Кога договорната клауза за възнаградителна лихва накърнява добрите нрави
За автора
Петър Топуров е асистент в секция „Гражданскоправни науки“ към Института за държавата и правото при БАН. Адвокат.
Публикацията е подготвена благодарение на финансовата подкрепа на националната програма „Млади учени и постдокторанти“.
I. Въведение
1. Един от основните принципи на нашето облигационно право е свободата на договарянето, намерил обективно нормативно проявление в чл. 9 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) в правилото, че страните могат свободно да определят съдържанието на договора. Съгласно цитираната разпоредба съдържанието на договора обаче не следва да противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. Интерес за настоящата публикация представляват следните въпроси:
- Има ли нормативно установен максимален размер на договорната възнаградителна лихва?
- Кога договорната клауза за възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави?
- Кои са критериите, които съдебната практика приема като база за преценка дали следва да бъде направен извод за подобно противоречие?
2. За да се отговори на поставените въпроси, ще бъдат направени някои предварителни терминологични уточнения.
2.1. На първо място, следва да бъде очертано понятието за възнаградителна лихва. Тя може да бъде определена като граждански плод; цена, която се дължи за ползването за определено време на предоставени от страна на заемодателя/кредитодателя по договор парична сума или други заместими вещи. Основни характеристики на задължението за възнаградителна лихва са неговите периодичен и акцесорен характер[1].
2.2.1. Съгласно чл. 10 от ЗЗД лихви могат да се уговарят до размер, определен от Министерския съвет. Ако уговореният размер е по-голям, той се намалява по право до този размер. Към настоящия момент Министерският съвет не е определил максимален размер на договорните лихви. Подобна липса на обща уредба на максималния размер на договорната възнаградителна лихва на практика води до определяне на свръхголеми по своя размер възнаградителни лихви, като при преглед на съдебната практика се установяват фрапантни – от порядъка на 204.96% годишно[2], а по отношение на договорите за потребителски заеми се установяват случаи, при които годишният процент на разходите достига над 900%, а годишният процент на лихвата 143,09%[3].
2.2.2. Среща се обаче и нормативна уредба, която определя максимален размер на договорната възнаградителна лихва или „индиректно“ ограничава възможността той да надхвърли определен годишен размер.
2.2.2.1. Съгласно чл. 19, ал. 4 (в сила от 23.07.2014 г.) от Закона за потребителския кредит[4] годишният процент на разходите[5] не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет[6].
Дори и преди посоченото изменение обаче съдилищата са обявявали за нищожни клаузи за възнаградителни лихви от договори за потребителски кредити, доколкото са извършили преценка, че същите противоречат на добрите нрави. Следва да се подкрепи и становището, че максимално определеният годишен процент на разходите не означава, че кредиторът може предвиди в своите договори клауза за възнаградителна лихва, която да бъде равна по размер на допустимия максимален размер на годишен процент на разходите. Клауза с подобен размер на договорната възнаградителна лихва би накърнила добрите нрави, тъй като би довела до прекомерно обогатяване на кредитора в резултат на предвиденото необосновано високо възнаграждение[7].
2.2.2.2. Същевременно в Наредбата за дейността на заложните къщи[8] са установени нормативно максимални размери на лихвите – чл. 18 от цитираната наредба определя, че заложната къща не може да уговаря месечен размер на лихва по заемите, по-голям от три на сто. Ограничението е приложимо както за заеми в левове, така и за заеми в чужда валута.
2.2.2.3. Следва да се посочи, че в историческо-правен аспект в българската правна система са действали Закони против лихвоимството. От своя страна чл. 573, ал. 2, изр. 2 от отм. ЗЗД от 1892 г. е установявал, че договорната лихва в никакъв случай не може да бъде по-голяма от „дванадесеть на стоте годишно“. Ако е била договорена по-голяма, тя се намалявала „до дванадесеть на стоте“.
2.2.3. Правната уредба не ограничава потенциалната възможност всеки договор за заем или кредит да съдържа договорна клауза за възнаградителна лихва, която да противоречи на добрите нрави. Анализът на съдебната практика обаче показва, че такива клаузи се срещат по-често в договорите за потребителски кредити, като в съдебната практика могат да се установят фрапиращи случаи на клаузи за договорна възнаградителна лихва, която достига няколко стотин процента.
2.2.4. Същевременно съдебната практика приема, че чл. 430, ал. 2 от Търговския закон не може да обоснове възможността да бъде уговаряна безгранична по размер възнаградителна лихва по търговска сделка[9]. А в правната теория е налице и критика към становището, че съществуващите ограничения трябва да намерят приложение по отношение на сделки между търговци или по сделки, в които заемополучателят/кредитополучателят има качеството на търговец[10]. Този възглед се аргументира с дължимостта на лихва дори и при липса на уговарянето ѝ, допустимостта на анатоцизъм и невъзможността за намаляване на неустойката по търговски сделки между търговци.
Въпреки тези аргументи, следва да се подкрепи позицията, че не е възможно принципно да бъде изключена възможността да е налице нищожност на договорната клауза за възнаградителна лихва поради противоречие с добрите нрави по сделки между търговци. Следва да се приеме обаче, че допустимата максимална граница на възнаградителната лихва по сделки между търговци, отвъд която същата следва да се приеме за нищожна поради противоречие с добрите нрави, следва да бъде по-висока от тази, приложима към договорите между граждани. Следва да се приеме, че дори и лихвата върху лихва може да е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Невъзможността да се намали неустойка поради прекомерност бе преодоляна с Тълкувателно решение № 1/2009 г. ОСТК на ВКС. Същевременно противното становище би създало твърде големи възможности за злоупотреби, което не би следвало да се толерира от законодателя.
2.3. На следващо място е необходимо да дадем определение и за това какво всъщност представляват „добрите нрави“ по смисъла на чл. 9 от ЗЗД.
Добрите нрави са морални норми, които съществуват в съвременното общество, и на които законът придава правно значение, като последиците от накърняването им е приравнено на противоречие на договора със закона. Дали има засягане на добрите нрави следва да бъде преценено конкретно, съобразно установените по делото юридически факти, обуславящи спорното правоотношение. Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип, който може и да не е изрично закрепен законодателно. Такива са принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения и на предотвратяването на неоснователното обогатяване[11]. Противоречие с добрите нрави има тогава, когато със сделката се договарят необосновано високи цени[12], третират се неравноправно икономически по-слабите участници в оборота или се използва недостигът на материални средства на един субект за облагодетелстване (или дори само създаване на такава възможност) на друг[13].
II. Кога е налице нищожност на договорната клауза за възнаградителна лихва поради накърняване на добрите нрави?
1. Договорната клауза за възнаградителна лихва следва да бъде уговорена ясно и разбираемо. Възможни са случаи на нищожност на клаузата както при прекомерност на размера на договорната възнаградителна лихва в резултат на прякото ѝ уговаряне[14], така и в резултат на особения начин на връщане на заема или кредита, които на практика също водят до неоснователното обогатяване на кредитора[15].
2. В съдебната практика се среща становището, че страните биха могли да уговорят възнаградителна лихва и над размера на законната лихва[16]. Същевременно като критерий за преценка за наличието на нищожност на договорната клауза за възнаградителна лихва се посочва съотношението на размера на уговорената възнаградителна лихва с размера на законната лихва за забава, като кой размер на последната следва да бъде отчетен се поставя в зависимост от наличието или липсата на предоставени обезпечения за вземанията на кредитора.
3. Следва да се подкрепи разбирането, че преценката на съдията относно наличието или липсата на противоречие на конкретната договорна клауза с добрите нрави следва да бъде извършена въз основа на политико-юридически подход, т.е. дали конкретната уговорка съответства на системата от морални представи, вложена от законодателя в съдържанието на правната система, и с правните принципи и политическите идеи, заложени в Конституцията[17].
4. Според част от съдебна практика уговорената договорна възнаградителна лихва при необезпеченост на вземанията на кредитора е нищожна поради накърняване на добрите нрави, ако надвишава трикратния размер на законната лихва[18]. Ако обаче вземанията на кредитора са обезпечени, за нищожна се приема договорна възнаградителна лихва, която надвишава двукратния размер на законната лихва[19]. Позицията се аргументира с по-високия риск за кредитора при необезпеченост на вземанията му[20]. Видът обезпечение обаче не се приема за критерий, който да влияе върху преценката на съда[21].
Следва обаче да се подкрепи разбирането, че видът на предоставеното обезпечение, както и конкретната обезпеченост, до която води то (частична, пълна или свърхобезпеченост) съвсем не е без значение при преценката дали уговорката за възнаградителна лихва накърнява добрите нрави, или не, тъй като на практика размерът на възнаградителната лихва се съотнася с действителната обезпеченост на вземанията на кредиторите, а различните обезпечения в различна степен биха могли да намалят риска за невръщане на заетата сума. Така например различна би била обезпечеността на вземанията на кредитора, ако в негова полза е налице учредена ипотека върху новопостроен недвижими имот в централната част на града в сравнение със случаите, когато е налице залог спрямо моторно превозно средство с дата на производство преди 20 години или пък поръчителство от лице в пенсионна възраст, което получава минимална пенсия и не притежава секвестируемо имущество. Следва да се посочи, че преценката за нищожност на уговорката следва да бъде извършена при преценка на фактите към момента на сключване на сделката[22].
Същевременно в други съдебни решения се подкрепя становището, че при преценка за нищожността на договорната клауза за възнаградителна лихва следва да се съобразят всички обстоятелства по делото – не само нейният размер, но и валутата на предоставения капитал, срокът на ползването; обстоятелствата, при които е било поето задължението за лихва, нейната функция, както и всички други условия и обстоятелства по договора, които евентуално биха имали значение за размера ѝ[23]. В други съдебни решения се допълва, че естеството на задължението също следва да бъде отчетено[24], както и възможността кредиторът да се обедни от предоставянето в заем на вещи, свързана с темпа на нарастване на цените на основните материални ценности (например златото и недвижимите имоти) през конкретния период, курсът на основния лихвен процент на БНБ, респ. тримесечният LIBOR[25] за съответния вид валута, и др., като се посочва, че приложение би могло да намери Тълкувателно решение № 1 от 15 юни 2010 г., постановено по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСТК[26]. Изводите на горецитираната съдебна практика трябва да бъдат подкрепени. Те позволяват на съда да извърши конкретна преценка за накърняване на добрите нрави без да го поставят пред изначално определени и ограничени параметри.
5.1. Както бе посочено по-горе, възможно е изводът за нищожност на договорната клауза за възнаградителна лихва поради противоречие с добрите нрави да произтича от особеностите на уговорения начин на нейното заплащане. Ако например лихвата се дължи за целия период на ползване на сумата, но в договора е предвидено главницата да бъде погасена едва с последната вноска по заема/кредита или само с няколко от вноските по кредита, кредиторът би получил много по-голяма по размер възнаградителна лихва, отколкото в случаите, в които е уговорено погасяване с анюитетни или намаляващи вноски.
5.2. Как начинът на погасяване на отпуснатия заем или кредит може да доведе до прекомерност на размера на договорната възнаградителна лихва, без на пръв поглед да е налице такъв, може да се онагледи със следните примери:
Да приемем, че е налице постигнато съгласие за 29.9% годишен размер на възнаградителната лихва (размер по-малък от трикратния размер на законната лихва за забава) по договор, във връзка с който не са предоставени каквито и да е обезпечения, като размерът на отпуснатата в заем или кредит сума е 3000 лв. със срок на ползване 36 месеца. Какви са утвърдените в практиката начини за погасяване на заема или кредита?
5.2.1. На първо място е възможно страните да постигнат съгласие за погасяване чрез месечни анюитетни вноски. В тази хипотеза общо платената от длъжника лихва по кредита би била 1 578,84 лв. или 52,6% от размера на предоставената сума.
5.2.2. На следващо място е възможно страните да постигнат съгласие за погасяване чрез месечни намаляващи вноски. В тази хипотеза общо платената от длъжника лихва би била 1382.92 лв. или 46.1% от размера на предоставената сума.
5.2.3. Възможни са обаче и много други начини на погасяване на дължимите суми по заема или кредита:
5.2.3.1. Вместо с анюитетни или намаляващи вноски, кредиторът може да наложи на своя длъжник погасителен план, в който главницата се погасява едва с последната месечна вноска.
По този начин длъжникът следва да заплати обща сума за лихва в размер на 2691 лв., или 89.7% от предоставената в заем сума, като по този начин си осигури почти двойно по-голяма печалба от тази, която би получил при уговаряне на анюитетни или намаляващи вноски.
5.2.3.2. Възможно е кредиторът да уговори и частично погасяване на главницата, например с всяка последна годишна вноска да бъде заплатена и част от главницата, но по-голямата част от нея да остане за погасяване едва с последната вноска. При тази хипотеза вариациите за получаване на по-голямо възнаграждение от кредитора са твърде многобройни и биха зависили от конкретния размер на погасената чрез частични вноски главница.
5.2.3.2.1. Възможно е кредиторът да уговори и частично погасяване на главницата – например с всяка последна годишна вноска да бъде заплатена и част от главницата, например по 1000 лв. в края на всяка година. В тези случаи общата сума за заплатената лихва би била 1794 лв. или 59.8% от размера на предоставената в заем сума.
5.2.3.2.2. Ако обаче частичното заплащане на сумата е заложено да се осъществи чрез неравни погасителни вноски, възнаграждението за кредитора би могло отново да добие сравнително голям размер. Например, при уговаряне на погасяване на 500 лв. от главницата в края на последния месец от всяка година, като останалата от нея част да бъде погасена едва с последната вноска. По този начин заплатената лихва би била 2 242.50 лв. или 74.75% от размера на предоставената сума.
5.2.3.2.3. Възможно е също така кредиторът да предвиди погасяване на много малка част от главницата с всяка месечна погасителна вноска, а остатъка от размера на главницата едва с последната вноска.
Видно от гореизложените примери, възможностите на кредитора едностранно да предвиди такива начини на погасяване на задължението, които да му донесат значително по-голямо възнаграждение от обичайното по подобен тип договори, са твърде разнообразни. С оглед на това, следва да се подкрепи разбирането, че нищожността на договорната клауза за възнаградителна лихва поради накърняване на добрите нрави може да произтича не само от конкретно уговорения размер на договорната възнаградителна лихва, но и от самия начин на нейното погасяване, който също води до прекомерно обогатяване на кредитора.
III. Заключение
Макар и нормативната уредба да не съдържа общо правило, определящо максимална граница на размера на договорната възнаградителна лихва по договорите за заем или кредит, изискването за безпротиворечивост на договора и неговите уговорки с добрите нрави представлява своеобразно ограничение спрямо свободата на договарянето.
Нищожна би могла да бъде договорна клауза за възнаградителна лихва както от договори за заем между граждани, така и в търговски сделки, по които длъжник се явява търговец или и двете страни имат качество на търговци. В последните два случая обаче ограниченията пред договорната свобода, които съществуват между правните субекти без качество на търговци, няма как да бъдат еднакви с тези, които съществуват в отношенията между търговци. Следва да се приеме, че допустимата максимална граница на възнаградителната лихва по сделки между търговци, отвъд която същата следва да се приеме за нищожна поради противоречие с добрите нрави, е по-висока от тази, приложима в отношенията между граждани.
Не на последно място, нищожността на договорната клауза за възнаградителна лихва може да произтича както от изрично уговорения размер на лихвата, така и да е последица от особеностите на начина на погасяване на предоставения заем или кредит. Преценката дали е налице нищожност на договорната клауза за възнаградителна лихва, следва да бъде осъществена въз основа на цялостен анализ на конкретните особености но договорните отношения между страните, а не въз основа на предварително установени критерии.
[1] Понятието е формулирано въз основа на най-характерните белези на възнаградителната лихва като граждански плод и задължение които са изведени в правната теория: Кожухаров, А. Облигационно право. Общо учение за облигационното отношение. Нова редакция и допълнения Петко Попов. София, Юриспрес, 2002, с. 175; Калайджиев, А. Облигационно право. София, Сиби, 2010, с. 228; Станева, А. Някои въпроси на задължението за лихва. – Български законник, 1995, № 3, с. 9–14; Голева, П. Облигационно право. София, Нова звезда, 2015, с. 94; Марков, М. Облигационно право. 10. изд. София. Сиби, 2018, с. 48; Торманов, З. Проблеми на паричното задължение – възнаградителна лихва. – Пазар и право, 1998, № 4, с. 15–20.
[2] Решение № 253 от 23.11.2018 г. на ОС – Кюстендил по в. гр. д. № 131/2018 г.
[3] Решение № 170 от 2.11.2018 г. на ОС – Русе по в. т. д. № 283/2018 г.
[4] Обн. ДВ. бр.18 от 5 Март 2010 г., в сила от 12.05.2010 г. Последно изменение и допълнение изм. ДВ. бр.17 от 26 Февруари 2019 г. Оттук насетне ЗПК.
[5] Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
[6] Съгласно член единствен, ал. 1 от Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения „годишния размер на законната лихва за просрочени парични задължения в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта.“. От своя страна основният лихвен процент в сила от 1 януари 2020 и 1 юли 2020 е 0.00 %.
[7] Така например ако предоставената в кредит сума е 3000 лв. със срок на погасяване 36 месеца чрез анюитетни вноски, кредиторът би получил възнаграждение под формата на лихви в размер на 2844.38 лв. или 94.81 % от предоставената в кредит сума. При погасяване чрез намаляващи вноски платената лихва би била 2 312,60 лв. или 77.09 % от размера на предоставената в кредит сума.
[8] Приета с ПМС № 40 от 18.02.2009, oбн., ДВ, бр. 16 от 27.02.2009 г., в сила от 27.02.2009 г., последно изм. и доп., бр. 61 от 9.08.2011 г.
[9]Решение № 144 от 23.02.2018 г. на ОС – Варна по в.т.д. № 1580/2017 г., позовавайки се на Решение № 88/22.06.2010 г., постановено по т.д. № 911/2009 г. на ВКС, ТК, I т.о.
[10] Торманов, З. Цит. съч.
[11] Решение № 4 от 25 февруари 2009 г. на ВКС по т.д. № 395/2008 г., I т.о.
[12] Решение № 253 от 23 ноември 2018 г. на ОС – Кюстендил, по в.гр.д. № 131/2018 г.; Решение № 108 от 16 март 2017 г. на ОС – Плевен, по в.гр.д. № 995/2016 г.
[13] Определение № 901 от 10 юли 2015 г. на ВКС по гр.д. № 6295/2014 г., ІV гр.о.
[14] Определение № 125 от 16 март 2018 г. на ВКС по к.т.д. № 2807/2017 г.
[15] Решение № 80 от 3 април 2017 г. на Пловдивския апелативен съд (ПАС) по в.т.д. № 70/2017 г.; Решение № 196 от 30 юни 2017 г. на ПАС, по в.т.д. № 227/2015 г.; Решение № 253 от 23.11.2018 г. на ОС – Кюстендил по в. гр. д. № 131/2018 г.
[16] Така и Голева, П. Цит. съч., с. 97, цитирайки и Решение № 1285 от 9.07.2002 г. на ВКС по гр.д. № 2173/2001 г., V гр.о., в което се приема, че страните по договор за заем могат свободно да уговарят размера на възнаградителната лихва.
[17] Така Гройсман, С. Понятието добри нрави и въпросът за идентифицирането на защитавания от правото морал. – в Theo noster. Сборник в памет на гл. ас. Теодор Пиперков. УИ. София, 2014, 344-366
[18] Решение № 906 от 30 декември 2004 г. на ВКС по гр.д. № 1106/2003 г., II гр.о.
[19] Решение № 378 от 18 май 2006 г. на ВКС по гр.д. № 315/2005 г., II гр.о.; Определение № 901 от 10 юли 2015 г. на ВКС по гр.д. № 6295/2014 г., ІV гр.о.
[20] Решение № 906 от 30 декември 2004 г. на ВКС по гр.д. № 1106/2003 г., II гр.о.
[21] Цитираното Определение № 901 от 10 юли 2015 г. на ВКС по гр.д. № 6295/2014 г., ІV гр.о. само посочва, че пример за обезпечение може да бъде наличието на учредена ипотека.
[22] Павлова, М. Гражданско право. Обща част. София, Софи-Р, 2002, с. 510–511. Това се споделя и в съдебната практика. Вж. напр. Решение № 1121 от 29 май 2015 г. на Софийския апелативен съд (САС) по в.гр.д. № 1879/2014 г.
[23] Решение № 1359 от 11 март 2009 г. на ВКС по гр.д. № 15/2007 г., IV гр.о. Същевременно Определение № 29 от 6 януари 2015 г. на ВКС по гр.д. № 3947/2014 г., III гр.о., не допуска касационно обжалване по въпроса – „[…] заем, обезпечен с ипотека, която като учредена за едно лихвоносно задължение, обезпечава и вземането за лихви, при което с оглед на добрите нрави като неморална следва ли да се приеме възнаградителна лихва, която надвишава двукратния размер на законната такава?“, с аргумента че правилността на изводите на въззивния съд не може да бъде проверявана в производството по допускане на касационно обжалване.
[24] Съгласно Решение на СЕС (втори състав) от 20 септември 2017 г. по Дело C-186/2016 Ruxandra Paula Andriciuc и др. срещу Banca Românească SA „фактът, че кредитът трябва да бъде погасен в определена валута, по принцип не се отнася до акцесорни условия на плащане, а до самото естество на задължението на длъжника, поради което представлява съществен елемент от договора за кредит.“
[25] London Interbank Offer Rate – усреднен лихвен процент, използван като референтен курс за определяне лихвата при различни банкови операции.
[26] Решение № 59 от 26 март 2018 г. на ПАС по в.гр.д. № 714/2017 г.
23
Коментирайте
Както казва един мой колега: докато има телета, ще има и касапи! Кой ви бие по главите да се захлупвате с кредити, за телефони, маркови дрехи и прочие дивотии? Най-са ми смешни тези с ипотечните кредити … вземат една кутия, преко сили 70 кв.м. чиста площ с цена 100к и с лихвата за 20г. става поне 200к. Кога ще продадеш тази котура за 3000 лв./кв.м ? И гарантират, че 20 години няма да се разболеят и ще имат винаги доходи ??? Като просрочат 3 вноски и пискат, че злите ЧСИ-та идват да продават единственото апартаментче на завалиите. Каквито и регулации… Покажи целия коментар »
Еми затова се въвежда лимит – в Западна Европа има лимит – теглиш 50 000 евро – връщаш 60 000 евро.
Впрочем – има и адвокатска клетва, която явно не се спазва – как ще изриташ клиента си от вратата, че не те е питал, както и да е – всякакви чешити.
Впрочем апартамент в Центъра на София 1998 година струваше 28 000 долари, а сега е 100 000 в евро – има сметка явно от инвестицията.
Браво – залповете на Аврора кънтят в тази статия! Така обичам. Какви са тези пазарни отношения и свободна конкуренция. Свободното ценообразуване е империалистическа измислица с цел експлоатация на трудовия народ. На крак, о парии презрени. На крак, о роби на труда! След като една цена, каквато е възнаградителната лихва, може да бъде неморална и от там правноневалидна, то същото се отнася и за всички останали цени на всички останали стоки и услуги. Бабите на Женския пазар продават портокалите по 1 лв., а кръвопийците в големите вериги – по 2-2,50 лв. В една хлебарница хлябът се продава за 1 лв., а… Покажи целия коментар »
Не е и така – на пазара купуваш нещо, което го плащаш с парите си от джоба си – никой не те насилва – кредитът няма разнообразие – едни и същи лихви, затова не трябва да е повече от нормален процент.
Иначе е явно, че пазарната икономика е отживяла времето си и идват нови времена, никакви парии не идват, просто се нормализира постепенно.
Има отрасли, които са важни – образование, здравеопазване, включително и това – как в Дубай има безлихвени заеми.
Забравих, Дубай са комунисти.
А кредитът не го ли плащаш с парите от джоба си /ако и да е по сметка/?. И също никой не те насилва да вземаш кредит, а още по-малко – да го вземаш от този дето го дава с голяма лихва, вместо да отидеш при този с малката. Лихвите не са едни и същи – леко си се объркал. А иначе съм напълно ЗА, че никаква едностранно последваща промяна на размера на лихвата от кредитора не е допустима. Но тук не говорим за това, а за първоначално уговорената цена на кредита, под която стои подписа и на кредитополучателя. Но така… Покажи целия коментар »
Добри нрави ли? Кръвопийци, само гледат да забогатеят на гърба на човек, който няма друг изход. И докато се произнесе съдът, човечецът ще е рухнал.
Класика за България. Уви това е реалността и на други места обаче.
Истината е, че искат да ни натикат американския модел, в който всички живеят на кредит. ОБаче българина все пак все още масово не е почнал да живее на кредит и дори се срещат хора, които не са теглили още кредит през живота си.
За съдът е така. Бавен и мотав е и може спокойно човек да се спомине докато съдът се произнесе.
Има Тълкувателно решение, според което съдът проверява по чл. 417 ГПК, дали има неравноправни клаузи и ще откаже заявление – по този начин се отива на общо исково дело и тогава бавността на съда е във вреда на банката, а не на длъжника – най-много да скърцат със зъби – такива случаи много има.
Е сега с помощта на ГЕРБ, докато съдът се произнесе на две, евентуално на три, инстанции, ще изтече абсолютната давност за вземането и всички ще са рахат
хайде малко да четем преди да пишем – и тази давност няма да тече докато трае процесът за вземането, отвори си 115 ЗЗД и бъди здрав
Чукча писател, чукча не читател
Съдът по заповедното проверява за неравноправни клаузи и няма да се води дело – а по-скоро евентуално – за дълга ще тече лихва – тук се говори за възнаградителната лихва, просто никой няма да те осъди за по-голям размер и т.н., но ще ти тече лихва за забава, това е гадното.
А Министерският съвет къде спи. Защо не е изпълнил законовото си задължение да определи макс размер? После пак другите са криви. Аман от простотии
Готви избори и се тресе от драма дали ще влезе в парламента. В момента Слави Клашъра ако иаше партия и децата можеха да гласуват щеше да отнесе като куцо пиле домат ГЕРБ. ГЕРБ надали имат към момента от 7 милионна България – 1 милион последователи!
Да променим чл. 76 ЗЗД и да се въведе съразмерно погасяване на разноски, лихви и главница! Винаги и с всяка вноска да се погасява и част от главницата и да се сложи край на тази кредитна вакханалия!
Ми да убием кредитирането в България, викам аз. Лихвите по депозитите вече на практика са нула, т.е. на банките пари не им трябват, имат си, като направим неизгодно да ги раздават, да си блокираме хубаво системата и да видиш чудо. Както и да е, стига с глупостите и ЧНГ на всички
Ми в Дубай е безлихвен кредита, как става така, не знам, май ще загубим работните места на банковия сектор, ама няма нужда от толкова банки, точно по този начин.
Игрите с начина на погасяване са известни, но част от съдебната практика подхожда напълно формалистично и изследва, ако това може да се нарече изследване, само размера на лихвата, посочен в договора. Може да прозвучи на пръв поглед странно, но въвеждането на специалните правила в ЗЗП като че ли доведе до там да се счита, че проблем с прекомерни лихви съществува само за потребителските кредити и като се сложи там лимит за ГПР и всичко е точно. Но това са само привидности
Нормално, не разбирам какво те притеснява?! Потребителите са най-уязвими, затова и има изискване за предоставяне на план с погасителните вноски, че да си знаеш кога и колко връщаш, поне т. нар. народ май на това се научи и гледа преди да тегли…
Да, така е
ПЛ Статията прилично обобщава някои линии в теорията и практиката, без да носи много съществени нови аргументи и идеи. * по отношение на дадената дефиниция за лихва трябва да се помисли, дали всяка цена за ползване на ресурс е лихва, или лихвата има и друга диференция специфика. * пробивът, направен с ТР за неустойката, стъпи на основата, че между граждани неустойката може да е прекомерна или неравноправна, а търговците са защитени едва при следващото ниво – нищожност. Концепцията на ТР като че ли не предвижда разлика в нивата, при които има нищожност. Това е приложимо и тук – гражданите са… Покажи целия коментар »