Конституцията не ограничава съдиите, прокурорите и следователите до два началнически мандата в системата през цялата им кариера. Това реши днес Конституционният съд (КС).

Решението е взето единодушно с 11 гласа, като от днешното заседание е отсъствала проф. Цанка Цанкова, научи „Лекс“.

Делото в КС, станало известно като казуса за вечните началници в съдебната власт, започна по искане на главния прокурор Сотир Цацаров за тълкуване шестата алинея на чл. 129 от основния закон. Текстът от Конституцията гласи: „Административните ръководители в органите на съдебната власт, с изключение на тези по ал. 2 (председателите на ВКС и ВАС и главният прокурор – бел.ред.), се назначават на ръководната длъжност за срок от пет години с право на повторно назначаване“.

Главният прокурор поиска КС да сложи край на споровете дали изразът „с право на повторно назначаване“, използван от конституционния законодател, означава възможността за назначаване на ръководен пост на до два мандата за целия професионален стаж на магистрата (независимо дали в един и същ, или в различни органи на съдебната власт) или трябва да бъде разбиран като забрана един магистрат да ръководи конкретен орган на системата за повече от 10 години.

КС е приел в решението си втората теза. И е коментирал, че независимо, че може да има възражения, че се създава съдебна номенклатура, в крайна сметка отговорност на Висшия съдебен съвет, а не на конституционния законодател, е да решава този въпрос. Т.е. ВСС е този, който с произнасянето си по всяко решение за административен ръководител може да реши, че той твърде дълго заема началнически постове в системата и да не го назначи.

„Той (законодателят – бел. ред.) е създал конституционен механизъм, а именно специален орган, Висшия съдебен съвет, натоварен с отговорността за назначенията на магистрати, който следва да взема решения във всички конкретни случаи и чиято отговорност е да провежда кадрова политика, която да не допуска създаването на „съдебна номенклатура“, пише в решението. И се подчертава, че „провеждането на качествена кадрова политика е възложено на Висшия съдебен съвет, като независим орган на съдебната власт“. „С оглед на оптималното функциониране на този модел на законово ниво са въведени конкурсното начало и процедурите по атестиране, приложими и спрямо кандидатите за административни ръководители. Създаването на допълнителни правни прегради за заемането на ръководни постове трябва да бъде оправдано само от съществени цели и съображения, произтичащи от буквата или духа на основния закон“, заявяват конституционните съдии.

В решението си КС прави и граматическо тълкуване на чл. 129, ал. 6 от Конституцията. И заради употребения израз „се назначават на ръководнаТА длъжност“ е достигнал до извода, че става въпрос за ограничение на до два мандата на конкретен началнически пост в системата.

Освен това обаче конституционните съдии са направили и тълкуване с оглед целта на разпоредбата, като са изследвали мотивите, с които през 2003 г. Народното събрание прие въпросната разпоредба в Конституцията.

С днешното си решение КС потвърди практиката на всички състави на Висшия съдебен съвет от 2004 г. досега, че няма пречка един магистрат след като е бил ръководител на даден съд или прокуратура за два мандата от по 5 години, след това да оглави друг орган от системата.

Действащият ВСС само за кратко застъпваше обратното становище, като отказа да назначи няколко магистрати на началнически постове, приемайки, че са превишили допустимите по Конституция два мандата. Когато кадровиците трябваше да приемат становище по конституционното дело обаче мнозинството застъпи тезата, че няма пречка един магистрат след като е бил ръководител на даден съд или прокуратура за два мандата от по 5 години, след това да оглави друг орган от системата.

Коментирайте

avatar