Може ли да има вечни началници в съдебната система ще решава във вторник Конституционният съд (КС). По искане на главния прокурор Сотир Цацаров КС трябва да разтълкува шестата алинея на чл. 129 от основния закон.

Тя гласи: „Административните ръководители в органите на съдебната власт, с изключение на тези по ал. 2 (председателите на ВКС и ВАС и главният прокурор – бел.ред.), се назначават на ръководната длъжност за срок от пет години с право на повторно назначаване“.

В началото на ноември 2017 г. Сотир Цацаров се обърна със следния въпрос към конституционните съдии:

Какъв е обхватът на израза „с право на повторно назначаване” и дали точното му съдържание включва възможност за назначаване до два мандата (включително) за целия професионален стаж на магистрата, независимо дали в един и същ, или в различни органи на съдебната власт?

Висшият съдебен съвет в различните си състави от 2004 г. (откогато е в сила разпоредбата на чл. 129, ал. 6) досега приемаше, че няма пречка един магистрат след като е бил ръководител на даден съд или прокуратура за два мандата от по 5 години, след това да оглави друг орган от системата.

Действащият съвет обаче обърна практиката на предшествениците си и на едно от първите си заседания Съдийската колегия реши, че не е допустимо един магистрат да е административен ръководител повече от два мандата през цялата си кариера. Така колегията не допусна до участие в конкурса за председател на Районен съд – Златоград шефа на съда в Ардино Сунай Осман. Последваха и други решения на двете колегии в този смисъл.

Преди седмица, когато гласува становището си по конституционното дело, ВСС обаче реши друго. Мнозинството от 11 от членовете му застъпи позицията, че няма пречка след два мандата на един ръководен пост магистратът да стане началник на друг орган в системата, трима бяха на мнение, че конституцията забранява трети началнически мандат, а четирима гласуваха, че е необходимо прекъсване след 10 години на ръководна длъжност, за да се заеме нова. Двама от членовете на съвета не подкрепиха нито един от трите варианта, а главният прокурор не участва в гласуването.

Неговата позиция е ясна – той я е изложил и мотивирал пред Конституционния съд, а тя е, че ограничението за два мандата важи само за конкретния съд или прокуратура и магистратът има право след това оглави друг орган на съдебната власт.

Сотир Цацаров изтъква, че в текста на Конституцията прилагателното „ръководната“ (длъжност) е използвано членувано. „Това означава, че забраната за заемане на повече от два последователни мандата касае една и съща длъжност „административен ръководител“ на един и същ орган на съдебната власт, а не всяка ръководна длъжност в орган на съдебната власт. За това считам, че разпоредбата на чл. 129, ал, 6 КРБ не забранява на магистрат, който е заемал ръководна длъжност в един орган на съдебната власт два последователни мандата, впоследствие да се кандидатира (и да заеме) друга ръководна длъжност в друг орган на съдебната власт. Правилното ѝ тълкуване води до извод, че магистратите имат право на два последователни мандата като административни ръководители във всеки орган на съдебната власт“, пише главният прокурор до КС.

2
Коментирайте

avatar
нови хронологично най-добре оценени
Анонимен
Анонимен
26 януари 2018 17:08
Гост

Dokladchik e Filip Dimitrov, moje pak da stane neshto…

Анонимен
Анонимен
26 януари 2018 17:07
Гост

Не вярвам да отрежат кариеристчетата…