Критичен преглед на критиките срещу процедурата за доброволно изпълнение
Статията на Георги Дичев
Георги Дичев става съдия-изпълнител през 1999 г. и частен съдебен изпълнител от създаването на професията у нас през 2005 г. Той е и председател на Камарата на ЧСИ, но настоящата статия представя личната му позиция на частен съдебен изпълнител. А със становището на камарата можете да се запознаете тук.
Със Законопроект за допълнение на Гражданския процесуален кодекс № 054-01-67/10.07.2020 г., вече приет на първо четене, се предвижда въвеждането у нас на един нов институт – доброволното изпълнение, работещ ефективно в полза на гражданите и бизнеса в редица европейски държави като Франция, Белгия, Нидерландия, Испания, Гърция, Литва, Румъния, Сърбия, Северна Македония. Неслучайно същият се препоръчва на европейските страни с Инструкцията на Европейска комисия за ефикасност на правосъдието в Европа от 17 декември 2009 г. за по-добро приложение на съществуващата препоръка на Съвета на Европа за съдебното изпълнение.
Чл. 34 от Инструкцията постановява, че „съдебните изпълнители може също да бъдат упълномощени да изпълняват второстепенни дейности, съвместими с ролята им, целящи да гарантират и обезпечат зачитането на правата на страните и да ускорят съдебния процес или да облекчат работата на съдилищата. Наред с други дейности, може да бъдат включени: извънсъдебно връщане на дълг (доброволно изпълнение), доброволна продажба на движимо или недвижимо имущество на публичен търг, установяване на факти, предоставяне на правен съвет, процедури по несъстоятелност, изпълняване на задачи, възложени им от съда, представляване на страни в съда, изготвяне на частни актове и документи, медиация“.
Законопроектът на практика се явява продължение на мярката „Извънсъдебно събиране на малки задължения“ от страна на съдебните изпълнители, предвидена в Плана за действие за подобряване на инвестиционната среда на Министерския съвет за 2019 г.
Доброволното изпълнение от необходимост при нормална икономическа обстановка се превръща в задължително условие за защита на гражданите и бизнеса от последиците при тежки икономически кризи. То предотвратява свръхнатоварването на съдилищата, което се случва след всяка финансова криза, дава възможност за доброволно и разсрочено погасяване на задълженията без съдебна намеса и без да се заплащат такси, хонорари и разноски, напълно безплатно за длъжниците. Икономическият анализ и оценката на въздействието сочат, че чрез него се реализират спестявания в размер на стотици милиони левове, които остават у хората и бизнеса. Длъжниците не са поставени в ситуация на блокирани сметки, заплати и пенсии, не се описват покъщнината, колите и имотите им, а доброволно според възможностите си могат да се справят с финансовите си затруднения, което ще им позволи да запазят бизнеса и доходите си. Промените са и в интерес на кредиторите, тъй като те могат да получават дължимото им се изцяло или на части и то веднага, а не след като приключат съдебните и изпълнителните производства, когато за много от тях вече ще е късно.
Какво представлява доброволното изпълнение – тристранен диалог между кредитор, съдебен изпълнител (СИ) и длъжник. Започва със задължително писмено надлежно уведомяване на длъжника, че към него е насочена парична претенция, което съдържа ясно указание, че лицето не е осъдено, че може да плати по посочената сметка и по този начин да избегне огромното оскъпяване (особено при малките вземания), ако се стигне до съдебен процес и следващото след него принудително изпълнение. Длъжникът може с едно голословно писмено изявление, че не дължи незабавно да прекрати процедурата. Но може и да плати изцяло или на части. Огромно предимство на този механизъм, освен спестяването на средства и липсата на каквото и да било принуда, е, че длъжниците могат да разсрочат задълженията си и то неограничено във времето. Дори и при малки ежемесечни вноски, за кредитора може да се окаже по-добре да получава постоянно свежи средства, вместо да чака няколко години съдебни процеси, след които длъжникът може вече да няма доходи и имущество.
Предимствата на доброволното изпълнение са изключително много, но целта на настоящето изложение не е да се спираме на тях, а на критичните становища срещу него.
1. Една от основните критики към законопроекта, изразена от Висшия адвокатски съвет, е, че е недопустимо съвместяването на публични и частни функции, на СИ не можело да се възлагат други функции извън публичните по принудителното изпълнение, в това число да извършват „частноправна“ дейност, тъй като по този се начин се нарушавали принципите на безпристрастност и независимост.
Звучи красиво и логично, само че не е нито вярно, нито правилно. Тезата на ръководството на адвокатурата почива на това, че когато СИ извършват доброволно изпълнение, действат като частноправни субекти, частни лица, което е изключително погрешно. Точно обратното – държавата им възлага тази дейност именно в качеството им на съдебни изпълнители, лица, упражняващи публични функции и по този начин подпомага кредиторите и длъжниците да избегнат по-бавните, скъпи и тежки съдебни и изпълнителни производства, като същевременно осигурява и нормални условия за работа на съдилищата, които могат да се концентрират върху същинските правни спорове. Правосъдието няма как да е бързо и качествено, когато съдиите са затрупани с безсмислени дела, водени само заради хонорарите по тях. Съдебните изпълнители не са магистрати, не са част от съдебната власт, съгласно чл. 117 и следващите от Конституцията и ЗСВ, поради което държавата може със закон да им възлага каквито функции прецени. Неслучайно чл. 18 от Закона за ЧСИ, озаглавен „Други действия“ на ЧСИ, им позволява да извършват дейности извън рамките на конкретните изпълнителни производства, като връчването на призовки и книжа по разпореждане на съда по граждански дела, както и на всякакви документи във връзка с гражданскоправни отношения. Аналогична е правната уредба и в Закона за нотариусите и нотариалната дейност. Чл. 22 от него, озаглавен „Други действия на нотариуса“, постановява: „Ако му е възложено от страните, нотариусът може във връзка с нотариалните производства да изготвя и да проверява проекти за документи, да дава устни и писмени консултации, да посредничи за изясняване волята на страните, да прави справки, да набавя документи, книжа и други, както и да бъде изпълнител на завещание или управител на имущество“.
Когато ЧСИ и нотариусите извършват други дейности, възложени им със закон, извън принудителното изпълнение и нотариалното производство, тези лица не действат като частни такива, а именно в качеството си на лица, упражняващи публични функции. В този смисъл доброволното изпълнение, провеждано от СИ, е публична функция и дейност, а не частна такава, поради което примерите в становището на Висшия адвокатски съвет са изключително неподходящи и погрешни: доброволното изпълнение било „частна работа“, за която всеки можел да „наема“ СИ, за консултациите от прокурори и частната охрана от органите на МВР изобщо няма да коментирам. Предвид горното, всички „аргументи“ за нарушена безпристрастност и независимост са абсолютно неоснователни. ЧСИ и нотариусите са точно толкова независими и безпристрастни, когато извършват други дейности, възложени им със закон, колкото и когато упражняват основната си компетентност. Твърдението за противоконституционност на законопроекта пък е толкова абсурдно, че изобщо не смятам да го коментираме.
2. По отношението на внушението, че СИ щели да осъществяват „нерегламентиран натиск” и щели „да се възползват от правомощията си за достъп до широк кръг държавни регистри без контрол“ следва да се има предвид, че законопроектът не предвижда нито една форма на принуда, нито пък достъп до каквито и да било регистри, а единствено съдействие за доброволно, в това число и разсрочено, безплатно за длъжника погасяване на безспорни вземания. СИ може само да изпрати покана, която съдържа изрично съобщение, че длъжникът не е осъден и може да плати доброволно, както и да проведе срещи с длъжника, а осъществяването на каквато и да било принуда върху имуществото или върху личността на длъжника е абсолютно недопустимо. Липсата на възможности за принуда в предлаганата уредба е толкова очевидна, че възниква съмнение в безкористната мотивация на отрицателните становища, в които прозира опасението, че една работеща доброволна процедура би намалила икономическите ползи от дейността на колекторските агенции и би отклонила потенциални клиенти за съдебни процедури от адвокатурата.
3. Възражението, че длъжниците биха изплатили задължения, които при други обстоятелства биха оспорили, само поради авторитета на водещия процедурата СИ, подценяват и обиждат интелигентността и информираността на българските граждани. Философията на предложението е не да се осъществява натиск или да се въвеждат в заблуда гражданите, а точно обратното – да бъдат надлежно и своевременно информирани за това, че някой има парична претенция към тях и за възможността да намалят тежестта на задължението си, като платят доброволно.
Една от основните критики към законодателството у нас дълго време беше, че хората са осъдени без да знаят и разбират за това едва когато СИ блокира сметките им например. Предлаганата процедура защитава длъжниците именно от това, като ги информира предварително, че срещу тях е налице парична претенция, необръщането на внимание, на която може да има много тежки неблагоприятни последици. Следва да се подчертае, че дори в принудителното изпълнение не съществува фигурата на заблудения длъжник, който би платил само поради получаването на документ с подписа на СИ, а когато става въпрос за една информативна покана, в която изрично е записано, че лицето не е осъдено и не са приложени никакви мерки на принуда, това е просто немислимо. Въпреки това, за да няма спекулации по темата, би могло законодателят изрично да предвиди в съдържанието на поканата и уведомление, че длъжникът може да прекрати по всяко време процедурата като писмено оспори вземането пред СИ. Също така е добре да се промени наименованието на документа, с който започва процедурата, на „покана за доброволно плащане“, за да се отличи максимално от поканата за доброволно изпълнение в принудителното такова.
4. По отношение на твърдението, че се нарушавало правото на защита на длъжниците следва да се има предвид, че на този етап длъжниците нямат необходимост от специална процесуална защита, тъй като по отношение на тях (или на тяхно имущество) не се извършват процесуални действия, нито се упражнява каквато и да е форма на принуда. Предлаганата процедура не е нито етап, нито част от процедурата по принудително изпълнение на съдебно потвърдени притезания, поради което и в нея не са предвидени процесуални действия. Тя е базирана единствено на доброволността, информираността и диалога, като единствено правомощие на органа е изпращането на покана и провеждането на разяснителни срещи и разговори.
Обръщам внимание на използвания термин „среща“. Той предполага и изисква уговорка и съгласие между две или повече лица. Среща без желанието на която и да било от страните не може да се осъществи. Законопроектът не предвижда понятието „посещения“, а „срещи“ именно за да подчертае изискването за съгласие от страна на длъжника за такава. Разходи във връзка със срещите не би могло да има, а и текстът на проекта е категоричен, че всички разноски са за сметка на кредитора. Предлаганата уредба на доброволното изпълнение не изключва всеки длъжник по своя преценка да ангажира адвокат било за съвет, било да го представлява в комуникацията му с кредитора и СИ. Видно от изложеното длъжникът е защитен в максимална степен, като освен това той може или да оспори вземането пред СИ и да прекрати незабавно процедурата, или два месеца да не плаща, което автоматично също води до нейното прекратяване.
От много голямо значение за правата на длъжниците е, че процедурата се провежда именно от СИ. ДСИ се назначават и контролират от министъра на правосъдието, съответно и от председателите на районните съдилища. От друга страна, постоянен контрол върху дейността на ЧСИ упражняват 9 институции – КЧСИ, МП с два отделни инспектората, съдът, МВР, прокуратурата, НАП, ДАНС, КЗЛД, КПКОНПИ. Всеки един гражданин, който смята, че правата му по някакъв начин са нарушени, би могъл да сигнализира който и да било от горепосочените органи и да предизвика проверка, съответно да получи защита. ЧСИ носят гражданска, наказателна и дисциплинарна отговорност. Те са и застраховани за вредите, които могат да причинят при своята дейност, като минималната годишна застрахователна сума на всеки от тях е 1,2 млн. лв.
5. Възраженията, че процедурата няма да намали разходите и няма да съкрати времето на събиране на вземанията, са напълно неверни, нелогични и голословни. Процедура, при която длъжникът не заплаща нищо, а само това, което дължи на кредитора, тоест, не заплаща: съдебни разноски, държавни такси, адвокатско или юрисконсултско възнаграждение в съдебната фаза, адвокатско или юрисконсултско възнаграждение в изпълнителната фаза, такси и разноски по съдебното изпълнение, лихвите, които се натрупват докато траят процесите, се нарича безплатна за длъжника процедура.
Безотговорно, особено в настоящата тревожна и неясна в здравен и икономически план ситуация, е да се лишава длъжникът от едно законово облекчение, а именно от възможността да погаси дълга си без каквито и да било разноски, лихви, добавки и усложнения, напълно доброволно и без принуда. Според икономическия анализ и оценката на въздействието, извършени от ЕКИП (Експертен клуб за икономика и политика), при най-консервативния сценарий процедурата за доброволно изпълнение ще доведе до спестявания за цялото общество между 137-165 млн. лв. до края на 2021 г. Ако само 30% от досегашните изпълнителни производства се насочат към тази процедура, спестените суми достигат между 226 и 272 млн. лв.
6. Критиките към законопроекта по отношение възможността да се започне процедурата и без да е представен документ за вземането са меко казано неоснователни и показват нейното неразбиране. Исково производство може да се инициира без да е представен какъвто и да било документ, заповедно производство по чл. 410 ГПК може не само да започне, но и да приключи и веднага да се премине към принудително изпълнение без никакви документи (с изключение на потребителските задължения), да те преследват денонощно в продължение на години колектори за мними дългове (било защото изобщо не съществуват, било защото са погасени по давност), отново без никакви документи – също не е проблем, но при доброволното изпълнение това се превръща едва ли не в заплаха за националната сигурност.
Всички банки и фирми разполагат с писмени доказателства за своите вземания, такива обаче нямат хората, дали заем на съседа, колегата, приятеля. Именно за последните е предвидена тази възможност и без документ да се опитат да получат дължимото им се извънсъдебно и то по най-безболезнения начин за длъжника. Смисълът и функцията на тази процедура не е СИ да се превръщат в квазисъд и да проверяват кой какво има да получава и с какви доказателства разполага, а да са даде възможност на страните по едно правоотношение да направят последен опит да уредят нещата помежду си преди да се ангажират съдилищата. Акцентът да се измести от по-бавното и по-скъпо съдебно и следващото го тежко за длъжника принудително изпълнение към доброволно такова, при което и двете страни могат да получат удовлетворение във взаимноизгоден период от време с минимални разходи от кредиторите, съответно напълно безплатно за длъжниците.
7. В становището на Омбудсмана се изтъква като недостатък, че при ДСИ държавната такса при успешно проведена процедура е фиксирана на 10% от събраната сума, а при ЧСИ имало възможност за договаряне и на по-голямо възнаграждение. Доброволното изпълнение по принцип има смисъл и ще се използва за събиране на малки вземания, при големите то няма да има ефект по ред причини, на които няма да се спирам тук. Масовите задължения, които ще бъдат негов предмет, са в диапазона 30-100 лв., тоест възнаграждението, дължимо от кредитора, респективно ДТ при ДСИ ще е между 3 и 10 лв. По отношение на внушението за някаква неравнопоставеност между двата вида СИ у нас, вероятно не е обърнато внимание, че съгласно чл. 78, ал.3 от ЗЧСИ, ЧСИ могат да договарят при принудителното изпълнение и по-високи възнаграждения от посочените в Тарифата, които са за сметка на кредитора. В предлаганата уредба на доброволното изпълнение логично и правилно е предвидено абсолютно същото.
8. В същото становище на Омбудсмана е посочена като проблем липсата на горна граница на вземанията, които могат да са предмет на доброволно изпълнение. Сам по себе си този въпрос е силно смущаващ, защото когато се въвежда една безплатна и доброволна процедура в интерес на страните и особено на длъжниците, би следвало да се търси нейното максимално приложно поле, а не как предварително и изкуствено тя да бъде ограничена, съответно осакатена като ефективност. Всяко законово предметно ограничаване на доброволното изпълнение е всъщност създаване на монопол на колекторските фирми. Кредиторите разполагат с множество възможности в търсене на удовлетворение на своите вземания – могат да ползват адвокати, нотариуси и ЧСИ, за да връчат покани до длъжника, могат да ангажират колекторски фирми, които провеждат нерегламентирана форма на извънсъдебно събиране, или пък да образуват обезпечителни, заповедни или искови съдебни производства. Доброволното изпълнение е само още една възможност за тях, но пък след всеки кредитор има и длъжник, тоест ако кредиторите не използват доброволното изпълнение и техните длъжници няма да могат да се възползват от всички облекчения, които то им предоставя. Кредиторите са тези, които ще преценяват заедно с техните адвокати, кой път за защита е най-подходящ във всеки конкретен случай. От друга страна, дори и двете страни да имат желание да уредят отношения си чрез тази процедура, като си спестят разноските и лихвите, те не биха могли да я ползват, ако задължението е дори с един лев по голямо от разписаното в закона. Така, освен кредиторите, потърпевши ще са и добросъвестните длъжници, които искат, но не могат да изплатят изцяло дълга и се нуждаят от разсрочване.
В заключение, бих искал да посоча, че всички възражения и критики срещу законопроекта звучат така сякаш у нас в момента няма извънсъдебно събиране на вземания, провеждано от всякакви субекти и то без никаква регламентация на правомощия, отговорности, контрол и механизми за защита. Очевидно е, че доброволното изпълнение засяга големи икономически интереси и съпротивата срещу него ще продължи да бъде силна, въпреки че хората и бизнесът имат огромна нужда от такава подкрепа от страна на държавата не само в предстоящия тежък период.
28
Коментирайте
Я, какви злобни тролчета на колекторите са се появили тук. А си мислех, че мутрите не четат правни сайтове. Но нали си имат адвокати, и то Висши..
Критичен анализ на критичния поглед на гилдията ЧСИ върху критиките срещу процедурата за доброволно изпълнение (която им се ще да въведат): „Намаляха ни печалбите, братя ЧСИ, хората обедняха, трябва да направим нещо по въпроса, свикнали сме да вземаме повече! Да намерим нов начин за доене!“
Това, което обижда и подценява интелекта на българските граждани, е да се презюмира, че някой и за секунда ще повярва, че подобен закон има някаква друга цела, освен да угоди на шайка ояли се ченгета, които от години се опитват да влязат в бизнеса на една друга шайка ояли се престъпници.
Обективен и безпристрастен анализ от индивид, който няма, не е имал и няма да има никаква полза от коментирания и лобиран от него законопроект.
Контрааргументът на Дичев срещу „Законопроектът отваря възможност за злоупотреби“ е „Злоупотреби не са предвидени в законопроекта“… Нито един правен аргумент за това как ще се обезпечеи процедурата и как ще се гарантират правата на длъжниците. Само политически предсказания за бъдещето кое как ще стане.
За какво гарантиране на права говорите ? Човекът ясно обяснява, че няма грам принуда. ЧСИ влиза в ролята на пощальон връчващ писмо и толкова. Какви злоупотреби, какви обезпечения.
„ЧСИ влиза в ролята на пощальон…“
Че какво им е на другите пощальони, бре…!?
Не участват в Камарата на ЧСИ очевидно…
До си го кажем направо – битката тук е между съдебните изпълнители, чиято работа като обем и приходи много спадна, и колекторите. Да видим кой го бива повече в лобирането.
Напълно прав си. Разликата между съдебните изпълнители и колекторите е, че едните са натоварени с властнически правомощия, а другите – не. При цялата си некомпетентност, дори ВАдвС успя да аргументира това.
Ако изобщо може да се каже, че една процедура, която е ЗА хората, бизнеса и съдилищата и то в момент на най-тежката икономическа рецесия, е СРЕЩУ някого, то това не са адвокатите, а колекторите. Адвокатите не се занимават с такива малки вземания и за тях даже се откриват нови възможности, стига да имат достатъчно нюх да ги видят. Някои от колекторите обаче ги тресе голям и необясним страх от конкуренцията им с ЧСИ и правят всичко възможно у нас да няма доброволно изпълнение. Впрегнати са всякакви „адвокати“ – членове на Висшия адвокатски, които под знамето „да защитим адвокатите“ манипулират съвета… Покажи целия коментар »
Явно проблемът ще се решава от Конституционния съд и то не само по тази новопредвиждана възможност ,но и по досегашните „възлагания“ на дейности, които излизат извън възложената от държавата дейност по осъществяване на принудително изпълнение,за което СИ са натоварени с публична власт.
Малко странно. Ще се обаждат по телефони, ще бият телегорами.
Подкрепям. Има много добра статия и истина в нея
Определено срещу Колекторските фирми насочено
Адвокати и ЧСИ в битка за по-голямо парче от баницата.
И аз това си помислих. Да седнат пък да се разберат. Напоследък нали е модерен призивът за диалог, та да не изоставаме от модните тенденции 😊
Точно срещу колекторите излиза, че е всичко. Имал съм вземане-даване с няколко от тези… дружества и там има боклуци и читави. И проблемът е, че са оставени да си правят парите в без каквато и да е регулация, това е скандалът. Това е далаверата на десетилетието, по-голяма от КТБ. Но ще кажа на Дичев – колега, това си е адвокатска работа, ние сме свободна професия, затова може да сме посредници, вие налагате държавна принуда и не можете да сте посредници. Точка. Не може хем ограничена конкуренция – по един на 30 000, хем осигурена от държавата работа по ПИ, хем… Покажи целия коментар »
А ще се занимаваш ли с дълг от 50 или 100 кинта?
А какво всъщност ще прави ЧСИ по тази процедура? Ще пише едно писмо до предполагаеми длъжник и ако той звънне да пита ама какво е това, ще му казва ми тука един човек казва, че му дължиш еди колко си лева, длъжникът казва, О, я заеби всичко приключва
По принцип си прав. Но защо да няма и такава опция. От 100 души, трима може да се възползват. Пък и ако променят нещо в поканата за доброволно изпълнение така, че да се прави разлика с другата, защо да няма такава възможност
щото се смесват публични и частни функции. все едно ако се караш с комшията за двора, служител от кадастъра да ви посредничи да си разрешите спора, щом не щете сравнения с прокурори и полицаи
Трябва да има и тази опция разбира се. Не бива иначе.
Дичев, Дичев, ако става въпроси за такси от 3 до 10 лева, какъв ви е интересът да се занимавате? За 10 лева ЧСИ не ходи и до тоалетната
Не че не сте прав колега, но големият въпрос тук е трябва ли да има подобна процедура, т.е. полезна ли ще е за оборота. Четейки статията си давам сметка, че ако масово се прилага за дребни вземания 100-500 лв., ще е полезна. Защото точно за тях аргументите на адвокатите, че разбираш ли сега те щели да помогнат на човека да се разбере с кредитора си, издишат. Кой адвокат ще се занимава с вземане за 100 или 200 лв.? Ми няма такъв, то хонорарът му ще е колкото дълга. Така де, дори и той да се навие, клиентът няма да иска… Покажи целия коментар »
Има нещо вярно. Пара да капе. Море става
Ново
-
Защо КС се раздели 6 на 5: Аргумент за недопустима индулгенция за бездействие срещу мотив да се прекрати нетърпимата безмандатност
-
Конкурсите да се обявяват на конкретни дати, нови правила за атестиране, командироване и избор на ИВСС
-
ВКС се заема с противоречия в практиката по спорове за собственост след сделки с реституирани земи
Дичев има визия, мисли занапред, а не само за дребни далавери. Адвокатите му скачат без да мислят, че всъщност предлага нещо добро за хората. Сигурен съм и че 90% от ЧСИ не му харесват идеята. Направи добро – изяж ла.но е полижението за съжаление