Конституционният съд: Главният прокурор не надзирава разследванията срещу себе си
Надзорът за законност и методическото ръководство върху дейността на всички прокурори, осъществявани от главния прокурор по смисъла на чл. 126, ал. 2 от Конституцията, не включват случаите, когато прокурор извършва проверки, разследвания и други процесуални действия по сигнали срещу главния прокурор. Това заяви Конституционният съд (КС) в единодушно взето решение, с което разтълкува чл. 126, ал. 2 от основния закон (пълния му текст виж тук).
Разпоредбата предвижда, че главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори.
Искането за тълкуване на чл. 126, ал. 2 от Конституцията беше отправено миналата година от Министерския съвет. Повод за него бяха приетите от правителството промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и Закона за съдебната власт (ЗСВ), с които се предлага шефът на инспектората във Върховната касационна прокуратура да получи нов статут и правомощие да разследва главния прокурор и заместниците му. Той беше наречен от премиера Бойко Борисов „абсолютно независим прокурор“. Проектът, който беше замразен до произнасянето на КС, предвижда той да бъде избиран с квалифицирано мнозинство от Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет за мандат от 7 години. Освен това с промени в НПК се изключва надзорът за законност над действията на този прокурор от страна на обвинител №1 и това накара много специалисти по наказателно право да коментират, че подобни изменения нарушават Конституцията.
От тълкуването, дадено днес от КС, става ясно, че те не само са допустими, но и изключването на надзора за законност се извежда от действащата правна уредба.
То показва и че създаването на нова фигура – като шефа на инспектората към ВКП, който единствен да може да разследва обвинител №1, е излишно, тъй като главният прокурор не би следвало да се меси по разследване срещу себе си без значение от кого се провежда.
Очаквано КС стъпва в съжденията си на принципа nemo judex in causa sua (никой не може да бъде съдия по собствения си случай), на който се позова и правителството в питането си. Всъщност всички становища и мнения по делото от институции и авторитетни юристи посочват, че в случаите, когато се ангажира наказателната отговорност на главния прокурор, чл. 126, ал. 2 от Конституцията трябва да се тълкува в неразривна връзка с принципите на правовата държава – nemo judex in causa sua, независимост на органите на съдебната власт при вземане на решения и равенството на гражданите пред закона. И стигат до извода, че обвинител №1 не следва да осъществява надзор за законност по преписки и дела срещу него.
Но Върховният касационен съд, Висшият адвокатски съвет и фондация „Български адвокати за правата на човека“ застъпват позицията, че решение на КС в този смисъл няма да е достатъчно, за да гарантира ефикасно и обективно разследване срещу главния прокурор. Те заявяват, че са необходими конституционни и законодателни промени, чрез които да се предвиди разследването по дела и преписки срещу главния прокурор да се извършва от орган извън структурата на държавното обвинение. В решението си КС обаче не прави коментар за това.
Какво са надзорът и методическото ръководство
„Съгласно разпоредбата на чл. 127 от Конституцията прокуратурата е учредена като самостоятелен и специализиран конституционен орган, натоварен със задачата да следи за спазване на законността. Многопластовото съдържание, което разкрива принципът на правовата държава, обхваща и изискването, че тези, които ще следят за спазване на законността, при упражняване на техните правомощия сами трябва да спазват законността. По отношение на дейността на прокуратурата гаранция за съблюдаване на изискването за законност е конституционната уредба (чл. 126, ал. 2), която възлагайки правомощието за упражняване на надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори, придава на главния прокурор статус на самостоятелен и едноличен конституционен орган (в този смисъл и Решение № 8 от 2005 г. по к. д. № 7 от 2005 г.). Възприемайки този подход, конституционният законодател съсредоточава и персонализира в лицето на главния прокурор крайната отговорност за законосъобразното упражняване от прокурорите на правомощията по чл. 127, т. 1-6 от Конституцията. Създава и допълнителна гаранция за точно и еднакво прилагане на законите (материални и процесуални) в рамките на прокуратурата“, пише КС в решението си.
Според КС „надзор“ означава надзираване, наглеждане, грижа за нещо, наблюдение над някого или нещо и това е взето предвид от конституционния законодател, когато е определял правната характеристика на надзора за законност.
„Надзорът за законност, осъществяван от главния прокурор на основание чл. 126, ал. 2 от Конституцията, има за обект дейността на прокурорите, упражнява се в рамките на прокуратурата, има за предмет дейността на органи, които са му йерархически подчинени и на които е административен ръководител“, посочва КС. Но подчертава, че тези правомощия трябва да бъдат съобразени с „функционалната независимост, предоставена на прокурорите, съгласно чл. 117, ал. 2 от Основния закон, по силата на която в тяхната дейност те се подчиняват само на закона“.
„Този конституционен императив означава, че когато прокурорите осъществяват дейност от посочените в чл. 127 от Конституцията, надзорът за законност, упражняван от главния прокурор, е само за правилното приложение на материалния и процесуалния закон при решаване на въпросите по конкретно наказателно производство. Извън обхвата на надзора за законност, осъществяван от главния прокурор, остава онази страна на прокурорската дейност по чл. 127 от Конституцията, която се основава единствено на свободно формиране на вътрешното убеждение на прокурора, изградено на основата на преценка на достоверността на законосъобразно допуснати, събрани и проверени доказателствени материали, въз основа на която прави фактическите си констатации и изводи по въпросите, включени в предмета на доказване. В наказателното производство това са основните въпроси относно това има ли извършено престъпно деяние и дали то е извършено от обвиняемия“, пишат конституционните съдии.
И обясняват, че когато при постановяване на акта прокурорът е нарушил правила с неюридически характер (правила на логиката, опитни правила, правила на експеримента и др.), е налице необоснованост, която води до неправилност на прокурорския акт. „Тези пороци на прокурорския акт са също нетърпими и тяхното отстраняване подлежи на инстанционен и служебен контрол, субект на който е и главният прокурор в качеството си на висшестоящ прокурор, но не са обект само на надзора за законност по смисъла на чл. 126, ал. 2 от Конституцията“, заявява КС.
Така стига до извода, че надзорът за законност отразява същността и служи като ограничител на правомощието на главния прокурор по отношение на прокурорската дейност по чл.127 от Конституцията, подчертавайки по този начин функционалната независимост на прокурорите.
След това решението се спира на методическото ръководство, което осъществява главният прокурор. КС пише, че то като форма на ръководство се характеризира със задължителен характер на даваните указания и е с най-нисък властови интензитет. „Защото за разлика от надзора за законност, чиято цел е да се установят или отстранят конкретни закононарушения при конкретни прокурорски действия и актове, то съдържа общозадължителни указания към прокурорите за подходите и правилата, способите и действията, чрез използването на които се гарантира ефективно и качествено изпълнение на основната задача на прокуратурата – да следи за спазване на законността“, обясняват конституционните съдии.
Недопустимо е правомощия за защита на обществения интерес да се използват в собствен
След като са разяснили тези базисни положения, те се заемат с тълкуването на чл. 126, ал. 2 от Конституцията и казват, че разпоредбата не може да се разглежда изолирано, а в контекста на общите конституционни принципи.
„Конституцията не допуска изключения от изискването за съблюдаването на принципа на правовата държава. Спазването му обхваща и случаите, при които осъществяването на прокурорската дейност по чл. 127 от Конституцията е свързано със засягане на личните права и законни интереси на главния прокурор. В тази хипотеза упражняването на конституционните правомощия по чл. 126, ал. 2 от главния прокурор би довело до накърняване на основни конституционни принципи и ценности. Да се приеме противното означава, че главният прокурор като гражданин ще се окаже овластен от Конституцията да влияе пряко, осъществявайки надзор за законност, или косвено, чрез методическо ръководство, върху конкретната прокурорска дейност, от която зависят негови лични права и законните му интереси. По този начин общественото положение на главния прокурор, с оглед на властовата му позиция, би се превърнало в основание за привилегии с каквито не разполагат останалите граждани, което е в противоречие с принципа за равенството на гражданите пред закона (чл. 6, ал. 2 от Конституцията). Конституционно недопустимо е правомощия, дадени на главния прокурор за защита на обществения интерес, да се използват в негов собствен интерес„, заявява КС.
И обяснява, че ако главният прокурор използва правомощията си по надзор за законност и методическо ръководство, за да влияе върху прокуратурата (разследващите/наблюдаващи прокурори) в хода на наказателното производство, нарушени ще се окажат процесуалните правила, а от тук и материалните права няма да получат надлежната конституционна защита.
В решението си КС посочва, че Конституцията не е целяла създаването на главния прокурор „като държавен орган с правомощия, които обхващат цялата дейност на всеки един прокурор, в случаите, когато извършва предварителни проверки, действия по разследване и други наказателно процесуални действия във връзка със сигнали, включващи всякакви източници на данни, срещу главния прокурор“
„През време на извършването на проверката или провеждането на разследването по сигнал срещу главния прокурор, той запазва конституционното си положение на главен прокурор, но придобива и ново правно положение на проверявано по сигнала или разследвано лице. Негово задължение е на общо основание да понесе последиците от разследването или проверката, през времето, докато те продължават, включително и ограничението в упражняване на правомощията му по чл. 126, ал. 2 от Конституцията. Посоченото изискване произтича от правилото никой не може да бъде съдия сам на себе си , което е елемент от принципа на правовата държава„, пише в решението.
В него се посочва, че това е неотменим принцип на всеки справедлив процес, дължим от държавата.
„В случая функционалната независимост на всеки прокурор, като орган на съдебната власт, означава, че когато му е възложено извършване на проверки, разследвания и други процесуални действия, по сигнали срещу главния прокурор, дължи подчинение само на закона. Всяка друга зависимост, включително и от главния прокурор по отношение на правомощията му по чл. 126, ал. 2, е изключена“, обясняват конституционните съдии. И се спират и на основанията за отвод в чл. 47 НПК, които според тях обхващат и случаите, когато се извършват проверки и разследвания срещу главния прокурор.
А ако главният прокурор все пак даде указания
КС ясно разяснява какви ще са последиците, ако главният прокурор даде указания на обвинителя, който го разследва: „…ако главният прокурор дава указания на решаващия прокурор, който извършва проверката, разследването или каквото и да е процесуално действие срещу главния прокурор, в зависимост от използваните методи и средства, това може да доведе до ангажиране на съответната отговорност на главния прокурор. В разглежданата хипотеза е възможно ангажиране на отговорността и на решаващия/наблюдаващия прокурор, ако изпълни дадените му в нарушение на общия правен принцип указания“.
КС посочва, че действително прокуратурата има монопол върху публичните обвинения, но той не е абсолютен. И заявява: „За да се предотврати поставянето в риск на устоите на правовата държава в случаите на конфликт на интереси или основания за отвод на главния прокурор, извън сферата на правомощията му, по отношение упражняването на надзор за законност и методическо ръководство, трябва да остане дейността на прокурора, който извършва проверки, разследвания и други процесуални действия по сигнали срещу главния прокурор.“.
30
Коментирайте
Какви са тези глупости бе, приятелю? Юрист ли си, не си ли, ама да отнемеш на някой пенЦийката е противоконституционно, още повече да ограничаваш гражданските свободи на гражданите на основа партийна принадлежност ….
Като цяло не знам как е в Чехия, ама това, което го разправяш ми е мнооого съмнително, дай някакви източници?
Въпрос-а заместници на главния прокурор могат ли да „надзирават“ разследване срещу него, ако разследването е образумано от някой „редови“ прокурор от низкопоставена провинциална прокуратура?
Защото заместниците той сам си ги избира, все пак.
Тълкувателното решение на КС не означава, че следва да се оставят на страни всички направени сравнителноправни анализи на нормативната уредба на държавите-членки относно разследване, повдигане и поддържане на обвинение пред съд от страна на „лице, което е независимо“ от главния прокурор. При все, това всеки редови прокурор, т.ч. на районно, окръжно, апелативно и т.н. ниво остава подчинен на действащия главен прокурор без значение личността му.
Гешефта е посредствен милиционер ! И ако не беше такъв, просто Шиши нямаше да му възложи поръчката за разбиването на другите конкурентни олигарси.
Аз не зная какъв ви е проблема на всички драскачи, които плюете по Гешев? Кой Гл. Прокурор до сега е правил опит да се изправи срещу олигарсите? Банев, Арабаджиев, Стайков, Божков и компания ли защитавате? Цяла България знае, че са престъпници и мястото им е в затвора….вярно е ,че има и други, които изглежда, че са недосегаеми, но си мисля , че скоро и на тях ще им дойде времето.
E хайде да видим дали ще разследва Пеевски и Доган, па тогава плюй и драскай ! Първо да разследва как натрупаха милионите си, вместо да плямпа за Костов след като е наясно с изтеклата давност. Ама друг път, защото е марионетка на тези двамата !
Публикувай доказателствата против Доган и Пеевски. Имаш ли нещо, което ги уличава в престъпление?
Имаше много сигнали и доказателства срещу Доган и Пеевски, но ПРИКРИВАтурата естествено отказа да ги разследва, но за сметка на това ПОРЪЧКОратурата подгони всички, които им бяха наудобни! Само ще припомня как на Доган за „Цанков камък“ беше изплатен хонорар от 1,5 МИЛИОНА лева за консултантски услуги от областта на хидроинженерството, при положение, че Доган е философ по образование!
Долу Гешев!
В последно време изпитвам носталгия по Цаци.
Каква ти носталгия? Мястото и на двамата е в затвора.
Горе Гешев!
Да не повярваш. Гешев е такъв миловиден…
На пръв поглед-да. Но това няма особено значение за работата му.
Да ни имам прокурора главен егати
Нагъл до безобразие. Все си мислех, че ще си подаде оставката.
Гешев е тотален келеш. Не му вярвам
Ти си тотален келеш. Не ти вярвам!
хайде да се успокоим и да успеем да вникнем в това, което се случва
Не вярвам на тия приказки. Извинете. Уважавам ги всичките там и са абсолютни професионалисти, но не вярвам Гешев да не си тика носа
Абее каквото и да си говорим Гешев си прави яко ПР по време на пандемията и пак не го харесват хората. В каквото искате да ни убеждавате е все тая. Личи си му какъв е.
И днес Гешев оцеля. Народа явно трябва да го махне. Ако успее.
Вие не сте народът. Вие сте ЛУМПЕНИ, които нямат понятие от демокрация, правова държава и равенство пред закона. В тази държава живеят 7 млн. Не сте само вие…
Днес трябваше да се иска неговата оставка, а не на някакви маловажни министри
Гешев прави всичко за да не се знае какво прави.
Сега да го видим какъв отчет ще представи.
Ти вярваш ли въобще, че ще си го пише сам? За какво са му тези заместници?
Да бе
сега да видим мотивите – там е заровено кучето
Ново
-
Защо КС се раздели 6 на 5: Аргумент за недопустима индулгенция за бездействие срещу мотив да се прекрати нетърпимата безмандатност
-
Конкурсите да се обявяват на конкретни дати, нови правила за атестиране, командироване и избор на ИВСС
-
ВКС се заема с противоречия в практиката по спорове за собственост след сделки с реституирани земи
В п рокуратуураата трябва да бъде извършена лустрация-по Чешки образец. В Чехия лустрацията касае и внуците на лустрираните! Що в Чехия може, що в цяла източна Европа може, а в България не може. Не е късно за лустрация, особено ако се приеме предложение за лустрация и до втора степен низхозящи! Освен това все още има прокурори , назначени преди 1989г, чрез доказана вярност към партията, които и днес са на 6-7 години от пенсия. Лустрация значи , и че всеки ббивш прокурор, назначен преди 1989г му се отнеема пенсията, ако е пенсионер, а полуучената пенсия се връща с ллихвите. Както… Покажи целия коментар »