КС: Чл. 142, ал. 1 АПК не е противоконституционна, а въплъщава правната сигурност
Правилото в Административнопроцесуалния кодекс (АПК), че съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, залегнало в чл. 142, ал. 1, не само не противоречи на Конституцията, но и въплъщава правната сигурност и предвидимост в този клон на правото. Това обяви днес Конституционният съд (КС) в решение, взето с 11 на 1 гласа, като на особено мнение е застанал Гроздан Илиев (пълния му текст виж тук).
Казусът беше поставен пред КС от състав на Върховния административен съд (ВАС). Причината той да атакува разпоредбата беше един проблем, който се поставяше пред административните съдилища. Той беше какви са последиците от произнасянето на КС, когато обяви за противоконституционен закон, въз основа на който е издаден индивидуален административен акт (ИАА). Дали отмяната на закона е основание за отмяна и на ИАА, или напротив – последният е законосъобразен, тъй като при издаването му отмененият по-късно от Конституционния съд закон е бил действащ.
Преди две седмици обаче КС даде разрешение на проблема в тълкувателно решение. И заяви, че „по отношение на заварените от решението на Конституционния съд неприключени правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага“ (повече за това решение на КС и за мотивите му виж тук и тук).
Така всеки административен съдия е задължен, когато трябва да разреши спор за законосъобразността на ИАА, постановен въз основа на обявен в последствие за противоконституционен закон, да не го остави да действа – дали този акт е нищожен или унищожаем, дали трябва да се отмени или обезсили, КС не дава отговор.
Днес КС заяви: „Ако материалният закон, който е действал към момента на издаването на индивидуалния или общия административен акт, е обявен от Конституционния съд за противоконституционен, той няма да се приложи по заварените неприключили правоотношения, висящи пред съд или пред административен орган. Върховенството на Конституцията и нейната пряка приложимост са принципите, които обвързват и задължават съдилищата да не приложат чл. 142, ал. 1 АПК в случаите, в които материалният закон, който е действал към момента на издаването на административния акт и който е предмет на спора пред съда, е обявен за противоконституционен докато процесът е висящ и е бил спрян до произнасянето на Конституционния съд“.
Освен това той подчертава, че чл. 142, ал. 1 АПК е със сегашното си съдържание от 1 март 2007 г. и действа, без да е изменян или допълван. „Атакуваната ал. 1 урежда приложимостта на материалния закон както по отношение на индивидуалните административни актове, така и по отношение на общите административни актове (намира се в Дял трети „Производства пред съд“, Глава девета „Общи разпоредби“). Чл. 142, ал. 1 АПК е разпоредба, която не изчерпва съдържанието си само в случаите на приложимост на материален закон, обявен за противоконституционен. Тя е с много по-голямо практическо значение и е основополагаща за преценката на материалната законосъобразност на посочените административни актове (чл. 146 т. 4 АПК) като едно от основанията за законосъобразността им въобще“, напомня КС в решението си.
И специално отбелязва, че не бива да се смесват преценката за материална законосъобразност на административния акт, извършвана от съда, и преценката за правно действие на материален закон, присъща само на законодателя.
КС не само, че не намира чл. 142, ал. 1 за противоконституционен, но и подчертава в решението си важността на разпоредбата. „Правната теория и практиката приемат, че в административното право при индивидуалните и общите административни актове е приложим този закон, който е в сила към момента на издаването им. Този принцип въплъщава правната сигурност и предвидимост в този клон на правото, в който отношенията държавен орган – гражданин (организация) са уредени по вертикала – на власт и подчинение. Преценката на съда при контрола за материална законосъобразност върху тези административни актове е дали фактите, предвидени в хипотезата на правната норма, са били правилно установени от издаващия акта административен орган и дали към тях е приложен правилно материалният закон, който е регулирал обществените отношения именно към този момент. Административнопроцесуалният кодекс не предоставя на съда компетентност да преценява дали нов материален закон или изменен закон, последващи издаването на акта, са приложими при висящо съдебно производство. Не съществува възможност за преценка на съда и за приложението на по – благоприятен закон (така, както е предвидено в чл. 2, ал. 2 от Наказателния кодекс (НК) по отношение на престъпленията). Приложението на такива закони би могло да се реализира, но само ако законодателят изрично им е придал обратно действие, съгласно чл. 14 от Закона за нормативните актове (ЗНА)“, се заявява в решението.
Преди близо година, когато се обърна към КС, тричленният състав на ВАС всъщност поиска за противоконституционен да бъде обявен не само чл. 142, ал. 1 АПК, но и чл. 229, ал. 1, т. 6 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Върховните съдии Донка Чакърова, Илиана Славовска (на особено мнение) и Мария Николова заявиха, че едновременното съществуване на двете разпоредби противоречи на принципа на правовата държава. Едната (ГПК) казва, че когато КС допусне до разглеждане дело, по което се оспорва приложим по делото закон, процесът се спира, за да изчака решението, а другата (АПК) – че съответствието на административния акт със закона се преценява към момента на издаването му.
Повод върховните съдии да атакуват чл. 142, ал. 1 АПК пред КС беше делото на временно отстранен от работа заради обвинение катаджия. През май 2018 г. КС отмени разпоредбата от Закона за МВР (чл. 214, ал. 2), въз основа на която е бил отстранен от длъжност и сега при разглеждането на делото му ВАС трябва да реши какви са последиците от отмяната на разпоредбата.
23
Коментирайте
Ако твоето „произнасяне“ е изписано по начина, по който си коментирал статията, едва ли някой ще го дочете до края, за да го коментира по същество.
чл.142,ал.1 АПК е формена глупост – не може в хода на делото един закон да бъде обявен за противоконституционен,ама Адм.съд да остави в сила ИАА,базиран на този (противоконституционен) закон. Аргументите: 1.) щом за престъпниците се прилага по-благоприятен закон (чл.2,ал.2 НК),настъпил в хода на делото, защо и за горките граждани да не се прави това,а ще да бъдат по-лошо третирани от престъпници/т.е. обвиняеми/ ? 2.) Противоречи на логиката на т.2 предходното РКС 3/2020 ; – ама там няма как да неглижираш правата на милиони граждани,засегнати от закон,обявен за противоконституционен в хода на делото, а тук – може,понеже с ИАА се тормози… Покажи целия коментар »
Решението на КС поражда, според мен, интересния въпрос дали решение, с което се обявява противоконституционност на закон, основал оспорен пред съда АА, е „нов факт от значение за делото след издаване на акта“ по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК.
Беше ясно отпреди две седмици, но нека, принципът е спазен!
Имам чувството, че по цял ден се занимават с някакви абсолютни ненужни трактовки, като някакви мислители в древна Атина братче. Седят и се занимават с някакви абстрактни неща.
Нали ако не ги умуват тия неща ще стане мазИло?
Какво мазИло ще стане? Като това от снощи, дето сега цялата държава се чуди кой е собственик на един футболен отбор? Това ли искат да предотвратят с тези размисли и страсти кое е правилно и кое законно ма дали е незаконно ако преди това е било законно и прието, пък после станало незаконно… айде бе.
Е викаш тия всички съдии и магистрати и каквито там длъжности заемат да си станат едни шлосери?
Ами анджък де. Повече работа в полза на народа ще свършат!А и тука хората да ги оставят на мира дето пишат, защото сега ни заливат с информация дето не е толко важна за редовия гражданин.
Гергана без да се обижда, но не е много умна!
Няма страшно. Нося на майтап.
Никой не те кара да я четеш тази информация. Гледай си сапунки например. По-лесно смилаеми са и не се иска особена мисъл, която да тече.
Двете неща въобще не са съpпоставими.
Собствеността върху футболния отбор няма нищо общо с последиците от произнасянето на КС, когато обяви за противоконституционен даден закон.
Когато ти е трудно да мислиш, е трудно да ти бъде обяснено изащо другите мислят ..
Любопитен казус. Благодаря.
Моля! Пак заповядайте.
Дам, та дам… Павлина Панова е класа – кратко, точно, ясно, издържано!
Както винаги. Поздравления! Такава беше и във ВКС.
Нищо правово няма у тая държава ма ней се.
Не има правово действие. То е от страна на държавата спрямо кокошкарите. Когато говорим за Пеевски, Ваклин и Прокопиев там няма. Както и за келемето погубило М. Цветков!
Ще има „правосъдие“ според това, което казва Бащицата. Лилана сега ще иде в затвора за нещо дето я е извършила я не. Даже не знае в какво е обвинена, обаче в същото време не е в затвора нито един пробил съдии във футбола ни!
Ново
-
Защо КС се раздели 6 на 5: Аргумент за недопустима индулгенция за бездействие срещу мотив да се прекрати нетърпимата безмандатност
-
Конкурсите да се обявяват на конкретни дати, нови правила за атестиране, командироване и избор на ИВСС
-
ВКС се заема с противоречия в практиката по спорове за собственост след сделки с реституирани земи
ПОСТАНОВЕНОТО РЕШЕНИЕ НА КС ИЗЦЯЛО СЪВПАДА С МОЕТО ПРОИЗНАСЯНЕ ,КОЕТО НАПРАВИХ ВЕДНАГА СЛЕД ИСКАНЕТО ЗА ПРОТИВОКНСТИТУЦИОННОСТ. СТРУВА МИ СЕ ОБАЧЕ ,ЧЕ КС Е ПЕСТИЛ АРГУМЕНТИ В ПОДКРЕПА НА НЕОСНОВАТЕЛНОСТ НА ИСКАНЕТО. КАКТО ОТБЕЛЯЗВА КС ВСИЧКИ ОРГАНИ СА ДЛЪЖНИ ДА ПРИЛАГАТ КОНСТИТУЦИЯТА НЕПОСРЕДСТВЕНО В КАКВАТО НАСОКА Е И МОЕТО ПРОИЗНАСЯНЕ. АРГУМЕНТА ,ИЗЛОЖЕН В ИСКАНЕТО НА ВАС ,ЧЕ ПРАВИЛОТО НА ЧЛ.142 АЛ.1 ОТ АПК ПРОТИВОРЕЧАЛО НА КОНСТИТУЦИЯТА ,ТЪЙ КАТО ПРИНУЖДАВА СЪДА ДА ПРИЛАГА ПРОТИВОКОНСТИТУЦИОНЕН ЗАКОН ,КОЙТО Е БИЛ СЪОБРАЗЕН КЪМ ДАТАТА НА ИЗДАВАНЕ НА ИАА Е НЕСЪСТОЯТЕЛЕН, ТЪЙ КАТО КАКТО ПРАВИЛНО ОТБЕЛЯЗВА КС В ПОСТАНОВЕНОТО РЕШЕНИЕ В СЛУЧАЙ НА ПРОТИВОКОНСТИТУЦИОННОСТ ВАС СЛЕДВА… Покажи целия коментар »