КС прекрати делото за прихващанията в КТБ заради изменен закон
Промяната довела до прекратяването
Атакуваната пред КС редакция на §8 от ЗБН от 13 Март 2018 г.
§8. Член 59, ал. 5, 6 и 7 се прилагат от 20 юни 2014 г.
Действащата редакция от 19 Април 2019 г.
§8. Член 59, ал. 5, 6 и 7 се прилагат от 20 юни 2014 г. като кредиторите се вписват служебно в списъка по чл. 64, ал. 1.
Конституционния съд (КС) прекрати делото, по което трябваше да се произнесе дали обявяването на прихващанията, извършени след поставянето на Корпоративна търговска банка (КТБ) под специален надзор на 20 юни 2013 г., за недействителни със задна дата противоречи на основния закон.
Решение на КС по този казус обаче няма да има, защото докато делото пред него беше висящо бяха направени промени в Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН) именно в атакуваната разпоредба. В такива случаи КС приема, че делото пред него остава без предмет, защото е бил сезиран с разпоредба, която вече не съществува, а разглеждането на вече изменената норма би означавало да се самосезира, което е недопустимо.
Търговската колегия на Върховния касационен съд, по чието искане беше образувано делото, настояваше за противоконституционен да бъде обявен §8 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗБН, с който на 13 март 2018 г. се придаде обратна сила – считано от 20 юни 2014 г. на чл. 59, ал. 5 и 6 от закона. С промяната, направена близо четири години след поставянето на КТБ под специален надзор, депутатите на практика обявиха за недействителни всички прихващания, направени от 20 юни 2014 г. до 28 ноември 2014 г., когато в ЗБН беше записано, че са недействителни и тези извършени и след датата на поставянето на банката под специален надзор.
Според Търговската колегия на ВКС придаването на обратна сила на чл. 59, ал. 5 и ал. 6 погазва основни конституционни принципи – на правовата държава, за равенство пред закона, за правото на собственост и за равни права на страните в процеса.
Върховните съдии обясниха какъв е ефектът от ретроактивното действие, който се постига заедно с друга промяна в ЗБН, направена през 2018 г., с която от 2 на 5 години беше удължен срокът, в който синдиците могат да атакуват прихващанията. Така ако техен иск срещу прихващане бъде уважен, то ще се счита за нестанало спрямо кредиторите на масата на несъстоятелността, ще възобнови съществуването си и ще стане незабавно изискуемо. Но същевременно вземането на кредитора към банката, което е било прихванато, няма да бъде възобновено. Нещо повече, то би се считало за погасено, защото няма да е предявено пред синдика просто защото кредиторът няма защо да го прави, тъй като го приема за погасено след прихващането.
Произнасянето на КС по това дело можеше да надхвърли казуса КТБ и да стане повод той да установи по-разгърната система от критерии по отношение на конституционната допустимост на приемането на закони с обратно действие. Такъв призив към него в становището си по делото отправи проф. Даниел Вълчев. Като изтъкна, че това би направило законодателя по-внимателен и би превърнало приемането на закони с обратно действие в изключение, насочено към възстановяване на нарушена справедливост.
Това обаче няма да се случи с по това дело на КС. Причината са последните изменения в Закона за банковата несъстоятелност, направени преди по-малко от месец. С тях атакуваният от Търговската колегия на ВКС §8 беше променен. Той все така придава обратно действие на чл. 59, ал. 5, ал. 6 и ал. 7 от ЗБН, но вече предвижда, че в тази хипотеза кредиторите служебно се вписват в списъка с приетите вземания.
Така се преодолява неравнопоставеното положение, в което щяха да изпаднат, тъй като са изтървали сроковете да предявят вземането си пред синдика.
По официални данни на синдиците на КТБ по време на специалния надзор на банката от квесторите са осчетоводени прихващания за около 850 млн. лв., а и са освободени множество обезпечения. Преди година депутатът от ДПС Йордан Цонев пък посочи, че делата на синдиците срещу прихващания са 205, а след влизането в сила на промените в ЗБН от 2018 г. беше съобщено, че са направени 226 искания за подновяване на обезпечения по прихващания за над 240 млн. лв.
Законът предвижда, че след допускането до разглеждане на делото в КС, всички висящи съдебни процеси се спират до произнасянето на конституционните съдии. Спирането не настъпва по силата на закона, а трябва да бъде постановено от състава по даденото дело. Така след днешното прекратяване на делото КС тези, по които е постановено спиране, ще продължат.
6
Коментирайте
А някакво раздвижване с екстрадирането на Цветан Василев?
Много дела, много нещо, а най-много от КТБ прихвана Цветан Василев – над 2 милиарда от парите на хората.
Изглежда и КС се уплаши от невъобразимия батак с КТБ и предпочете да не създава допълнителен хаос. Въпреки, че можеше да пипне едно-две неща, ама айде – следващия път.
Ще видим какво ще стане с делата, по които е постановено спиране.
Просто не биваше да бъде удължен срокът на 5 години, в който синдиците могат да атакуват прихващанията.
Ами да го сезират пак! Не че реално частта на разпоредбата, за която го сезират е изменена съществено!