На втора инстанция
Командос се оказа с условна присъда за убийство на полицай в любовен триъгълник
Ангел Желязков е превишил пределите на неизбежната отбрана, след като намушкал с нож в сърцето Добромир Лазаров
Военно-апелативният съд (ВоАпС) отмени ефективната присъда и наложи условно наказание на военния Ангел Желязков, който преди 3 години намушка смъртоносно с нож полицая Добромир Лазаров в кулминацията на любовен триъгълник с разследващата полицайка Люба Алексова.
Трагичният инцидент се случи на 20 май 2018 г. в Пловдив, а година по-късно Военният съд в града осъди Желязков на 4 години и 3 месеца затвор. Недоволни обаче останаха както прокуратурата и близките на жертвата, така и защитата на подсъдимия. Държавното обвинение настоява, че Желязков е извършил убийството умишлено, докато адвокатите твърдят, че не е имало превишаване на неизбежната отбрана.
Така делото стигна до ВоАпС, който се съгласява, че военният се е защитавал при схватката с Лазаров, но е прекалил, показа проверка на „Лекс“. За убийство при превишена неизбежна отбрана Наказателният кодекс предвижда до 5 години затвор и според втората инстанция присъдата на Желязков е прекалено тежка, тъй като наложеното му от съда в Пловдив наказание е близко до максималното. Апелативните съдии отчитат, че подсъдимият е съдействал на разследването, съжалява за стореното и непосредствено след инцидента е опитал да помогне на Лазаров, като притискал раната му до идването на лекарите и след това помогнал за качването му в линейката.
От събраните по делото доказателства става ясно, че до трагедията се е стигнало заради любовния триъгълник, в който са се оказали подсъдимият, жертвата и полицайката Люба Алексова. Тя имала връзка с Желязков, но след като станали колеги с Лазаров, полицаят започнал да проявява силен интерес към нея, обяснил ѝ, че я харесва, но тя го информирала, че има сериозна връзка с другия мъж и че могат да са само колеги и приятели. Това се случило през септември 2017 г. и през следващите месеци колегите се виждали често, излизали на кафе и си споделяли проблеми.
Постепенно отношенията им станали по-интимни, пише съдът и разкрива, че Желязков също разбрал за срещите им и писал съобщение на приятелката на Лазаров. Това обаче не отказало полицая от намерението му да спечели колежката си и той споделил пред Алексова, че е готов да се раздели с приятелката си, за да заживеят заедно. Младата жена обаче категорично отказала и му заявила, че няма намерение да напуска Желязков, въпреки че имали проблеми. Двамата колеги обаче продължили да се срещат, като Лазаров започнал да упреква Алексова, че заради нея и това, че не споделя чувствата му, той вече имал здравословни проблеми, споделил и намерение да се самоубие. Така се стигнало до пролетта на 2018 г., когато полицаят заявил, че иска да се срещне с Желязков. Алексова обаче му заявила, че връзката им приключва, приканвала Лазаров да се събере със своята приятелка и признала, че не издържа вече на напрежението.
Полицаят обаче не се отказвал от намерението си. Той имал и бивша съпруга, с която се свързал, тъй като била военнослужеща и от нея получил телефонния номер на Желязков. След това се обадил на военния и му казал, че ще го убие. Подсъдимият пък разговарял вечерта с Алексова и спокойно ѝ казал да избере с кого от двамата иска да бъде. Тя му отговорила, че няма какво да избира и остава с него, след което изпратила съобщение на Лазаров да не я търси повече и да не ѝ пише. Той пък ѝ отвърнал, че няма да ѝ прости.
На злополучния 20 май Алексова се видяла за кратко с Желязков, който ѝ подхвърлил недоволен, че „ти все пак си му писала“. Жената се обадила след това на Лазаров да го пита дали пак е звънял на приятеля ѝ, а той отговорил, че ще дойде при нея. Опитите ѝ да го откаже от намерението били неуспешни, защото твърдял, че ще я чака пред дома ѝ, докато се прибере и така се съгласила да се видят в заведение. Лазаров бил много нервен и постоянно говорел за евентуална среща с Желязков. Когато Алексова решила да си тръгва, видяла, че приятелят ѝ я е търсил няколко пъти. На последното позвъняване вдигнала и Желязков казал, че е пиян и иска да го прибере. Лазаров станал свидетел на разговора и се изнервил допълнително, като заявил: „Оставаш при него ли? Ще го вземеш и ще спинкате заедно“.
Жената обаче не му обърнала повече внимание и потеглила, а през това време той се обадил на Желязков. Когато Алексова стигнала при приятеля си, той ѝ споделил, че Лазаров му звъни и в този момент полицаят отново му се обадил и казал, че ще го намери.
„Пил, пил съм, нали ти казах, че съм пил, друг път ела“, отговорил Желязков и затворил. Полицаят обаче звънял през 5 минути, като все питал за адреса на Желязков и той накрая му го казал, а Алексова му се обадила да го пита какво иска и не разбира ли, че приятелят ѝ е пиян и неадекватен. Лазаров обаче отговорил, че това не го интересува и заплашил да го убие.
„Кажи му, че аз сега не мога да се бия“, включил се в разговора и военният, който бил облегнал главата си на седалката на колата и чувал репликите по телефона. В един момент Алексова видяла приятеля си да държи нож в калъф и попитала защо му е.
„Любовникът ти идва и сега не мога да се бия“, отговорил той, а тя отново се обадила на Лазаров и му казала да не идва, защото Желязков е с нож. Той пък не се трогнал и казал, че „ще му го завре в задника този нож“.
Двете коли пристигнали пред входа на Желязков и Лазаров тръгнал към другия автомобил. Алексова излязла преди приятеля си, който идвал зад нея с ножа.
„Давай да те видя какъв мъж си, този нож ще ти го завра в задника“, казал Лазаров, а Желязков му отвърнал само: „Изчезвай, изчезвай“.
Алексова била между двамата мъже, когато полицаят нанесъл силен удар с юмрук в лицето на военния, който залитнал и паднал на коляното си. След това се изправил, двамата се сборичкали, при което Желязков нанесъл 3 порезни удара с ножа в гърдите на Лазаров, който пък успял да блъсне Алексова на земята и продължил да замахва с юмруци към военния. Тогава вече Желязков намушкал Лазаров, като ножът засегнал и сърцето му. Полицаят се отдръпнал и започнал да се държи за гърдите.
„Какво направи, бе, момче?“, заявил Лазаров, а Желязков хвърлил ножа, дотичал до него, клекнал, сложил тялото му на коленете си и питал къде го е намушкал.
„Аз нали ти казах да не идваш. Опропасти ми живота“, казал военният, след което с Алексова започнали да оказват първа помощ на полицая, като притискали раната до пристигане на линейката, която жената повикала.
Показания по делото са дали и пристигналите на мястото полицаи, които са казали, че Желязков им оказал пълно съдействие, признал, че той е наръгал Лазаров, който го нападнал и им показал къде е изхвърлил ножа.
За да приеме, че става дума за превишаване на неизбежната отбрана, а не за по-тежко престъпление, Военно-апелативният съд подчертава, че особено важно в случая е опасното поведение на жертвата. Съдът изтъква, че заплахите от Лазаров към Желязков са започнали от момента, в който той е получил телефонния му номер и са стигнали кулминацията в деня на инцидента. Съдиите не се съгласяват и с тезата, че военният не е трябвало да си дава адреса и да стои в колата, а да се прибере в дома си. Те цитират Постановление на Върховния съд от 1973 г. и посочват, че Желязков има право на активна защита.
„Той може, но не е длъжен по закон да се отклони от защита чрез бягство, укриване и търсене на помощ…Безспорно е, че за отблъскване на нападението, нападнатият може да използва и по-интензивни средства и начини за отбрана от тези, използвани от нападателя, като не е задължен да избира и засяга само неуязвими (неопасни) части от тялото на нападателя. Това е отразено в постановлението на Пленума на ВС от 1973 г. При отбраната си обаче нападнатият не следва да превишава пределите на неизбежната отбрана, тоест защитата му явно да не съответства на характера и опасността на нападението“, пише съдебният състав с председател и докладчик полк. Юлиян Банков. Така военните съдии и от двете инстанции приемат, че Желязков е превишил пределите на неизбежната отбрана, защото е могъл да избегне нападението, без да се налага да убива Лазаров. В решението се посочва, че превишаването на неизбежната отбрана е достигнато с последния смъртоносен удар.
„Не е било необходимо при този удар подсъдимият да забива докрай ножа си в гърдите на пострадалия и не само това, но и да го извади донякъде и пак да го забие. …Без този удар, причинил смъртоносното нараняване, целият случай е щял да приключи като едно обикновено сбиване със съответните леки телесни повреди“, мотивират се военните съдии, а решението им може да бъде обжалвано и протестирано пред Върховния касационен съд.
36
Коментирайте
„Двете коли пристигнали пред входа на Желязков“
Замазване , занмазване и пак замазване.
Желясков със Люба са пред блока 10 минути преди да пристигне полицая!Това казват клетките от GSM операторите както и самата Люба! Правосъдие ама друг път.
Егати тъпата история,егати тъпия сюжет.
Егати тъпата история,егати тъпия сюжет.
Не знам за тоя, но страхливия генерал дето ни тероризира с хунтата си дано му дадат ефективна, макар и задочно.
Цялото решение е качено в сайта на ВоАпс. Обосновано решение на ВоАпС, съобразно събрания и проверен по делото доказателствен материал.
Порових малко и намерих решение на ВКС, с което е отменена предходна ОПРАВДАТЕЛНА присъда на Военно-апелативния съд: В него в заключение е казано това: „При обсъждане дали се касае за хипотеза на неизбежна отбрана съдът ще следва стриктно да се придържа към всички дадени с ППВС № 12/1973 година указания по въпросите кога е налице неизбежна отбрана, може ли да се позовава на неизбежна отбрана деец, който е провокирал нападение с цел да лиши от живот или да причини телесна повреда на другиго, какви са пределите на неизбежната отбрана и кога е налице превишаване на нейните предели.“ Цялото решение тук:… Покажи целия коментар »
И ако беше прочел новата присъда, щеше да видиш, че ВоАпС е обсъдил нодълго и на широко, че даването на адрес, не изключва неизбежната отбрана. И по-точно … тя е активно действие, а не пасивност и бягство.
В нито един съдебен акт не можах да прочета, дали полицаят е бил с оръжие и в какво състояние … с патрон в цевта и местоположение на предпазителя.
От прочетеното разбирам, че Желязков е бойна машина – истински войник от спец. сили, а не като онзи от Войводиново, дето две сиганета, за малко да го убият от бой с голи ръце.
А ако ти беше прочел какво казва ВКС, щеше да разбереш, че даването на адрес, чакането и пресрещането с нож на човек, който не държи в ръцете си оръжие, т. е. провокация и очакван, уговорен бой, не е нападение, а оттам нататък дали има неизбежна отбрана е излишно да се обсъжда… Първия път го оправдали, втория – условна присъда, за убийство… Нема такива съдилища!!!
А ако беше прочел и обсъждането на СМЕ, за да видиш колко и какви намушквания има по жертвата, съвсем щеше да разбереш, че не е неизбежна отбрана. Най-много на убийство при афект да го докарат, макар че като нищо си е предумишлено…
Забил нож до дръжката в гърдите на пострадалия….Ножът може да се забива, така е. А ако вместо нож, изв.се е защитавал с меч, и беше обезглавил нападателят, който му е нансъл удар в лицето с юмрук, пак ли щеше да е убийство при превишаване пределите на неизбежна отбрана???
Военният е трябвало веднага да се обади на 112 и да помоли жената до него да опише ситуацията. Освен това- тук не може да се използва чл. 12 ал. 3 от НК, защото съставомерните деяния се случват извън дома на жертвата или приятелката му, няма проникване с взлом или с насилие в жилищен недвижим имот, всичко се разиграва ПРЕД дома, на улицата- публична общинска собственост…
Според мен няма нужда да се ползва ал. 3 при условие, че изначално няма превишаване пределите според мен, за да се налага да се позовава на ал. 3. Законът не задължава военния да звъни на когото и да било. Трябвало е, но не е бил длъжен.
Случайно присъствах на едно дело през зимата на 2020г. за лека телесна повреда в РС-Пловдив … Двата момъка се сбили за мацката … Съдията пита: – Обяснете моля според вас какво се случи … Онази, е със следния външен вид … дънки, които толкова са пристегнати в ханша, че любовните дръжки буквално се изливат, като набухнало тесто … Отгоре едно прозрачно черно дантелено нещо, дето ако беше без сутиен, зърната ѝ щяха да извадят очите на съдията … – Ми аз живях с този. После отидохме на море … скарахме се и се запознах с онзи, и се прибрах от… Покажи целия коментар »
По дрехите посрещат, по акъла изпращат.
Хм, очевидно, основният свидетел, въз основа на чиито покзания шапкарите приемат за установена фактическата обстановка в решението си, е приятелката на подсъдимия… той дава адрес, на който да дойде жертвата и го чака там в колата, подготвил си е нож, наръгва го в гърдите, мотив – ревност и отмъщение… да не се окаже накрая предумишлено убийство…
Като ти дам адрес ти защо идваш? Вероятно има писмена кореспонденция в която жертвата е заплашвала подсъдимия, че ще го убие. Ако ти ме заплашиш, че ще ме убиеш и ми поискаш адреса, а аз ти го дам и за всеки случай взема нещо за защита и ти ме нападнеш защо аз да съм виновен? Кой те е карал да ме търсиш, че и да ме нападаш? Можеш да не му дава адреса – можел ама го е дал и това не е престъпление. Ако убийството беше пред жилището на жертвата да кажеш, че е спорно кой кого е търсел,… Покажи целия коментар »
верно си льольо, провокирал го е, за да дойде и да го убие. отива да се бие с нож и му го забива в гърдите – каква неизбежна отбрана, предумишлено убийство си е отвсякъде.
За мен военният не е превишил неизбежната отбрана и това ще постанови ВКС.
Не може да заплашваш с убийство, да призоваваш друг път да се видите, защото сега си неадекватен, а полицаят напирал да се бие.
Ако военният не беше убил полицая, каква гаранция има той, че полицаят няма да извади огнестрелно оръжие и да го убие ?
ВКС трябва да оправдае напълно това момче Желязков …
А после … да внимава с какви жени се събира !!!
Когато те заплашват с убийство и си неадекватен, не си даваш адрес за битка и не си подготвяш нож, при положение че си командос и се предполага, че можеш да се справиш само с ръце, крака и тяло, а е редно да се обадиш на 112. Гаранции, че няма да падне метеорит от небето и да те уцели по главата също няма, така че дали е щял да вади пистолет или не полицаят не е ясно. Отделно от това, да не забравяме, че цялата фактическа обстановка е приета такава, каквато е представена от подсъдимия и приятелката му. Така че е… Покажи целия коментар »
Като ти дам адреса ти длъжен ли си да идваш? Като е командос какво? Насреща има полицай (ако изобщо следва да се разсъждава на тая плоскост). Като се обади на 112 какво ще му кажат – колега, някой вас сега нападали ви – не – ми като не ви напада ние какво да направим? Фактическата обстановка е приета според доказателствата. По всяка вероятност има повече доказателства от разказите на подсъдимия и на жената.
и за Полфрийман пищяхте, че го пуснали предсрочно след 12 излежани години, несправедливо осъден, тъй като е извършил убийството при неизбежна отбрана с нож срещу група озверели скинари, а сега този хубостник бил невинен… ей, напълни се държавата с ЙОристи.
Съда е отсъдил правилно, според мен
Има си хас да не реши подобно нещо
Справедливо е.
Заради жени ствт най-големите свади.
Жени, пари и власт.
За една жена, явно с нисък морал, не си заслужава. Не си. Още по-малко да го обръщаш на мъжка чест
Тази си е прескачала като цветарка.
Не искам да проявявам неуважение, но военните и полицайте изтрещяват бързо. Май е от професията.
Само тая женка не знам как се чувства след всичко.
Според мен не й пука.
Ами как да се чувства? Не й пука особено, макар, че именно е тя е в основата на конфлектната ситуация, довела до това деяние
Трябвало е да си сравнят големината на ножовете, кой каква сила има и тогава.
Щом честния ни съд така е решил. Кои сме ние да спорим
Въпросас неизбежната отбрана е сложен
Ново
-
Защо КС се раздели 6 на 5: Аргумент за недопустима индулгенция за бездействие срещу мотив да се прекрати нетърпимата безмандатност
-
Конкурсите да се обявяват на конкретни дати, нови правила за атестиране, командироване и избор на ИВСС
-
ВКС се заема с противоречия в практиката по спорове за собственост след сделки с реституирани земи
Тая алексова е такъв Боклук и коримпирана разследващ полицай.