ВСС и съдии предлагат
Кратки мотиви по някои дела в районните съдилища
Магистрати и кадровици одобриха предложения за промени в ГПК, ще искат и Конституционният съд да каже що е то "актове на правораздаването"
По делата в районните съдилища, които не са с фактическа и правна сложност, да се пишат кратки мотиви. Тази идея е обсъдена на Национална конференция „За ефективността на правосъдието“, която се провежда в Бургас. Тя е организирана от Висшия съдебен съвет като на нея присъстват над 110 съдии, представители на Инспектората към ВСС, на Националния институт на правосъдието, на адвокатурата и на Съюза на съдиите. Модератори са членовете на съвета Боряна Димитрова и Даниела Марчева.
„Целта е адекватно разрешаване на съществуващите в съдилищата проблеми, съобразявайки европейските препоръки и добри практики, както и условията, в които функционира българската съдебна система“, уточниха от ВСС.
В първата част на конференцията дебатът е бил насочен към първоинстанционното гражданско и наказателно правосъдие на ниво районен съд.
Председателят на Бургаския апелативен съд Деница Вълкова е отбелязала, че трябва да се преценят възможностите за излагане на кратки мотиви по определени категории правни спорове.
„Ние правораздаваме в името на народа и не можем да си позволим пространни и неясни мотиви, от които гражданите се объркват. Това няма как да води до повишаване на общественото доверие в съда“, е добавила Деница Вълкова.
Една от идеите е да се допълни чл. 236, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс. В момента той гласи: „Към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда“. Предложението е разпоредбата да се добави второ изречение, което да гласи следното: „По дела, които не съставляват фактическа и правна сложност, и при изцяло уважаване на молбите, съдът може да постанови решение в заседанието, в което са приключени устните състезания, като в мотивите си посочи само, че са налице нормативно предвидените предпоставки за уважаване на молбата“.
Наред с това е било коментирано да се създаде нова разпоредба към чл. 237 от ГПК в следния смисъл: „Съдебното решение при признание на иска не подлежи на обжалване“. И още – има идея да се добави и нов текст по отношение на първоинстанционните граждански дела със следната редакция: „Граждански дела, по които липсва фактическа и правна сложност, и с размяната на книжа са представени всички доказателства и, ако съдът приеме, че не е необходимо изслушването на страните, може да разгледа делото в закрито заседание, като предостави на страните възможност да представят писмени защити. Съдът разглежда и решава делото в закрито заседание и когато страните поискат това“.
Освен промени в ГПК, присъстващите са се обединили около позицията да се сезира Конституционният съд с искане за тълкуване на чл. 121, ал. 4 от основния закон, според който актовете на правораздаването се мотивират. Магистратите ще искат тълкуване на израза „актове на правораздаването“.
„На общите събрания на Гражданската и Търговската колегия на ВКС и на ИВСС ще бъдат изпратени обобщените и безспорни предложения, ведно с „каталога“ на производствата, за становища. Направените от магистратите предложения за изменение на ГПК, включително и за въззиното производство, представено от Окръжен съд-Бургас, и коментарите по тях, ще бъдат предоставени на всички участници в Конференцията за изразяване на становище в срок до 20 юни“, посочиха от ВСС.
На конференцията са били обсъдени и промяна на текстове в НПК, за да бъде правораздаването по-ефективно.
На форума дори е бил представен примерен модел за кратки мотиви на съдебни решения.
Наред с това са били направени предложения съдът да не изготвя мотиви при постановяване на решенията си, ако в отправените до него писмени изявления се съдържа език на омразата.
„Конференцията би била успешна, ако се обединим дори само в две от предложенията, които ще изслушаме и обсъдим, и така бихме излъчили важното послание, че съдиите не воюваме помежду си, а сме единни“, казала в заключение Деница Вълкова.
В крайна сметка присъстващите са се обединили около идеята да се приеме нов стандарт, който да е съобразен с Конституцията и законите, за произнасянето и писането на кратки мотиви към съдебните актове по определени дела.
„Ние сме съдии и добре знаем, че наред с електронното правосъдие и въвеждането на технологиите, справянето с проблема „натовареност“ изисква насочване на усилия към разтоварване на съдиите от формализъм и бюрокрация. Достигането на подобна цел е в интерес на обществото и съответства на европейското разбиране за модерно правосъдие“, е казал представляващият ВСС Боян Магдалинчев пред присъстващите.
Втората тема на форума е била за заповедното производство, като целта на дебата е в професионална дискусия да се посочат проблемите и да се обсъдят предложения за промяна за постигане на по-голяма ефективност, уточниха от ВСС.
От там добавиха, че ще бъдат отправени „прагматични предложения за изменение на заповедното производство, които ВСС се ангажира да подкрепи максимално бързо по законния ред“.
От съвета уточняват, че с тези теми „се отваря вратата за прагматичен дебат за проблемите в правосъдието, за да се тръгне по пътя на опростяването, „поправянето“ и/или „осъвременяването“ на редица процедури, на фона на стремежа за бързо, достъпно, разбираемо, лишено от възможност за корупционни практики, будещо доверие правосъдие“.
8
Коментирайте
Наред с това са били направени предложения съдът да не изготвя мотиви при постановяване на решенията си, ако в отправените до него писмени изявления се съдържа език на омразата“
Интересно.. ново понятие в правния мир. Усещам че доста съдии с кеф ще се почувстват мразени ако това се приеме. Интересно обаче защо само ако е в писмена форма, излиза че устно може, тъй ли? Това си е жива дискриминация!
Защо направо не въведат оценки? Ищеца -6, ответника -2.
Без мотиви.
Иди жали.
И гадай, какво е искал да каже авторът…
П.п.
Част от заплатите ще връщат ли, когато не пишат мотиви или това няма общо?
Не е ясно защо въпросът въобще трябва да се обсъжда . И сега няма пречка да се пишат кратки мотиви . Пък дори и да нямаш мотиви – ако си решил делото правилно , няма как да те отменят /визирам гражданските дела/ . Навъдиха се обаче твърде много „имитатори“ на мотиви – хора , които пишат по 10-20 страници копи-пейст , а накрая – пак нямат реални мотиви . Проблемът е дали КАК и ВСС оценяват интелект или броят брой страници ….защото едно време имаше помощни атестационни комисии , които даваха точки на брой страници , а не какво пише… Покажи целия коментар »
Подобни предложения отиват твърде делеч. Не може да няма мотиви. Пък и не всеки може да се изразява кратко и ясно. Страните имат право да знаят защо е постановен определен правен резултат.
Напълно си прав , че има хора , които не могат да се изразяват кратко и ясно . Мисля , че има и такова психично отклонение , при което и най-простото го казваш сложно….Не е добре такива хора да бъдат съдии и да инквизират „читателите си“ …визирам и горните инстанции , не само страните .
Подкрепям предложението за по-кратки мотиви, защото това би направило съдебният акт по-разбираем и достъпен.
Така ще се реши отчасти и проблемът с натовареността, който от години стои пред районните съдилища.
Кратки или пространни – няма значение; важното е да са ясни и съдържателни. Някои съдии просто не могат да се мотивират нито в 2 нито в 2000 изречения.