КС обяви: Извънредната епидемична обстановка не е противоконституционна
Конституционният съд (КС) отхвърли искането на президента Румен Радев извънредната епидемична обстановка (ИЕО), която беше уредена в Закона за здравето, за да замести извънредното положение заради епидемията от COVID-19, да бъде обявена за противоконституционна.
Решението (пълния му текст виж тук) е взето с 9 на 3 гласа, като на особено мнение са застанали Таня Райковска, Георги Ангелов и Атанас Семов.
Държавният глава атакува на практика всички базисни разпоредби, свързани с режима на ИЕО – чл. 63, ал. 2- 7 от Закона за здравето.
Според него с тях в разрез с Конституцията се допуска ограничаване на основни права на гражданите и то без в закона да е определено колко дълго ще продължи това. Освен това Радев твърди, че законодателят недопустимо е делегирал на изпълнителната власт – на Министерския съвет и на министъра на здравеопазването, възможността за ограничаване на права.
По думите на президента в случая не е спазено конституционното изискване упражняването на отделни права на гражданите да може да бъде ограничавано временно само със закон. Така наред с широките възможности за обявяване на извънредна епидемична обстановка се стига до засилване на властовата асиметрия между изпълнителната и останалите власти.
Не всяка извънредна криза трябва да води до извънредно положение
Преди да отговори дали ИЕО противоречи на основния закон КС се заема да изясни какви са разликите между нея и извънредното положение.
„Извънредното положение е „авариен“ режим на функциониране на конституционната система. Основната последица от превключването в такъв режим е преразпределението на властови функции и правомощия (например предоставяне на функции на органите по отбрана на страната, присъщи на органите на министерството на вътрешните работи) и ограничаване упражняването на определени права и свободи с цел неутрализиране и преодоляване на сериозна външна или вътрешна заплаха за съществуването на държавата и обществото“, посочва КС
И обяснява, че уредбата му на конституционно ниво оставя много неуредени въпроси. Затова КС изследва международните стандарти и припомня, че в свое решение през 2006 г. (по к.д.11/2005 г.) сам е определил извънредното положение като „конституционна патология, когато извънредните мерки са необходими за запазване на конституционната демокрация“. И посочва, че пестеливото регулиране на извънредното положение на конституционно ниво показва, че уредбата на отделни специфични проявления на това състояние е предоставена на законодателя по реда на текущо законодателство.
Решението се спира на уредбата на извънредното положение в Закона за отбраната и въоръжените сили и в Закона за противодействие на тероризма.
„Обективната действителност изправя съвременните общества пред кризисни ситуации, които действително ги заплашват, като поставят в риск организирания живот на обществото. Те могат да бъдат извънредни (изключителни, внезапни, опустошителни), но да не налагат отклонение от типичното състояние на установения конституционен ред или ограничаване упражняването на права на основание чл. 57, ал. 3 от Конституцията. В такива случаи държавата има свободата да прецени как да овладее ситуацията на криза в обществото – дали да въведе кризисно управление, което временно се отклонява от типичното състояние на установения конституционен ред (извънредно положение), или да предприеме други по-меки мерки за справяне със създалата се ситуация“, обяснява КС.
И стига до извода, че явявайки се „извънредна“, една криза, застрашаваща обществото, не води непременно до обявяване на извънредно положение. „Когато тя е в степен, която не налага кризисно управление на държавата (преразпределение на властови функции и правомощия и/или ограничаване упражняването на определени права и свободи на основание чл. 57, ал. 3 от Конституцията), овладяването ѝ може да бъде свързано с въвеждане на ситуация, която да помогне в усилията на държавата за нейното преодоляване, без да съществува необходимост от обявяване на извънредно положение. Преценката, следователно, е винаги конкретна, а в правомощията на висшите органи на държавната власт е вземането на решение, съответно отправяне на предложение за преминаване към такъв „авариен“ режим на функциониране на конституционната система (чл. 84, т. 12 от Конституцията)“, заключава КС.
ИЕО – по-скоро бедствено, отколкото извънредно положение
КС определя ИЕО като междинен преходен период след извънредното положение, ори който действат облекчени защитни мерки.
И изтъква, че законодателят не борави с думата „положение“ (временно, но сравнително трайно състояние на обществения живот), а с „обстановка“ (имаща по-скоро инцидентен характер).„Очевидно не се цели отклоняване от установения ред за управление на държавата, а въвеждане на специален режим на защита, чрез който да се вземат спешни мерки, за да се защити и опази живота и здравето на гражданите.
Разликата е в степента на застрашеност и мащабите на заплахата, а оттам и разликата в обхвата и интензивността на евентуално засягане на права на гражданите. Обявяването на „извънредна епидемична обстановка“ не предполага интензивно засягане на правата на гражданите, такова каквото е предвидено в условията на чл. 57, ал. 3 от Конституцията – при обявяване на война, на военно или друго извънредно положение. Предвидените мерки са ориентирани към осъществяването на медицински, противоепидемични грижи в областта на здравеопазването за ограничаване на разпространението на заразната болест“, разяснява КС.
Според него уредбата ИЕО се доближава до тази на бедственото положение. Нещо повече в самия Закон за здравето има препратка към Закона за защита при бедствия („Извънредна епидемична обстановка по чл. 63, ал. 1“ е налице при бедствие, предизвикано от заразна болест, което води до епидемично разпространение с непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите, предотвратяването и преодоляването на което изисква извършване на повече от обичайните дейности по защита и опазване живота и здравето на гражданите.).
„Видно от гореизложеното, уредбата на „извънредната епидемична обстановка“ в ЗЗ се доближава значително до уредбата на „бедственото положение“ в ЗЗБ и подобно на него се различава от уредбата на „извънредното положение“. Същностната отлика между „извънредната епидемична обстановка“ и „бедствено положение“, от една страна, и „военно или друго извънредно положение“, от друга, е в интензитета на мерките, които следва да бъдат предприети за преодоляването им, и компетентните органи по обявяването им“. пише КС.
И заявява, че тъй като няма промяна във функциите на установената конструкция на властването решенията и за бедствено положение и за ИЕО се вземат от Министерския съвет – в единия случай по предложение на вътрешния министър, а в другия на този на здравеопазването.
КС подчертава, че уредбата в двата закона за ограничаване на упражняването на някои права на гражданите не е свързана с режима на „извънредно положение“, който допуска отстъпление от установения конституционен ред чрез преразпределяне на властовите функции и правомощия на висшите конституционни органи. „Става дума за ограничения, продиктувани от обективната, форсмажорна ситуация на бедствие (предизвикано от природни явления и/или от човешка дейност, съответно – предизвикано от заразна болест, което води до епидемично разпространение с непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите). В тези случаи липсва преразпределяне и разместване на функции и правомощия на държавните органи, а възможността временно да бъде ограничено упражняването на отделни права се реализира чрез присъщите конституционноустановени функции на съответните органи с цел да се защити и опази живота и здравето на гражданите, като неотложен приоритет. С изключение на изрично посочените в чл. 57, ал. 3 от Конституцията основни права и свободи, ограничаване упражняването на основни права поначало е допустимо (Решение № 15/2001 г. по к. д. № 3/2001 г.), без обаче да се накърнява същностното ядро на конкретното право“, се посочва в решението.
Рискът от погубване на живот и увреждане на здравето е заплаха за всички други права и свободи
КС напомня, че държавата е длъжна да закриля здравето на гражданите, а конкретните мерки за тази закрила трябва да се основават на научни факти и всяко ново тяхно последващо развитие.
А законодателят е преценил, че ефективни действия за справяне със ситуация при ИЕО следва да бъдат възложени на изпълнителната власт, която има възможност за бързи и по-прости процедури за вземане на решения. И посочва, че изцяло в рамките на конституционните правомощия на МС е това да обявява ИЕО.
Освен това КС изтъква, че тя не може да бъде обявена за всяка заразна болест, а само за изрично изброените в Закона за здравето. Минава се и през сложен фактически състав с предложения от държавния здравен инспектор, а след това и от министъра на здравеопазването. Действията на МС не са безконтролни, а може да бъдат обжалвани пред Върховния административен съд.
КС отхвърля твърдението на президента за противоконституционност на уредбата на ИЕО, заради липсата на фиксирани в закона срокове.
„При наличие на обявена извънредна епидемична обстановка е ясно, че е застрашено не само конституционно гарантираното право на живот и здраве на всеки човек, но и на определена общност. Това състояние застрашава по изключително сериозен начин не само посочените права, но може да засегне и други основни права и свободи – право на влизане на територията на държавата, правото на свободно придвижване в нея, правото на посещение на определен обществени места, правото на труд и др. Когато възникне такава обстановка е безспорно, че гражданите са призвани да отдадат предимство на защитата на ценностите от най-висш порядък пред защитата на техните граждански права и свободи. Причината за това е, че рискът от погубване на човешкия живот и увреждане на човешкото здраве е заплаха за всички други човешки права и свободи, както и за демократичния ред. За да изпълни позитивните си задължения по чл. 28 и чл. 52, ал. 3 от Конституцията, държавата е в правомощието си да предприеме всяко активно действие за гарантиране на живота и здравето на гражданите“, пише в решението. В него се напомня, че винаги трябва да се търси баланс между правата.
Конституционният съд подчертава, че рискът от разпространяване на заразна болест и превръщането му в епидемия е предмет на преценка на представителите на медицинската наука. „Развитието и познанието на науката за всяка от болестите, разпространението на която би могло да обуслови обявяването на извънредна епидемична обстановка, е динамично, зависи от голям брой фактори и е непредвидимо обстоятелство. Поради това не би могло отнапред да бъде определено с какви темпове ще се развива една заразна болест, нито доколко ефикасни ще са средствата на медицината за нейното противодействие“, пише той.
И казва, че изискването ограничаването на правата да е временно е постигнато, тъй като в законът не оставя никаква възможност мерките да са постоянни.
Затова КС заявява: „Дадената възможност в чл. 63, ал. 4-7 ЗЗ за ограничаване упражняването на определени права съответства на принципа на пропорционалност, тъй като с оспорените разпоредби не се надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигане на легитимните цели, преследвани от разглежданата правна уредба. Ограниченията при упражняването на някои права на гражданите, предвидени в чл. 63, ал. 5 и ал. 6 ЗЗ, са необходими с цел ограничаване разпространението на заразната болест и нейното овладяване и са съразмерни на преследваната цел – опазване на живота и здравето на гражданите. Правото на свободно придвижване, икономическата свобода и правото на труд не са абсолютни и отстъпват пред необходимостта да се осигури постигането на приоритетната цел – гарантиране на живота и закрила на здравето на гражданите. Държавната интервенция тук е не само конституционно търпима, тя е обществено потребна и социално оправдана от легитимната цел на закона (Решение № 8/2016 г. по к. д. № 9/2015 г.). Закрилата на здравето на гражданите като публично благо е без съмнение легитимната, конституционно дефинирана (чл. 52, ал. 3, предл. първо от Конституцията) цел на ЗЗ (чл. 1 и чл. 2)“.
“.
30
Коментирайте
КС се е произнесъл в името на личния интерес на 9 от 12 съдии.
Прочетох решението на КС и виждам, че в повечето държави КС се е произнесъл точно така! Виждам, че докладчик е съдията Панова- винаги е била Класа!
Мотивите на КС са умопомрачителни и създават изключително опасен прецедент, позволяващ бъдеща злоупотреба от страна на законодателя. Ако просто бяха приели един диспозитив без тези мотиви, щяха по-малко да нарушат принципите на правовата държава. Пълна абдикация от отговорност и директно съобщение към парламента, че всеки закон, който приемат „с цел“ предпазване на човешки живот, си е конституционен, независимо от всичко останало.
Е как ще е противоконституционна, нали трябва да се окрадат едни пари от ЕС, а за да стане това, трябва да има измислени болни и епидемична обстановка.
Позор за вас синекурници от Конституционния съд. Срам и Позор. Следващия път, министъра на здравето да ви затвори с една заповед до второ нареждане.
Ало, братиньо, какви са тези особени мнения бе?! Виж прокурорската колегия на ВСС винаги гласува единодушно, пример за висок морал и интегритет! На Гешев така или иначе му искат оставката, да вземем да ти го пратим в комплект с Барни Ръбъл и Кърджалийската п*тка да си оправите малко състава на този КС! Пък на мястото на Гешев ще видим кой ще сложим, може министъра на земеделието, по-интелигентен вид има, а и от право може повече да разбира…
Смяна но КС. Това са хора угаждащи на управляващите а не принципни конституционалисти. А на последък и поръчкови мутри с изключение на 2 – 3 ма
Лекарите в болниците диагностицират всеки приет като заразен, за да се застраховат срещу наказателна отговорност, ако нещо се случи впоследствие, а още повече – болниците получават доста големи субсидии за всеки приет за лечение.
Толкова месеци минаха, а много хора все още вярват в пандемията като католик в деня на страшния съд. Всеки си избира в какво да вярва и си носи отговорността за това.
Пеевският трол отново се представя силно с 15-те си мнения за 15 минути, хвърлящи кал по президента. А всички юристи най-вероятно отново ще станем свидетели на това как единствено особените мнения в решението на „Братиньо-вския“ съд ще са правно-логически и законово издържани. Явно и този съд трябва да се разпусне, защото покойният проф. Живко Сталев сигурно се върти в гроба като гледа гаврите с правото и справедливостта от страна на наместниците на хунтата в КС.
Само заради паметта на проф.Сталев се намесвам, колега. Прочетете последния му УНИКАЛЕН ТРУД „НОРМАТИВНАТА СИЛА НА ФИКТИЧЕСКОТО“. И тогава ще повторите както диспозитива, така и мотивите на Решението на КС. Перфектна е Съдия Павлина Панова!
Би било интересно да видим особените мнения.
е, досетете се…..
Абсолютно нормално. Радев е типичен военен и не мисли трезво
Не трезво, а изобщо не мисли. Ако бяха обявили противоконституционност, щеше да настане невъобразим правен хаос. Ама много му пука на президента. Изнася 3 минути куха реч и се покрива за следващата седмица.
Това мислене не е характерно за всички военни.
Президента освен да ни разединява друго не прави
Въобще не съм съгласен. А и съм доволен, че не застава зад Гешев.
Румен Радев не го харесвам! И кабинета не харесвам, но Радев не е никаква алтернатива
Аз пък мисля, че Радев е точно за този пост.
Айде да видим Радев как би реагирал? Ще ни направи, като президента на Бразилия да неглижира проблема, като типичен комунист и военен
Не мисля, че има нещо лошо в това. Радев си прави ПР
Според мен има нещо гнило
Пак са в името на правителствеото
Бе какво значение дали е противоконституционна? Нали трябва да се опитаме да намалим заразата, която впрочем хваща и хора межу 20 и 50 години
Заразата ще я намалим само ако спазваме мерките.
Мисля, че трябва да се вземат мерки против пандемията
Поредният опит на президента да хвърли държавата в хаос удари на камък.
Е и да е нали трябват мерки против пандемията, какво да се прави .
Значи за вас няма значение дали е в разрез с основния ни закон.
Ново
-
Защо КС се раздели 6 на 5: Аргумент за недопустима индулгенция за бездействие срещу мотив да се прекрати нетърпимата безмандатност
-
Конкурсите да се обявяват на конкретни дати, нови правила за атестиране, командироване и избор на ИВСС
-
ВКС се заема с противоречия в практиката по спорове за собственост след сделки с реституирани земи
Ако наесен се появи някакъв да речем тикво-вирус, МС може да сформира набързо един „експертен“ щаб, който да направи няколко пресконференции, на които да ни обясни как „яко ще измрем“, след което МС ще има пълното право със заповеди да ни забрани да излизаме от къщи няколко години или поне докато не „усвоят“ някои еврофондове. КС, решенията си „в името на народа“ ли подписвате, или „в името на хунтата“?