокатски съвет и секретар на Секцията по бизнес право на Американската асоциация на юристите.

Съдия Стонг е носител на наградата „Фрида Нисневиц за безвъзмездна служба“ на Бруклинската адвокатска колегия, наградата на името на почитаемата Сесилия Х. Гоец на Нюйоркския кредитен институт, наградата на Секцията по бизнес право на Американската асоциация на юристите, наградата „Везните на правосъдието“ на MFY Legal Services.

Придобила е бакалавърската си степен „с почести“ и магистърската си степен от Харвардския университет.

Съдия Стонг е в България по проект „Мрежа на американските съдии за България“ изпълняван от Българския институт за правни инициативи и подпомогнат от Америка за България и утре ще участва в конференция „Фалитът на физически лица – възможности и перспективи“, организирана от омбудсмана Мая Манолова и от БИПИ.

Съдия Стонг, въз основа на вашия опит, бихте ли препоръчала въвеждането на процедура по несъстоятелност за физически лица в България?

Силно подкрепям съществуването на процедура за фалит за физически лица. В Съединените щати тази възможност произтича от Конституцията, която предвижда, че по този важен въпрос ще има единен федерален закон и регулацията на материята няма да бъде оставена на отделните щати. Интересно е да се отбележи, че другият въпрос, за който в Конституцията има подобна клауза, е натурализацията. Тя предвижда, че ще има правила на федерално ниво, по които желаещите могат да придобият американско гражданство.

И двете разпоредби отразяват идеята за „втори шанс“. Фалитът за физически лица до голяма степен е точно това – втори шанс за честния, но злощастен длъжник, т.е. човек, който просто не е в състояние да плати дълговете си.

Какви са аргументите „за“ и „против“ въвеждането ѝ?

За тези почти 15 години, през които съм съдия по несъстоятелност, съм имала хиляди случаи на фалит на физически лица. Най-често той е предизвикан от неочаквана житейска ситуация – загуба на работата, заболяване в семейството, голям инцидент или щета, развод или друго неочаквано предизвикателство, което оставя длъжника с повече разходи, отколкото може да плати. Често хората мислят, че могат да се справят сами – в края на краищата те са оптимисти и правят всичко възможно, за да свържат двата края. Понякога използват кредитните си карти, за да посрещнат всекидневните си разходи, а когато превишават баланса си, си вадят нова.

Предимствата на процедурата по обявяване в несъстоятелност на физически лица за длъжника са, че той получава възможност да започне отначало и да преодолее ситуацията, която е довела до затрудненията му. За кредитора, разбира се, предимствата са, че ще му бъде платено толкова, колкото длъжникът успее да събере, според реда за удовлетворение на вземането му.

Недостатъците на процедурата за длъжника са, че тя е обременителна, изисква разкриване на огромна информация за всички приходи, активи и дългове и е скъпа – таксата за подаване на молбата е над 300 долара, но все пак човек с много нисък доход може да бъде освободен от нея. За кредиторите недостатъците са, че когато бъде заведено делото, техните индивидуални действия по събиране на вземането спират, тъй като те могат да се удовлетворят в производството по несъстоятелност.

Кой може да обяви фалит?

Законът за несъстоятелността е федерален закон, установен в Раздел 11 от Кодекса на САЩ (кодификация на федералното законодателство на САЩ – бел. ред.). Има два варианта – ликвидация и реорганизация.

Глава 7 предвижда ликвидация и тази процедура е достъпна за физически лица и фирми. На длъжника се назначава синдик, определя се и съдия по делото, но в повечето случаи по Глава 7 то се ръководи от синдика, без да се налага да се включва съдията. Синдикът провежда разследване, секвестируемото имущество на длъжника се разпродава, а постъпленията се разпределят на кредиторите според реда на удовлетворяването им. В повечето случаи на ликвидация на физически лица няма активи, които да бъдат разпределени и делото приключва за от три до шест месеца.

Глава 11 предвижда реорганизация. От тази процедура може да се възползват както физически лица, така и фирми. За разлика от ликвидацията, тук не се назначава синдик. Делото се възлага на съдия и той има активна роля в ръководството на процеса по реорганизация.

Най-известните фалити на търговци са дела по Глава 11 и при тях длъжникът може да разчита на адвокати, счетоводители и бизнес съветници. По-малките предприятия, а дори и съвсем малките бизнеси, също могат да използват Глава 11 за успешна реорганизация. Физическите лица със значителни дългове също могат да подадат молба по Глава 11. Целта на това производство е да бъде утвърден план за реорганизация, а за да се случи това, резултатът от прилагането му трябва да е поне малко по-добър за кредиторите от този при ликвидация. Понякога описвам тази процедура така: „Никой не печели, докато всички не спечелят, поне малко“.

Глава 13 предвижда нещо като реорганизация, чиято цел е да се състави погасителен план, който да бъде изпълняван в продължение на от три до пет години. Тази процедура е достъпна само за физически лица. При нея се назначава синдик, определя се и съдия по делото, а длъжникът предлага на кредиторите план за погасяване на задълженията си. Планът се изпълнява като плащанията се правят на синдика и се утвърждават от съда.

Обикновено случаите на несъстоятелност по Глава 13 са полезни, когато едно семейство изостане с плащанията по ипотечен кредит и тази процедура му позволява да спаси дома си. Подобно на Глава 11, целта на делото по Глава 13 е да бъде утвърден погасителен план и за целта това, което получават кредиторите, трябва да е поне малко по-добро от това, което биха взели, ако активите на длъжника, включително и домът му, бъдат продадени.

Има ли разлика в процедурата според това дали задълженията са малки или големи или съответно дългът е обезпечен или не?

В основата си процедурите са еднакви за малки и големи, за обезпечени и необезпечени дългове. Всички се провеждат от съда по несъстоятелност, въз основа на един и същи закон – Федералният кодекс за несъстоятелността. Почти всички дела започват по молба на длъжника, въпреки че има и случаи, когато е възможно това да стане и по искане на кредитор. Освен това всяко откриване на производство по несъстоятелност води до временно спиране, мораториум, на индивидуалните усилия на отделния кредитор да събере вземането си. Възможно е дадено индивидуално принудително изпълнение да бъде освободено от този мораториум, но само с разпореждане на съда след подадена изрична молба и проведено заседание за изслушване на искането.

Колко време продължава делото за фалит при различните процедури?

Продължителността на делото зависи от главата, по която се провежда и от сложността му. Един обикновен случай по Глава 7 на физическо лице без активи може да отнеме само три месеца, но обичайно продължителността му е от три до пет месеца. Схемата на плана за погасяване по глава 13 на физическо лице предвижда плащания за период от три до пет години. А делото за реорганизация по глава 11 може да отнеме няколко месеца или няколко години, с чести изслушвания в съда и с участието на адвокати и други специалисти.

Какви са последиците от обявяване във фалит, има ли някакви дългосрочни негативи?

Подаването на молба за обявяване на фалит остава в кредитната история на човек за около осем години. Това е публична информация, тъй като всички съдебни документи обикновено са достъпни за обществеността. В някои случаи при подаване на молба за работа от кандидата може да бъде поискано да разкрие дали някога е искал да бъде обявен във фалит, но е недопустимо да бъде дискриминиран заради това.

Има своеобразна стигма, свързана с подаването на молба за фалит. Но в същото време всяка година стотици хиляди хора подават молби, за да се защитят чрез несъстоятелността, макар че почти всички го правят с голямо нежелание и само защото са смазани от дълговете си и нямат надежда, че ще ги изплатят.

Обикновено личният фалит се свързва с възможността да започнеш отначало, вие също подчертахте, че това е целта му, но получава ли се на практика?

Да, така изглежда. Върховният съд обяви фалита за „ново начало за честния, но злощастен длъжник“ и това има своите корени в Конституцията на САЩ. Както казах, всяка година стотици хиляди хора използват тази възможност, и да се надяваме, че тя помага да се освободят от дълговете си и ще им даде шанс да започнат отначало. Струва си да се отбележи, че чрез процедурите по несъстоятелност се изплащат милиони долари от дълговете на физически лица, както чрез синдиците по Глава 7, така и чрез погасителните планове по Глава 13. Така фалитът носи удовлетворение и слага край и на проблемите на кредиторите.

Как съдията предпазва интересите на кредиторите? И въобще как те участват в процедурата по фалит на физическо лице?

Съдиите защитават интересите на кредиторите – и на всички страни – по няколко начина. Първо, тъй като фалитът е съдебен процес, съществуват основните изисквания за уведомяване, прозрачност и за провеждане на справедлив процес. На длъжника ще му много трудно да укрие имущество в този федерален съдебен процес, при който от всички участници се очаква най-високо ниво на почтеност.

Второ, тъй като делото по несъстоятелност е колективен процес, в който участват всички кредитори, те са сигурни, че ще получат вземането си, според реда за удовлетворяването им. Извън процедурата по несъстоятелност, индивидуалното събиране на вземането може да се превърне в надбягване до съда, при което всеки кредитор рискува, че друг може да предяви претенции към по-голям дял от имуществото на длъжника, отколкото има право. В процеса по несъстоятелност вземанията на кредиторите се изплащат в съответствие с техния относителен приоритет и в равни относителни дялове, според размера на дълга.

Трето, тъй като процесът по несъстоятелност е прозрачен, чрез електронната система на съда кредиторите получават достъп до информация за финансовото състояние на длъжника, с която не са разполагали досега.

Вие имате значителен опит с медиацията в случаи на несъстоятелност. Помага ли тя, за да се намери най-доброто решение за длъжника и за кредиторите му?

Медиацията е отличен инструмент за намиране на консенсусни решения на проблемите при несъстоятелност. Тя е полезна за постигане на съгласие за погасителния план или за този за реорганизация, за разглеждането на спорен дълг, за определянето на това дали длъжникът може да бъде освободен от даден дълг или не, и въобще за разрешаването на повечето видове спорове, които възникват в случаи на фалит.

Медиацията работи по няколко причини, включително и защото при несъстоятелност, може би е по-добре всеки да помисли за компромис, тъй като по всяка вероятност длъжникът няма достатъчно средства, за да плати на всички кредитори. Освен това е възможно страните вече от дълго време да са въвлечени в съдебни спорове за индивидуалните дългове.

Медиацията работи, защото чрез нея страните могат да постигнат споразумение, което отговаря по-добре на интересите им, отколкото това, което би им наложил съда с решение.

Особено полезен процес, който съдилищата ни са създали, е т. нар. „намаляване на загубите“. При него съдът може да напъти длъжника и банката, отпуснала му ипотечен кредит за жилище, към процедура, при която те обменят информация и преценяват дали условията по ипотеката може да бъдат променени. Това може да доведе до предоговаряне на ипотечния кредит – така длъжникът получава втори шанс, а банката преобразува лошия кредит.

На какво основание може да бъде отхвърлена молба за фалит?

Някои молби биват отхвърлени, тъй като длъжникът е бил недобросъвестен или дори е действал с измама. Освен това има дългове, от чието плащане не може да бъде освободен – текущи данъчни задължения, детска издръжка, дългове, които са резултат от измама или злоупотреба с доверителни (фидуциарни) взаимоотношения. Но такива случаи са относително редки.

Всъщност в САЩ има ли несеквестируемо имущество?

Американската система за фалит защитава или изключва някои активи от кредиторите. Това се дължи на разбирането, че кредиторът не трябва да може да вземе абсолютно всичко от някой, който му дължи пари. Ако длъжникът остане без необходимото за посрещане на най-ежедневните му нужди като дрехи, домакински стоки и основен подслон, обещанието за ново начало на закона за несъстоятелността, би било кухо.

Кои са основните предизвикателства в процедурата по личен фалит – не само за страните, но и за съда и за експертите, които участват в нея?

Едно от тях е, че процесът е много труден без адвокат, а не всеки може да намери или да си позволи такъв. Друго предизвикателство е, че процесът е много човешки и често хората подават молба за обявяване на фалит след истинска трагедия в живота си, като тежко заболяване, загуба на работа, смърт на член на семейството. Друг път хората подават молба, защото малко по малко са се оказали смазани от дългове, без значение колко упорито са се опитвали да се справят. Понякога длъжникът и неговото семейство просто не разполагат с достатъчно доходи, за да спасят дома си или да изпълняват погасителния план.

В същото време за съда тези предизвикателства са и възможност да се установи дали длъжникът може да успее и да започне на чисто, както предлага законът за несъстоятелността и дали кредиторите ще получат парите си.