Либийските мъчители са осъдени да платят 500 000 лева на медицинската сестра Валя Червеняшка
Искът ѝ е разгледан от Софийския градски съд по Гражданския кодекс на Либия
Още една от медицинските сестри, която беше изтезавана и осъдена в т.нар. „СПИН процес“ в Либия, успя да осъди мъчителите си.
От Софийския градски съд (СГС) съобщиха, че 12 от мъчителите на Валя Червеняшка са осъдени да ѝ изплатят обезщетение за неимуществени вреди от 500 000 лева. Решението на съдия Петя Алексиева е от понеделник и идва на осмата година от завеждането на делото. Преди година и медицинската сестра Нася Ненова осъди мъчителите да ѝ платят половин милион лева за изтезанията и още над 26 000 лева за имуществени вреди.
Кристияна Вълчева, Нася Ненова, Валентина Сиропуло, Валя Червеняшка, Снежана Димитрова и палестинският лекар Ашраф ал-Хаджудж бяха арестувани в Триполи през 1999 г. След това бяха обвинени, че са заразили със СПИН 400 деца, както и в заговор срещу Джамахирията. Първоначално бяха осъдени на смърт, а през 2007 г. Висшият съдебен съвет на Джамахирията замени смъртните им присъди с доживотен затвор. Последва разрешение наказанията да бъдат изтърпени в България и шестимата осъдени бяха върнати в София, където президентът – тогава Георги Първанов, ги помилва.
Още през 2012 г. лекарят Ашраф ал-Хаджудж осъди в Холандия мъчителите от Либия да му изплатят обезщетение от 1 млн. евро. Тогава пък сестрите заведоха дела в България за непозволено увреждане, но беше трудно да бъдат установени и призовани мъчителите, а сестрите като ищци в делата трябваше да плащат и високи такси. Заради невъзможността да ги платят, делата на Кристияна Вълчева и Валентина Сиропуло бяха прекратени, но в случаите с Ненова и Червеняшка, съдиите са ги освободили от държавни такси и те не са плащали разноски.
Червеняшка е предявила и иск за имуществени вреди от 55 000 лева заради невъзможността да работи, докато е била задържана, но съдът го отхвърля, защото приема, че това е станало заради разследването срещу нея, а не конкретно заради изтезанията.
По делото е била назначена и експертиза, която е събрала съдържанието на либийските закони, за да може съдия Алексиева да стигне до извод, че приложимо е либийското материално право. Така съдът квалифицира предявените искове по чл.166 от Гражданския кодекс на Либия от 1954 г., който е действал до 2011 г., когато е приета т.нар. Конституционна декларация.
С този текст от либийския кодекс е въведена принципна забрана да се вреди другиму. Съдия Алексиева пише, че до 2011 г. основен източник на правото в Либия, който се прилага с приоритет, са светските закони, а субсидиарно се прилагат принципите на ислямското религиозно право, утвърдените обичаи, включително племенни, ценностите на справедливостта и естественото право.
„В либийското право действа презумпцията за вина на делинквента. При наличие на вреда, вината на причинителя се предполага, т.е. при обективиране на вреда, либийското право презумира причинителя виновен за причиняването ѝ, независимо от субективното му отношение, дали е предполагал, или допускал, че от действията му ще произтекат вреди“, се посочва още в решението на съда.
По делото са били разпитани като свидетели и три от останалите сестри, които са потвърдили нечовешките мъчения, на които е била подложена Червеняшка.
Така съдът приема за безспорно, че тя е била изтезавана с цел изтръгване на самопризнания, като за целта ѝ е пускан ток, била е връзвана и поставяна във висящо положение, при което ѝ е нанасян бой с каиши и метални кабели по стъпалата на краката. Мъчителите са пускали и различни „бръмбари и буболечки“ по тялото на Червеняшка, инжектирали я и с упойващи медикаменти.
За да опише в детайли нарушената забрана за нечовешко и унизително отношение към Червеняшка от страна на мъчителите, съдия Алексиева обобщава всички показания на сестрите.
„Същата била настанена в изключително малка килия, в която дори краката не можеш да си опънеш, при изключително мизерни и сурови условия, без вода за пиене и къпане, без легло (спала на цимента или на мръсни, скъсани дюшеци, части от които следвало да бъдат използвани по време на месечния цикъл, тъй като служителите отказвали да предоставят на задържаните медицински сестри дамски превръзки), когато им давали вода за къпане – същата била студена с белина сипана в нея, без тоалетна (уринирала в кутия от мляко или в дупка), стояла по цяла нощ на един крак, с ръце вдигнати нагоре, не ѝ давали да заспива и я викали по име, при което тя трябвало да се обади в противен случай я извеждали и я удряли с пръчки, с палки“, се казва още в решението на съда. То не е окончателно и може да бъде обжалвано пред Софийския апелативен съд.
12
Коментирайте
Това е като някакъв филм на ужасите. Как въобще спят спокойно тези хора?
Това не са хора. Нямам думи, с които мога да ги опиша. Целят самопризнания и измъчват всячески.
Срамота е да бъдат прекратени делата на Кристияна Вълчева и Валентина Сиропуло, поради невъзможността им да плащат разноски. Защо другите са ги освободили от такива?
Много правилно са ги прекратили . И това дело трябваше да бъде прекратено . Не може да водиш безсмислени дела , след като и на кокошките е ясно , че мъчителите няма да платят и лев от това обезщетение , нито либийската държава /ако някой ден има такава/ . Кой ще плати – ген.Хафтар или някой племенен вожд от Тобрук . Чудя се и на акъла на адвокатите – толкова ли са им възможностите или си правят евтин ПР ?
Що ли се занимават изобщо…Ясно, че и лев няма да видят от сатрапите.
Няма сума, която може да покрие болките, страданията и унизителното отношение към човек.
Четеш за мъченията и се чудиш за какви животни става въпрос, какви изверги…
не ги наричайте животни. нито едно животно не е способно на подобно нещо
Какъв е питам аз смисълът, правен и практически, а не морален, от това дело?
Много ясно – никакъв! Но ми прави отвратително впечатление, че останалите сестри не са били освободени от ДТ!
Да, бе, толкова са имотни, че да не може да ги освободят. Дайте определенията да видим мотиви
Луд на шарено се радва