Мотивите
КС: Оспореният инструментариум на прокурора съответства на конституционната му задача да следи за законността
Оспорените от служебното правителство инструменти на прокуратурата, свързани най-вече с т. нар. надзор за законност, съответстват на основната ѝ конституционна функция да следи за спазването на законността. Това заявяват единодушно десетимата конституционни съдии в публикуваното им днес решение (пълния му текст виж тук), с което отхвърлиха искането, инициирано от министъра на правосъдието Крум Зарков, да обявят за частично противоконституционни две разпоредби на Закона за съдебната власт (ЗСВ).
Решението по делото с докладчик съдия Таня Райковска анализира прецизно и в детайли не само конституционната и законовата уредба, но и относимите европейски стандарти, заложени в различни актове и в практиката на Европейския съд по правата на човека. Нещо повече – преди да се спрат на конкретните оспорени пред тях разпоредби, конституционните съдии дават базисни и същностни разяснения за дейността и ролята на съдебната власт, на прокуратурата и отговорностите ѝ извън наказателния процес, както и за това що е „надзор“ и какви са пределите му. Тази първа част на решението им, която се опира на предишната им практика, посочва границите на прокурорския надзор за законност, очертани от принципите на правовата държава и разделението на властите.
Поради обема и детайлността на мотивите, е трудно те да бъдат изложени в цялост, затова „Лекс“ ще представи някои акценти от решението на конституционните съдии, а с всички техни аргументи и съждения можете да се запознаете тук.
Преди това обаче следва да се посочи, че КС прави две важни ремарки. Първата е, че „не всяко правно несъвършенство може да обуслови противоконституционност на основата на противоречие с принципа на правовата държава“. „Не е в компетентността на Съда да перифразира, редактира или прецизира разпоредбите на законите. Чрез правомощието на Конституционния съд по чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията е невъзможно да бъде постигнато онова, което е в изключителната компетентност на законодателната власт. Контролът за конституционосъобразност не може, и още повече – не трябва да бъде използван за заобикаляне на предвидената в Конституцията демократична законодателна процедура“, заявява КС.
И напомня, че при преценка за конституционност „не може да излиза извън възприетата от конституционния законодател концепция за съдебната власт и основните принципи за изграждане на нейните институции, включително и на прокуратурата, и да постулира нещо различно от неговата воля“.
Така по деликатен начин КС казва на политиците да не го използват, за да редактират законите, както и да законодателстват по-прецизно.
Принципно за надзора за законност, за ролята му в правовата държава и за взаимния контрол между властите
В решението КС разяснява за пореден път що е то правова държава и какво означават справедливостта и законността. И сочи: „…в административното право принципът на законност се свежда до правилото, че прилагането на правните норми не трябва да зависи единствено и само от субективната преценка на администрацията, а върху нея трябва да се осъществява контрол – както последващ административен (ведомствен), така и, и това е съществено – контрол с юрисдикционни средства (съдебен контрол). Законът изпълнява особена гаранционна функция – да бъде основа и мяра на дейността на администрацията и правосъдието и така да реализира повелята на принципа на правовата държава – за закрила на основните права и свободи, за надеждност, доверие в правото и за правна сигурност“.
КС посочва, че конституционно възложената основна задача на прокуратурата е „да следи за спазването на законността“. „Такава е конституционната повеля за съдържателния аспект на мандата на прокуратурата в рамките на съдебната власт – тя служебно (ex officio) е натоварена с тази отговорност в реализацията на правозащитната функция на държавата. Конституцията предвижда възможности този орган на съдебната власт да следи за спазване на законността и извън пределите на наказателното преследване, което гарантира упражняването на държавната власт реално да бъде изцяло обвързано от нормите на правото“, обясняват конституционните съдии.
В решението се посочва, че Конституцията възлага на прокуратурата да следи за спазването на законността и надзорът е една от дейностите, чрез които се осъществява тази нейна основна функция.
„Обхватът на прокурорския надзор за законност върху изпълнителната власт се основава на доктрината за пределите на властването и регулиращите и балансиращите механизми, от които той е част. Разделението на властите е основополагащ организационен принцип на модерната правова държавност, който има за предназначение не само да предотвратява произвола, като ограничава публичната власт, но и да създава предпоставките за нейното рационално и ефективно упражняване, доколкото спомага да се избегне конфликтът на интереси, който би възникнал между законодателя, правоприложителите и решаващите органи, ако всеки един от тях навлиза прекомерно в полето на дейност на другите“, пише КС.
Той напомня, че всяка институция получава правомощия, извън първичния си домен на власт, предназначени да възпират действията на институциите – титуляри на първичното разделение на властите, когато те излизат извън пределите на властническите си функции. И основната задача на прокуратурата да следи за законността, включително чрез надзора за законност, е проявление на този регулиращ и балансиращ механизъм при осъществяването на държавната власт.
Защо надзорът за законност днес не е като преди 1991 г.
В решението ясно и точно се разграничават съдебният контрол и прокурорският надзор за законност, които макар да имат едно и също основание, се различават по начина им на поставяне в действие, по своя обхват и средствата за въздействие, които се прилагат.
„Надзорът на прокуратурата, основан на чл. 127, т. 5 от Конституцията, притежава отличителна характеристика. Той не е всеобхватен и се ограничава само до законосъобразността на актовете, което се вписва в логиката на демократичното управление под върховенството на правото. Като стъпва на това разбиране и въз основа на съпоставка с предходната българска държавно-правна история на конституционната уредба на функциите и правомощията на прокуратурата, Конституционният съд посочва, че действащата Конституция не предвижда и не урежда т.нар. „общ надзор“ за законност“, пише КС.
Той обяснява, че настоящата надзорна дейност на прокуратурата, според Конституцията от 1991 г., е стеснена и лимитирана по обхват и се осъществява в строго определени рамки, които не бива да бъдат надхвърляни.
Прокурорът „предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове“ и „в предвидените от закона случаи участва в граждански и административни дела“. Той няма решаваща функция, не може да отменя актове, не може да засяга въпроси по целесъобразност или навременност, не може да дава задължителни указания. А последната и решаваща роля за спазването на закона от органите на изпълнителната власт е на съда.
КС специално отбелязва, че „правомощието на прокурора да предприема действия за отмяна на незаконосъобразни административни актове, както и да участва в дела – извън наказателноправната сфера – не е тоталитарна специфика или реминисценция на „общия надзор“, както твърдеше служебното правителство. В решението се дават примери с Франция, Унгария, Латвия, Словакия, Испания, Португалия, Естония, Полша.
За действията и ревизиите
Първото оспорено от Крум Зарков правомощие на прокурора е това по чл. 145, ал. 1, т. 3 от ЗСВ – „да възлага на съответните органи при данни за престъпления или за незаконосъобразни актове и действия да извършват проверки и ревизии в определен от него срок, като му представят заключения, а при поискване – и всички материали“. Той сочеше като противоконституционна възможността на прокурора да възлага ревизии, както и да възлага проверки и ревизии заради незаконосъобразни действия.
„Анализът на чл. 145 ЗСВ води до извод, че с него на прокурорите се предоставя инструментариум, чрез който да осъществяват правомощията си такива, каквито са предвидени в Конституцията и в действащото законодателство – Наказателно-процесуален кодекс (НПК) Административнопроцесуален кодекс (АПК), Граждански процесуален кодекс (ГПК), Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН), Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК), Закон за държавната финансова инспекция (ЗДФИ), Закон за политическите партии (ЗПП) и много други, разпоредби от които не се оспорват от вносителя“, пише КС. И подчертава, че способите, предвидени в ЗСВ, трябва да се прилагат само за изпълнение на предвидените в Конституцията правомощия.
„В чл. 145, ал. 1, т. 3 ЗСВ на прокурора е предоставено правомощието да възлага на съответните органи да извършват проверки и ревизии, обвързвайки го с краен срок и с възможност за изискване на заключения и представяне при поискване на всички материали. Законодателят е предвидил два различни инструмента, с които прокурорът разполага – възлагане на проверка (неоспорвано от вносителя) и възлагане на ревизия. Това прокурорско правомощие се упражнява не произволно, не при неограничена дискреция на прокурора, а само при наличие на конкретни основания, предвидени в същата норма. Тези основания са: при данни за престъпления и при данни за незаконосъобразни актове и действия“, обяснява КС.
И се спира на оспореното правомощие на прокурора да възлага ревизии. В решението се напомня, че престъпления по Наказателния кодекс са избягването на установяване или плащане на данъчни задължения в големи размери (чл. 255, 255а) и укриването на задължителни осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване или за здравно осигуряване в големи размери (чл. 255б). Освен това в чл. 127 НПК като писмени доказателствени средства са регламентирани „ревизионните актове, с които са установени данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски и приложените към тях ревизионни доклади“.
Анализирайки разпоредбите на данъчнопроцесуалното, наказателното и наказателнопроцесуалното законодателство, КС стига до извода, че „за да изпълнява своята иманентна роля в разкриването на престъпления и реализирането на наказателна отговорност за извършилите престъпления, е необходимо прокурорът да разполага с възможност да възлага на компетентните органи извършването на ревизии, когато има данни за извършено деяние по Глава седма от Особената част на НК“.
„Разположена в обхвата на конституционните правомощия на прокуратурата в наказателноправната сфера, ревизията по реда на чл. 145, ал. 1, т. 3 ЗСВ се възлага и в случаите, когато има наличие на законен повод, но липсват достатъчно данни за образуване на досъдебно производство относно извършено престъпление от общ характер, доколкото в НПК е установено правилото образуването на наказателно производство да е обосновано“, се обяснява в решението.
След това КС се спира на оспорената пред него възможност на прокурора да възлага проверки или ревизии при данни за незаконосъобразни действия. И сочи, че в чл. 145, ал. 1, т. 3 ЗСВ изразът „действия“ следва да се разбира в своя широк смисъл, т.е. обхващащ и действия в тесния смисъл на активно волево поведение, и бездействия като пасивно волево поведение.
В решението се обяснява, че това правомощие обхваща случаите, когато прокурорът разполага с данни за незаконосъобразност, но те не са относими към изричен акт на орган на изпълнителната власт – правна възможност, допустима в административното право, предвид обстоятелството, че властническото си волеизявление органът може да изрази и чрез конклудентни действия или знаци.
„Конституционната уредба в чл. 120, ал. 1 от Основния закон определя предметния обхват на съдебния контрол за законосъобразност по отношение на „актове и действия на административните органи“. Затова участието на прокурора в тези съдебни производства предполага идентитет на способите/инструментариума, с който разполага, както по повод евентуално релевирана незаконосъобразност на акта, така и при атакуване на действията на администрацията. Това участие не може да включва инструментариум за прокурора единствено във връзка с релевирана незаконосъобразност на оспорвания административен акт, но не и за оспорената законосъобразност на действието/действията на административния орган“, пише КС.
Той заявява, че възлагането на проверка или ревизия на основание „данни за незаконосъобразни актове и действия“ е относимо към способите, предвидени в Конституцията: чл. 127, т. 5 – да предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове, и чл. 127, т. 6 – да участва в граждански и административни дела в случаите, предвидени със закон.
КС заключава, че предвидените в Конституцията и детайлизирани в закона правомощия на прокуратурата са непосредственото правно основание на прокурорската дейност по реда на чл. 145, ал. 1, т. 3 ЗСВ (в оспорените части) и едновременно с това са неин предел. А чл. 145, ал. 1, т. 3 (в оспорените части) ЗСВ не съдържа нови, неуредени в Конституцията правомощия на прокуратурата, които да противоречат до степен на отрицание на способите, лимитирани и точно формулирани в конституционната рамка.
В решението се дава следното важно разяснение за прокурорската дейност по надзора за законност: „Законодателят е оставил избора на инструмент в дискреция на прокурора. Според спецификите на конкретния случай той извършва преценка дали да възложи на компетентните органи извършване на проверка (неоспорен от вносителя инструмент), или да възложи извършване на ревизия. От гледна точка на изискванията на правовата държава закон, който дава дискреционно право на преценка на правоприлагащите органи, трябва да обозначава с достатъчна яснота и прецизност неговия обхват и начин на упражняване. Разпоредбата на чл. 145, ал. 1, т. 3 ЗСВ спазва това изискване, тъй като при възможност за дискреционна преценка нейният обхват е установен недвусмислено. Те (границите, пределът) допират до предвидените на позитивноправно ниво правомощия на прокуратурата, чийто съдържателен обхват е предварително предпоставен от конституционния законодател и не може произволно да бъде релативизиран от прокурорите“.
КС изтъква, че прокуратурата не разполага с правомощията и компетентността на специализираните административни органи. „Именно защото органите на прокуратурата не могат да се намесват в сферата на дейност и не разполагат със законоустановените функции на административните органи, но в изпълнение на задълженията си да следят за спазването на законността и да предприемат действия за отмяна на незаконосъобразни актове, на прокурорите е предоставена процесуална възможност по чл. 145, ал. 1, т. 3 ЗСВ – да възложат извършването на „проверки“ и „ревизии“ на компетентните контролни органи“, заявяват конституционните съдии.
Те сочат, че ако се „отмени“ думата ревизии в чл. 145, ал. 1, т.3 ЗСВ, при тази редакция на разпоредбата, би означавало, че се отнема на прокурора възможността да възлага извършването на ревизии, включително и при данни за извършено престъпление „(Това – бел. ред).. би поставило дейността на прокуратурата за разкриването на престъпления, включително и против данъчната и осигурителната система, за установяване на корупция, измами и нарушения, засягащи финансовите интереси не само на държавата, но и на Европейския съюз, в зависимост от инициативата на конкретен контролен орган, което би представлявало недопустима намеса в нейната работа“, заявява КС.
„Или друго закононарушение“
След това КС се спира на друго оспорено от Зарков правомощие на прокурора (по чл. 145, ал. 1, т. 6 ЗСВ) – „да прилага предвидените от закона мерки при наличие на данни, че може да бъде извършено престъпление от общ характер или друго закононарушение“ (оспорена е почернената част).
„От решаващо значение тук е дали ще бъде възприето разбирането, че става дума за всяко правонарушение, включително и от частноправен характер, или че законодателят е визирал само административни нарушения, оставяйки извън тази хипотеза гражданските деликти, договорното неизпълнение и дисциплинарните нарушения. Анализът на действащото законодателство и езиковото и систематичното тълкуване на атакуваната разпоредба дават основание да се приеме втората теза“, заявява КС.
Той обосновава защо законът визира административни, а не други нарушения. И обяснява: „Опасенията за „хипотетично“ прокурорско вмешателство в частноправните отношения се опровергават от действителното отсъствие на предвидени в законодателството (най-вече в ГПК) мерки, които прокурорът може да предприема по отношение на възможни бъдещи правонарушения от частноправен характер“, като подчертава, че прокурорът участва в граждански дела само в ограничени случаи.
В решението се дава следният пример за това какви може да са мерките, които прокурорът ще предприеме при данни за административно нарушение: „Една от мерките в разглежданото направление е тази по чл. 145, ал. 1, т. 5 ЗСВ – изпращане на материалите на компетентния орган за прилагане на принудителни административни мерки“. КС отбелязва, че прокурорите най-често прилагат оспорената разпоредба при изготвяне на предложения до МВР във връзка с чл. 75, т. 3 от Закона за българските лични документи с цел недопускане отклонение от изтърпяване на наложено наказание лишаване от свобода поради неналожена принудителна административна мярка по този закон или когато е констатирана опасност за живота и здравето на определено лице и на околните, с оглед вземане на мерки за евентуално оказване на спешна психиатрична помощ.
КС подчертава, че превантивната дейност е иманентна част от правозащитната функция на съдебната власт.
И дава допълнителен аргумент, че през 2015 г. в Конституцията беше предвидено задължение за главния прокурор по искане на Народното събрание да изготвя и „други доклади… за противодействието на престъпността и реализиране на наказателната политика“. „Поради това е неприемливо да се поддържа, че предприемането на действия за предотвратяване на престъпления/закононарушения е неприсъща и забранена за навлизане зона за прокуратурата, като се отчита и своеобразната връзка престъпление – административно нарушение, размитата нерядко граница между тях и преминаването на разграничителната линия помежду им въз основа на количествени критерии, повторност или системност на деянието или други особености, свързани с извършителя им, предмет на законова регламентация в законодателството“, заявяват конституционните съдии.
И заключават: „Изложеното позволява да се обобщи, че разпоредбата на чл. 145, ал. 1 ЗСВ (в оспорваните ѝ части) съответства на конституционно възложената основна функция на прокуратурата – да следи за спазването на законността, и конкретният, установен с разпоредбата от ЗСВ инструментариум за постигане на тази основна функция, от една страна, е в синхрон и не противоречи до степен на отрицание със способите, които са ясно формулирани в чл. 127 от Конституцията и са лимитирани, и от друга страна, е в границите на други конституционни разпоредби, установяващи правомощия на орган/респ. задължения за главния прокурор“.
Соня Янкулова и Янаки Стоилов: В закона трябва ясно да се разграничат правомощията на прокуратурата
Макар да са съгласни с диспозитива на решението, конституционните съдии Соня Янкулова и Янаки Стоилов не споделят неговите мотиви.
Според двамата оспорените думи „действия“ и „ревизии“ в разпоредбата на чл. 145, ал. 1, т. 3 от ЗСВ сами по себе си не противоречат на Конституцията. Но те могат да се прилагат само при съобразено с основния закон тълкуване, което ограничава тяхната приложимост до установеното в чл. 127, т. 1-4 от Конституцията.
„Такова тълкуване би способствало прокуратурата действително да следи за спазване на законността в съответствие с Конституцията. Вместо това мотивите на настоящото решение използват съдържанието на чл. 145, ал. 1, т. 3 ЗСВ по начин, който не само легализира прокурорски практики по неговото прилагане, но и създава потенциален натиск върху Конституцията“, посочват Соня Янкулова и Янаки Стоилов в съвместно становище по конституционното дело (виж пълния текст тук).
Двамата обясняват, че в наказателното производство прокурорът трябва и може да разполага с целия набор от правомощия и средства за установяване и доказване на всяко престъпление. При оспорване на административен акт обаче неговата задача е да аргументира твърдяно несъответствие между този акт и закона, което се постига с правен анализ, споделят двамата конституционни съдии. И допълват, че ако по отношение на преценката за образуване на наказателно производство прокурорът може да си служи с всички законово предвидени средства, за да установи обстоятелствата за обективната и субективната страна на евентуално престъпление, то по отношение на оспорването на законосъобразността на актове, той е ограничен в избора на способи, защото задачата му е да обоснове несъответствие на един нормативен, общ или индивидуален акт със закона.
„Ако не се прави това разграничение в правомощията се създават предпоставки за възпроизвеждане на практика на общия надзор – всеобхватен, макар и извънведомствен, контрол върху изпълнително-разпоредителната дейност на държавните органи от страна на прокуратурата. В тези случаи прокурорът, въпреки че не разполага с решаваща власт, е в състояние да въздейства върху администрацията и дори да затормозява нейната дейност“, изтъкват Соня Янкулова и Янаки Стоилов.
И допълват, че поради това е било необходимо Конституционният съд да разясни как предвидените в чл. 145, ал. 1, т. 3 от ЗСВ правомощия се отнасят към различните конституционно определени способи за изпълнение на функцията на прокуратурата да следи за спазване на законността. По-специално няма нужда обвинителят да възлага извършването на ревизия, за да оспори административен акт, защото чрез нея той няма как да установи незаконосъобразността на акта, твърдят Янкулова и Стоилов.
Те обясняват, че „надзорът за законност“ включва само надзора за законност, който главният прокурор осъществява върху дейността на останалите обвинители, т.е. той не е всеобхватен, а действа само в системата на прокуратурата. „Всеки друг случай, в който прокурори следят за спазване на законността, предполага изрично овластяване. Това е направено чрез обща клауза в чл. 127, т. 5 от Конституцията по отношение на оспорването на незаконосъобразните актове, т.е. еднозначно е определен способът, чрез който прокурорът може да осъществи функцията да следи за спазване на законността. Друг е подходът на конституционния законодател в чл. 127, т. 6 – в тези случаи прокурорът, за да може да осъществи функцията да следи за спазване на законността, се нуждае от специално овластяване от законова норма, въз основа на която участва в определени граждански и административни дела“, посочват двамата конституционни съдии.
Двамата споделят, че трудностите в конституционното дело произтичат от това, че частично оспорената разпоредба от ЗСВ съдържа правомощия на прокуратурата, които не са конкретизирани с оглед на различните производства, в които тя участва. И посочват, че без пълния спектър от тези правомощия прокуратурата не би могла пълноценно да изпълнява ролята си по отношение на обвинението.
„Поради това проблемите в законовата уредба на функцията на прокуратурата относно спазване на законността не могат да се решат с „изваждане“ на отделни думи или фрази от закона, а с ясно разграничаване на правомощията на прокуратурата съобразно нейната конституционно установена функция и способи за нейното осъществяване. По тази причина ние споделяме диспозитива на решението, но не и неговите мотиви. Според нас те не допринасят за правилно разбиране и насочване на дейността на прокуратурата в духа на Конституцията“, казват Янкулова и Стоилов.
37
Коментирайте
Въпрос, по който имам мнение, но то се различава от това, изложено в мотивите на решението. КРБ Чл. 120. (1) Съдилищата осъществяват контрол за законност на актове и действия на административните органи. (2) Гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат, освен изрично посочените със закон. Чл. 127. Прокуратурата следи за спазване на законността, като: … т.5. (предишна т. 3 – ДВ, бр. 27 от 2006 г.) предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове; …. Как КС през цялото време обяснява, че правомощията на прокуратурата са изчерпателно изброени и не трябва да се превишават, и… Покажи целия коментар »
Герберастки троле, очаквам да коментираш отклоненото искане на йористите от ГЕРП относно разследването на главния каскет на мафията
Прекалявате невъзпитаното си поведение и обидите към другите съфорумници.
Не е обидно да кажеш истината в очите. Йористите на ГЕРБ са обида за всички нормални юристи в България. А изпълненията на Гешев са обида за целия правен ред.
Прокуратурата ще продължава да упражнява надзор за законност, но може скоро да го упражнява без каскет и не в условията на селски туризъм и пресконференции – след днешното отклоняване от КС на искането на мафията да не им разследват главния чадър с каскета.
Това си е лекция на, която Крумчо в Сорбоната е отсъствал. Да я прочете, да я научи и да спре с глупостите.
С изрезките на Лена Парапета от Гугъл и на Крумчо и Надето безплодните напъни – толкова. Капацитетът им не стига за повече.
Решението е много добре аргументирано. Не съм фен на много от правомощията на прокуратурата. Но юридически нещата стоят по друг начин и всичко е много точно изложено. Не случайно е прието с 10:0 гласа. Дори и двамата най-инакомислещи съдии са го подкрепили като за отделни неща са изложили допълнителни аргументи, което не променя същността на юридическата логика.
А ДеФакто са пуснали апатия само за особените мотиви, защото другото не им харесва. Да живее обективната журналистика в областта на правото.
Отделен е въпросът дали главния следи за законността.
Много зорко. Дори когато е на селски туризъм.
Много деликатно казаха на нормотворците ни да законодателстват по-прецизно.
По принцип това им е работата. А не да си прокарват лобистките закони.
Единодушно отхвърлят пасквила на Зарков и предшествениците му протестъри.
А искането на мафиотите от ГЕРБ и ДПС да не им разследват главния каскет отхвърлиха ли го?
Задачата на Каскетурата е да разпъва чадър над престъпниците от ГЕРБ и ДПС и да фабрикува обвинения срещу противниците им. Колкото повече инструментариум за постигане на тази цел, толкова по-добре за мафията. Не е проблема в закона и тълкуванието му от КС, проблемът е в неотчетните и недосегаемите пионки на мафията с каскети.
Това е юридически форум, а не партийни сбирка на ДБ,всичко тяхно е провал, това е тяхно наследство с техен човек инициатор, за пореден път ги отрязоха. ГЕРБаджиите не са цвете за миирисане, но на гол задник никога не са играли – почти. Вместо този кръг да се занимава с качествено изработване на закони, да потърси хора работили по материята, преповадатели, те се занимават с пропаганда. Нито Хр.Иванов, нито Йорданова имат хабер как да направят нещо с прокуратурата, Славов уж доцент по К право, а си гласува противоконституционни решения е какво да си говорим. Тези епитети на партийна сбирка.
Оспореният Инструментариум на Инструмента е несъвместим с констицуионната рола на прокуратурата. Въпреки многословието на Райковска. Решаващите мотиви в актовете на КС следва да са кратки, разбираеми и убедителни. Нито едно от тези изисквания не е спазено в това решение.
На малкия пръст не можеш да й стъпиш. Таня е класен юрист
Да, класен юрист е в областта на търговското и фирменото право.
No shit.
Сега чакаме Христо да внесе законопроект за закриване на КС.
Крумчо, Крумчо …. чети!
Нямам думи. Не аз нямам думи.
Ако и вие пък не обслужвате интересите на ГЕРб, ей къде съм!
Каскетурата ги обслужва, не КС
Мизерия.
Пак алабализми, но разтегнати много аристократично
Хората е редно да имат предвид, че ако се правят изменения в закона за главния прокурор, то се правят не само за Гешев, а за всички след него.
Няма закон за главния прокурор. Не може да допускат такива неграмотници до уж правен сайт!
Двойният аршин при конкретния прокурор е ужасен.
Ах, сакън. Как ще пипаме инструмента на Гешев?
Абе той иска имунитета на някой си, защото бил натискал друг да се махне от партия. Но не иска имунитета на Борисов за да започне разследване и повдигане на обвинения за Мишо бирата, барселонагейт,, откраднатите милиони от магистралата към Гърция… да продължавам ли?
E, как ще пипне Боко?
И сега какво се очаква от нас да кажем? Гешев е пречка за нормалната законност в страната. Точка.
Ама той не следи за спазване на закона
Лови дребните риби, а за аверите си затваря очите.
По темата
-
КС не откри проблем с правомощия на прокуратурата по надзора за законност
-
Питат КС: Жив ли е в практиката премахнатият през 1991 г. общ прокурорски надзор за законност
-
КС отказа да тълкува Конституцията за надзора за законност, но ще провери някои правомощия на прокуратурата
-
Надзорът за законност не е нито общ, нито всеобхватен – с него прокуратурата встъпва на страната на гражданите
Ново
-
Защо КС се раздели 6 на 5: Аргумент за недопустима индулгенция за бездействие срещу мотив да се прекрати нетърпимата безмандатност
-
Конкурсите да се обявяват на конкретни дати, нови правила за атестиране, командироване и избор на ИВСС
-
ВКС се заема с противоречия в практиката по спорове за собственост след сделки с реституирани земи
Чета коментарите, чета решението и рева. Тоталитаризмът е жив, та пушек се вдига, другари! Народът си иска хомота. Не щем ние отговорност, не щем ние свобода. Искаме прокурор до прокурор, по един на всеки гражданин! Да става с нас, да ляга с нас, да следи зорко и да ни надзирава, че сакан да не вземем да се поразбудим и да се усетим, че живеем в комунистическа кочина. Зор за надзор! Нека, бе. Нека се затяга примката на изродите, нека квичат доволно свинете. Защото докато все още има въздух, кадърните ще се измъкнат, а вие, прасета, когато се усетите, че ви… Покажи целия коментар »