Единодушно
КС: Административните съдилища нямат конституционен монопол над административните дела
Конституцията не дава монопол на административните съдилища единствени да разглеждат административните дела. Това на практика постанови (пълния текст на решението виж тук) днес единодушно Конституционният съд (КС).
Въпросът дали административните съдилища имат ексклузивна компетентност да се произнасят по споровете за законността на актовете и действията на административните органи беше поставен от Върховния административен съд (ВАС). Питането му (повече за искането на ВАС виж тук) гласеше: „Изисква ли принципът на правовата държава, закрепен в чл. 4, ал. 1 от Конституцията, всички спорове за законността на актовете и действията на административните органи да бъдат подведомствени на административните съдилища, включващи Върховния административен съд, предвиден в чл. 119, ал. 1 и чл. 125 от Конституцията и специализираните административни съдилища, създадени по силата на чл. 119, ал. 2 от Конституцията?“.
И днес конституционните съдии му отговориха така: „Принципът на правовата държава, закрепен в чл. 4, ал. 1 от Конституцията, не изисква всички спорове за законност на актовете и действията на административните органи да бъдат разглеждани от специализираните административни съдилища, създадени на основание чл. 119, ал.2 от Конституцията“.
Има серия от случаи, в които законодателят е определил, че разглеждането на дела, които по своя характер са административни, е от компетентността на общите съдилища. Виждането на ВАС беше, че след създаването на административните съдилища на тях следва да са подведомствени всички спорове, по които методът на регулиране на правоотношението е на власт и подчинение. Ако то беше възприето от КС, дела като тези за обжалването на отказите за вписване в Търговския регистър или за отказите за вписване на особен залог щяха да бъдат „изпратени“ в административен съд.
Контролът за законност над администрацията се извършва от всеки съд
„Упражняваният от независим съд контрол за законност на актовете и действията на администрацията е до такава степен определящ за функциониращата правова държава, че да обоснове извода, според който този контрол е „конститутивен елемент на правовата държава“, напомня КС в решението си. И подчертава, че именно затова винаги е тълкувал стеснително възможността да се изключва съдебен контрол над дадени актове на администрацията.
КС сочи какво представлява „осъществяваният от независим съд контрол за законност на административната дейност“: „Като замисъл на конституционния законодател той представлява произтичаща от принципа на правовата държава обща компетентност на съдилищата в рамките на публична и състезателна процедура да проверяват законността на актовете, действията и бездействията на административните органи и длъжностните лица, както и да преценяват дали да зачитат правните им последици, когато това е необходимо за осъществяване на правораздаването, като съобразно правораздавателната си компетентност по правния спор защитят правата и законността, накърнени от незаконния акт, действие или бездействие“.
КС подчертава, че в Конституцията е уредена само изричната компетентност на ВАС да се произнася по законността на актовете на Министерския съвет и на министрите „при упражняване на конституционно възложените им функции и правомощия по ръководството и осъществяването на държавното управление“. Създаването на самите административни съдилища и тяхната компетентност не са предвидени в основния закон.
Затова съдът заключава, че изискването на Конституцията е „контролът за законност на актовете и действията на административните органи да се осъществява от „съдилищата“ по чл. 119 от Конституцията, като неговата ал. 2 допуска, но в никакъв случай не изисква създаване и на други специализирани съдилища освен изрично установените в ал. 1 на същата конституционна разпоредба, и тяхната предметна компетентност не е конституционно зададена“.
В решението се подчертава, че по смисъла на Конституцията съдебният контрол върху актовете и действията на администрацията се осъществява от всеки съд като проявление на изискването за законност в правовата държава. Основен акцент в решението му в тази връзка е осъществяваният от съдиите в общите съдилища инцидентен (косвен) контрол за законосъобразност на административните актове в гражданския и наказателния процес (повече за него виж по-долу).
„След като Основният закон възлага на съдилищата изобщо контрола за законност по отношение на актовете и действията на администрацията, очевидно от конституционната уредба не може да се изведе аргумент за изключителна компетентност в която и да е област на правораздаването (и в частност на административното правораздаване) на съдилища, установени не в Конституцията, а в закон, чието приемане и съдържание е предоставено на преценката на законодателя, заявява КС.
Едно важно допълнение за специализацията
Конституционните съдии правят един заслужаващ внимание коментар по отношение на специализираното правосъдие, без значение административно или друго.
„Съдът намира за необходимо да отбележи, че несъвместимо с разума на Основния закон би било да се приеме, че прогласявайки принципа на правовата държава и свързания с него принцип на разделение на властите като фундамент на конституционния правен ред, конституционният законодател предвижда или допуска създаване на държавни структури, обхватът на чиято компетентност да поражда риск от нарушаване на кохерентността на правната система като основополагащ признак за върховенството на правото в правовата държава. Такъв риск може да възникне при изграждане на специализирани правораздавателни структури и същият естествено би бил задълбочен при прогресиращо разширяване на тяхната компетентност, а пълноценната защита на конституционните права на гражданите и осигуряването на конституционния правопорядък изискват правораздаването да се осъществява при съгласуваност, единство и взаимодействие на правилата за поведение в различните области на правното регулиране въз основа на общите принципи на правото, като тази необходимост от най-висш порядък не може да бъде измествана от съображения единствено за специализация и експертност в дадена област“, се завява в решението.
Изключенията са допустими, но само по сериозни и основателни причини
След като заключава, че няма конституционен проблем общите съдилища да гледат административни дела, КС строго напомня, че това трябва да са изключения и те не трябва да са самоволни. Като дава да се разбере, че те не следва да се използват например, за да си избере администрацията „удобен“ съд.
Стъпвайки на утвърдената си практика КС заявява, че „всяко установявано от законодателя изключение от съдържащото се в закона общо правило трябва да се основава на „сериозни и основателни причини“, като при това изключението следва да е ясно и точно формулирано и основаващо се на ясен и точен критерий, който да обуслови нуждата от изключението. „Същевременно принципът на правовата държава не позволява тези изключения да се извършват чрез „внезапни, неочаквани и непропорционални на конституционните стандарти законодателни промени“, „принципно положение, съобразено с чл. 4, ал. 1 от Конституцията, е, че всяко изключение, което законодателният орган установява, следва да се тълкува и прилага ограничително, т.е. изключенията следва да бъдат въвеждани само тогава, когато общата уредба не удовлетворява потребността от въвеждане на диференциран подход при регулирането на конкретна група обществени отношения при наличието на сериозни и основателни причини за това“, заявява КС.
Като подчертава, че законодателната целесъобразност може и следва да се упражнява само в конституционно установените граници, а обратното виждане означава единствено нормотворчески произвол.
„Посочените принципни разрешения на общо основание следва да намерят приложение и по отношение на установяваните от законодателя изключения от общото правило относно компетентността на специализираните административни съдилища (доколкото такива съществуват) да разглеждат правните спорове между страните в административните правоотношения“, категорични са конституционните съдии.
Конституционните измерения на инцидентния контрол на законосъобразност на административните актове
Поставеният въпрос за компетентността на административните съдилища дава възможност КС да разясни конституционните измерения на инцидентния (косвен) контрол за законосъобразност на административните актове, извършван в гражданския и в наказателния процес.
КС напомня за предишно свое решение (Тълкувателно решение № 14 от 04.11. 2014 г. по к.д. № 12/2014 г.), че дори необжалваемостта не може да ограничи „възможността за допускане на косвен съдебен контрол, при което съответният административен акт ще породи целените правни последици, но същевременно засегнатите лица ще разполагат с правото в друго съдебно производство, позовавайки се на незаконосъобразността на акта във всичките ѝ аспекти, да поискат да бъдат компенсирани за претърпените неблагоприятни последици“.
В днешното решение отново се посочва, че съдилищата осъществяват косвен контрол за законност на актове, действия и бездействия на администрацията и в производствата по искания за обезщетения за вреди. Както и че такъв контрол извършва и наказателният съд, когато формирането на извод за осъществяване на предвиден в наказателния закон състав на престъпление изисква преценка за законност на актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. КС подчертава, че чрез косвения контрол се обезпечава както защитата на конституционните права на гражданите и юридическите лица, така и необходимостта от законност при осъществяване на държавното управление, а конституционното основание за него е чл. 120, ал. 1 от Конституцията.
И прави следното обобщение: „…косвеният (инцидентен) съдебен контрол по отношение на актовете и действията на административните органи е форма на съдебен контрол за законност по смисъла на чл. 120, ал. 1 от Конституцията, при който съдът, независимо от вида на разглеждания правен спор и приложимия процесуален ред, извършва преценка за законност на административните актове и действия, когато това е необходимо за осъществяване на правораздаването. При упражняване на тази компетентност, според трайната практика на Конституционния съд (Решение № 27 от 15.10.1998 г. по к.д. № 20/1998 г., Решение № 2 от 10.02.2005 г. по к.д. № 9/2004 г., Решение № 14 от 09.10.2018 г. по к.д. № 12/2017 г.), обвързаността на съдилищата от върховния съдебен надзор на ВКС или ВАС е обусловена от приложимия закон, а не от инстанционната компетентност на съответния върховен съд по спора. Независимо дали контролът за законност е пряк по смисъла на чл. 120, ал. 2 от Основния закон (т.е. осъществяван в производство по обжалване на административен акт, в което се реализира административното правораздаване), или се извършва инцидентно, когато това е необходимо за осъществяване на правораздаването по други правни спорове, по същество дължимата от съда преценка за съответствие на административния акт със закона, произтичаща от необходимостта да се осигури законността в правовата държава, е една и съща“.
37
Коментирайте
Чакам насрочването на такова дело в СРС вече две години.
Защо не е насрочено?
Не съм смятала някога, че има такъв монопол.
Когато в специален закон е предвидено нещо различно от институционалната подсъдност по АПК, се прилага специалният закон, разбира се.
Пример – от много години първа инстанция по повечето спорове по ЗСПЗЗ са районните съдилища.
Браво за принципната позиция на КС. Така се получава, когато се игнорират основни институти и положения с дългогодишна традиция, като вписването, което се превърна в административна услуга. “Забрави“ се, че това представлява по своя характер и същност охранително производство, а не просто попълване на документи/образци/бланки и отбелязване на квадратчета.
Този път КС се прояви на висотата на неговия конституционно установен статут. Но похвално е ВАС да поиска да повече работа – за разглежда повече дела (защо ли – риторичен въпрос; жокер – напр. изборите за членове на ВСС или за назначаване на магистрати да не подлежат на контрол от ВКС или от смесен състав с преблодаващ брой членове от ВКС), след като преди години предходният председател на ВАС разтовари голяма част от админстративните дела по ЗКИР по райнните съдилища. Тогава вносителите за тълкуване на КРБ не се трогнаха.
„На мен 300 пъти са ми предлагали да стана конституционен съдия, но не приемам, защото Георги Близнашки само ще стои отстрани и ще ги шамаросва! Моята роля е да ги поправям, да ги шамаросвам, да ги строявам, а откакто влезе Атанас Семов Конституционния съд, хептен вече ще трябва да ги бия!“
Те Близнашки не го бръснат за слива, та за конст. съдия го канели, пхахахаха, понякога изкуственото самоизтъкването на тоя човек граничи към психопатия тежка…ппц – лъжата я няма за нищо:))))))
Пак ли се бъзикате с Близнашки?
Стана като „на умряло куче…“ – той вече не пее в хора.
Ааааа пее, пее нали е вуйчо/чичо на друг правен корифей, който се самоизтъква постоянно- крум Зарков (по майка е Кацамунски). А Близнашкие женен за доц. Кацамунска. Абе синджир марка
Лизашки защо още преподава в ЮФ на СУ?! Този дядо няма ли вече да го пенсионират, да си ходи у дома и да си разтяга локумите и лъжите на семейството си…с неговото присъствие в ЮФ на СУ САМО се сваля нивото и авторитета-НИЩО друго.
Не искам да търся под вола теле, но определено ми изглежда сякаш липсата на единна изпълнителна и законодателна власт дава възможност на правото и законността да се завърнат поне малко на тази територия. Може би ако изкараме още 10-20 години без редовно правителство, може ВАС да заработи като съд, вместо като подлога на силните на деня. Колкото и да е извратено, стискам палци за избирателна активност под 30% на следващите избори.
Конкурсите са повишаване в общите съдилища следва да са подсъдни на ВКС или поне на смесени състави. Решението на КС казва, че няма конституционен проблем това да стане и това следва да стане, за да не може шепа съдии в VІ отделение на ВАС да решават кадровата съдба на всички съдии в страната.
На всичкото отгоре тези шепа съдии са постоянно алкохолизирани и крайно не компетентни.
То пък в кой съд не пият и то през работно време. Вижте какво се случва на “ Витошка“ в обедната им почивка.
Монополът на ВАС е абсурден.
Особено с нелепите им решения напоследък.
Като монопола на Чолаков на връща на мутрите „Капитан Андреево“.
Не знам, но последните 3-4 години си събрах за личния архив „невероятни“ решения и определения на ВАС. Имам чувството, че са писани от връзкари – съдебни помощници там или от новоназначени също с връзки.
До преди това имаше някаква подредба, някаква сигурност, някаква предвидимост. Сега едни връщания на актове нагоре-надолу за безсмислени доказателства, които после не променят нищо във фактическата обстановка, едни разиграваници за няма нищо, една загуба на време, аналогични казуси, решени диаметрално противоположно. Не знам какво се случва реално там, наистина. Само предполагам, но това, което предполагам, никак не е хубаво…
Свалям шапка на съдия Луиза Христова от АССГ .
Има надежда за съдебната система и нас като общество и държава!
Три пъти Ура!!!
Толкова посредствено решение,че няма накъде. Резултата е полезен да се дисциплинират малко и на върховно ниво,но решението и е пример за посредственост!
Днес не му върви на ВАС … още един и то жесток шамар получи
Свърши се с игричките да се изменят оспорени административни актове, докато са в съдебна фаза, а ВАС да прекратява делата.
Сега властта ще види кон боб яде ли !!!
съдия Луиза Христова от АССГ съдия Луиза
С наличната вече практика на ЕСПЧ, че административни актове, вкл. подзаконови, могат да се обжалват и че съществува правен интерес и ако са междувременно отменени/изменени, вече мисля, че нещата са ясни.
Лизашки нито е юрист, нито е конституционалист. Един проост селянин от село Скравена – Изкривена.
Този човек е болен, най-страшно е да се разболееш психически, хем си болен, хем не го осъзнаваш
Определено мога да кажа, че тези са в час с нещата
Поредната излагация
Друго решение не съм и очаквал. Не се учудвам, че е прието единодушно.
Надявам се, че ще се вземе предвид
Положението е офсайд отвсякъде
Ох, то пък един законодател…
Проблема е, че законодателят в общата си част е тотално ненаясно какво се случва
Хубаво
Добре са им го казали ама кой да го схване
Така си е
По темата
Ново
-
Защо КС се раздели 6 на 5: Аргумент за недопустима индулгенция за бездействие срещу мотив да се прекрати нетърпимата безмандатност
-
Конкурсите да се обявяват на конкретни дати, нови правила за атестиране, командироване и избор на ИВСС
-
ВКС се заема с противоречия в практиката по спорове за собственост след сделки с реституирани земи
Опитват се да играят балансирано
, но с тези общи постановки за изключения и опит да предотвратят нотмотворческия произвол ще стане каша- стой та гледай как сега ще има дела в „удобните“ съдилища – нека лобирането започне сега.
П.С. Как пък не са цитирали и становището на любителя на историческото тълкуване с американофилски възгледи, тц тц.