КС отклони искането на ВКС да „възкреси“ основание за отмяна на арбитражно решение по висящо дело
Конституционният съд (КС) отклони като недопустимо искането на състав на Върховния касационен съд (ВКС) да бъде „възкресено“ отменено преди повече от 5 години основание за отмяна на арбитражни решения, за да го приложи по висящо пред него дело.
Определението за прекратяване на делото в КС е прието единодушно (пълния му текст виж тук). Докладчик по него беше проф. Янаки Стоилов.
Както „Лекс“ писа, състав на ВКС с председател Боян Балевски и с членове Кристияна Генковска (докладчик) и Анджелина Христова поиска от КС да обяви за противоконституционна отмяната на разпоредба от Закона за международния търговски арбитраж (ЗМТА), която е факт от януари 2017 г. Става дума за премахването на противоречието с обществения ред на Република България като основание за отмяна на арбитражни решения.
Още при огласяването на искането на състава като един от проблемите с допустимостта му се открои твърдението на ВКС, че сезира КС за приложим по делото пред него закон.
Трайната практика на конституционните съдии е, че състави на двете върховни съдилища могат да го сезират само ако установят несъответствие между Конституцията и закон, който е приложим по висящо пред тях дело. В случая обаче нито несъществуващото от 5 години основание за отмяна на арбитражни решения, нито самият отменителен закон, с който то е премахнато, са приложим по делото закон.
Постави се и въпросът за ефекта от подобно искане, тъй като през 2020 г. КС изостави старото си виждане за възстановителното действие на решенията си, с които се обвява противоконституционност на закон. Както е известно, с тълкувателно решение по дело №3/2020 г. КС прие: „Решението на Конституционния съд, с което закон, изменящ или отменящ действащ закон, се обявява за противоконституционен, няма възстановително действие“ (повече за тълкувателното решение на КС виж тук).
В определението си КС констатира и коментира именно тези проблеми.
Конституционните съдии пишат, че са допускали за разглеждане искания с предмет отмяна на правни норми, защото не е изключено самата тя да нарушава конституционни принципи или основни права. Но винаги досега това е било по инициатива на някой от субектите по чл. 150, ал. 1 от Конституцията, т.е. на депутати, президента, Министерския съвет, Върховния касационен съд, Върховния административен съд и главния прокурор, а не и на съдебен състав заради конкретно дело.
„Специфично за настоящото конституционно дело е, че за първи път оспорване на отмяна на законова разпоредба се иска във връзка с разглеждане на дело от съдебен състав при условията на чл. 150, ал. 2 от Конституцията. Това ограничено от предмета на делото правомощие на съставите на двете върховни съдилища е предоставено с оглед на възприетия в Конституцията специфичен „конкретен“ контрол за конституционност и се свежда до приложимия по делото закон“, напомнят конституционните съдии.
И подчертават, че всяка правна норма, за да е приложима, следва да е валидна, т. е. да действа към момента на решаване на правния спор и да има регулативно въздействие върху предмета на делото.
„Съдебният състав може да иска установяване на противоконституционност само на закон или разпоредба от закон, която има пряко отношение към производството пред него“, пише КС и подчертава, че съставът на ВКС е трябвало да обоснове защо отменената разпоредба е приложима по делото и налага произнасяне на Конституционния съд.
„Според процесуалната теория и практика спирането на делото от върховен съд предполага, че неговото решаване ще зависи от изхода на делото, образувано пред Конституционния съд, а това изисква произнасянето на Конституционния съд по съществото на направеното искане да може да бъде приложено по висящото дело. По отношение на разглеждания случай разпоредбата на чл. 47, т. 3 ЗМТА в частта „арбитражното решение противоречи на обществения ред на Република България“ не е част от действащото право към момента на предявяване на иска пред ВКС, тъй като е отменен с разпоредбата на § 8, ал. 5, б. „а“ ПЗР на ЗИДГПК (обн., ДВ, бр. 8 от 2017 г.). След задължителното тълкуване на чл. 151, ал. 2 от Конституцията, дадено от Конституционния съд с Решение № 3/2020 г. по к. д. № 5/2019 г., според което „…решението на Конституционния съд, с което се обявява за противоконституционен закон, не произвежда възстановително действие“, нормата от цитираната разпоредба от ЗМТА не би могла да предизвика правен ефект по конкретното дело“, заявява КС.
В определението се посочва, че само Народното събрание има с правомощие със закон да допълни основанията за искане за отмяна на арбитражно решение. В европейските държави практиката по отношение вътрешните арбитражи и основанието за противоречие на актовете им с местния правов ред е различна.
Делото, заради което съставът на ВКС сезира КС, е по искане на Агенцията за публичните предприятия и контрол (бившата Агенция за приватизация) за отмяна на решението на Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата (АС при БТПП) от декември 2021 г., с което той постанови, че фирмата собственик на „Параходство Български морски флот“ АД – „Кей Джи Маритайм Шипинг“ АД, дължи на държавата малко над 25,3 млн. лева неустойка по договора за приватизация от общо претендираните от нея 52,2 млн. лева.
Недоволна, че искът ѝ за над 26,9 млн. лв. е отхвърлен, АППК е поискала отмяна на арбитражното решение (повече за решението на АС при БТПП виж тук). От определението на ВКС за сезиране на КС става ясно, че именно АППК твърди пред съда, че решението противоречи на обществения ред, въпреки че такова основание за отмяна в ЗМТА няма. А резултатът от днешното произнасяне на КС е, че то няма как да бъде приложено по конкретното дело.
Проверка на „Лекс“ показа, че определението за спиране на делото във ВКС, заради отклоненото днес искане до КС, е обжалвано. ВКС обаче е върнал частната жалба (разпореждането виж тук), като е изложил виждането, че подобно на определенията за спиране заради преюдициално запитване до Съда на ЕС или заради искане до Общото събрание на някоя от колегиите за приемане на тълкувателно решение, и това за сезиране на КС не подлежи на обжалване. Тези две изключения от обжалваемостта на определенията, които временно препятстват развитието на делото, обаче са уредени или в самия закон (чл. 631, ал. 2, изр. второ от ГПК), или са изведени в задължителната практика на самия ВКС (Тълкувателно решение № 8 от 7 май 2014 г. по тълк. д. № 8/2013 Г. на ОСГТК на ВКС). За определенията за сезиране на КС обаче няма нито законова разпоредба, нито задължителна практика.
Както „Лекс“ писа, виждането на именити представители на правната наука е, че общественият ред е институт, създаден да пази българския правен ред от чужд правен ред, а не за осъществяване на защита. А това основание е останало в ЗМТА до 2017 г., тъй като законът първоначално е имал за предмет международния търговски арбитраж, а съображението за противоречие с обществения ред е институт на международното частно право (повече виж тук).
39
Коментирайте
Спомням си, когато в началото на 90-те правният гуру акад. Ярослав Радев излезе с една остра, обемна и критична статия срещу новосъздадения Конституционен съд. В статията излагаше много сериозни аргументи, че Конституционният съд е СЪВЕТ на буржоазията, на олигархичния кръг, който превръща демокрацията в олигархия чрез прякото му въздействие върху отделни закони, които ги превръща не в лекс леге, а в престъпни буржоазни закони, създаващи социално неравенство и привилегированост на едни други особени съсловия. Критикуваше и в статията си Живко Сталев, който създаде този съд. С Радев се мразеха де. Дано намеря тази статия, ще я пусна като линк тук.
И пак Тк-ВкС- корупционния тумор на системата.
Арбитражът доброволно се избира от страните. Търговците знаят кои са сериозните арбитражи. Смея с
да твърдя, че арбитрите от БТПП и БСК са по-добри от съдиите от ВКС. Да не би проф. Герджиков и проф. Калайджиев да са по-лоши юристи от който и да е съдия от ВКС?
Да не говорим да авторитетните международни арбитражи като Парижкия. По-скоро решенията на ВКС трябва са се контролират за противоречие с обществения ред от тези арбитражи!
Трябва да има контрол на арбитражите по правилност, някакъв. „Очевидно неправилно“ решение да формулират. Има едни безумия, едни упражнения върху императивни материалноправни норми, които трябва да се регулират от държавния съд.
В съдилищата правните безумия са много по-силно изразени – вкл. във ВКС. Безумното питане до КС от състава на ВКС е доказателство за това.
Така е, като самият ВКС наложи отказа от правосъдие като норма по исковете за отмяна на арбитражни решения. Сега се сетили, че арбитражите са безконтролни, а колко хора изгоряха…
Не и от сериозните арбитражи! Законодателят допусна граждани да ходят в арбитраж, което по начало не се прави по света . Сега вече не е така. Актонете на естестветите монополисти – доставчици та васонифеслуги бяха обявени да административни. Нещата коренно се промениха.
В ТК на ВКС пак са чели-недочели. Този път-фундамнталното решение на КС от 2020 г. за последиците от обявена противоконституционност. Липсата на професионализъм е стряскаща.
Крайно време е държавата периодично да изпитва инсталираните във ВКС-с цел атестация на знанията. Знаещия не се страхува от изпит, така,че проблем в изпита няма-всички във ВКС са знаещи.
Свръхзаплатите и свръхпривилегиите са достатъчно основание за завишени изисквания към инсталираните във ВКс, включително и да бъдат периодично изпитвани, а изпитът да бъде излъчван онлайн ,с цел правната общност да бъде изумена от знанията!
Колега, решението е далеч по- просто – МАНДАТ! 5 или 10 години във ВКС и ВАС за цялата съдийска кариера, после пак по инстанциите. Няма ВКС да живот, в цяла Европа е така, какво е това на 37 години във ВКС до пенсия…..
Покриха за сметка на данъкоплатеца безобразията на задкулисието в арбитражите. Точно пък това основание било само за защита на българския правен ред от чуждия правен ред – хайде, бе! И точно пък ВКС нямал право да сезира КС. Хайде по-кротко с оксимороните. Отменителният закон може и да няма правовъзстановяващо действие, но е закон и като такъв може да е предмет на сезиране от състав на ВКС и ВАС. Както и да е – Домусчиеви имат повод за почерпка. А ВКС ако е принципен да уважи иска на държавата на друго основание, и пито – платено.
Един вид – правото няма значение. Така направи и този състав на ВКС. Нищо чудно Стайков да ги инструктира да отменят на измислено основание орбитражното решение. На който не му харесва да ходи в арбитраж – просто да не ходи. Защо ли чуждите инвеститори винаги предпочитат авторитетни арбитражи пред продажните ни съдилища?
За пореден път Търговската колегия на ВКС сезира КС и искането не може да стигне до разглеждане по същество. Кога ли ще им се случи да стигнат до търсеното решение?
Примерно, ако отменят утре закона за КС, няма да има проблем. НПК също, можем и без това. Или пък Законът за съдебната власт – отменена норма, няма проблем.
Не, има проблем, но не може да го постави съдебен състав заради висящо дело. Всички други субекти по чл. 150 от КРБ могат. Хайде да не си измисляме…
Конституцията не съдържа такова ограничение май, май.
Конституционният съд е формирал трайна практика, съгласно която отделни състави на Върховния касационен и Върховния административен съд имат процесуална правоспособност да го сезират (Определение от 1.7.1997 г. по к. д. № 5/1997 г.; Определение от 25.6.2002 г. по к. д. № 12/2002 г.; Определение от 29.3.2014 г. по к. д. № 4/2014 г.; Определение от 29.4.2015 г. по к. д. № 2/2015 г.; Определение от 28.6.2016 г. по к. д. №7/2016 г.; Определение от 17.9.2019 г. по к. д. № 9/2019 и др.) в случай, че установят несъответствие между Конституцията и закон, приложим към висящо пред тях дело.
Накратко и нагледно – не може да гледаш дело за произход и да сезираш КС за противоконституционност на разпоредба от ЗУТ. Елементарно и напълно логично условие. Елементарно е и че няма как да приложиш отменена норма, само за да си насосаш делото, както искаш.
ЗМТА като да е приложим, а тук КС е искал да каже по въпрос, относим към предмета на делото, но се е изказал малко по така.
За пръв път я, Яначко явно бая се е озадачил от това искане. Не бях разбрал за него, но като видях за какво е спорът ми се изясни, че ВКС прай сефтето напълно intuito personae
Хаха, баш възкресение си е това, а ВКС се мисли за Господ и иска да си допише сам закона както му е поискала държавата. Това е правен спор между равнопоставени субекти или поне трябва да бъде, но вместо това съдът гледа да обслужи държавата. Праснали са Киро с 25 милиона, ама пак недоволни
Натиснеш бутонче, изскочи решение на КС
Поздрави от Ямбол!
Искам да изпсувам, но администраторът ще ми изтрие коментара, така че ще се въздържа
присъединявам се
Единодушно значи! Добре, че не е 5:5
Симпатяги
Съвсем правилно КС е отклонил искането на ВКС
Така смятат и именити представители на правната наука
!!!! общественият ред е институт, създаден да пази българския правен ред от чужд правен ред, а не за осъществяване на защита
Разбираемо. Основанието е отменено преди повече от 5 години.
Напълно очакван развой по това дело.
Точно така!
Добре е да се знае, че българския правен ред трябва да се пази от чужд правен ред.
Eй,
КС работи неуморно!
Да. На съдия се падат максимум по две дела на година.😄
С определенията са големи бързаци. Ама да чакаш решение…
само някой да е казал, че КС е санаториум
По темата
Ново
-
Защо КС се раздели 6 на 5: Аргумент за недопустима индулгенция за бездействие срещу мотив да се прекрати нетърпимата безмандатност
-
Конкурсите да се обявяват на конкретни дати, нови правила за атестиране, командироване и избор на ИВСС
-
ВКС се заема с противоречия в практиката по спорове за собственост след сделки с реституирани земи
„Смея да твърдя, че арбитрите от БТПП и БСК са по-добри от съдиите от ВКС“.
Моля?! Вие не сте в час, изключая наличието на пенсионирани съдии от ВКС там, които не дават вече пет пари за правосъдието.