КЗЛД отговаря: Докога продължава „животът“ на едно наказателно дело в медиите
Друг медиен случай, различен резултат
По казус на друга медия обаче Комисията за защита на личните данни разпорежда публикация за надзирател да бъде свалена.
През ноември 2019 г. въпросната медия получава сигнал, че началник група „Надзорно-охранителна дейност“ в затворническо общежитие упражнява системно сексуален тормоз върху свои колежки. От Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“ (ГДИН) към Министерството на правосъдието е била назначена незабавна проверка, в резултат на която министърът е наложил наказание „порицание“ на надзирателя В.Н.
Журналисти се заемат със случая, потвърждават го през шефа на затвора и пишат за него, като посочват имената на надзирателя, възраст, къде е роден, къде работи и на каква длъжност, публикувана е негова снимка. От медията твърдят, че надзирателят не се е свързал с тях за право на отговор, а написал във Фейсбук, че е станал жертва на компроматна война, защото е пресякъл канал за разпространение на наркотици в затвора.
В.Н. научил за публикацията от колеги и подава жалба в КЗЛД. Междувременно пък съдът е обявил заповедта на правосъдния министър за наложеното наказание за нищожна, защото не е издадена от надлежен орган.
В решението си комисията констатира, че безспорно медията е публикувала лични данни на надзирателя и тяхното обработване е за журналистически цели.
Но, според КЗЛД, това трябва да става при зачитане на неприкосновеността на личния живот. В конкретния случай комисията посочва, че не е намерен разумният баланс между правото на неприкосновеност на В.Н., правото на свобода на печата и правото на обществото да бъде информирано, т.е. не е намерен балансът между обществения интерес и личен живот на надзирателя. „Лицата, които не са част от публичното пространство по принцип се ползват с по-висока степен на защита на правото им на личен живот. Все пак действията им също може да представляват обществен интерес, поради което за журналистите няма абсолютна забрана да публикуват информация, свързана с тях. Информацията за лицата може да се публикува ако е налице по-голям обществен интерес, т. е ако разкриването на информация е оправдано от общ интерес и загриженост, която се счита, че има предимство пред съображенията за неприкосновеност на личния живот. Журналистите следва да обръщат специално внимание на по-широките последствия, до които ще доведе публикуването на лична информация за дадено лице. Ключовият момент при преценката между свободата на словото и информираността от една страна, и защитата на личните данни и неприкосновеността на личния живот от друга страна, е общественият интерес“, посочва КЗЛД.
От комисията припомнят, че заповедта за налагане на наказание на надзирателя е обявена от съда за нищожна и заради това твърденията на медията, че обработва личните данни на В.Н. за журналистически цели в обществен интерес няма как да бъдат доказани.
„Дейността на журналистите изисква спазването на определена етика, при което следва да се съобразяват с основните права на гражданите и да не навлизат безпричинно в личната им сфера“, казват от КЗЛД и разпореждат публикацията да бъде свалена. И това решение може да бъде обжалвано пред АССГ.
Докога продължава „животът“ на едно наказателно производство в медиите, трябва ли да бъде изтрита информацията за него при оправдателна присъда и при какви условия може да остане в архивите? На тези въпроси отговори Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) след жалба на бивш заместник-министър на вътрешните работи.
Става дума за Раиф Мустафа, който преди години беше привлечен като обвиняем за това, че в качеството му на зам.-вътрешен министър е предложил подкуп. Подсъдим с него беше бизнесменът Росен Маринов. Двамата бяха оправдани първо от Софийския градски съд, а впоследствие присъдата беше потвърдена от въззивната инстанция и окончателно от Върховния касационен съд на 18 април 2013 г.
През март миналата година Раиф Мустафа се е обърнал към медийна група с искане да бъде изтрита информацията от сайта ѝ за хода на делото срещу него.
От медията не заличават материалите. В отговор до Мустафа те казват, че към всяка статия по темата е добавена бележка със следното съдържание: „Решение на Върховния касационен съд от 18.04.2013 г. оставя в сила решението на Софийски апелативен съд от 01.10.2012 г., което потвърждава присъда от 30.06.2010 г. на Софийски градски съд, с която подсъдимите Раиф Мустафа и Росен Маринов са били оправдани“.
Недоволен от резултата, Раиф Мустафа се обръща към Комисията за защита на личните данни с твърдение за неправомерно обработване на лични данни – съхранение, разкриване и разпространяване на имената му и негови снимки, статии и материали, които са достъпни до неограничен кръг от хора. Мустафа отбелязва още, че делото е приключило с оправдателна присъда, т.е. въпросната информация трябва да бъде изтрита, защото „повече не е необходима за целите, за които е била събрана или обработвана“. По думите му липсва законово основание за продължаващото ѝ обработване, което уронва престижа, доброто му име и авторитет, „както и косвено способства за претърпяване на икономически загуби“. С тези аргументи Мустафа иска КЗЛД да предприеме мерки като разпореди на медията да премахне публикациите или да преустанови по друг начин обработването и съхранението на личните му данни.
От комисията обаче приемат жалбата за неоснователна и подробно обясняват защо.
Информацията е публикувана за журналистически цели и към датата на „пускането“ на материалите обработването на личните данни на Раиф Мустафа е законосъобразно. Това е така, защото е извършено само за целите на журналистическата дейност и не нарушава правото на личен живот на бившия зам.-министър „предвид наличието на безспорен обществен интерес в хода на процеса и до неговото приключване на 18 април 2013 г. от една страна и от друга упражняване на право на свобода на изразяване и право на информация, още повече че публикуваните лични данни са сведени до минимум и в обем, който не нарушава правото на личен живот на лицето“.
КЗЛД не споделя твърденията на Раиф Мустафа, че публикациите уронват престижа и репутацията му, защото те обективно проследяват развитието на процеса срещу него, включително и оправдателната присъда, а личните данни са сведени до минимум – двете му имена, а само в четири от тях и негова снимка. Затова комисията приема, че фактите са точно и обективно отразени и няма основание действията на медията да се разглеждат като недобросъвестни.
Нататък КЗЛД отбелязва, че след получено от Мустафа искане материалите да бъдат свалени от сайта, от медията за поставили бележка за влязлата в сила оправдателна присъда, а това отговаря на принципа на добросъвестност и прозрачност и принципа на точност на обработване на данните, доколкото отразява точно и обективно информацията, каквато е и ролята на медиите.
„Информацията е отразена за журналистически цели, при новата фактическа обстановка. Безспорно е, че към дата на публикациите от 2009 г. до 18 април 2013 г. статиите са представлявали обществен интерес и са израз на правото на информация на обществото по актуални и текущи въпроси, а доколкото същите са обработени за журналистически цели, публикуването на личните данни на жалбоподателя е законосъобразно по аргумент от чл. 4, ал. 2 от ЗЗЛД (отм.) – извършено единствено за целите на журналистическата дейност и хипотезата на безспорен обществен интерес в хода на процеса и до неговото приключване на 18 април 2013 г. Според ЕСПЧ обаче широката общественост не само има право да бъде информирана за настоящите събития, но също така има право да бъде информирана за минали събития“, напомня КЗЛД.
И отбелязва, че съдът в Страсбург в свои решения подчертава предимствата на интернет, който дава възможност на хората да получат достъп до тази информация. Комисията припомня и че според ЕСПЧ мисията на медиите в подпомагането на формирането на общественото мнение включва задължението да се предостави достъп на широката общественост до информация за миналото, съхранявана в архивите им, когато наличието на статиите все още допринася за дебати от обществен интерес, който не е изчезнал в течение на времето, доколкото обхватът на обществения интерес по отношение на наказателните производства е все пак променлив и търпи изменение във времето в зависимост от обстоятелствата и резултата от делото.
В тази връзка комисията прави преценка дали е оправдано информацията за делото срещу Раиф Мустафа отпреди години, която вече не отговаря на действителното положение, да бъде изтрита с оглед всички обстоятелства по случая – естеството и тежестта на повдигнатото обвинение, развитието и резултатът от делото, изтеклия период от време, интересът на обществеността към момента на подаване на искането за изтриване, съдържанието и формата на публикацията, нейните последици за субекта на данни, както и на правото на лицето тя повече да не бъде свързвана с името му.
„В конкретния случай обработването на лични данни в посочения обем, посредством достъпни чрез сайта на дружеството статии, е оправдано с оглед необходимостта от право на информация и упражняване на право на свобода на изразяване. В тази връзка се налага извода, че отказът на администратора да заличи съдържащите се в статиите лични данни е законосъобразен предвид наличието на дерогация по смисъла на чл. 17, § 3, буква „а“ от ОРЗД на задължението на администратора по чл. 17, § 1 от ОРЗД при отправено искане за заличаване и постъпило възражение в тази насока да изтрие личните данни на лицето. Предвид направената редакторка бележка, могат да се споделят мотивите на администратора в насока, че личните данни на жалбоподателя се обработват за журналистически цели, а „обществения интерес към отразяване на подобен тип деяния обуславя продължаващото обработване за целите на свободното изразяване и правото на информация на обществото“, казват от КЗЛД.
От там отбелязват, че журналистическите материали са свързани с повдигнати обвинения и проведени наказателни производства за подкуп срещу Раиф Мустафа, който е бивш зам.-министър на вътрешните работи, които се характеризират с висока обществена опасност и са предмет на широка обществена дискусия, предвид участието на длъжностно лице.
„Понастоящем фокусът на правото на информация и обществения интерес е изместен – правото на информация и обществения интерес след 2013 г. е да бъде оповестено, че лицето е оправдано, доколкото свидетелства за развитието на историята от журналистическа и обективна гледна точка и е израз на правото на информираност, още повече че касае и работата на правораздавателните органи. Постигнато е и равновесие между гарантираните по чл. 10 от Европейската конвенция за правата на човека (Право на зачитане на личния и семейния живот) и от друга страна, член 8 от Конвенцията (свобода на изразяването на мнение), като за преценка и баланса е от значение и законния интерес на обществеността към достъпа до публични архиви на пресата предвид правото на информация“, изтъкват от комисията.
И отхвърлят жалбата на Раиф Мустафа. А той може да обжалва решението на КЗЛД пред Административен съд София-град.
13
Коментирайте
Проблемът, който явно няма решение е, че медиите пишат бомбастични заглавия, които остават в съзнанието. Представям си за този какво е било – зам. министър заловен с подкуп, подкупният зам.-министър отива на съд, хванатият с рушвет зам.-министър…И днес като му напишеш името сигурно излизат същите, а обществото ни е малко мързеливо (по-леко не мога да се изразя) и често дори не стига до края на статията, ако изобщо я отвори, за да прочете, че става дума за архивна информация и накрая ѝ пише, че той е бил оправдан. И, да, едно е това да е излязло навремето на хартия, която… Покажи целия коментар »
Това е проблем на обществото – че не чете. А заглавията са редакционна политика и ако някой не е доволен, може да си търси правата в съда
Правото да бъдеш забравен не е абсолютно, но мнозина се възползват от него, защото администраторите на лични данни не са наясно какви са им правата, както и с GDPR, въпреки че вече три години регламентът е в сила.
Причината е, че администраторите ги е страх и предпочитат да си нямат неприятности, вместо да прочетат нормативната уредба. Освен това в България GDPR не се спазва особено стриктно, а само отгоре-отгоре. Това дава възможност за злоупотреби и от двете страни.
След въвеждането на правото да бъдеш забравен много хора си мислят, че золумите им трябва да бъдат заличени от дигиталната памет. Много добро решение на комисията!
Дава ти отговор за публични фигури, но дали би бил същият подходът, ако жалбоподателят не беше политик? Не съм сигурен. Това ще се види през произнасянето на КЗЛД по жалба на един редови подсъдим, който по случайност е попал в газету
КЗЛД казва, че в тези случаи трябва да се намери баланса, като се гледа обществения интерес. Всеки случай ще трябва да се преценява индивидуално
Да бе, представяш ли се да се бастиса архив на медия, защото прокуратурата няма навика да съобщава за прекратени дела. А иначе бомбастично обявява обвинения. Как да подходи в такива случаи
Ако ПРБ имаше свян, може би тя щеше да иска „да бъде забравяна“ за всички кьорфишеци, които подхрърля на медиите.
Е, да обаче статистиката за прекратени дела не им изнася въобще.
Aко не е обществена личност, други аргументи влизат в сила, както е с надзирателя. Едно е да запазиш историята за едно шумно провалено дело за подкуп срещу политик, друго е да запазиш, изглежда, набеждаването на един неизвестен надзирател в доста гнусно престъпление.
И много добър подход на медията
Зависи от медиите. Ако са от жълтите на Делианчо може делото да е безсмъртно.