Конституционният съд отмени следенето на телефоните на неспазващите карантина
Правото на личен живот не е привилегия само за спокойни времена, заяви КС
Конституционният съд (КС) отмени въведената заради епидемията от COVID-19 възможност на службите да проследяват телефоните на хора, които не спазват задължителната карантина и изолация. Решението е взето с 10 гласа, а на особено мнение са останали Павлина Панова и Анастас Анастасов.
Скоро след обявяването на извънредното положение бяха направени промени в Закона за електронните съобщения (ЗЕС), с които (в чл. 251б) беше предвидено, че данните с които се установяват ползваните клетки от мобилните телефони трябва да се пазят 6 месеца и „за нуждите на принудителното изпълнение на задължителната изолация и болничното лечение на лица по чл. 61 от Закона за здравето, които са отказали или не изпълняват задължителна изолация и лечение“.
Право да искат справка за тях беше дадено на Главна дирекция „Национална полиция“, Столичната дирекция на вътрешните работи и областните дирекции на МВР. Достъпът им се предоставя незабавно, а те след това трябва да уведомят председателя на съответния районен съд. Той пък пост фактум трябва с разпореждане да потвърди извършените действия. Ако обаче откаже да го направи, данните за клетките, през които е минал мобилният телефон на поставения под карантина, трябва да бъдат унищожени.
След приемането на промените в ЗЕС те незабавно бяха оспорени от депутати от БСП.
В решението си (пълния му текст виж тук) КС анализира не само своите предишни произнасяния по ЗЕС, но стъпва и на серия от решения на Съда на ЕС, в които се обсъжда проследяването на трафичните данни.
И за пореден път напомня на законодателя, че винаги когато има конфликт на права, както в случая – между правото на живот и здраве – от една страна и правото на неприкосновеност на личния живот – от друга, трябва да търси баланс. А в случая с проследяването на движението на хората с коронавирус, според КС той е нарушен и мярката за издирването им се явява несъразмерна.
Конституционните съдии подчертават, че във всяко демократично общество неприкосновеността на личната сфера на индивида е ценност от най-висш конституционен порядък. Държавата може да се намеси в нея, но не и несъразмерно.
Как се стига до недопустимо профилиране на граждани
Ето как КС описва ефекта от това 6 месеца да се пазят данни за движението на мобилния телефон на поставен под карантина и службите да имат достъп до тях: „Посоченото с оспорения нормен комплекс натрупване на половингодишна база данни от комуникационен трафик ( чл. 251б, ал. 1, т. 6 ЗЕС) и възможен достъп до него в рамките на същия срок, макар и само за един вид данни – относно административните адреси на клетки на мобилна наземна електронна съобщителна мрежа, от които е генерирано или в които е терминирано повикване, позволява да се придобие информация за трайните, обичайни, инцидентни прояви на конкретното лице, а също и систематизиране по различни критерии на местата, които то посещава трайно, често, рядко или инцидентно. Проследяването на данните, които са необходими за установяване на идентификатор на ползваните клетки за един продължителен период от шест месеца, дава възможност за получилия информацията да формира представа за личните предпочитания на индивида, дори неговите склонности, увлечения и слабости, което е обективна предпоставка за съставянето на достатъчно подробен и ясен профил на личността не само без нейното изрично съгласие, но и без тя изобщо да има представа или дори да подозира, че това се случва в действителност. Прекият и незабавен достъп до данните от комуникационен трафик по чл. 251б, ал. 1, т. 6 ЗЕС, дори да не разкрива съдържанието на комуникацията, представлява съществена намеса в неприкосновеността на личния живот, тъй като дава възможност за профилиране на засегнатото лице чрез систематизиране на данни за шест месеца, свързани с навиците му“.
КС обяснява, че разпоредбите от ЗЕС трябва да се тълкуват и във връзка с чл. 215 от Закона за здравето. Той предвижда, че лицата, отказали да се явят доброволно за изолация и лечение, както и тези, които не изпълняват задължителната изолация, се довеждат принудително със съдействието на МВР.
Какви трябва да са критериите
В решението се изтъква, че възможността МВР да има достъп до трафични данни за местонахождението, събирани общо и неизбирателно за период от 6 месеца е несъразмерна в контекста на обществените отношения, които регулира. „Те по дефиниция са свързани с определен и ограничен период от време, който в общите случаи е значително по-кратък от общо предвидения шестмесечен срок, а именно: докато трае задължителната изолация и/или лечението на съответното лице (а тя се определя от различни здравни органи, извършили диагностициране и предписали съответен режим и лечение). В обсъжданата хипотеза, отнасяща се до инфекциозните болести и общественото здраве, за нуждите на принудителното “довеждане“ на отклонилите се от задължителна изолация или лечение, достъпът до данните на тези лица не следва да се обвързва с общия срок от шест месеца, а да се допуска само за времето от момента на налагане на болничното лечение и/или задължителната изолация занапред, до момента на отпадане необходимостта от задължителна изолация, съответно до излекуване на болния, въз основа на представена от здравните органи надеждна, но в същото време и чувствителна информация за конкретното здравословно състояние на дадено лице, която не следва да става обществено достояние без негово съгласие“.
КС посочва, че единствено тези обстоятелства биха могли да служат за отправна точка при изработване на критерии за определяне на необходимия и подходящ период на достъп. Т.е. ако в закона беше предвиден достъп до данните за кратък период от време – докато трае карантината например, нямаше да има конституционен проблем.
„Неприемлив е законодателен подход, при който към обща регламентация се включва чрез препращане и такава, която има предмет, чието естество изисква самостоятелна, отделна уредба, предполагаща съобразяване с неговата специфика. В случая общото и неизбирателно запазване на трафични данни по отношение на всички лица за срок от половин година, при неотчитане особеностите на конкретните медицински цели, засягащи само определен, ограничен кръг лица и постижими в срокове, далеч по-кратки от шест месеца, е конституционно нетърпимо, защото влиза в колизия с принципа на пропорционалност, като измерение на правовата държава – ефектът на ползата за приоритетно защитени интереси на обществото трябва да е пропорционален на негативните последици за статуса на субектите на ограничаваното право. Така определеният от законодателя срок се явява несъразмерно дълъг, а кръгът лица, чиито трафични данни подлежат на съхранение и достъп – прекалено обширен, чувствително надхвърлящи строго необходимото за постигане на изброените по-горе медицински цели“, заявява КС.
И специално подчертава, че това, че разрешението от съд се иска пост фактум и липсата на нормативни изисквания за мотивите на искането на службите „препятства извършването на правилна преценка от съда, включително за законосъобразност и основателност, и би повлияло на ефективността на последващия съдебен контрол“.
„Всяко ограничаване на правата на гражданите трябва да бъде достатъчно точно, съответстващо на обстоятелствата за вмешателство и да осигурява силни и надеждни защитни средства срещу евентуална злоупотреба. Тоталното превантивно събиране на трафични данни за местоположение, без точни критерии за начало и край на предписани от здравните власти задължителни здравни мерки – задължителна изолация и лечение на определени заразни болести по чл. 61 ЗЗ на конкретни диагностицирани лица, за които се твърди, че не изпълняват тези предписания, представлява сериозно, непропорционално навлизане в правото на неприкосновеност на личния живот и защита на личните данни“, се посочва в решението.
В него КС прави специален коментар, който е важно да се отбележи: „Правото на личен живот не се явява привилегия само за периоди, когато времената се характеризират с относително спокойствие и непротиворечивост, но и за такива – в условия на кризи, доколкото във всяка криза намесата трябва да бъде, като конституционен императив, пропорционална и строго необходима“.
Докладчик по делото е Таня Райковска.
22
Коментирайте
ако имам починал близък и знам, че е бил контактен на лице, което нарочно не желае да се подчини на изолация и карантина/било измислена конспирация/, ще си заведа иск в Страсбург , защото душата ми копнее да си получи заслуженото от закона.
А решението на КС да си служи за „баланс на правата“…..
тия кви гердани имат – златни ли са :)?
Добре е, че се говори за правото на личен живот.
Поздравления за съдия Райковска! Класа!
Абе кео отменят бе. Айде малко се интересувайте. Отменя се на хартия. Иначе всеки може да следи всеки. Модерните телефони и всички приложения, които теглите за да „улесните живота си“ или за да играете на игри, искат предварително достъп до местоположение, лични данни и така. Затова и толкова много пари се дават на програмистите. Изкуствено завишени суми. Защото зор за една шайка хора е да управляват всеки човек и във всеки момент да може да се разбере къде е този или онзи, какво мисли, какво смята да прави и тем подобни… а за да се случи това са нужни приложения,… Покажи целия коментар »
Да де. Никой не се чуди защо му е на едно тъпо приложение за напомняне за поливане на цветята примено или подобан глупост местоположението ти и достъп до снимки и такива.
Дори да не се създават тези приложения умишлено с цел следене, то определено могат да вършат И тази работа
Следенето на хора заради пандемията е световен проблем и вече има много примери за злоупотреби с власт. Вижте какво стана в Китай – милиони бяха сложени на каишка под предлог борба със заразата. Затова браво на нашия КС.
Уви тенденцията е да се започне със следене.
Плах опит да се спре масовото следене, но да видим за колко време и до кога
Почваме да се надяваме, че няма да ни следят вечно!
Шест месеца назад заради един ден неспазена карантина е прекомерно и небалансирано, спор няма, ако беше само за издирване към момента на установяването на неспазването ок, ама да гледат къде си бил преди два или три месеца, което е неотносимо, хайде по към не
Би било интересно да видим особените мнения.
По скоро решението.
Абее то за България важи, но като ни наложат от Европа и САЩ да следим всеки, който отказва да си бие новата ваксина и може да се превърне в разпространител, уж с цел да се защити човечеството, а и за да не рухне пак икономиката, защото знаем какви загуби търпят големите фирми, знаем и как ни бе казано, че всичко тръгнало от… прилеп… тогава ще видим!
Семов – Президент!
Човек, аз също съм за това кадърниоте хора да управляват страната и смятам, че Семов е един от тях и трябва а излезе от позицията, в която е и да се заеме с далеч по-големи неща. Той има капацитет и мисля, че е под достойнството му да участва в далавери.
Аз мисля, че и Йоана от „Игри на Волята“ има потенциала да управлява страната и точно такива млади хора са ни нужни. Защото тя е минала през школовката на Брашляновата лига, а знаем, че там се коват дипломати и политици, които да водят САЩ и да продължават политиката на световно господство. В този ред на мисли, нищо, че ганьо ще я нарече интригантка, за мен е човек, който може и трябва да поведе България. Защото има капацитет и може дипломатически, кротко и спокойно да лаира и да изважда България от тягостни ситуации. Поне за нея ще знам, че мисли, когато… Покажи целия коментар »
БрАшляновата лига от брашно ли идва? Все съм си мислела, че е от брЪшлян.
Велик е просто. Гениален.
дааа, тъжна работа. който не е видял родителя си на апарат и не е прочел в акта ковид“, той не знае кащво е в да си безирен срещу безатговорния заразоносител