Магистрат може да бъде административен ръководител само два последователни мандата през целия си професионален стаж. Това е становището на Съюза на съдиите в България до Конституционния съд по дело, образувано по искане на главния прокурор Сотир Цацаров за тълкуване на чл. 129, ал. 6 от основния закон.

Въпросната разпоредба „допуска два последователни мандата за целия професионален стаж на даден магистрат, независимо дали в един или повече органи на съдебната власт“, казват от организацията като позицията им не е изненадваща.

От ССБ добавят, че въпросната разпоредба сочи, че определена длъжност може да се изпълнява от един и същ човек ограничено време. Позовавайки се на практиката на Конституционния съд от организацията напомнят, че мандатът има две съставки – съдържателна, която се отнася до функциите, които следва да се изпълняват и времева, която се отнася до срока, в който тези функции ще се изпълняват. „Тоест за целите на разбирането и тълкуването на конституционната разпоредба на чл. 129, ал. 6 следва да се изясни на първо място за каква длъжност става въпрос и после за какъв времеви период. Разбирането, че невъзможността за заемане на повече от два последователни мандата се новира при преместване от един в друг орган на съдебната власт почива на схващането, че административен ръководител на районен съд Троян и административен ръководител на районен съд Карлово са различни длъжности. Считаме, че това разбиране е концептуално погрешно, тъй като водещи при определяне на една длъжност следва да са функциите, които ще се изпълняват, а не мястото, на което ще бъдат изпълнявани“, изтъкват от организацията. И добавят, че функциите на административния ръководител в органите на съдебната власт са еднакви във всички органи, става дума и за една длъжност.

Що се отнася до ограниченията във времето на мандата, то целта е ясна – да се ограничи възможността длъжността да се заема за повече от десет години, а това дали става въпрос за десет години в рамките на целия професионален стаж на даден магистрат или само по отношение на кариерата му в един орган на съдебната власт зависи изцяло от възприетото определение за понятието „длъжност“, е позицията на ССБ. И добавят, че ако се възприеме тезата, че ограничението за заемане на длъжност „административен ръководител“ се отнася само до един орган на съдебната власт, то теоретично един магистрат може да прекара целия си професионален стаж, изпълнявайки само тази длъжност, а това практически го прави безсрочен.

В подкрепа на тезата си от организацията цитират изказване на Камелия Касабова, която е един от вносителите на измененията на Конституцията през 2003 г. и в частност чл. 129, ал. 6 от нея. Касабова тогава казва: „Магистрат, придобил качеството несменяемост, може да заема ръководна длъжност, да бъде преизбран на друга ръководна длъжност, но след изтичане на мандата остава в системата на съдебната власт. Различно е положението при онзи магистрат, които загубвайки своя статут на несменяемост, напуска съдебната система. Предложената промяна има дисциплиниращ ефект и ще създаде условия за по-голяма динамика и развитие на кадрите в самата съдебна система.“

Според ССБ от думите й става ясно, че целта на конституционния законодател е била да ограничи заемането на ръководна длъжност до два пъти в професионалния стаж на даден магистрат. Това се потвърждавало и от изказване на друг вносител по онова време – Любен Корнезов. Той подчертал необходимостта от ограничаване на възможностите за заемане на длъжността административен ръководител, за да не се получава ситуация, в която „и днес из висшите коридори на съдебната власт виждаме хора, които в живота си не са решили нито едно дело. Все едно е да бъдеш главен хирург на България, без да си направил нито една операция.“.

И още цитати, този път от проф. Анелия Мингова, която е казала, че зад въвеждането на мандатността на длъжността административен ръководител стои именно стремежът ограниченията да служат като защитен механизъм: „Мандатността на всички нива е гаранция срещу опасността от злоупотреба с власт, безотговорността и безконтролността, корупцията и чувството за феодално високомерие.“ В този дух е било и становището на Константин Пенчев (по онова време депутат): „Така че с тази уж скромна промяна, ние даваме възможност способните, амбициозните магистрати да растат в кариерата, да се движи тази система, да се движи, макар и вътре в себе си, да не бъде застояла, което безспорно ще доведе до един прогрес.“

Според ССБ цитатите помагат да се разбере волята на конституционния законодател и какъв смисъл е дал на въпросната разпоредба. А той е – да се ограничат мандатите до два за цялата кариера.

По-нататък от съюза правят синтактичното и лексикално тълкуване на разпоредбата на чл. 129, ал. 6 от основния закон. И стигат до следния извод – никъде в нея не се говори за право на повторно назначаване на същата или съответна длъжност. „Разпоредбата не съдържа изрично предписание в кои органи на съдебната власт административните ръководители имат право на повторно назначаване. От това следва единствено и само, че те имат право на повторен мандат, като могат да изберат да го използват както на същата ръководна длъжност, така и на длъжност в друг орган. Това, което е било водещо за конституционния законодател, е било да посочи времевото ограничение. Тълкуване в смисъл, че става въпрос само за един единствен орган на съдебната власт, означава превратно тълкуване и заобикаляне на действителната цел на конституционната разпоредба“, изтъкват от ССБ.