Председателят на Нотариалната камара:
Конкурс за нотариуси се прави заради нуждите на гражданите, те са важните
Съществуващият безконтролен достъп до имотния регистър е абсурден и благоприятства измамниците, казва Димитър Танев
Димитър Танев
Димитър Танев е председател на Нотариалната камара. В професията е от 30 години. Два последователни мандата – от 2007 г. до 2013 г. беше начело на гилдията.
Роден е в София. Завършил е право в Софийския университет „Св.Климент Охридски” и факултативно – журналистика.
Разговаряме за предстоящото обявяване на конкурс за нотариуси и за гилдията 20 години след създаването на свободния български нотариат.
Г-н Танев, безспорно през последните дни най-горещата тема, свързана с нотариата, е проектът на заповед на министъра на правосъдието за обявяване на конкурс за нотариуси. Минаха три години от последния конкурс и макар този да беше чакан от много юристи, като че ли никой не очакваше, че ще бъдат обявени толкова много свободни места – 92 в 61 града. В камарата сигурно също сте направили изчисления за свободните позиции, съвпадат ли с тези на министър Цецка Цачева?
Истината е, че сега една от темите, които най-много ни вълнуват, е влизането в сила от 25 май на новия Регламент за защита на личните данни и задълженията на нотариуса във връзка с прилагането му, тъй като предвидените санкции са много големи, а ние сме администратори, които непрекъснато обработват лични данни.
Самият конкурс остана някак на по-заден план. Видяхме проектозаповедта на министър Цачева. Действително обявените свободни места може би са повече отколкото е нуждата от нотариуси в определени населени места. Защото именно нуждата от нотариус, която зависи от необходимостта от нотариални услуги, е водещото. Един конкурс се прави не заради юристите, а заради нуждите на населението. Главният герой са гражданите и възможностите им за достъп до нотариални услуги – дали някъде той е възпрепятстван, дали има необходимост от такъв тип услуги.
Определящо е икономическото развитие на даден район – броят на удостоверяванията и други обективни фактори, които не се влияят нито от мнението на нотариусите, нито от това на кандидатите за такива. Очакваме от колегите по места да ни предоставят данни, за да оформим окончателното си становище и ще го предоставим на Министерството на правосъдието. Ще стъпим изцяло на обективна статистика – за броя на удостоверяванията, за броя на населението.
Сами разбирате, че след като в един нотариален регион има по стотина удостоверявания на месец, няма логика и разум да има още един нотариус. Една кантора трябва да може да се издържа от обема на работата, за да е независим нотариусът при вземането на решения. Нотариалната работа е функция на икономическия живот. Един конкурс за нотариуси се прави за гражданите. Това е отправната точка.
Водещият критерий в закона е, че трябва да има по един нотариус на всеки 10 000 души, като се регламентира и че никъде не трябва да е само един, т.е. трябва да има избор и конкуренция. Населението обаче е динамична величина, а официално преброяване не е имало от 2011 г. На какви данни стъпвате при изчисляването на бройките?
Нашата правна позиция е, че единствените данни, които могат да се ползват, са тези, предоставени от Националния статистически институт. Той е единствената организация, оторизирана да дава официална информация за броя на населението.
Но като говорим за критериите на закона, Законът за нотариусите говори за необходимост от нотариуси. Това е водещият обективен критерий.
Ще ви дам пример – колега ми каза: „От началото на годината имам 300 удостоверявания в общия регистър, по-малко от 100 на месец, а в нашия район сме двама нотариуси и искат още двама“. Явно е, че това няма смисъл. Очевидно е, че в този регион няма нужда от повече нотариални услуги. Мисля, че съвместно с Министерството на правосъдието ще работим по проекта на заповедта именно по това дали отделни населени места имат необходимост от още нотариуси.
Казвате, че населението е динамична величина, но и при нотариусите има динамика. Има много искания за премествания от провинцията в София и ако те станат факт, също би трябвало да се вземат предвид при обявяването на местата за конкурс. Произнасянето по преместванията е в процес и последната дума е на първия нотариус на страната, пазителя на държавния печат – министърът на правосъдието. Тук искам да подчертая, че преценката дали даден колега да се премести от един район в друг почива на законови критерии – има изискване то да се случи само при наличие на важни причини. То не става само заради желанието на колегата, а заради новонастъпили обстоятелства, свързани със здраве, лично и семейно положение, които водят до невъзможност да се упражнява професията на нотариус в дадено населено място.
Има ли все още градове, в които няма нито един нотариус или такива, в които действа само един?
Само в Ивайловград няма нотариус и има няколко населени места само с един нотариус в следствие на исканията за преместване на колеги, които са осъществени или са в ход.
Няма как да не ви питам за София. Министърът предлага да се обяви конкурс за пет свободни места. Каква е позицията ви като нотариус от столицата?
Въпросът ви е малко изпреварващ, защото, както казах, предстои да направим окончателния си анализ. Мога да кажа, че в София има 135 колеги и критерият за столицата е както за всяко друго населено място – дали има граждани, чийто достъп до нотариални услуги е възпрепятстван и не могат да си намерят нотариус, за да извършат сделка или удостоверяване. Аз нямам впечатления, че в София има трудност да си намериш нотариус.
Повдигнахте въпроса с предстоящото влизане в сила на Общия регламент за защита на личните данни (GDPR) и че той е голямата тема сега за нотариусите. Как ще се отрази на работата ви?
Правим анализ на регламента и на обстоятелството, че нотариалното производство е съдебно производство. В регламента се допуска възможност да има ограничение за някои задължения в случаите, когато се работи по съдебно производство. Ще черпим опит и ще възприемем правила и от други нотариати в ЕС, като Франция и Германия, за да могат колегите и нашите клиенти да работят спокойно.
Говорите за ограничения на задълженията на нотариусите, какво имате предвид?
Регламентът ще се прилага спрямо нотариусите, но за тях трябва да има същите ограничения, като за един съдия. В самия регламент се казва, че в правото на държава-членка, което се прилага спрямо администратора или обработващия лични данни, чрез законодателна мярка може да се ограничи обхватът на задълженията и правата, предвидени в част от разпоредбите му, по отношение на съдебните производства.
Освен това в регламента се посочва, че надзорните органи не са компетентни да осъществяват надзор на дейностите по обработване, извършвани от съдилищата при изпълнение на съдебните им функции. Това се отнася и до нотариусите, това е нашата първоначална теза. Тя почива на правно основание и то е, че в четири закона нотариусът е дефиниран като лице, на което държавата е възложила публични функции – законите за нотариусите и нотариалната дейност, за Търговския регистър, за българските лични документи и за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество. Нашата теза има своето правно основание и в европейското законодателство – Директива 2003/4/ЕO, която определя какво е публична власт и казва, че това е всяко физическо или юридическо лице, изпълняващо публични административни функции съгласно националното законодателство.
Да не забравяме, че при нас обработването на лични данни е непрестанна и съвсем присъща дейност. И в момента ние, от всички физически лица, най-много се съобразяваме и най-сигурно съхраняваме лични данни. Всеки път, например, като се снима личната карта, лицето се подписва, че дава съгласието си. Безброй са случаите, когато това не се прави, вземат ви личната карта, например, за да ви дадат едни кънки да карате в парка или като отидете във фитнеса.
Освен това до нотариалните дела и в момента има законово регламентиран достъп – такъв може да имат само страните или само ако има постановление или разпореждане на съдия или прокурор. Естествено сега тази регламентация ще трябва да се съобрази с новия регламент за защита на личните данни. И правим всичко, за да може и този път Нотариалната камара да бъде за пример.
Тази година се навършват 20 години от създаването на частния нотариат в България. Вие сте от нотариусите, спечелили първия конкурс, каква равносметка правите за пътя, който измина гилдията?
Въпросът е много комплексен и надали може да му се отговори изчерпателно. Важно е да се каже, че с реформата през 1998 г. нотариатът премина от държавен към частен – дейността беше възложена на физически лица, които се самоиздържат. От гледна точка на гражданите това значително облекчи достъпа до нотариални услуги и от това безспорно всички са доволни. Помним безкрайните опашки пред стария Нотариат в София.
Същевременно на нотариусите се наложи още от началото да работят по много сложни въпроси, свързани с реституцията, с липсата на кадастър, на имотен регистър, с опити за представяне на неавтентични документи, с противоречиви закони и съдебна практика. В тази среда колегите се представиха много добре.
Нотариалната реформа се оказа една от най-успешните, свързани със съдебните производства.
Може би най-важното е, че успяхме да възпрем една огромна част от имотните измами, след като през 2007 г. и 2008 г. г. на среща с прокуратурата приехме комплексна програма за промени в различни закони и създадохме информационна система. Това не останаха празни думи. Както казват в „Господари на ефира“, където ни похвалиха – „Обещано – спазено“. Никой не може да измери в проценти колко са намалели имотните измами, но твърдо може да се каже, че огромната част ги няма.
Това ли определяте като най-голям успех?
Да, но не спряхме до тук. Факт е, че кражбата на самоличност, която е бич в много европейски държави, при нас е изключителна рядкост. Във Великобритания например, по данни на в. „Гардиън“, има два милиона души, пострадали от кражба на самоличност при вписвания в имотния регистър. При нас тези случаи са единични и те не са свързани с нотариус. От 2009 г. досега няма фалшифицирано пълномощно на нотариус. Ние ограничихме една престъпност, с която никой на друго място не се е справил. Направихме една реална реформа в нашата професия.
Преди най-много се крадяха имоти с фалшиви лични карти и с удостоверения за наследници. От 2009 г. с достъпа до информацията за личните карти в МВР и с достъпа до ЕСГРАОН това го няма.
От миналата година вече няма измами и с пълномощните, заверявани от органите на местната власт, а случаите бяха стотици. Дадохме достъп с пароли на 3200 кметове и сега те въвеждат пълномощни, правят справки и измами при тях няма.
С нашите предложения за промени в Закона за търговския регистър спряха т.нар. кражби на фирми. Нотариалните удостоверявания не са задължителни, те са по волята на страните, но търговците в по-голямата си част ги запазват, защото с тях се постига най-важното – съхраняват се доказателства за пред съда. Има ли нотариално удостоверяване, измамникът не може да вписва обстоятелства в Търговския регистър.
Именно това означава сигурна правна среда. Ние, нотариусите, работим за нея и я постигаме с наглед малозначителни промени, които обаче в своята комплексност постигнаха този ефект, тази правна сигурност. Като контактувам с колеги от други страни, в Съюза на европейските нотариати в Брюксел, виждам с какво уважение се обръщат колегите, като се каже България. Аз съм горд и колегите могат да бъдат горди с това.
Това е свършеното до сега. Има ли обаче още нещо, което според вас, трябва да се промени, за да се повиши правната сигурност?
Сега мислим за факултативно вписване на нотариалните актове по електронен път, за който го поиска. Да може веднага да се нанесе актът във входящия регистър, за да не чакат гражданите, банките и търговците като в София с дни и седмици, за да няма нито един тъмен момент, в който не се знае имотът продаден ли е, възбранен ли е. Предложили сме своята концепция за вписване по електронен път. С нея по никакъв начин не се засягат компетентностите на съдиите по вписванията, защото и тук главният герой не са те, не са нотариусите, а гражданите.
Не може гражданите да чакат със седмици, банките да превеждат парите на продавачите две седмици, след като собствеността е прехвърлена. При електронно вписване актът им веднага ще се вписва във входящия регистър, а именно той дава противопоставимост на актовете. Съдията по вписванията ще получава от нотариуса част от документите сканирани по електронен път, ще ги преглежда, ще дава своето разпореждане, като същия ден нотариусът ще трябва да представи актовете и на хартиен носител.
Колеги сигнализират, че има случаи на измами при заличаване на ипотеки. Там се фалшифицират документи от името на нотариуси и се носят за вписване. Според нас, може би трябва тези документи да се подават само електронно, за да няма възможност за злоупотреби.
Другото, на което ще обърнем внимание, е, че трябва да се възстанови един текст от Правилника за вписванията от преди 2014 г. Става дума за чл. 51, ал. 3, който тогава предвиждаше, че Агенцията по вписванията не предоставя незаверени копия на вписани актове.
През 2014 г. се получи едно голямо недоразумение и в момента всеки може да получи копие от документа за собственост на всеки. Такава публичност няма никъде. Никъде в ЕС няма такъв безконтролен достъп до имотния регистър. Там това е абсолютно немислимо.
Не е ли публичността гаранция за сигурността на оборота?
Това е гаранция за измами и точно така се правят последните опити. Понеже всеки може да получи копие от документа на всеки, се правят фалшиви актове. Като знае какъв е документът, измамникът лесно го фалшифицира.
В Германия и Франция само адвокат или нотариус може да влезе в регистъра. И то по специален ред, а не произволно, като трябва да докаже интерес, за да види досието, да вземе копие от документа.
Има ли оплаквания на граждани от нотариуси и наказани?
Годишно имаме около 100 жалби срещу нотариуси при 670 действащи нотариуси. Повечето обаче касаят спорове пред съда. Миналата година по искане на министъра на правосъдието не е образувано нито едно дисциплинарно производство, а по предложение на съвета на камарата са две. По едното беше наложено наказание. Това е съвсем нормално, пясък в машината в сравнение с други юридически професии.
Отчитате ли вече ефект от свързването на регистрите ви с тези на МВР и обмена по електронен път на данни за сделките с автомобили?
Два месеца след старта ѝ системата работи безпроблемно. Хората са доволни.
Нотариусът упражнява контрол върху продажбата на моторни превозни средства – плащането на данък МПС, „Гражданска отговорност“, технически преглед, сверява дали е посочен актуалният БУЛСТАТ, прави справка в база данни „Население“. Нотариусът прави и проверка за запор или друго законово ограничение.
На гражданите вече не им се налага да носят договорите, а на Пътна полиция няма да се налага да съхранява договорите, защото те ще се пазят само при нас. И при всичко това за гражданина няма нито стотинка увеличение на таксите.
Освен това колегите напомнят на хората, че ако искат да им се спести време, могат да платят таксата за издаване на свидетелство за регистрация на МПС чрез нотариуса и да го получат отпечатано на гишетата на Пътна полиция.
Всичко става стъпка по стъпка. В бъдеще няма никаква пречка да се предвиди, че свидетелствата за регистрация на МПС може по желание да се получават по пощата или в нотариалните кантори.
13
Коментирайте
Той нотариус БИСЕР ДЕМИРЕВ 324 вместо да ми издаде 1 един истински и ЗАКОНЕН нотариален Акт за собственост ….ми издаде 2 два но ФАЛШИВИ !!!!!!!! БЕЗ ПРАВНО ОСНОВАНИЕ !!!!
мен нотариус БИСЕР ДЕМИРЕВ ВЪЛЕВ 324 Айтос
Ме заблуди и измами с една НЕЗАКОННА КЪЩА в Айтос на ул.МОСКВА 18
нотариус БИСЕР ДЕМИРЕВ ВЪЛЕВ 324
от АЙТОС ….вместо да ми издаде един ИСТИНСКИ И отговарящ на законовите разпоредби нотариален Акт за собственост ПРЕДПОЧЕТЕ да ми издаде ДВА 2 ФАЛШИВИ НОТАРИАЛНИ АКТА ЗА ЕДИН ЕТАЖ ОТ ЕДНА НЕЗАКОННА КЪЩА без къщата да има Акт 16 ,удостоверение за търпимост и строителни документи удостоверяващи законеен ли е строежа в гр.АЙТОС ул.МОСКВА 18
ПРИ НЕГО ВСИЧКО Е ЗАБЛУДА И ЛЪЖИ
Експериментът частен нотариат се провали. Правната сигурност е ударена жестоко, няма гаранция,че някой няма да ти“ открадне “ имота, но пък държавата се отказа от баснословни суми приходи от такси за блюджета, и обогати няколкостотин частника. Дейността на нотариуса е дейност с ниска правна сложност, но необосновано високо заплатена, и при неносене на никаква отговорност от нотариуса. При нищожност на сделката страните се съдят помежду си, нотариус пари не връща. ПРЕДЛАГАМ: Да бъде върнат държавния нотариат, или алтернативно -да има държавни нотариуси, паралелно с частните. И гражданинът да реши дали да си даде парите на държавата, или на частника. Да… Покажи целия коментар »
То хубаво няма нотариуси с дисциплинарки, но защо не каже колко осъдени нотариуси има на пробации и то по няколко и продължават да щемпелмейкарстват.
Брех, да му се не види, много полезно интервю, особено за КАТ не знаех.
Слабите юристи – стават помощни длъжности.
Охранително производство, което е много добре платено.
Добре е, че справките за запор или друго законово ограничение се правят в момента на покупко-продажбата.
Вписването по електронен път наистина ще е полезен ход.
Da, razbirase. Taka 6te se ograni4at izmamite.
Най- накрая някой да се сети, че гражданите са важни.
5 свободни места в софия наистина не знам откъде са измислени. успех на колегите, които ще се явяват на конкурса , но си преценявайте добре къде има хляб, за да не останете неприятно изненадани след това
Съществуващият нотариус БИСЕР ДЕМИРЕВ 324 Айтос е безконтролен ,безмилостен и абсурден и само БЛАГОПРИЯТСТВА ПРАВЕНЕТО на ИМОТНИ ИЗМАМИ С НАСЛЕДСТВЕНИ ИМОТИ и НЕЗАКОННИ КЪЩИ *Айтос ,ул.МОСКВА 18*