Мая Манолова атакува 7 разпоредби от Изборния кодекс в КС
По-малко от месец преди изборите за Европейски парламент омбудсманът Мая Манолова оспори в Конституционния съд (КС) седем разпоредби на Изборния кодекс (ИК). Те според нея противоречат на принципите на демократичната и правова държава и на политическия плурализъм (пълния текст на искането ѝ виж тук).
Поради малкото оставащо време, КС няма как да излезе с решение преди евроизборите, но то евентуално може да доведе до промени за местния вот през есента.
На практика Манолова настоява за противоконституционни да бъдат обявени новите разпоредби от Изборния кодекс, с които се ограничи броят на актовете на Централната избирателна комисия (ЦИК), които подлежат на съдебен контрол. Като тя е изброила, че след последните изменения в ИК от 49 вида решения на ЦИК пред съда може да се оспорват 18.
„В случая с въвеждане на необжалваемост на важни актове на ЦИК законодателят, в противоречие с Конституцията, поставя преграда за съдебна защита на избирателното право в нарушение на основните конституционни принципи за всеобщо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване като създава опасност за свободното и демократично провеждане на изборите. Така извън възможността за съдебно обжалване ще останат актовете на ЦИК, с които се осигурява възможност на всеки избирател да прави справка в регистъра със своя единен граждански номер, с които се издават методически указания за работата на избирателните комисии по прилагането на кодекса и с които се публикуват резултатите от изборите, включително от машинното гласуване, по избирателни секции“, пише Манолова в искането си до КС.
Като твърди, че на практика се допуска чрез методически указания ЦИК превратно да тълкува и прилага Изборния кодекс, без актовете ѝ да може да бъдат обжалвани за законосъобразност пред съдебен орган. При подобна ситуация съществените пороци в методическите указания биха рефлектирали върху изборния резултат, а той ще може да бъде оспорван едва след изборите пред Конституционния съд, пише Манолова.
Тя дава следния пример: „Ако ЦИК в своите методически указания посочи, че генерираните от машините за гласуване контролни разписки не се броят от секционните комисии преди попълването на секционните протоколи, с цел контролна проверка на резултатите от машинното гласуване, то при съмнение за манипулиране на програмите на машините за гласуване, никой избирател или политическа сила, участваща в изборите, няма да има възможност да атакува пред съд методическите указания на ЦИК“.
Омбудсманът твърди, че са противоконституционни и разпоредбите (чл. 73, ал. 1, чл. 88, ал. 1), с които се предвижда решенията на районна или общинска избирателна комисия да могат да се оспорват в тридневен срок от обявяването им пред Централната избирателна комисия, а след потвърждаването им от ЦИК – пред тричленен състав на административния съд по местонахождение на съответната избирателна комисия. Манолова настоява за отмяната и на чл. 201, ал.1 от ИК, който урежда реда за оспорване при нарушаване на реда за провеждане на предизборната кампания. Предвидено е при произнасяне на районната или общинската избирателна комисия, решенията им да може да се оспорват пред ЦИК в срок до 24 часа от обявяването. А решението на РИК и ОИК, потвърдено от ЦИК, подлежи на обжалване пред тричленен състав на местния административен съд.
„Предоставянето на този контрол на административните съдилища би довело до противоречива практика по еднакви казуси и би могло да се отрази негативно върху свободното и демократично провеждане на изборите. Върховният административен съд в този случай не би могъл да упражни конституционното си правомощие по чл.125, ал.1 от Основния закон да осъществява върховен съдебен надзор за точното и еднакво прилагане на законите в административното правораздаване“, твърди Манолова.
Тя атакува и въвеждането на решения с обикновено мнозинство за изборните комисии. Като заявява: „Именно политическата неутралност на изборната администрация е гаранция за принципа на политическия плурализъм при провеждането на свободни и демократични избори“.
Конституционният съд вече образува дело, а за докладчик по него беше определен Филип Димитров.
5
Коментирайте
Манолова просто показва, че местните избори са по-важни от тези за ЕП. Или пък това е вид прогноза за предсрочни парламентарни избори?
Много сме далеч от политическата неутралност на изборната администрация.
Браво на нея! Ако промените бъдат приети, ще се ограничи до минимум възможността за спекулация с резултатите.
Е, сети се кога. Надали решението ще излезе и до есента.
А Манолова спомена ли на кои избори точно ще се кандидатира? Чакаме с трепетно вълнение…