КС отклони питането на правителството за запасняците: „Не даваме консултации“
Въпросът за задължителната военна подготовка е от компетентността на НС, казват конституционните съдии
Конституционният съд отклони искането на Министерския съвет за тълкуване на основния закон заради запасняците. Определението е било прието единодушно от конституционните съдии (виж пълния текст тук).
През януари т.г. служебният кабинет поиска задължително тълкуване на чл. 59, ал. 2 във връзка с ал. 1 от Конституцията, според който подготовката на гражданите за защита на отечеството се урежда със закон като защитата на отечеството е дълг и чест за всеки български гражданин.
Правителството постави следния въпрос пред КС: „Допуска ли чл. 59, ал. 2 във връзка с ал. 1, изречение първо от Конституцията на Република България въвеждане на законова възможност за задължителна подготовка за защита на отечеството в мирно време на българските граждани със статус на запасни по смисъла на Закона за резерва на въоръжените сили на Република България, за придобиване, поддържане и усъвършенстване на способностите им за изпълнение на задълженията им във военните формирования?“
Министерският съвет твърди, че е от съществена важност дали чл. 59, ал. 2 от КРБ допуска регламентиране в специален закон на такава подготовка на българските граждани за защита на отечеството, каквато е необходима според конкретните реалности на средата за сигурност, в т. ч. въвеждане на задължителна подготовка в мирно време на гражданите със статус на запасни, без обаче това да води до възстановяване на задължителната военна повинност за тях във вида на съществувалата до 2008 г. наборна военна служба.
„Обстоятелството, че разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от Конституцията не дава еднозначен отговор на поставения конкретен тълкувателен въпрос, не означава, че конституционната разпоредба е неясна, както твърди вносителят. Конституционната разпоредба е ясна – тя възлага възможно най-широката нормотворческа компетентност на текущия законодател, без да установява изрично конкретни ограничения относно начина за реализиране на конституционното задължение на българските граждани за защита на отечеството, съответно за подготовката им за изпълнение на това задължение. Законодателят е ограничен единствено от конституционните принципи и ценности, за съответствието с които обаче Конституционният съд може да преценява не едно хипотетично законодателно решение – „разбирания относно принципите на въвеждането подготовката на българските граждани“ за защита на отечеството, а обективиран в законови норми политически избор на представителното учреждение, постановен във взаимодействие с отговорното за вътрешния ред, отбраната и сигурността правителство. Волята на конституционния законодател, видно от изложеното, е конкретните начини за подготовка на българските граждани за защита на отечеството да бъдат определяни в съответствие с конкретните условия чрез закон, а не в Конституцията“, пише в определението си КС.
Конституционните съдии поясняват, че основният закон е акт с основополагащо за държавата – като политическо единство на народа – значение и поради това е създаден с идеята да действа продължителен период от време. А в периода на действие на една конституция средата за сигурност може многократно да се променя и именно поради това конституционният законодател не определя начините, чрез които гражданите трябва да изпълняват своето задължение за защита на отечеството и да осъществят подготовката си за него, а е предоставил това на законодателя, казва още КС.
И още: „Това разбиране на конституционния законодател за непредвидимостта на средата за сигурност и за нейната динамичност се проектира в допусната от самата Конституция възможност да възникне такава сериозна опасност за съществуването на държавата и обществото, чието преодоляване изисква използването на крайни средства, каквото е включително ограничаването на прилагането на определени нейни разпоредби относно основните права на гражданите (чл. 57, ал. 3 от Конституцията) и компетентността на Народното събрание да обявява военно или друго извънредно положение (чл. 84, т. 12 от Конституцията)“.
Конституционният съд казва още, че в случая става въпрос за избор на адекватен на средата за сигурност (и на заплахите) начин на подготовка на част от гражданите за защита на отечеството.
„Този избор не принадлежи на Конституционния съд. Текущият законодател е този, който следва да направи преценка, в съответствие със средата за сигурност и заплахите за страната в конкретния исторически момент, на необходимите (адекватни на средата за сигурност) и възможни (обезпечени) начини за подготовка на гражданите за изпълнение на задължението им за защита на отечеството“, посочва още КС.
И допълва, че не разполага с компетентност чрез тълкуване да прави избор вместо органа, на който Конституцията е възложила вътрешната и външната политика и общото ръководство на Въоръжените сили – чл. 105, ал. 1 и 2 от Конституцията, както и вместо органа, който според КРБ осъществява законодателната власт – чл. 62, ал. 1 от Конституцията.
В определението се акцентира на това, че КС е призван да защитава върховенството на основния закон, включително установеното чрез него демократично управление под върховенството на правото, като зачита конституционното възлагане на упражняването на държавната власт от установената система на държавни органи.
„С настоящото искане Министерският съвет очаква чрез абстрактното тълкуване на визираната от него конституционна разпоредба да бъде на практика пряко решен въпрос, който Конституцията изрично е резервирала за законодателя (чл. 59, ал. 2 от Конституцията) и решението на който е свързано с преценка по целесъобразност – представлява избор на политика в областта на сигурността и отбраната. Този избор е обусловен от конкретните исторически обстоятелства и се обосновава с необходимостта от приоритетна защита на определени конституционни ценности, преценката за които е прерогатив на законодателното учреждение в сътрудничество с избраното от него правителство…
Поради абстрактния характер на даваното тълкуване, за разлика от тълкуването на Конституцията, което се осъществява в рамките на контрола за конституционност (чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията), се поражда сериозен риск от трансформиране на тълкувателната дейност в конституционна консултация, каквато компетентност конституционната юрисдикция няма, защото в противен случай би бил застрашен самият демократичен процес. От Конституционния съд не може да се очаква да отиде извън необходимите и подходящи предели на тълкувателното си правомощие и да предостави конституционна консултация относно избор, който, ако бъде обективиран в законодателен акт, подлежи на контрол за конституционност на общо основание“, заключава КС.
23
Коментирайте
Приемат такъв закон, хващат се Кирчо, Кокорчко и Боко и отиват на фронта с нарамена пушка. Да се бият за Отечеството ни. Въпросът обаче стой – чие Отечество и чия война, защото със сигурност не е за България и поради причини, че сме доброволно решили това. Краткият отговор е – водете си война, пращайте си синовете да умират, ние тука в Събранието ще си пием шампанско. ЗАБРАВИЛИ сте се, Ей!!!!!!! На народът му писва!!!!
Всъщност КС е дал пространно тълкуване на разпоредбата.
Това не трябва да се допуска никога, поради примитивният характер на тази институция – казармата, почти всяка литература и изобщо е категорична – не е решение на въпросите. впрочем – имахме редкият шанс да се отървем един път завинаги и аз не разбирам на кой му хрумва да набутва нашите синове главно, но и дъщери по разни тухлени или всякакви лагери – да седят без водопровод. Каква романтика има в това да даваш нощни дежурства – вместо това да се върши в полза на някой болен, за нещо конкретно, в момента има нужда от работници, служители – не от униформени… Покажи целия коментар »
В Латвия връщат казармата от лятото на 2023 г. Ще е и за мъже и за жени. https://www.actualno.com/europe/latvija-vryshta-zadyljitelnata-voenna-slujba-news_1943501.html
Прави са КС.
Според мен просто не им се занимава.
И тъй, под предлог „заплаха за страната“, идеята е, щото да натикат децата на хората и след кратко „обучение“- в Украйна. Това е в стил последните дни на Хитлер….или опит за нещо като повторение на „Наредбите-закони“ след 09.09.1944г…Тъкмо в този дух е и мнението на Конституционния съд: „Поради абстрактния характер на даваното тълкуване, за разлика от тълкуването на Конституцията, което се осъществява в рамките на контрола за конституционност (чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията), се поражда сериозен риск от трансформиране на тълкувателната дейност в конституционна консултация, каквато компетентност конституционната юрисдикция няма, защото в противен случай би бил застрашен… Покажи целия коментар »
„И допълва, че не разполага с компетентност чрез тълкуване да прави избор вместо органа, на който Конституцията е възложила вътрешната и външната политика и общото ръководство на Въоръжените сили – чл. 105, ал. 1 и 2 от Конституцията, както и вместо органа, който според КРБ осъществява законодателната власт – чл. 62, ал. 1 от Конституцията.“ Тези се сетиха, че МС определя външата политика и общото ръководство на въоръжените сили, ама случайно забравиха за чл. 105, когато трябваше да тъкуват решенията на НС за военно-техническа помощ за Украйна. Колко избирателна памет само, нищо де, всички по върховете на властта изглежда обичат… Покажи целия коментар »
За 10 000 лв заплата-толкова. Ама ха-ще им нарушават рахата и губят времето тълкуване да им правят.
–––––––––––
А да-отдавна ви казвам,че КС трябва да бъде закрит, и дейността на КС поета от обединен ВС, състоящ се от общо 12 съдии, при закриване в добавка и на клонирания ВС. По подобие на бразилския ВС, който е от 11 съдии, и който правораздава във всички области на правото, тълкува законите, Конституцията, произнася се за конституционносъобразност на законите.
За по едно дело на година- толкова пари.
Работа на НС е това, не на КС!
Твърде опасно тълкуване. Това дава властта на НС да приеме закон, че и при липса на задължителна наборна военна служба запасните може да бъдат викани ефективно в запас. Недопустимо е толкова много власт на НС, и то безконтролно. Пазате правото дори и от парламента! Да напомня,че преди десетки години същия този парламент беше приел Закона за защита на държавата-позволяващ евреите да бъдат зле третирани, а 11 000 евреи от „новите земи“ бяха качени във запечатаните влакове, тръгващи от Скопие-и никога не се върнаха живи, а със ЗСГ-по времето на комунизма същия този парламент беше забранил българските граждани да имат повече… Покажи целия коментар »
Ужас
Нямат с какво да се занимават и се уточняват тия глупотевини
Надявам се, че няма да се стига до там да трябват запасняци
Ние правителство нямаме, няма бюджети, мизерия идва, те се занимават с глупости
Надявам се да се изясни тази драма
Ох, пак тия глупости
Ма вярно са глупости. Това почна покрай конфликта в Украйна. Значи ако Русия е толкова силна и почне да напредва в територия на НАТО и платената армия не може да я спре, а държавата ни има опасност да бъде превзета отново от Червената „гнусна“ армия, то сами ще се записваме да се бием. Никой няма да го интересова КС и тъпите закони. А някой пък ще бягат и с право. И също няма да се интересуват от КС и тем подобни глупости
Ми запиши се от сега, Валди. Вземи си и децата с теб. Какво ми говориш в първо лице, ед.число. Отговаряй за себе си къде и за какъв ще се пишеш!
Мен никой не ме е нападнал и не се каня да влизам в чужда война ни аз, нито децата ми.
Аман от „гнусни“ подлоги на чужди интереси! Понятието в кавички е просто цитат от твоето „писание“.
Аман от провокатори! Ненавистната (за тях) Червена армия за последно е минавала през България през 1944 г., и тогава упражнението е минало без жертви. Доблестните войници на НАТО стреляха с ракета по София през 1999 г., утрепаха няколко български уж „съюзни“ военни в Ирак през 2004-2005 г. На ученията край Пловдив не можаха дори с GPS да си намерят задниците, бяха дотолкова кьорави да не видят оградата и нахлуха с оръжие в частен цех. Та сега мен от несъществуващия СССР ли да ме е страх, или от реално опасните за мен кьорчовци от НАТО??? Хайде всички провокатори да отиват първи… Покажи целия коментар »
Ами много ясно
Да го пратят това решение и на Крум Сорбоната. белким разбере, че КС не е консултант на инфалнтилни идеи. Нал той така казваше ние да го вкараме дадения закон или ЗИД в Парламента, а после КС да го тълкува. Абе на детска игра му е на този юридически корифей. Но така , когато човек не се потил за нищо в този живот, а мама и дядо носят и дават наготово.