Кои дела са граждански и кои търговски по смисъла на чл. 280, ал. 3 ГПК
Борислав Ганчев
Борислав Ганчев е доктор по право и главен асистент по „Граждански процес“ в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Адвокат е в Софийската адвокатска колегия.
Публикацията му е подготвена с финансовата подкрепа на Националната програма „Млади учени и постдокторанти“ на Министерството на образованието и науката.
С Определение № 206 от 14 май 2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1447/2019 г. IV ГО е спряно производството по делото и е предложено на Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд да постанови тълкувателно решение по процесуалноправните въпроси по приложението на чл. 280, ал. 3, т.1 ГПК – гражданско или търговско е дело с предмет правоотношения, възникнали по договор за изпълнение на строителни работи, сключен между физическо лице и търговец във връзка с упражняваното от него занятие и какъв е прагът за достъп до касационно обжалване на въззивното решение по делото.
Впоследствие, с Разпореждане от 22 юли 2019 г. на председателя на ВКС, е образувано тълк.д. № 3/2019 г., ОСГТК на ВКС за тълкуване на закона с оглед поставения въпрос.
Противоречивата практика, обусловила образуването на тълкувателното дело:
В цитираното определение на ВКС е посочена противоречива практика, която е обусловила и предложението за образуване на тълкувателно дело, с която се групират три виждания по поставения въпрос:
1. Правоотношенията, възникнали във връзка с изпълнение на договори за извършване на строително-монтажни работи, сключени между физически лица (като възложители) и търговски дружества (като изпълнители) се разглеждат по реда на общия исков процес, а постановените по тези дела въззивни решения подлежат на касационно обжалване като граждански дела, т.е. когато цената на иска е над 5000 лева. Тезата е застъпена в: Решение № 430 от 20.01.2015 г. на ВКС по гр.д. № 1673/2014 г. ІV ГО; Определение № 350 от 20.03.2014 г. на ВКС по гр.д. № 1261/2012 г. ІІІ ГО.; Определение № 963 от 22.07.2014 г. на ВКС по гр.д. № 1334/2014 г. ІV ГО.
В посочената група актове липсват мотиви защо е прието, че делата са граждански и се прилага ниският праг за касационно обжалване. Изводът за становището на съдебните състави се извлича с оглед цената на иска.
2. Споровете, произтичащи от търговски сделки, когато са родово подсъдни на окръжен съд, подлежат на разглеждане по реда на производството по търговски спорове и в този смисъл тези дела са търговски.
Делата, които имат за предмет правоотношения, произтичащи от търговски сделки (в това число абсолютните), и една от страните не е търговец, не са търговски по смисъла на чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК (ред. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), тъй като основанието за определяне на по-висок праг за достъп до касационно обжалване според паричната оценка на предмета на делото е, че в отношенията между търговци сумата 20 000 лева не е значителна. Виждането се споделя в следните актове: Определение № 547 от 23.11.2016 г. на ВКС по гр.д. № 4967/2016 г. ІV ГО; Определение № 117 от 12.03.2018 г. на ВКС по гр.д. № 821/2018 г. ІV ГО.
В мотивите на тази група актове се посочва, че споровете, произтичащи от търговски сделки, когато са родово подсъдни на окръжен съд, подлежат на разглеждане по реда на производството по търговски спорове – и в този смисъл тези дела са търговски, но не са търговски по смисъла на чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК делата, които имат за предмет правоотношения, произтичащи от търговски сделки (в това число абсолютните), една от страните, по които не е търговец. Основанието за определяне на по-висок праг за достъп до касационно обжалване според паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция – 20 000 лв. вместо 5 000 лв., е, че в отношенията между търговци сумата 20 000 лева не е голяма.
3. Сделка за извършване на строително-монтажни работи, имаща характер на договор за изработка, сключена между физическо лице и търговско дружество изпълнител във връзка с упражняваното от него занятие, е търговска спрямо него на основание чл. 286, ал. 1 ТЗ, а съгласно чл. 287 ТЗ правилата за търговските сделки са приложими и за възложителя физическо лице. Прието е, че дело с предмет правоотношения, възникнали във връзка с договор за строителство, сключен от нетърговец и търговец при упражняване на занятието му, е търговско и спрямо него важат правилата за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, т.е. не се допуска касационно обжалване, когато цената на иска е до 20 000 лева. Позицията е залегнала в: Определение № 223 от 02.04.2012 г. на ВКС по ч.т.д. № 504/2011 г. ІІ ТО; Определение № 259 от 05.04.2012 г. на ВКС по ч.т.д. № 221/2012 г. ІІ ТО; Определение № 898 от 13.12.2013 г. на ВКС по ч.т.д. № 4504/2013 г. І ТО; Определение № 359 от 14.07.2017 г. на ВКС по ч.т.д. № 1227/2017 г. І ТО.
Мотивите на последната група актове се обединяват около виждането, че макар договорът за изработка да не е абсолютна търговска сделка, в случаите, когато изпълнителят е търговец и договорът е сключен във връзка с упражняваното от него занятие, сделката е субективна търговска и правилата за търговските сделки се прилагат за двете страни по договора. Затова и делото е търговско, без значение дали възложителят е физическо лице, делото е търговско по смисъла на чл. 280 ГПК и е приложим по-високият праг за допустимост на касационното обжалване.
4. Така изложените мотиви в противоречащите си като изводи съдебни актове трудно могат да ни убедят в правилността на една от позициите, което налага и разглеждането на
Някои предварителни въпроси:
1. Действително, съгласно действащата правна рамка на касационното производство по ГПК и концептуалната уредба на инстанционния контрол по граждански дела, не се гарантира задължителното провеждане на три съдебни инстанции за всяко едно гражданско производство. Касационното обжалване не е задължителна възможност, ГПК от 2007 г. превърна касационното обжалване от задължителна трета инстанция в способ за селективен контрол (бел.авт.: удебеляванията са мои – Б.Г.) от ВКС върху решенията на въззивния съд.[1] Последното беше резултат от осмислянето от законодателя на конституционната функция на ВКС за осъществяване на върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища.
В тази връзка, Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) нееднократно е подчертавал, че правото на достъп до съд не е абсолютно и може да бъде обект на ограничения, тъй като поради самото си естество изисква регламентация от държавата, която може да се променя във времето и пространството според нуждите и ресурсите на обществото и гражданите.[2]
Въз основа на тази своя концепция, ЕСПЧ извежда следния принцип на правото на достъп до горните съдебни инстанции: Съдът признава, че определянето от закона на праг, свързан с цената на иска, приложим при обжалването пред касационната инстанция, е легитимно и разумно процесуално изискване, като се има предвид самото естество на ролята на касационната юрисдикция да разглежда въпроси с определено ниво на значимост.[3]
2. За целта на изследването е важно да бъдат разграничени три понятия: „търговски спор по смисъла на чл. 365 ГПК“, „търговско дело“ [4] и „гражданско дело“.
2.1. „Търговски спор по смисъла на чл. 365 ГПК“ е този, разглеждан по особения съдопроизводствен ред на гл. XXXII ГПК, при родова подсъдност на окръжен съд като първа инстанция и, когато се касае за предявени искове с предмет право или правно отношение, породено или отнасящо се до: 1. търговска сделка, включително сключването, тълкуването, действителността, изпълнението, неизпълнението или прекратяването и, последиците от прекратяването и, както и за попълване на празноти в търговска сделка или приспособяването и към нововъзникнали обстоятелства; 2. приватизационен договор, договор за обществена поръчка и концесионен договор; 3. участие в търговско дружество или в друго юридическо лице – търговец, както и за установяване недопустимост или нищожност на вписването и за несъществуване на обстоятелство, вписано в търговския регистър; 4. попълване масата на несъстоятелността, включително и установителните искове на кредиторите; 5. картелни споразумения, решения и съгласувани практики, концентрация на стопанска дейност, нелоялна конкуренция и злоупотреба с монополно или господстващо положение.
2.2. Понятието „търговско дело“ се използва на няколко места в ГПК.
2.2.1. Член 280, ал. 3 ГПК борави с термина, определяйки кои са споровете, неподлежащи на касационен контрол. За „търговско“ по смисъла на разпоредбата следва да се приеме всяко дело, спорът по което намира основанието си в ТЗ и разрешаването му предпоставя приложението на този нормативен акт.[5]
2.2.2. В теорията за „търговско дело“ се смята и това, намиращо основанието си в ТЗ[6], включително което е с цена на иска под 25 000 лева, респ. не е „търговски спор по смисъла на чл. 365 ГПК“, а се разглежда по общия ред на ГПК. Такова е делото, което има за предмет правоотношение, произтичащо от търговска сделка. Посочва се, че това е именно критерият, а не страните[7]. Търговското дело по своя характер е „гражданско дело“ по смисъла на чл. 14, ал. 1 ГПК.[8]
Така очертано, изглежда понятието да е по-широко от „търговски спор по смисъла на чл. 365 ГПК“[9]. Затова „търговско дело по чл. 280 ГПК“ ще е и образуваното във връзка с правен спор с цена на иска под 25 000 лева, който не е „търговски спор по смисъла на чл. 365 ГПК“, а се разглежда по общия ред на ГПК. Обособяването е нужно, защото чл. 280 ГПК предвижда различен размер на цената на иска, спрямо гл. XXXII ГПК.[10]
2.3. Понятието „гражданско дело“.
2.3.1. ГПК обозначава като „гражданско дело“ искането да се разреши спор относно гражданско право.[11] Това значение е вложено в чл. 14, ал. 1, чл. 26, ал. 1, чл. 103, чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК.
2.3.2. „Гражданско дело“ се използва и в чл. 104, т. 4 и чл. 280, ал. 3 ГПК, което е наследство от ГПК 1952 г. (отм.) – съдържащо се в чл. 80, б. „б“, а и в чл. 218а, б. „а“, макар и в началния текст на новия ГПК да липсваше подобна формулировка. И двата законови текста в ГПК (отм.) са резултат от изменението му с ДВ, бр. 105 от 2002 г., респ. действащият ГПК възприе формулировката, също след изменения – през 2008 г. (относно чл. 104) и през 2010 г. (относно чл. 280). От мотивите на законопроектите (на всички изменения – през 2002 г., 2008 г. и 2010 г.) не става ясно кой е разграничителният критерий между гражданско и търговско дело.
2.3.2.1. За да онагледим трансформацията на чл. 104 ГПК в действащия ГПК, ето извадка на релевантните разпоредби:
I. Към момента на обнародването – ДВ, бр. 59 от 2007 г.:
На окръжния съд като първа инстанция са подсъдни:
- исковете по търговски спорове;
- исковете по граждански дела с цена на иска над 25 000 лв., с изключение на исковете за издръжка, за трудови спорове и за вземания по актове за начет.
II. След изменението и допълнение с ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 1 март 2008 г.:
- (отм.)
- исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000 лв., с изключение на исковете за издръжка, за трудови спорове и за вземания по актове за начет (бел.авт. – извадката и удебеляванията са мои – Б.Г.).
2.3.2.2. Несъмнено се създава впечатление за целено разграничаване на делата, провокирани от незаконосъобразно развитие на търговски правоотношения, от тези на останалите клонове на гражданското право. Вложеният смисъл при прецизиране на формулировката следва да бъде: „търговски и други граждански дела“ като съвкупността от всички правни спорове, подведомствени на съдилищата. Затова производствата, възникнали вследствие на правни спорове, които намират своето квалифициране в ТЗ (следствие са от нарушение на материално право, което е уредено в ТЗ, на незаконосъобразно развитие на търговско правоотношение), са търговски по смисъла на посочения текст на ГПК[12], а при нарушение на право или правно отношение, породено или отнасящо се до материално гражданско право в широк смисъл, изключае търговските, е гражданско дело.
2.3.2.3. Тази терминологична неяснота (очевидното различно съдържание, влагано в един и същ термин) не представлява проблем при прилагането на чл. 104, т. 4 ГПК, където и гражданските, и търговските дела са подведени под общ знаменател и е дадено еднакво законодателно разрешение (исковете и по граждански, и по търговски дела са родово подсъдни на окръжен съд като първа инстанция при цена на иска над 25 000 лв.), но определено проблемът възниква при чл. 280, ал. 3 ГПК, където са различни и последиците в зависимост от това дали делото е гражданско, или търговско.
2.4. Изводът, който трябва да се направи съгласно действащата правна рамка е, че понятията „търговски спор по смисъла на чл. 365 ГПК“ и „търговско дело“ не се припокриват. В предметния обхват на чл. 365 ГПК не попадат единствено спорове, произтичащи от търговски по своя характер правоотношения.[13] Такива са споровете, обхванати от т. 2 на чл. 365 ГПК (с предмет право или правно отношение, породено или отнасящо се до приватизационен договор, договор за обществена поръчка и концесионен договор). Освен това не всички търговски дела попадат в обхвата на чл. 365 ГПК. Няма да е търговски по смисъла на чл. 365 ГПК и спор, който, макар и да попада в обхвата на текста, не е родово подсъден като първа инстанция на окръжен съд поради изричната разпоредба на чл. 365 ГПК. Съдържанието им в отделни перспективи проявява различен обхват, който осуетява възможността на количествената им съпоставка.
Затова се стига и до смесване на понятията при различно вложено съдържание, включително и с оглед количествения критерий – търговски спор по смисъла на чл. 365 ГПК имаме, когато делото е подсъдно на окръжен съд като първа инстанция (с цена на иска над 25 000 лв.), а не подлежи на касационно обжалване търговско дело с цена на иска над 20 000 лв.
2.5. Понятието „гражданско дело“ в чл. 113 ГПК
2.5.1. Макар и да е недопустимо от гледна точка на законодателната техника да бъдат влагани различни значения в един и същ термин в законодателството въобще, а още повече в един нормативен акт, очевидно, в термина „гражданско дело“, употребен в чл. 113 ГПК, се продължава традицията за двузначна употреба. Второто изречение в текста е добавено чрез изменение от 2019 г., като част от комплекс правни мерки, целящи подобряването на потребителската защита. Добавеното изречение гласи: „Образуваните дела се разглеждат като граждански по реда на общия исков процес“. То липсва в началния текст на законопроекта, респ. мотиви към конкретното допълнение липсват, а общото аргументиране за няколкото предложения са лаконични – за изпълнение на препоръки на Европейската комисия.
2.5.2. Повече от очевидно е, че новото изречение се стреми да противопостави потребителските спорове на тези, които не са такива, като това се случва в две направления: по линията граждански – търговски дела, както и по оста на приложимия съдопроизводствен ред – общият исков процес и особеното исково производство по търговски спорове (гл. XXXII ГПК). Явно тук идеята е да се уреди делата с участието на потребители да се разглеждат като граждански, но не в общия смисъл на чл. 14 ГПК, а в посока на гражданско, а не търговско дело, включително по влаганото значение в чл. 280, ал. 3 ГК. Тъй като в чл. 104, т. 4 ГПК няма противопоставяне на двата термина, това тълкуване е в синхрон с този законов текст.
2.5.3. Крайно неподходящата законодателна формулировка на второто изречението на чл. 113 ГПК трудно може да се отрече. Терминологичните неточности и мястото, на което е добавено изменението, са достатъчно незадоволителни. Чл. 113 ГПК урежда въпроса за особената местна подсъдност на споровете със страни потребители. Затова е най-малкото странно да се предвижда именно на това място в ГПК съдопроизводствен ред, а не в чл. 365, да речем, където от предметния обхват да се изключат делата с главна страна потребител.
2.5.4. Въпреки сериозните претенции към законодателя относно „терминологичния миш-маш“ и неправилната локация на изменението, очевидна е идеята, че това ново изречение следва да се отнесе и към чл. 280, ал. 3 ГПК, като тълкуването да е в смисъл, че ако страна по делото е потребител, то прагът за допускане до касационно обжалване следва да е като при граждански дела – 5 000 лв. Макар и да е наложително чл. 113, изр. 2 ГПК да се дислоцира в чл. 280, ал. 3 ГПК (поне в частта му, квалифицираща спора като гражданско дело), то, като нова и специална разпоредба, определя делата с главна страна потребител за граждански и подлежащи на разглеждане по общия исков ред. Те представляват „гражданско дело“ и това значение трябва да се приложи навсякъде, където се въвежда разграничението му с „търговско дело“ в ГПК. И тази формулировка на чл. 113, изр. 2 ГПК доказва, че е оправдано обособяването на тези три термина и групи дела.
2.6. Със същия успех обаче може да бъде аргументирано и второ виждане за обособяването и значението на вложените термини „гражданско дело“ и „търговско дело“.
2.6.1. Историческото проследяване на развитието на правната уредба ни помага да заключим, че в момента на въвеждане в ГПК (отм.) на термина „търговско дело“ през 2002 г., липсва особено исково производство по търговски спорове. Именно заради това, очевидно законодателят се стреми да обособи търговските дела, но, считам, отново като такива, намиращи своето основание в ТЗ. Целта е те да са отделна група, за която да постави различни количествени критерии за недопустимост на касационното обжалване поради различната значимост на спора за замесените страни по отделните дела.
2.6.2. Тази теза ще издържи и спрямо първоначалния текст на действащия ГПК – поради факта, че вече има отделно обособена група търговски спорове, създаден е и нов съдопроизводствен ред за тяхното разглеждане. Затова термините не се противопоставят и нито в чл. 103, нито в чл. 280, ал. 2 (понастоящем ал. 3), в тях не се среща понятие „търговско дело“. Към момента на приемане на ГПК двойственост в употребата на понятията „търговски спор по смисъла на чл. 365 ГПК“ и „търговско дело“ няма. Чл. 104, т. 2 ГПК сочи, че ОС разглежда като първа инстанция исковете по търговски спорове, а т. 4 – исковете по граждански дела с цена на иска над 25 000 лв.
При измененията от 2008 и 2010 г. обаче, при които законодателят се връща към терминологията от ГПК (отм.) и наличието на „гражданско дело“ и „търговско дело“, той не прави преценката, че вече е налично особено производство по търговски спорове. Тоест, вече има обособени търговски дела (по смисъла на това виждане) чрез отделно особено исково производство. Както се случи на немалко места в действащия ГПК, законодателят просто реципира текстове от отменения кодекс, без да държи сметка на определени същностни (явно и терминологични) различия. Използването на термина „търговски дела“ очевидно цели да прокара линията на разграничаване на търговските и граждански дела, познато на процесуална ни уредба още от 2002 г., без обаче да се дава сметка за новото особено исково производство по гл. XXXII, т.е. за новата правна уредба. По този начин и с въвеждането на посочения термин, макар и с цел да изрази същата група, възникнаха изложените съмнения и се генерира противоречива практика. Въобще, хаотичността в законодателната преценка за измененията в ГПК, лошото формулиране на текстовете и слабата диалогичност с практикуващите юристи и научната общност е неизменна диагноза в законодателния процес през последните близо 15 години.
2.6.3. Изложеното във връзка с това виждане ни позволява да заключим, че законодателната идея е за единно обособяване на търговски дела, като общият смисъл е на такива, водени и по реда на търговските спорове по гл. XXXII ГПК. Тук остава отворен въпросът защо в този случай в чл. 280 ГПК е въведен различен праг за недопустимост на касационното обжалване – 10 000 лв. след изменението през 2010 г. и 20 000 лв. – след изменението през 2015 г., които не кореспондират с прага, над който делото е търговско, в смисъл на разглеждане по особения исков ред. Поради това, търговски по смисъла на чл. 280, ал. 3 ГПК според това виждане ще са делата, включени в предметния обхват на чл. 365 ГПК, но с цена на иска поне 20 000 лв. Това е единственото възможно разрешение, докато не бъде предприета законодателна промяна.
2.6.4. За целите на това изследване и за отговор на поставения въпрос за тълкуване, смятам че изводите по-долу биха били еднакви, която и от позициите за понятието „търговско дело“ да бъде приета.
3. Член 286, ал. 1 ТЗ съдържа легалната дефиниция на понятието „търговска сделка“. Такава е сделката, сключена от търговец, която е свързана с упражняваното от него занятие. При съмнение се приема, че извършената от търговеца сделка е свързана с неговото занятие (чл. 286, ал. 3 ТЗ). Втората алинея на чл. 286 ТЗ определя, че търговски са и сделките по чл. 1, ал. 1 ТЗ, независимо от качеството на лицата, които ги извършват. Законът посочва същностните характеристики на понятието, за да бъде квалифицирана всяка отделна сделка като търговска или не, а отделно от това се изброяват и конкретни сделки, които винаги биват определяни като търговски.
3.1. Доктрината също е определила понятието „търговска сделка“.
3.1.1. Търговската сделка е вид сделка и носи всички нейни родови белези.[14] М. Павлова определя гражданскоправната сделка като правомерен юридически факт, който има като съществена част от състава си едно или повече взаимосвързани волеизявления на гражданскоправни субекти, насочени към пораждане на гражданскоправни последици и определящи съдържанието на тези последици.[15] Посочва, че видовите белези на търговските сделки са: 1) или че принадлежат към изброените в чл. 1, т. 1–15 ТЗ, 2) или че са сключени от търговец във връзка с упражняваното от него занятие – чл. 286, ал. 1–2 ТЗ.[16]
3.1.2. Според О. Герджиков[17] генезисът на търговската сделка е в гражданското право. Спецификата на търговската сделка може да бъде изведена на основата на два критерия:
- според икономическия критерий – търговски са сделките, които обслужват непосредствено кръгооборота на стоки и капитали или са свързани с този процес – т. нар. търговски сделки „по приращение“;
- според юридическия критерий – търговското право си служи с два критерия: първият е свързан с особеностите на сделките, а вторият – с особеностите на лицата, които ги извършват: 1) в зависимост особеността на сделките (обективен критерий) – чл. 286, ал. 2 ТЗ – търговски са сделките по чл. 1, ал. 1 ТЗ – наречени още абсолютни търговски сделки. Те правят лицето търговец, когато то ги извършва по занятие; 2) в зависимост качеството на лицата, които ги извършват (субективен критерий), чл. 286, ал. 1 ТЗ – търговска е сделката, сключена от търговец, която е свързана с упражняваното от него занятие (относителни търговски сделки).
3.2. Изводът е, че най-важното деление на търговските сделки, проведено и от ТЗ, е на обективни и субективни търговски сделки. Всички сделки по чл. 1, ал. 1 ТЗ са обективни търговски сделки. Субективни са тези търговски сделки, които са сключени от търговец, и са свързани с упражняваното от него занятие, като при съмнение се смята, че извършената от търговеца сделка е свързана с неговото занятие (чл. 286, ал. 3 ТЗ). Ирелевантно е качеството на другата страна – търговец или не (чл. 287 ТЗ).
3.3. Двойният критерий за квалифицирането на сделките като търговски води до заключението за законодателната цел за максимално субсумиране на търговските сделки – тези, които обективно са такива, но и всички, които се извършват от търговец при предполагаемо упражняване на дейността му. Дали сделката е обективна, или субективна няма значение за квалифицирането ѝ като търговска по смисъла на чл. 365, т. 1 ГПК[18]. След като посочването е общо – търговска сделка, значи се имат предвид всички видове търговски сделки, без значение на групирането и класифицирането им. В законодателството ни по-скоро няма проведено различие в правната уредба, основано на това дали сделката е обективна, или субективна търговска.[19]
3.4. От изложеното може да се направи само един извод: сделките, сключени между търговец и потребител, включително по договор за изпълнение на строителни работи, са търговски сделки от категорията на субективните.
3.5. Несъмнено е, че ЗПП е по-нов[20], а и специален закон. Неговите правила модифицират другите приложими разпоредби – били те на ЗЗД или на ТЗ. Когато и доколкото обаче не следва да бъдат прилагани правилата на общия закон, това винаги е и изрично уредено – вж. 318, ал. 2 ТЗ – когато се посочва, че за потребителската продажба не се прилагат правилата на ТЗ, както и чл. 161п, ал. 2 ЗЗП – че при договори за разпределено във времето право на ползване на собственост, договори за дългосрочни ваканционни продукти и договори за препродажба и замяна, след като страна е потребител, се прилага ЗЗД, очевидно за сметка на ТЗ. Ако и доколкото няма изключване на приложението на ТЗ, той е приложим винаги, когато се касае за търговски сделки, доколкото няма и специални разпоредби в потребителското законодателство.
3.6. Налично е обаче и специално процесуално правило – второто изречение на чл. 113 ГПК, което трябва да се приеме като определящо относно: 1) единствения възможен съдопроизводствен ред за разглеждане на делото, когато страна е потребител, както и за 2) вида на делото, от гледна точна разграничението граждански – търговски дела, където такова е налично в ГПК. Тоест, дори и сделката с участието на потребител да е материалноправно търговска и за нея да са приложими правилата на ТЗ, доколкото няма различна уредба, с чл. 113, изр. 2 ГПК е процесуалноправно осуетена възможността за третирането ѝ като такава за нужните на гражданския процес.
4. Релевантно за разрешението по поставения въпрос ще се окаже и понятието „потребител“ и спецификите при защитата на правата му пред гражданския съд.
4.1. Директива 93/13ЕИО определя като „потребител“ всяко физическо лице, което в качеството си на страна по договорите, които са неин предмет, участва поради интереси, които са извън рамките на неговата търговска или професионална дейност (чл. 2, б. „б“).
4.2. Съгласно §13, т. 1 от ДР на ЗЗП „потребител“ е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по закона действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.
4.3. ЕК си поставя за цел предоставяне, развиване и укрепване на правата и правни средства за защита на потребителите чрез добре обмислени регулаторни мерки и подобряване на достъпа до опростени, ефикасни, бързи и евтини правни средства за защита, включително механизми за извънсъдебно разрешаване на спорове (чл. 3, б. в от Регламент № 254/2014 относно многогодишна програма „Потребители“ за периода 2014-2020 г.).
4.4. Нужен тук е следващият междинен извод: визираната в хипотезата на тълкувателното дело сделка между физическо лице и строител ще е потребителска[21], ако и доколкото физическото лице действа като такъв.
5. Намирам за основна цел на потребителското законодателство да въведе определени правила, които да доведат до изравняване на положението на изначално неравнопоставените субекти при определена сделка – потребител и търговец, както и да даде някои права на потребителя с оглед специфичното качество на субекта като купувач на стока или ползвател на услуга за лично потребление. Такива са право на информация за стоките и услугите; право на защита срещу рискове от придобиването на стоки и услуги, които могат да застрашат живота, здравето или имуществото им; право на обезщетение за вреди, причинени от дефект на стоки; право на достъп до съдебни и извънсъдебни процедури за разрешаване на потребителски спорове и др. Способите за постигане на тези цели могат да са материалноправни, но и процесуални.
5.1. Достъпът до касационен контрол при по-висок праг противоречи на целта „ефикасността“ на защитата на потребителите. Както се посочи, чл. 113, изр. 2 ГПК предвиди изрично конкретния съдопроизводствен ред, по който се гледат тези дела и ги квалифицира като граждански, а не търговски за нуждите на ГПК. Несъвършенствата на законовия текст не пречат да извлечем очевидния смисъл на закона при неговото тълкуване и прилагане. Той подобрява целената ефикасност чрез повишаване на възможността за инстанционен контрол. Нещо повече – чл. 113, изр. 2, както и чл. 7, ал. 3 ГПК, са именно нормите, които дават допълнителната процесуална потребителска защита, нужна за постигане на целите за защита на правата на тези група субекти, когато са страни по граждански дела.
5.2. По този начин ще се осуети възможното ограничаване на правата на страни по граждански дела в следната хипотеза: потребител е страна по определена сделка, при което 1) ако тя е сключена с търговец, спорът във връзка с нея ще се счита за търговско дело по смисъла на чл. 280 ГПК, а 2) ако е сключена с лице, което не е търговец – ще е гражданско дело. Видно е различното третиране, до което се стига, при обективно съвпадение на правния спор, което се изразява и в различна възможност за допустимост на касационен контрол.
6. В никакъв случай обаче не трябва да се спира лансирането на разширяване на приложението на алтернативните начини за решаване на потребителски спорове, в който смисъл е и европейското законодателство и изводите на всички разработки в областта, с които се запознах. Несъмнена е тенденцията, че „съдилищата вече са наясно, че съдебните спорове трябва да започнат само като крайна мярка…“,[22] а гражданите следва да бъдат приучавани към своевременна предпроцесуална правна помощ, която да осуетява възможностите за правен спор, а когато се стигне до такъв – това да е ограничено.
По поставения въпрос за тълкуване:
Отговорът на въпроса: гражданско или търговско е дело с предмет правоотношения, възникнали по договор за изпълнение на строителни работи, сключен между физическо лице и търговец във връзка с упражняваното от него занятие и какъв е прагът за достъп до касационно обжалване на въззивното решение по делото минава през задължителен отговор на този за същността на понятията „гражданско“ и „търговско дело“.
Затова:
1.За търговско дело следва да се приеме всяко дело, което касае защита на нарушено материално право, което намира своето основание в търговския закон и търговското ни законодателство. Такива ще са и споровете по искове с предмет право или правно отношение, породено или отнасящо се до търговска сделка – обективна или субективна. Не подлежат на касационно обжалване решенията по търговски дела с цена на иска до 20 000 лв.
2.За гражданско дело следва да се счита всяко дело, което касае защита на нарушено материално право, което намира своето основание в гражданското законодателство, извън търговското. Винаги е гражданско делото, по което главна страна в исковия процес е потребител. Не подлежат на касационно обжалване решенията по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв.
3.Гражданско е делото с предмет правоотношения, възникнали по договор за изпълнение на строителни работи, сключен между физическо лице, което е потребител и търговец във връзка с упражняваното от него занятие. Прагът за достъп до касационно обжалване на въззивното решение по делото е този, предвиден за граждански дела в чл. 280, ал. 3 ГПК.
[1] Мингова, А. – в: Сталев, Ж., А. Мингова, О. Стамболиев, В. Попова, Р. Иванова. Българско гражданско процесуално право. Девето преработено и допълнено издание. С: Сиела, 2012, с. 574.
[2] Костов, И. Проблеми на допускането до касационно обжалване по чл. 280 ГПК. – Във: 100 години от рождението на професор Борис Яновски, сборник статии. С.: УИ „Св. Климент Охридски“, 2019, с. 298.
[3] Пак там, с. 298-299.
[4] Вж. и: Кунчев, К., В. Петров. Как да се промени ГПК, за да се постигне балансирана защита на кредиторите и длъжниците. www.lex.bg, 09.04.2019 г., където такова разграничение не е въведено, каквато хипотеза разглеждам и по-долу в изложението. Виж и: Кунчев, К. Противоречива съдебна практика (част I). www.challengingthelaw.com, 02.11.2017 г., където разграничението е налице.
[5] Определение № 95 от 14.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 600/2014 г., I т. о. (ПИС АПИС).
[6] Ганчев, Б. Производство по търговски спорове. С.: Сиби, 2019, с. 39. В този смисъл и: Мингова, А. – в: Сталев, Ж., А. Мингова, О. Стамболиев, В. Попова, Р. Иванова. Цит.съч., с. 577.
[7] Мингова, А. – в: Сталев, Ж., А. Мингова, О. Стамболиев, В. Попова, Р. Иванова. Цит.съч., с. 577; Иванов, А. Актове, подлежащи на касационно обжалване по ГПК. Трето актуализирано и допълнено издание. С.: Нова звезда, 2018, с. 168.
[8] Мингова, А. – в: Сталев, Ж., А. Мингова, О. Стамболиев, В. Попова, Р. Иванова. Цит.съч., с. 577.
[9] Така определение № 95 от 14.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 600/2014 г., I т. о.; определение № 66 от 7.02.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 254/2017 г., II т. о. (ПИС АПИС).
[10] Така и: Мингова, А. – в: Сталев, Ж., А. Мингова, О. Стамболиев, В. Попова, Р. Иванова. Цит.съч., с. 577.
[11] Иванова, Р. – в: Сталев, Ж., А. Мингова, О. Стамболиев, В. Попова, Р. Иванова. Цит.съч., с. 122.
[12] В този смисъл и: Мингова, А. – в: Сталев, Ж., А. Мингова, О. Стамболиев, В. Попова, Р. Иванова. Цит.съч., с. 577.
[13] Сталев, Ж., А. Мингова, О. Стамболиев, В. Попова, Р. Иванова. Цит.съч., с. 765.
[14] Повече за правните сделки: Павлова, М. Гражданско право. Обща част. С.: Софи-Р, 2002, с. 443 и сл.
[15] Пак там, с. 448.
[16] Пак там, с. 449.
[17] Герджиков, О. Търговски сделки. С.: Труд и право, 2008, с. 23 и сл.
[18] Ганчев, Б. Цит. съч., с. 81.
[19] Ганчев, Б. Цит. съч., с. 82.
[20] Голевa, П. Търговско право. Търговски сделки. С.: Нова звезда, 2018, с. 16-17.
[21] Вж. пак там, с. 38.
[22] Alisdair, G., W. Siobhan. The English Legal System. 6th ed. Oxford: Oxford University Press, 2017, 17.1.1., р. 557.
18
Коментирайте
Изключително точен и най-вече задълбочен анализ.
Хайде – разпечатвам и ще си я ползвам тази статия по делата докато не се произнесе ОСГТК на ВКС. Спорна седмица на колегите, че съдът отвори. Дядо вече има дела
Направо си я ламинирай, че като зная с каква скорост се движат във ВКС 🙂
А бе нали спорът за акциите на Левски е търговски, какво друго мислите 🙂 На Бойко ще му го изгледат на три инстанции.
Да ви имам проблемите.
Виждам, че авторът на статията получава похвали за труда, но все си мисля, че трябва да се работи, друг е въпросът дали чрез ТД или на ниво законодателство за стесняване на понятието търговско дело, за да се отчете именно съвременната тенденция за защита на потребителите още по-ясно. Да, касацията е факултативна, всички ги ручаме жабетата от това, но все още ми се чини, че има какво да се мисли като отговор на така поставения за 280 въпрос, за да се постигне по-лесен достъп до касация
няма да се върне старият ГПК – не се пъни
Хаха, май пак си дойдохме на темата на нашего брата адвоката, дето не може да обясни на клиента си, че делото му няма да се гледа от върховен съд, ми няма. Признавам, че има какво да се работи още в практиката по 290, но след повече от 10 години напредъкът е значим
Нищо не се знае. Нормотворците ни са непредвидими.
Браво на колегата, задълбочен труд с голяма полезност, повече такива млади юристи трябва да се изявяват.
Старата школа! А вече в СУ ще приемат без изпит. Мъка ми е какви юристи ще се пръкнат от там.
Миш-машът с търговско дело и търговски спор, за който говори колегата, е от категорията на абсолютните! Дано и ВКС да открои проблема и да светне лампичка на това, което имаме като законодател
Някой казал дело вместо спор и хоп оказва се, че може да има търговски спор, който не е търговско дело и обратното и става просто чудесно, ако схващате иронията
Накратко – оказа се, че от промените в чл. 113 ГПК има доста смисъл и са поредното формалистично реципиране на право от ЕС 😉
Всъщност тд беше образувано преди приемането им, но те не дават отговори на поставения в него глобален въпрос, имам предвид извън конкретния за СМР, който вече е ясен. На колегата – поздравления, проблемът е разгледан от всички страни, личи си школата на СУ
Напуснал съм факултета преди почти 30 години и признавам, че съм си мислел какво ли ще стане, когато катедрите напуснат хора като Панайотов, Мингова… Като прочета такава статия от млад човек и ми се връща надеждата за правната наука. Драго ми е, колега!
Драго ти е, а какво ще кажеш за Пушкарова, която влезе в съвета на Гешев? Умни, умни, тези младежи пък…
Така е, когато човек е много добре запознат със съдебната практика.