Когато чл. 278, ал. 3 ГПК не важи – СЕС даде възможност да не се зачитат указания на горната инстанция
Постановеното определение по частната жалба (срещу определение – бел. ред.) е задължително за долустоящия съд. Това гласи императивната разпоредба на чл. 278, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Съдът на Европейския съюз (СЕС) обаче даде възможност на съдиите да не я зачитат и да не изпълнят указания на горната инстанция.
С определение отпреди дни СЕС каза на българските съдии да не следват задължителни указания на горестоящия съд, когато те не отчитат правните последици, свързани с неравноправния характер на клауза от договор за потребителски кредит (пълния текст на определението виж тук).
Този акт на съда в Люксембург е поредният, с който, в името на защитата на потребителите, той първо отвори възможност пред националните съдии да не зачитат задължителна практика, а после и основни начала в процеса, включително да не се съобразяват със сила на пресъдено нещо (виж по-долу).
Двете питания на Софийския районен съд
През 2021 г. съдията от Софийския районен съд (СРС) Димитър Демирев отправи две преюдициални запитвания, свързани със защитата на потребителите в заповедното производство. По тях СЕС образува две дела – „Профи Кредит“ и „TBI bank”. Най-общо целта и на двете запитвания беше да се изясни как трябва да процедира съдът, когато е поискано издаването на заповед за изпълнение, въз основа на договор, който съдържа неравноправна клауза.
Първото запитване – по делото „Профи Кредит“, получи отговор от СЕС през лятото на 2022 г. (пълния текст на решението виж тук). Тогава съдът в Люксембург постанови, че съдът е длъжен служебно да остави без приложение неравноправна клауза в договора за потребителски кредит, на която се основава част от предявеното вземане, като може да отхвърли частично заявлението, при условие че договорът може да продължи да действа без каквито и да било други изменения, допълнения или поправки. Прие и че съдът е длъжен служебно да извърши прихващане между плащането, извършено въз основа на неравноправна клауза в договор за потребителски кредит, и останалата дължима сума по договора и следва да остави без приложение практиката на висшестоящ съд, която е в обратен смисъл. „Лекс“ е представял подробно питането по делото „Профи Кредит“ и причините за отправянето му (можете да си ги припомните тук).
И по него, и по последвалото го запитване по делото „TBI bank” СРС се натъква на неравноправна клауза в договор за бърз кредит, когато се произнася по искане за издаване на заповед за изпълнение. В единия случай издава заповед за изпълнение, но след като преизчислява дължимата сума (изваждайки сумите, произтичащи от неравноправната клауза), а във втория – по „TBI bank”, отказва да издаде заповед за изпълнение. И в двата случая кредиторът е недоволен и обжалва пред Софийския градски съд и втората инстанция разпорежда издаване на заповедта за цялата претендирана от него сума.
Казусът „TBI bank“ и указанията на градския съд
В края на 2020 г. „TBI bank” подава в СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК въз основа на извлечение от счетоводните си книги. Дружеството е сключило договор за кредит с потребител за близо 2900 лв. В него има клауза, която предвижда плащането на 307,28 лв. – еднократна такса за оценка на риска.
СРС констатира, че тя е неравноправна, но установява, че таксата е била включена в главницата по вземането за целите на изчисляването на дължимите месечни вноски, без да са уточнени компонентите на самите вноски, и че посочената такса също е била олихвена. Затова съдия Демирев заключва, че информацията за направените от потребителя плащания не му позволява да определи коя част от предявеното вземане е останала непогасена и решава да отхвърли заявлението изцяло.
СГС обаче отменя разпореждането му и му указва да издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за цялата претендирана от кредитора сума. Градският съд посочва, че съдът несъмнено е бил длъжен да провери служебно дали са налице неравноправни клаузи, но същевременно заявява, че представеното извлечение от счетоводните книги е редовен от външна страна документ, въз основа на който може да се издаде заповед по чл. 417 ГПК. СГС посочва, че в рамките на производството по чл. 418, ал. 2 от ГПК СРС би могъл да провери дали документът е редовен само от външна страна, т.е. дали удостоверява съществуването на претендираното вземане. Градският съд заявява, че СРС е трябвало да се ограничи до това да разгледа пряко извлечените от счетоводните книги данни, без да използва други. И твърди, че въпросът за определянето на сумата, която потребителят действително дължи (както за главница, така и за разходи и лихви) може да бъде разгледан едва, ако потребителят подаде възражение и започне исков процес за вземането.
Изправен пред тези указания, които като резултат на практика ще доведат до привеждането в действие на клауза, която според него е неравноправна, СРС се обръща към съда в Люксембург, който да разясни как следва да се постъпи в този случай.
Защо СЕС позволи на районния съд да не слуша градския
Съдът на ЕС отговаря в определение, в което на няколко пъти напомня за решението си по делото „Профи Кредит“. Той подчертава, че когато съдът установи неравноправна клауза в договора, ако той може да продължи да се изпълнява без каквито и да било други изменения, допълнения или поправки, съдът трябва да отхвърли заявлението само за частта от претенциите, произтичащи от тази клауза. Това обаче може да стане само ако те могат да бъдат разграничени от останалите претенции в заявлението.
В случай, като този по делото „TBI bank“, обаче това не е възможно и СЕС заявява, че тогава съдът трябва да отхвърли заявлението изцяло. „Този извод се налага, тъй като, ако съдът действа по различен начин, той би приложил неравноправна клауза, което би противоречало на целта на императивната разпоредба на член 6 от Директива 93/13, както е посочена в точка 29 от настоящото определение, изразяваща се във възстановяване на равенството между съдоговорителите, като се гарантира, че потребителят не е обвързан от неравноправна клауза“, обяснява съдът в Люксембург.
Той подчертава, че съдът трябва да изведе всички последици, произтичащи от констатацията за неравноправност на дадена клауза, за да гарантира, че тя не е обвързваща за потребителя и трябва да я остави без приложение, за да не породи тя задължителни последици за него (освен ако той се противопостави на това).
СЕС напомня решението си по делото „Профи Кредит“, в което постанови, че съдът трябва да остави без приложение съдебната практика на по-горна инстанция, която го задължава да уважи изцяло претенцията и да издаде заповед за изпълнение, при положение че тя отчасти се основава на неравноправни клаузи. И заявява: „Всъщност правото на Съюза не допуска национална юрисдикция, която следва да се произнесе по дело, върнато от висшестоящ съд, да бъде обвързана съгласно националното процесуално право от изводите и указанията на висшестоящия съд, когато въз основа на тълкуването, което е поискала от Съда, намира, че тези изводи и указания не са в съответствие с правото на Съюза. … член 6, параграф 1 от Директива 93/13 не допуска национална юрисдикция, която следва да се произнесе по дело, върнато от висшестоящ съд, да бъде обвързана съгласно националното процесуално право от изводите и указанията на висшестоящия съд, когато въз основа на тълкуването, което е поискала от Съда, намира, че тези изводи и указания не отчитат правните последици, свързани с неравноправния характер на клауза от договор за потребителски кредит“.
Тенденцията в практиката на СЕС – правни принципи не могат да препятстват контрола за неравноправни клаузи
Така след като преди няколко месеца постанови, че съдът не е длъжен да се съобразява с практиката на по-горните инстанции, когато тя препятства ефективния контрол за неравноправни клаузи, сега СЕС прие, че е допустим отказ да бъдат спазени преки и задължителни по ГПК указания при връщането на делото.
Следва да се отбележи, че миналата година СЕС в голям състав постанови серия от решения, свързани със защитата на потребителите, в които дори даде възможност за незачитане на силата на пресъдено нещо, за да може да се извърши проверка за неравноправни клаузи. Те са по преюдициални запитвания на италиански, румънски и испански съдилища и в тях се тълкува Директива 93/13 относно неравноправните клаузи в потребителските договори.
Пред големия състав на съда е поставен въпросът дали националните процесуални принципи, като принципа на силата на пресъдено нещо, могат да ограничат правомощията на националния съд за преценка относно евентуално неравноправния характер на договорни клаузи. СЕС подчерта значението на принципа на силата на пресъдено нещо, който гарантира стабилността на правото и на правоотношенията, но в специално съобщение за четирите решения за потребителските кредити заяви, че въведената с Директива 93/13 система на защита се основава на идеята, че потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо продавача или доставчика от гледна точка както на преговорните си възможности, така и на степента си на информираност. „С оглед на това положение на по-слаба страна Директива 93/13 предвижда, че неравноправните клаузи не са обвързващи за потребителя. Става въпрос за императивна разпоредба, с която се цели замяната на формалното равновесие по договора с действително равновесие“, изтъкна СЕС в специално съобщение за постановените решения (съобщението виж тук).
Интерес представлява решението по делото „Ibercaja bancо“ (пълния му текст виж тук). В него СЕС заявява, че: „Правото на Съюза не допуска национална правна уредба, която поради действието на силата на пресъдено нещо и на преклузивния срок не позволява нито на съда да провери служебно неравноправния характер на договорни клаузи в производството по принудително изпълнение върху ипотекиран имот, нито на потребителя – след изтичането на срока за подаване на възражение – да се позове на неравноправността на посочените клаузи в това производство или в последващо производство по установителен иск, когато въпросните клаузи са били проверени служебно от съда относно евентуално неравноправния им характер, но съдебното решение, с което се допуска принудителното изпълнение върху ипотекирания имот, не съдържа никакви мотиви, дори в обобщен вид, свидетелстващи за извършването на тази проверка, и в това решение не е посочено, че преценката на съда след посочената проверка повече не може да бъде оспорвана, тъй като не е направено възражение в посочения срок“.
Т.е. СЕС допуска позоваване на неравноправна клауза дори при започнал изпълнителен процес. Като заявява, че съдът не може да извършва проверка на неравноправния характер на договорни клаузи едва когато производството по принудително изпълнение върху ипотекиран имот е приключило и собствеността е прехвърлена на трето лице, за да не се поставя под въпрос правната сигурност на вече извършеното прехвърляне. Тогава обаче потребителят трябва да може в последващо отделно производство да се позове на неравноправния характер на клаузите на договора за ипотечен кредит и да получи обезщетение за причинените от прилагането на тези клаузи вреди.
В решението по съединени дела C‑693/19 и C‑831/19 (пълния му текст виж тук), което се отнася до заповедите за изпълнение, голям състав на СЕС прие: „Член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предвижда, че когато срещу издадена по искане на взискател от съда заповед за изпълнение длъжникът не е подавал възражение, впоследствие, поради това че силата на пресъдено нещо, с която се ползва тази заповед, имплицитно обхваща действителността на съответните клаузи, с което се изключва изцяло разглеждането на тяхната действителност, съдът по изпълнение не може да контролира евентуалния неравноправен характер на клаузите от договора, които са послужили като основание за издаването на тази заповед. Обстоятелството, че към датата, на която заповедта е влязла в сила, длъжникът не е знаел, че може да бъде квалифициран като „потребител“ по смисъла на тази директива, е без значение в това отношение“.
Както е известно, Върховният касационен съд приема, че с изтичане на срока за възражение и на сроковете по чл. 424 ГПК (хипотези на новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства), се получава ефект, който е аналогичен на силата на пресъдено нещо, а длъжникът не би могъл да релевира възраженията си срещу съществуването на дълга по исков ред, тъй като те са се преклудирали. Т.е. пропусне ли възможностите уредени в самото заповедно производство, той няма право да търси защита с друго възражение или иск (виж определение, обобщаващо практиката на ВКС, тук).
Най-новите решения на СЕС, които позволяват незачитане на практиката на висшестоящите съдилища, на директни техни указания и дори на силата на пресъдено нещо, за да се гарантира защита на потребителите, обаче би следвало да доведат до преосмисляне и на съдебната практика у нас.
21
Коментирайте
Алооо, Кой те направи съдия, че нещо не вдяваш по прилагане на правото по щадящ за страните ред. Когато делото отиде в горестоящия съд, който не е само контролен, а и съд по съществи този съд трябва да реши делото, а не да го връща и така ще се съкрати броя на делата, а и срока за произнасяне на крайното решение. Има обаче един проблем :))) Световната банка в доклад за 2015 г. казва, че съдиите в България са повече. Ако вземем примерно състава на федералния върховен съд на САЩ при население 330 милиона и са 9 съдии, а в… Покажи целия коментар »
„не допуска национална юрисдикция, която следва да се произнесе по дело, върнато от висшестоящ съд, да бъде обвързана съгласно националното процесуално право от изводите и указанията на висшестоящия съд, когато въз основа на тълкуването, което е поискала от Съда, намира, че тези изводи и указания не отчитат правните последици, свързани с неравноправния характер на клауза от договор за потребителски кредит“ Ясно е, че това е същината на цялата статия – как да прескочим горедтоящите съдии и да им натрием носовете, затова че са ни отменили/върнали някой акт. Поне някои по-отворени съдии от долните нива с амбиции да се развиват ще… Покажи целия коментар »
Как да не преизчислявам какво е платено и какво не е в заповедното. По чл.22 и чл.23 от ЗПК заявителят получава само главницата, без пакети, възнаграждения и лихви. Ако го влече, да си води осъдителен иск за тях и там да се преизчисляват…
Решението изобщо не казва това. Когато РС е отказал заповед, ОС отменя отказа, то ОС на практика казва „да се издаде“ и връща делото чисто технически да се издаде. Заповедта вече е издадена. И РС не може да откаже, защото тя е издадена. Да откаже е все едно да постанови второ решение при налично такива. Ако откаже, аз мисля, че отказ след издадено си отива на чисто обезсилване. Това с неправилните указания е друга хипотеза, когато например са отменили прекратявка, неправилно по критерии на Еди кой си , връщат го и РС пак прекратява. Защото той може след едно без… Покажи целия коментар »
Подобна практика на СЕС има от десетилетия по административни дела…
Върховнити инстанции понякога пишат върховни глупости.
Понякога дори се радвам, че има СЕС и Лйксембург.
СЕС вече е отговарял по чужди запитвания на въпроса за зачитане указанията на горната инстанция, когато не отчитат защитата на потребителя. В случая СЕС просто е използван като редовна инстанция за преодоляване акта на СГС. Някои хора имат наранено его, когато ги отменят.
Защо трябва СЕС да ни казва как да четем директивата. Демирев се е справил, СГС е оплескал нещата, а гледат едно и също
Интересно е дали има случаи, в които съдии да са действали в смисъла на решението на СЕС, без да са го питали.
Защо ми се струва, че районните съдии най-често се обръщат към СЕС. От останалите нива от общите съдилища преюдициалните запитвания са доста по-малко. Т.е. колкото повече се катерят по нивата, толкова повече самочувствието на съдиите расте – всичко знаят и разбират и няма нужда да се обръщат към СЕС.
Има нещо такова, и при административните се забелязва
По-скоро първите инстанции, защото нагоре са вече с много високо самочувствие.
Ами защото е най-естествено още първата инстанция по едно дело да (опита да) изясни преюдициалните въпроси! Ако последиците от действието на ПЕС в материята не са му ясни – как ще реши делото, без да пита СЕС? Или както дойде и ще чака последната инстанция (уж длъжна – а всички са еднакво длъжни в случай на съмнение!) да сезира СЕС – и сетне делото да се върне обратно за ново разглеждане? Затова не е въпрос на самочувствие на съдиите в по-горните инстанции, а на компетентност и отговорност на съдиите в първата инстанция – когато има „основателно съмнение“ относно ПЕС (тълкуване… Покажи целия коментар »
„член 6, параграф 1 от Директива 93/13 не допуска национална юрисдикция, която следва да се произнесе по дело, върнато от висшестоящ съд, да бъде обвързана съгласно националното процесуално право от изводите и указанията на висшестоящия съд, когато въз основа на тълкуването, което е поискала от Съда, намира, че тези изводи и указания не отчитат правните последици, свързани с неравноправния характер на клауза от договор за потребителски кредит“. Нещо неясно?
Да видим сега какво ще стане у нас
Е, няма накъде да се бяга вече
Не знам кога делото е стигнало до СГС, но ако е след произнасянето на СЕС, явно някои съдии се нуждаят от обучение
То да беше само градският съд…
Решението на СГС е преди това на СЕС и той е съобразил практиката към онзи момент.
Не ги защитавай, въпросът е принципен, не е само това дело
Цирк на цирковете – страната да спечели производството по жалбата и долната инстанция да откаже да съобрази постановеното – и страната да се чуди откъде й е дошло и какво да прави – егати правосъдието , егати съдиите…