Конституционният съд (КС) отклони по-голямата част от въпросите на президента Румен Радев във връзка с върнатото искане за провеждане на референдум за въвеждането на еврото от 2026 г.

Днес КС допусна до разглеждане само един от въпросите, които отправи Радев, а именно за задължително тълкуване на чл. 77, ал. 1, т. 1 и 2 и чл. 84, т. 5 от Конституцията във връзка с отговор на следния въпрос: „Съобразно конституционните си правомощия разполага ли председателят на Народното събрание с компетентност да преценява изискванията, при които е допустимо произвеждане на национален референдум, като отклонява предложение, направено от субект, овластен със закон?“.

Решението е взето с 10 на два гласа, като на особено мнение са били съдиите Соня Янкулова и Борислав Белазелков (пълния текст на определението виж тук).

Останалата част от искането на Радев, които днес конституционните съдии не допуснаха до разглеждане, беше за тълкуване на няколко разпоредби от Конституцията (чл. 77, ал. 1, т. 1- 2 и чл. 84, т. 5 във връзка с чл. 1, ал. 2, чл. 10 и чл. 42, ал. 1 и 2) по отношение на въпроса дали Народното събрание е задължено да се произнесе по предложение за провеждане на национален референдум, направено от конституционен орган, овластен в закон, както и за тълкуване на чл. 1, ал. 2, чл. 10, чл. 42, ал. 1 и 2 във връзката им с чл. 77, ал. 1, т. 1 и 2 и чл. 84, т. 5 от Конституцията (виж повече тук).

Първата част от искането беше отклонено с девет на три гласа, като съдиите Атанас Семов, Янаки Стоилов и Сашо Пенов са били на особено мнение, а Невин Фети – със становище, а втората част беше единодушно „отхвърлена“ от КС.

Конституционният съд отклони като недопустимо и искането на президента за обявяване за нищожно разпореждането на председателката на Народното събрание Наталия Киселова, с което беше върнато предложението му за провеждане на референдум.

Това искане на Радев се основава на чл. 22, ал. 3 от Закона за КС, който предвижда, че „при актове, постановени от некомпетентен орган, Конституционният съд обявява тяхната нищожност“.

Както е известно, на 9 май 2025 г. президентът обяви, че предлага да се проведе национален референдум, на който гражданите да отговорят на въпроса: „Съгласни ли сте България да въведе единната европейска валута „евро“ през 2026 г.?“ То беше внесено в Народното събрание, което единствено може да вземе решение за провеждане на национален референдум, но не беше разгледано от депутатите. Причината за това беше отклоняването му с разпореждане от Киселова (виж тук).

Радев сезира КС като обосновава допустимостта на искането си за тълкуване на Конституцията с различния подход на парламента и неговия председател при внесено предложение за референдум от президента Росен Плевнелиев през 2015 г. (за възможността за електронно гласуване) и от президента Румен Радев през 2025 г. (за еврото). Това на Плевнелиев беше разгледано, редактирано и орязано от Народното събрание. Референдум беше проведен само по един от трите въпроса, които постави той, но беше неуспешен.

Из мотивите на КС

В мотивите си Конституционният съд изтъква, че, за да е допустимо искането за задържително тълкуване на основния закон, трябва да е налице реално съществуващ и обоснован правен проблем, който произтича от твърдяна неяснота на конституционната уредба и чрез решаването на който се постига конституционно значима цел.

„В случая такъв реален правен проблем е налице, защото Конституцията не съдържа изрична правна уредба относно правомощията на председателя на парламента изобщо при постъпване на искане за произнасяне по въпрос от компетентност на Народното събрание, направено от субект, овластен по силата на закон да го сезира… правният проблем, към чието разрешаване е насочено искането, е от значение за функционирането на националното представително учреждение, както и за пределите на компетентността на неговия председател поради наличието на „противоречиво разбиране и опасност от противоречиво прилагане“ на конституционната уредба като основание за ангажиране на тълкувателната компетентност на Съда“, отбелязва КС.

При все това конституционните съдии отклоняват като недопустим първия въпрос на Радев, а именно задължено ли е Народното събрание да се произнесе по предложение за произвеждане на национален референдум, направено от конституционен орган, овластен в закон?

„Това е така, на първо място, защото в конкретната хипотеза, по повод на която е инициирано искането по чл. 149, ал. 1, т. 1 от Конституцията поради разкриване на „диаметрално различни подходи към идентични ситуации“, именно в резултат на действията на председателя на парламента не се е стигнало до разглеждане на предложението на президента от страна на Народното събрание. Поради това въпросът дали Народното събрание е задължено да се произнесе по предложение за произвеждане на национален референдум, направено от овластен по силата на закона да го сезира субект, изобщо не е бил предмет на противоречиво решаване от самия парламент. При това преценката дали председателят на парламента може със свой едноличен акт да препятства произнасянето на Народното събрание по въпрос от негова конституционна компетентност, не е обусловена от това по какъв начин самият национален представителен орган следва да процедира при сезирането му. Заедно с това е необходимо да се има предвид, че Основният закон урежда единствено компетентността на Народното събрание да приеме решение за произвеждане на национален референдум (чл. 84, т. 5 от Конституцията), но редът и субектите, които могат да предлагат произвеждане на национален референдум, са уредени не в Конституцията, а в закон – Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление (ЗПУГДВМС), където в чл. 10 и чл. 13 са посочени дължимите от самия парламент и от неговия председател действия при постъпване на такова предложение“, казва КС.

И уточнява, че отговорът на поставения от Радев въпрос не изисква тълкуване на Конституцията, а на закон, което е извън конституционната компетентност на КС.

Конституционните съдии обаче намират, че посоченият от президента правен проблем, отнасящ се до разграничаване на правомощията на парламента и на неговия председател при внесено от оправомощен субект предложение за произвеждане на национален референдум, се съдържа във втория въпрос. Той гласи следното: „Съобразно конституционните си правомощия разполага ли председателят на Народното събрание с компетентност да преценява изискванията, при които е допустимо произвеждане на национален референдум, като отклонява предложение, направено от конституционен орган, овластен в закон?“.

Тук конституционният проблем е свързан с упражняването на право, което е предоставено от закона за прякото участие на гражданите в държавната власт. Според чл. 10, ал. 1 от този закон предложение до парламента за провеждане на национален референдум може да бъде направено от не по-малко от една пета от народните представители; президента; Министерския съвет; не по-малко от една пета от общинските съвети в страната; инициативен комитет на граждани с избирателни права, събрал не по-малко от 200 000 подписа на граждани с избирателни права), но въз основа на изрична конституционна делегация (чл. 42, ал. 2 от КРБ).

„В този смисъл проблемът има конституционно значение и предмет на исканото тълкуване във връзка с посочения въпрос е конституционна, а не законова уредба. Както е подчертано в Решение №9/2016 г. по к.д. №8/2016 г., разпоредбата на чл. 42, ал. 2 от Конституцията препраща към законодателна уредба относно организацията и реда за произвеждане на референдум, докато условията се съдържат в самата Конституция като върховен закон, разпоредбите на който се прилагат непосредствено. Същевременно Съдът е посочил изрично, че „наличието на изрично конституционно възлагане за законодателно уреждане на реда и организацията на избори и референдуми по чл. 42, ал. 2 от Конституцията налага извода, че Решението за произвеждане на национален референдум освен на закона, ще противоречи и на Конституцията, ако в качеството си на решаващ държавен орган Народното събрание наруши обвързващите го процедурни правила на ЗПУГДВМС“, отбелязва КС.

И допълва, че въпросът за съотношението между правомощията на Народното събрание и на неговия председател при постъпило искане за национален референдум от лице, овластено от закона да прави такова предложение, е от конституционен ранг и ангажира тълкувателната компетентност на КС. В този смисъл конституционните съдии посочват, че трябва да се допусне тълкуване само по отношение на конституционните разпоредби, които пряко се отнасят до проблема за съотношението между правомощията на Народното събрание и на неговия председател – чл. 77, ал. 1, т. 1 и 2 и чл. 84, т. 5 от Конституцията, докато останалите посочени в искането конституционни текстове „като намиращи се „във връзка“ с тях не се отнасят до този проблем“.

И на последно място – за искането да се обяви за нищожно разпореждането на Наталия Киселова, с което беше върнато предложението му за провеждане на референдум за еврото, КС казва, че това негово правомощие не е от изрично посочените в основния закон и не го допуска до разглеждане.