На шестата година
Мегаделото за САПАРД приключи с оправдателни присъди и в спецсъдилищата
Мегаделото за източване на над 14,5 млн. лева от САПАРД приключи с оправдателни присъди и обиколката си в специализираните съдилища, която продължи 6 години.
Проверка на „Лекс“ показа, че и Апелативният специализиран наказателен съд (АСНС) е оправдал Марио Николов, съпругата му Марияна и подсъдимите с тях още шестима души. Делото пред втората инстанция приключи за две години, макар да беше обявено за решаване още в началото на миналата година, решението по него е от 27 февруари 2020 г.
Според обвинението Марио Николов, съпругата му Марияна, Иван Иванов, Радмил Петров, Валентин Ангелов, Ана Шаркова, Лазарина Георгиева и Петя Хаджииванова са действали като престъпна група, която чрез документни престъпления е източила милионите от САПАРД. Това ставало чрез закупуване на стари машини за месопреработка от Германия на завишени цени, които били представяни за нови и след това Николов и подсъдимите получавали субсидии за тях.
С решението на състава на АСНС с председател Веселина Вълева и докладчик Румяна Илиева е потвърдена оправдателната присъда на съдия Мария Кавракова от спецсъда.
Апелативните съдии са прекратили делото по отношение на Георгиева и Иванов и участието им в престъпната група, тъй като за тях и давността вече е изтекла. Това не е изненадващо, тъй като съдебната сага започна преди 12 години в Софийския градски съд (СГС ) и през 2010 г. Марио Николов беше осъден на 12 години затвор, а тежки присъди получиха и други от подсъдимите. Оправдани още тогава бяха Радмил Петров и Петя Хаджииванова, а пред Софийския апелативен съд (САС) след това прокуратурата не протестира техните присъди и те влязоха в сила. През 2012 г. САС отмени всички присъди по делото и го върна на прокуратурата, а в началото на 2014 г. обвинителният акт отново беше внесен, но вече в Специализирания наказателен съд, който оправда подсъдимите през 2017 г.
Още в началото на разследването делото беше разделено, като отделно вървеше процес и за изпиране на парите, който приключи окончателно с оправдателни присъди. Именно това разделяне обаче минира процеса, тъй като материали са отделяни от едното в другото производство и спецсъдът констатира, че делото страда от изначален доказателствен дефицит.
Втората инстанция споделя изводите на съдия Кавракова, че произволно и без доказателства, в обвинителния акт се казвало, че през 2002 г. Николов създал престъпната група, с която „да се възползва от облагите на САПАРД“.
Докато делата в България се прехвърляха от един съд в друг, още през 2008 г. в Германия бяха осъдени сочените за съучастници в схемата за измами с фондове – Улрих Райзахер и Михаел Енгелхарт. От Германия изпратиха информация до българските власти за комуникациите на Райзахер и Енгелхарт, като посочените имена бяха на Марио Николов, Анна Шаркова, Радмил Петров и Петя Хаджииванова. Ставаше дума за изпращани имейли, в които е уговаряната продажбата на машините. Чужденците са давали и обяснения в хода на делото срещу тях, но те не бяха приети от съдилищата в България.
Пред апелативния спецсъд прокуратурата е поискала подсъдимите да бъдат осъдени евентуално за измама, ако не за документни престъпления, каквито са обвиненията им.
В решението обаче се казва, че това няма как да стане, тъй като въпросните документи не са останали неизползвани, за да става дума за измама, а именно с тях подсъдимите са кандидатствали за субсидии. Според АСНС е безспорно, че подсъдимите са използвали описаните от прокуратурата заявки и фактури за машини. Съдът обаче подчертава, че тези документи не са „престъпно съставени“, защото отразяват реално извършени продажби, а доказателства за занижени цени няма.
„Вменените от държавното обвинение факти за невярно съдържание на използваните фактури, изразяващо се в завишена стойност на закупените стоки – машини за месопреработвателната промишленост и удостоверяване, че те са нови и неупотребявани, правилно са оценени от СНС като изцяло доказателствено неподкрепени“, се казва в решението.
В него съдиите обясняват още, че дори и въпросните фактури да са били неверни по съдържание, те не са документите, въз основа на които са изплатени субсидиите и затова не може с тях да е осъществена документната измама.
„Това е така, защото правопораждащият факт за отпускане на безвъзмездна финансова помощ не е самата фактура или декларация, самостоятелно или заедно, а договорите, сключени между Държавен фонд „Земеделие“ и търговските дружества“, пише АСНС.
По отношение на въпроса дали машините са стари, още първата инстанция обясни, че изискванията за предоставяне на пари по предприсъединителните програми са били ясни – пари не се отпускат за закупуване на оборудване втора употреба. Т.е. напълно допустимо е машините да са произведени отдавна, но никога да не са използвани. Затова според съда, прокуратурата е трябвало да докаже, „не дали въпросните машини са нови, а отрицателният факт, че машините вече са били употребявани“.
Решението не слага точка на съдебната сага, тъй като прокуратурата може да го протестира пред Върховния касационен съд.
11
Коментирайте
Много е странно колко маловажни изглеждат тези новини сега. И с колко различни очи човек гледа дори новините. Вече не гледам репортерките дали са мацки, а си поставям въпроса защо не са с маски, когато подават микрофоните.
Да, дори тези на снимките им се чудиш какво са се скупчили така и без маски 🙂
Трябва да правиш разлика между стари и втора употреба. Особено в ОА
Абе, далаверата е била дебела, просто не е имало желание да се стига до осъждане, а това нежелание може да е било и стимулирано.
Сега заради коронавируса явно ще си поприпомним брадясали истории като тази, „карантинираните“ ще почнат да си изписват залежалите решения…
Ама това нещо не приключи ли преди 5-6 години!
Катастрофира в нормалните съдилища и го пратиха в реанимацията на спецовете. Ама положителното е, че дори и там не всичко е само политическа воля.
„Злодедят“ Калпакчев го каза още преди ен на брой години, ама… кой да слуша. Срамота е, когато системата се върти на халос за подобни пробити обвинения
Това дело беше заразено от самото начало с вируса на некадърността, ако мога така да се изразя, та предвид възрастта му, изглежда обречено.
Хаха, много актуален коментар, колега 😉
Хайде сега и ВКС за Полфрийман с едно решенийце да излезе…